Какви са тези “Ех…” сега, а?!?
Яяяя, вие там двамцата!
Да вземете да излезете от таз знойна низина
Плодородна – още Горнотракийска
Горнотракийска – Пазарджиклийско-Филибетска
Че да минете накъмто пораснала града София
Пораснала – още не остаряла
Не остаряла – ма и не поумняла
Да се видим в градина борисова
С тез луди пръскачки…
Па да седнем на пейки дървени
Дървени – под дървета шарени!
Настроенията да си кажеме
Що ни милно и драго
С бирица да се наздравим
Дъга да ширнем, да спретнем
От смехове и зкачки…
/незнаен парков фолклор, този век/
Geri on
August 29th, 2009
Аххм… благодаря и на трима ви! Много ме радвате, хей!
мене ме нацели с пейките, аз съм им фен и издирвам из нетя, има страхотни попадения, а твоите направо ме … измуях от кеф, от настроението, което вдъхва, от мечтите, които напират в тебе, все още неозаглавени като мечти, а като чувство, с молба за мечта и така Страхотни снимки правиш! Страхотни!
Geri on
August 29th, 2009
Дени, и аз съм им страшен фен на пейките, много емоция остава от обитателите им. Толкова е наситена атмосферата около тях понякога, че може да се докосне!
Еей, сега ти ме нацели страшно с това “все още неозаглавени като мечти”… много рядко ги озаглавявам! Предпочитам да си останат и да си витаят като желания, без очаквания кога ще се осъществят и къде. В мига, в който ги озаглавя “мечти” – и вземат та стават неосъществими
Благодаря ти, че си тук! Още снимки на пейки ще има, тепърва есента се задава – благодат! :-***
Ех, как ми се ще да съм седнал там.
ех … как ми нацелваш настроението …
Разбива
Какви са тези “Ех…” сега, а?!?
Яяяя, вие там двамцата!
Да вземете да излезете от таз знойна низина
Плодородна – още Горнотракийска
Горнотракийска – Пазарджиклийско-Филибетска
Че да минете накъмто пораснала града София
Пораснала – още не остаряла
Не остаряла – ма и не поумняла
Да се видим в градина борисова
С тез луди пръскачки…
Па да седнем на пейки дървени
Дървени – под дървета шарени!
Настроенията да си кажеме
Що ни милно и драго
С бирица да се наздравим
Дъга да ширнем, да спретнем
От смехове и зкачки…
/незнаен парков фолклор, този век/
Аххм… благодаря и на трима ви! Много ме радвате, хей!
Целувки!
мене ме нацели с пейките, аз съм им фен и издирвам из нетя, има страхотни попадения, а твоите направо ме … измуях от кеф, от настроението, което вдъхва, от мечтите, които напират в тебе, все още неозаглавени като мечти, а като чувство, с молба за мечта и така Страхотни снимки правиш! Страхотни!
Дени, и аз съм им страшен фен на пейките, много емоция остава от обитателите им. Толкова е наситена атмосферата около тях понякога, че може да се докосне!
Еей, сега ти ме нацели страшно с това “все още неозаглавени като мечти”… много рядко ги озаглавявам! Предпочитам да си останат и да си витаят като желания, без очаквания кога ще се осъществят и къде. В мига, в който ги озаглавя “мечти” – и вземат та стават неосъществими
Благодаря ти, че си тук! Още снимки на пейки ще има, тепърва есента се задава – благодат! :-***
ами, то това им е най-хубавото на мечтите, че не са още класифицирани като такива … щото, както знаем – на един празник най-хубавото му е очакването
[...] иде реч за едно чувство, което те обзема, когато гледаш нещо и те изпълва и изпълва, носи ти онзи душевен комфорт, [...]
LoL!
Ще те навестим. Някой ден…
Чакам!
[...] на открито, не мога да не се сещам, че deni4ero обожава пейките, или Mari-ana – бушуващите страсти лед и лава. А пък [...]