Жажда
Comments(8) 
Каква е цената на капка вода? Има ли нещо, с което да сравниш чувството, че издишвания въздух е дори по-горещ от вибриращата навън мараня. Нещо друго, което да бъде по-жадувано, в момент, когато усещаш вадичките да гъделичкат кожата ти, като че си състезателен кон на предпоследна бара…
Има ли по-жадувана глътка след завихрящите ритми и магията на танца, когато музиката спре, а твоето сърце не спира да пулсира някъде там, в пламналите скули. Около тях чувстваш затоплени дори прашинките, които хорото е накарало да избухнат под краката ти…
Колко ли земи и пустини не биха прелетяли чаплите, да намерят онези местенца в блатата и речните плитчини, създадени точно за техните статуи, с вперен в безвременния бяг на водите взор…
Не може без сладката глътка и заека, надвесил главица над изворче в някоя букова гора, с едно ухо, следящо отражението в огледалото с рамка от рошав мъх, а другото нащрек – да не изтърве случайно звук от меки лапи по ланшната шума…
Няма по-ясно усещана липса на човешкото съзнание от тази за капка вода. Жажда наричаме чувството, което ни изгаря, далеч от прегръдката на любимия…
Жажда подгонва стадата по пътя на дъждовете, кара охлювите да се свият в най-дълбоките витки на черупките си, принуждава дървета да се лишават от пищността на зеленината и превръщат листата в бодли. Сълза на велика богиня, плът на живота, незабележима част от нас, когато е близо, безценна – когато ни липсва… Най-сладката глътка, побрала вселена – съвършената капка живот…
Освежаваща лятна публикация!
Напомня ми за това:
http://bulpete.wordpress.com/2009/07/31/fountain/
Страхотна си! Светлината и водата са двете неща, които улавяш най-добре с фотоапарата си. И ти позират с удоволствие.
Ха, Пепи, вярно, че мислим доста сходно, но за това кой как пие вода не се бях замисляла!
Точно така, без първата и последната, всички останали снимки са направени на една чешмичка в Борисовата. Много са и игриви струите и все ме изкушават
Лееле, Шу, много ме хвалиш!
Благодаря ти от сърце! Много съм щастлива, че ти харесват! А тез двете ще позират, ами, де ще ходят – цаката е да ги хванеш натясно, че и заедно
Поздрави и на двамата!
Няма нищо по-хубаво от няколко глътки вода в горещия ден!
Или на другия ден, сутринта.
Абсолютно! Най-ясно си спомням тая жестока жажда по пладне, по време на ученическите ни бригади в Петричко. Береш домати, зеленясваш, потта ти съхне и се преражда до безкрай. Редовете безкрайни. Вдигнеш поглед, небето е чак сиво от жар, и Беласица – трепереща, знойна като в преизподня… Нямаше по-сладка вода от тази на маркуча, пред лагера
та … какво намекваш, значи, за сутринта на следващия ден?
Тук съм, мила. Чета си, гледам си с най-голямо удоволствие, пълниш сърцето ми.
А в главата ми само епитети. Да ги изпиша ли?! 
Така както заснемаш чешмичката водата сякаш е замръзнала в страхотни скулптори. Иска ти се да ги докоснеш. А всичко е траело миг.
П.П.Има едно изречение горе, което влезе дълбоко в сърцето ми. Благодаря ти!
Марианка, няма по-голяма радост да знам, че има хора, които чувстват това, което казвам и снимам като част от себе си. Благодаря, че ви има! :***
А тези снимки от чешмичката в другия ми сайт със снимки така се и казват “aqua statues”. Голяма заигравка е да улавяш мига!
ама и вие сте ми едни заигравки
подкрепям вожда за скулптурите!