Скреж

PICT8169


За какво отдавам топлината и копнежа си…
Явно не трябва, не ги заслужаваш
Боли!
Ледът разкъсва – свиква се…

8 Comments so far

  1. Николай Цветков on August 30th, 2009

    Малко след леда идва пролетта и природата се събужда за нов живот. Чакам зимата с нетърпение, а пролетта с надежда. ;-)

  2. Geri on August 30th, 2009

    А есента… не бива да я прескачаме. Прераждането започва от нея :)

    Благодаря ти за точните думи в подходящия момент! :*

  3. deni4ero on August 31st, 2009

    лекинко се несъгласявам с разкъсването и свикването … няма как да свикнеш с точно тази болка и е кощуснтво спрямо тебе да свикваш с нея (образно казано) и т.н., и т.н.

  4. Geri on August 31st, 2009

    Че е кощунство – кощунство е. Никой не го заслужава, ама понякога някой те наранява ей, така – без да се усети дори. Видиш нещо, чуеш дума-две и … като че ли някой ти дръпва аортата и ти я завира в червата. Цял ден ходиш като изтръпнал. Та свикването помага този ден да е само един. Когато си свикнал да очакваш от време на време от някое мило съкровище такива ледени изпълнения, адаптацията е по-бърза (макар и не по-безболезнена :) ).
    Благословил ме е някой явно, та дълго не мога да седя на дъното на ямата. :D

  5. Mari-ana on August 31st, 2009

    Ke ie ilruld!!! Загадка – открий какво съм написала и ще разбереш какво крещеше сърцето ми, докато убеди ума, че е истина. Ще откриеш как да разтопиш леда. Просто трябва време!
    Силна, топла прегръдка от мен!!!

  6. Mari-ana on August 31st, 2009

    :) Не видях коментара ти преди мен и реших да бъда дискретна. Ще откриеш ли какво съм написала или да го направя аз? Довечера ще дойда да проверя. Сега отивам да поспя в квартирата, а после да пообиколя твоя град. ;)

  7. Geri on August 31st, 2009

    Вожде, скъп любим!!! Ilruld ie в някои случаи с изненадите, така показва моя опит. Инстинкт за самосъхранение на Светлоносителите :D

    Сладки сънища и много приятна разходка из Благоев, както го наричаме на галено ;) :*

  8. Mari-ana on September 1st, 2009

    О мила, ако свикнеш ще трябва да платиш цена! А тя е много скъпа, Гери! Аз я платих веднъж – боли повече!

    П.П.Знам, че го наричате така (и не само вие ;) ). Трябва непременно да се видим като се върна. За толкова неща има да си говорим.
    Топла прегръдка!

Leave a reply