The Trio
Трима – защото си познават и неизречените рошави идеи. Всеки един е първия (или в най-лошия случай втория), с който споделя в какъв филм се е вкарал. Трима, защото се допълват и намират по нещо свое в радостта на всеки един! И случайно или не – защото пожелаха да се подложат на фотосесия във ведрата и слънчева съботна сутрин. Единият – по необходимост, вторият – понеже адски му се отдава и му отива да е диригент и хореограф, а третият – понеже… приятел в нужда се познава, дори и ако това означава да изтърпиш майка си (въпреки, че е всепризнат пич!) и да се подложиш на мъките от прекалено дългото време за фокусиране на Дейна.
На вашето внимание – Гошо, Тити, Марто и моята игра на криеница със слънцето.
“Ей, хайде да скачаме! Сега ще ви кажа как да застанете…”
“Не, не, изобщо не мога да застана добре! Накъде да гледам?”
“Камък, ножица, хартия”
“Аре една пенсионерска, на мостчето!”
“- А аз трябва да се хвана за устата…
- Екстра! Тъкмо за тебе!…”
“Хм, не знам защо фокусът все на Тити пада!”
“- Хайде сега всеки да изразява някаква емоция
- Да изразява каквоо?!!…”
Пясъчно-червено и най-вече – слънчево!
“Аз май най-добре да не знам, че ме снимат”
С този модел всички gimp-настики са удоволствие
“- Ама не свършихме ли вече с щракането!? Човек не може да си допие бирата!”
Свършихме, но само за деня. Като гледам, може да се навият и за ърбан-сесия… След като им мине сесията
Хубави деца! Пур пу! Туй моме и за снаха ми харесва!
“Хубави деца! Пур пу!…
…ах, майченко!
“Туй моме и за снаха ми харесва!
За кой от твойте трима?