PF – пътуване отвъд хоризонта: (почти) изтървания влак
Има влакове, които човек хваща навреме, или с подтичване, почти навреме. След това започва да усеща как релсите го поглъщат, заедно с километри живот и емоции, заедно с времето пред очите му се нижат събития, хора, звуци и картини. Редуват се монотонни полета и светкавични смени в пейзажа — пъстра редица, хармониращи с неговото израстване, трепети и настроения.
Но има и влакове, които изпускаме. И дори цели композиции, за които дори не знаем, че съществуват. Дори и не подозираме, че могат от момента, в който прекрачим купето, да ни отведат в един друг свят със скорост, от която спира дъха. И пред погледа ти да се заредят картини, които не си и подозирал, че съществуват. Да чувстваш всичките си сетива, завладяни от зашеметяващо различни усещания — вихър от звуци, вулкани от страст и ледени океани, в които се дави тъга… Рязката смяна на пейзажа така да обсеби мислите ти, че да те отвлече отвъд хоризонта и да не ти се иска да слезеш, а да тичаш в следващия вагон, да искаш да достигнеш следващия хоризонт.
Когато един добър човек ми посочи небрежно-интригуващо “Ето мястото, откъдето да си вземеш билет. А ей, там обикновено е композиран влака. Опитай!”, не подозирах изобщо какво ме очаква. И този влак го бях пропуснала, като много други в заетата ми с какво ли не младост, затворена в някакъв свой свят, погълната и постепенно изтъняваща “inside out”. О, да, разбира се, че бях чувала за тях и толкова отчетлив е споменът ми от Стената.
И така една подхвърлена дума, (не)случайно промъкнало се, необикновено дълго заглавие ме повлече към влака, заедно с цяло стадо дребни, шумни животинки и един щур келтски потомък. Така и не усетих как стъпих на първите стъпала и загубих представа за всичко наоколо, а по-точно май започнаха да се напластяват, люспа по люспа, нови усещания и представи…
Това ПАК ли са ТЕ?!
Като изключим Стената, която сега слушах също все едно за пръв път, запознанството ми с Pink Floyd започна от Ummagumma. И то точно от побеснелите, разскачали се из пещерата дребни животни, крясъците на маймуните, писъците на прилепите, процеждащия се, смразяващ вой, птича глъч, цвъркот, кикот, и едва разбираемия келтски речитатив, предвождащ щурия парад. Малко е да кажа, че бях изненадана! Миг по-късно вече гълтах жадно Sysyphus, носех се с ефирните звуци на пианото, нетърпелива да усетя всеки един от тях! Всеки един от тези толкова млади музиканти, търсещи, експериментиращи и ту намиращи себе си, ту изпадащи в хаос от толкова бързо изригващи емоции, неспособни да се овладеят.
Тъкмо си се отнесъл плавно по течението и някой остър камък изневиделица хласва и простъргва дъното на лодката (и мозъка ти). Всъщност, едно от първите ми впечатления беше слисването ми от таланта на всеки един като инструменталист. А и като романтична натура, нима мога да пропусна насладата от меките звуци на китарата, носещи се като златисти мушици над бреговете на невидимата зелена река, цвърчащите птици и жужащи насекоми и гласовете, които сякаш чуваш, някъде отдалече, докато косите ти се сливат със слънчевите треви на Grantchester Meadows…
Първото купе на влака беше студийния запис, а едва се освестих и ме поканиха в съседното купе, където ме дебнеше … Eugene. И докато се замайвах с тези, почти ориенталски плавни звуци, от които мислите ми едва не се заизвиваха като упоени кобри…, раздиращият рев на Уотърс безмилостно ме остави втрещена, окаменяла от невъзможност да поема всичко, което си представях, че може да се случва ТАМ! Някъде! С някого!!!…
Добре, че след това поехме курс към Слънцето и поне, докато се рееш над бавно изстиващата земя, в чакане на нощната прегръдка, ти се дава възможност да се подготвиш за разтърсващия ритъм на огромното звездно сърце…
Пълен с експерименти и крайности, докарващ те от състояние на кротка нирвана до вледеняващ и объркващ ужас, невероятен, разтърсващ и необикновен, Ummagumma не можеше да стори повече от това да ми покаже, колко малко знам за Pink Floyd, колко много още имам (и искам) да ги опознавам и да ми завихри жажда, за която и не подозирах, че мога да почувствам.
Благодаря за споделената приказка.
И аз ти благодаря, че си тук. :*)
[...] и да не беше съвсем правилен този подход, да започна от Ummagumma, а после да скоча изведнъж в края, с The Division Bell, [...]
[...] беше, че влакът ми ще пътува през лабиринт. И няма да следва една, [...]