Копнеж
Posted February 28, 2009 
Comments(2)
Comments(2) 
Много дълго вече ме лъгаха птиците – с разпяване и суетня. Искам пак на брезите ресниците и светлината обратно – чиста и добра.
Да не се сковават пръстите свити, и дъха да не рисува сенки в мъглата. Да не напират сълзи щом гледам слънцето в очите, а то използва да наднича във душата.
Искам пак цветовете да се върнат – млади, ненаситни, диви. Да слязат облаци да ги накърмят, преди да полетят нетърпеливи.
Пак тревата стъпките ми да погълне и вятър тичинките да целува. Последен сняг пътеките да върне и шарки пак по тях да залудуват.
Не искам пак да ме забрави светлината – стъбло на кестен – жилав, непокорен. Сребриста и дръзка се стеле мъглата – копнеж понесла от небе до корен…
Красиво е…
Меланхолично – замечтано за пролетта…
http://bulpete.wordpress.com
Благодаря, Пепи! Радвам се, че ти харесва.
И че намина насам
Поздрави и честит празник!