Епидемичен сезонен статус на северен Шарколес
ОТ: Флориновирида де Фокус-Вакс
Сертифициран епидемиолог-оценител
ОТНОСНО: Проверка на скоростта на въздушно-капково-облачно предаване на острата, радостородна инфекция, породена от вируса ППЕГАС-2021
Презюмбюл:
Тази година, непредсказаните, но очаквани с преливащо нетърпение, високи температури в периода преди първото за годината равноденствие, доведоха до опасността от твърде ранни взривове на обичайния за това време на годината синдром на острото вирусно заболяване ППЕГАС (ПредПролетна Еуфорична Готовност за Анихилиране на Стреса). Заболяването се характеризира с висока заразност (1 към 10, т. е. един широкоухилен заразоносител може да накара поне 10 други да се усмихнат в отговор) и лесна преносимост по въздушно-капков път. Достатъчни са преобладаващите за сезона леки и по-тежки утринни мъгли, роса (в някои утрини в твърда консистенция), последни снегове на парцали или първи пролетни поройни дъждове.
Симптомите на заразата са: ускорен пулс (или състояние, обозначавано като “пърхане”), подскоклива походка, усилване на желанието за пребиваване на открито, наднормен мерак за закачки (от всякакъв характер), неувяхваща усмивка, повишен блясък в очите, усилване на метаболизма и непрекъснато състояние на лека еуфория, достигаща в тежки случаи до готовност за прегръщане на дървета, целуване на домашни любимци, галене на цветя и развиване на умения за разговори с животни.
За заразените е характерна съпътстваща странична реакция, под формата на силно проявен фототаксис и СБЩССЛ (Синдром на Безцелното Щъкане за Събиране на Слънчеви Лъчи), който съвсем явно се проявява в свободните дни и всички открити пространства, паркове и алеи.
Тази усложнена епидемична обстановка наложи провеждане на незабавна проверка на концентрацията на предразполагащите към ППЕГАС елементи в атмосферата, подпочвените води, клетъчния сок и водопреносната мрежа. Резултатите от проверката са предмет на настоящия доклад, проведен с усилията на нашия сертифициран орган (Al-фа-сон-Y+MaShI – AI от трето поколение).
Материал и методи
Материалът за настоящето изследване е събран в района на север-северозападната част на Шарколес, в достатъчно дълъг, представителен период (обхващаш последното снеготопене до деня, в който вятърът е започнал да разнася излетели от сергиите мартеници). Снети са параметри за състоянието на пролептиците (гнездожилци и гнездобегълци), готовност в строежа на гнездата (преди и вече със завършено обзавеждане), тургор на плодни и листни пъпки в основните едификаторни насаждения. Използвани са класически методи за снемане на метрични и цветови характеристики, при спазване на параметрите за баланс на бялото, оптимално фокусно разстояние и оценка на осветеност.
Резултати
В направеното изследване бяха установени над 10 вида пролептици, обитаващи района на южен Шарколес, в състояние на готовност за разнасяне на ППЕГАС. В нормална численост, бодро състояние на духа и преобладаваща готовност за инспекция и плячкосване на кошчета, са целогодишно обитаващите представители на сем. Corvidae (сврака, сива врана, чавка и сойка).
Особеното в поведението им, което показва повишената им готовност за разнасяне на вируса е това, че са склонни значително да скъсят минималното допустимо разстояние за контакт с наблюдаващия и с подобаващо палав блясък в очите да отправят откровен въпрос за наличие на ядливо съдържимо в джобовете. При неналичие на такова, опитите въпреки това могат да продължат.
Втората група пролептици са от сем. Paridae (голям синигер, син синигер, дългоопашат синигер) и също се характеризират с това, че са целогодишни обитатели на изследвания район, но в периода на наблюдение, се отличват със значителен принос в разпространение на заразата ППЕГАС. Не само със способностите си да кацат по шапките и раниците на наблюдаващи и преминаващи, но и с това, че неспирно огласяват околността на изследваната територия с настойчиви чирикания, подсвирквания в характерен ритъм на синигерово пайдушко (чИчо-пЕй-чИчо-пЕй-чИчо-пЕй).
Звуково-въздушното пренасяне на заразата се усилва многократно в периода 25 февруари- 8 март, когато към този равноделен ритъм се добавят далеч по-неравноделните тактове и откровено хулиганско подсвиркване на представителите на сем. Sturnidae и Turdidae (обикновен скорец и черен кос). Беше установена по емпиричен път, слабо изразена, но статистически значима зависимост на силата на въздействие на песните на косовете от времето на денонощието. Наблюдава се лек пик в привечерните и утринни часове, когато косовете извиват специално подготвени предппролетни партитури в ефир, усилвайки концентрацията на вирусни частици и предизвиквайки локални взривове на ППЕГАС, особено в пациентите, упражняващи се в ходене пеша до и от работа, колоездачи, тротинеткаджии, кучеразхождащи и дори простиращи по това време на деня домакини. Носенето на слушалки може да смегчи ефекта (но не бива…).
Тежки поражения на пациентите с крехка нервна система могат да нанесат пролептиците от сем. Picidae (голям и малък пъстър кълвач, зелен кълвач, черен кълвач). Изследвания период от годината се характеризира с възможност за ниско пикиране на черни и зелени кълвачи, които могат да отнесат по-високо бухнали перчеми. Друго характерно е, че често ефирът се цепи от стряскащо, фалцетно изкикотване, характерно повече за уличките на Женския пазар (възможна е и имитация, произвеждана от свраки, която носи същия усмихващ ефект).
В това време на годината, може да се чуе и вибриращо кънтящ звук от удряне по кухо дърво, който дълго отеква в ушите (и в ъгълчетата на усмивката на пациента, с което той недвусмислено покрива критериите на заболял със средно тежки симптоми).
Проверката за влиянието на тургора и цветовите промени на пъпки, клонки, фиданки и поници на едификаторните видове на Шарколес показа значително покачване на нивата на предзаразно състояние. Пъпките на кестените растат, част от първите листа на храстовидния подлес, както и ресите на леските, фриволно са се разпуснали и предизвикват порив за физически контакт, който неимоверно покачва опасността от зараза с ППЕГАС! Препоръчва се да се пази дистанция, а и времето е още твърде хладно, че да се налага да си вадят пациентите ръцете от джобовете.
Заключение
Направената оценка на състоянието на елементите на околната среда, въздействащи върху скоростта на предаването на въздушно-капково-облачната радостородна инфекция на вируса ППЕГАС показва повишени нива на вирусните частици във въздуха, росата, облачната система, подпочвените води и клетъчния сок в тревната, храстова и дървесна растителност. Звуковият фон благоприятства преноса на заразата, което съчетано с повишаване на слънчевата радиация, съдейства за скоростно извеждане на населението в състояние на ППЕГАС–епидемия. Състоянието е неизбежно и нелечимо!
Препоръчва се незабавно освобождаване на лицево-челюстните, опорно-двигателните, хуморалните и мозъчно-невронните системи на пациентите с цел по-плавно и безболезнено преминаване през Синдрома на предпролетна еуфория! Придобитият естествен имунитет е гарантиран, както индивидуалния, така и стадния, и трае до края на следващия зимен период.
Изготвил проверката:
Подпис: (изсушено венчелистче от джанка)
/Ф. де Ф-В/
Признавам официално за поразена с ППЕГАС! ????????
ейй, тоя вирус много зъл, бре – въпросителните бяха влюбени емотикончета…
тц, тц, тц,
отивам за ваксина (сърце!!!)
Леле, май за ваксина нищо не се споменава в Доклада. Ще трябва да обявим конкурс за разработването и
<3
От кога чакаме нещо от Шарколес!!! Да са живи и здрави неуморните научни работници за обстойния доклад!
Ако наградния фонд за разработването на ваксината е торта мисля, че ще има много желаещи да се включат.
Благодаря, Контесо! Вярно, че не бях мислила за награден фонд, ама то конкурс без награда няма стимул. Ще се прецизира в следваща докладна записка, явно