Двама

01_pict4263


“Стига си ме гонил!
Да поседнем заедно… да поиграем на дъга”

13 Comments so far

  1. Николай Цветков on August 29th, 2009

    Ех, как ми се ще да съм седнал там. :-)

  2. deni4ero on August 29th, 2009

    ех … как ми нацелваш настроението …

  3. Любо on August 29th, 2009

    Разбива :)

  4. Geri on August 29th, 2009

    Какви са тези “Ех…” сега, а?!?
    Яяяя, вие там двамцата!
    Да вземете да излезете от таз знойна низина
    Плодородна – още Горнотракийска
    Горнотракийска – Пазарджиклийско-Филибетска

    Че да минете накъмто пораснала града София
    Пораснала – още не остаряла
    Не остаряла – ма и не поумняла

    Да се видим в градина борисова
    С тез луди пръскачки…
    Па да седнем на пейки дървени
    Дървени – под дървета шарени!
    Настроенията да си кажеме
    Що ни милно и драго
    С бирица да се наздравим
    Дъга да ширнем, да спретнем
    От смехове и зкачки…

    /незнаен парков фолклор, този век/

  5. Geri on August 29th, 2009

    Аххм… благодаря и на трима ви! Много ме радвате, хей! :D

    Целувки!

  6. deni4ero on August 29th, 2009

    мене ме нацели с пейките, аз съм им фен и издирвам из нетя, има страхотни попадения, а твоите направо ме … измуях от кеф, от настроението, което вдъхва, от мечтите, които напират в тебе, все още неозаглавени като мечти, а като чувство, с молба за мечта и така :) Страхотни снимки правиш! Страхотни!

  7. Geri on August 29th, 2009

    Дени, и аз съм им страшен фен на пейките, много емоция остава от обитателите им. Толкова е наситена атмосферата около тях понякога, че може да се докосне!

    Еей, сега ти ме нацели страшно с това “все още неозаглавени като мечти”… много рядко ги озаглавявам! Предпочитам да си останат и да си витаят като желания, без очаквания кога ще се осъществят и къде. В мига, в който ги озаглавя “мечти” – и вземат та стават неосъществими :D

    Благодаря ти, че си тук! Още снимки на пейки ще има, тепърва есента се задава – благодат! :-***

  8. deni4ero on August 30th, 2009

    :) ами, то това им е най-хубавото на мечтите, че не са още класифицирани като такива … щото, както знаем – на един празник най-хубавото му е очакването :)

  9. [...] иде реч за едно чувство, което те обзема, когато гледаш нещо и те изпълва и изпълва, носи ти онзи душевен комфорт, [...]

  10. Geri on August 30th, 2009

    LoL! :D

  11. Николай Цветков on August 30th, 2009

    Ще те навестим. ;-) Някой ден…

  12. Geri on August 30th, 2009

    Чакам! :D

  13. [...] на открито, не мога да не се сещам, че deni4ero обожава пейките, или Mari-ana – бушуващите страсти лед и лава. А пък [...]

Leave a reply