Очакване
Очаквам птиците да се завърнат
Вярвам в пътя им и в трелите – още неопитни
Не очаквам да видя очите ти
Ако ме озарят – денят по-ведър става
И меко пристъпя нощта…
Очквам да зърна калинките
Стаени в екстаз по върховете на тревите
Не очаквам ласката ти
Ако дойдеш – с нея обгръщаш ме цяла
И топя се – до дъно, до бяло…
Очаквам след лятото пак да е скрежно
И утре – пак изгрев да кърви
Не очаквам постоянно да ме слушаш
И в жажда да ме видиш да гориш
Да ме искаш пак така и утре…
Не очаквам да ме забравиш завинаги
Вярвам – няма да можеш…
/Flo, 02.2009/
Последната снимка – аааааа!!!
Та какво за нея?!?