Скреж
За какво отдавам топлината и копнежа си…
Явно не трябва, не ги заслужаваш
Боли!
Ледът разкъсва – свиква се…
Posted in Dentro de mim
Some Rights Reserved 2008 Handful of Light
Creative Commons License
Powered by WordPress | Designed by Stephen Reinhardt
Малко след леда идва пролетта и природата се събужда за нов живот. Чакам зимата с нетърпение, а пролетта с надежда.
А есента… не бива да я прескачаме. Прераждането започва от нея
Благодаря ти за точните думи в подходящия момент! :*
лекинко се несъгласявам с разкъсването и свикването … няма как да свикнеш с точно тази болка и е кощуснтво спрямо тебе да свикваш с нея (образно казано) и т.н., и т.н.
Че е кощунство – кощунство е. Никой не го заслужава, ама понякога някой те наранява ей, така – без да се усети дори. Видиш нещо, чуеш дума-две и … като че ли някой ти дръпва аортата и ти я завира в червата. Цял ден ходиш като изтръпнал. Та свикването помага този ден да е само един. Когато си свикнал да очакваш от време на време от някое мило съкровище такива ледени изпълнения, адаптацията е по-бърза (макар и не по-безболезнена
).
Благословил ме е някой явно, та дълго не мога да седя на дъното на ямата.
Ke ie ilruld!!! Загадка – открий какво съм написала и ще разбереш какво крещеше сърцето ми, докато убеди ума, че е истина. Ще откриеш как да разтопиш леда. Просто трябва време!
Силна, топла прегръдка от мен!!!
Вожде, скъп любим!!! Ilruld ie в някои случаи с изненадите, така показва моя опит. Инстинкт за самосъхранение на Светлоносителите
Сладки сънища и много приятна разходка из Благоев, както го наричаме на галено
:*
О мила, ако свикнеш ще трябва да платиш цена! А тя е много скъпа, Гери! Аз я платих веднъж – боли повече!
П.П.Знам, че го наричате така (и не само вие
). Трябва непременно да се видим като се върна. За толкова неща има да си говорим.
Топла прегръдка!