ППЖ #17: Гонитба на кифли
- Момчета, тъкмо сте ми паднали двамата. Я, да ви попитам, като по-светнати по въпроса. Как определяте една девойка като “кифла”? – използвам момента да питам тандем Жоро и син. Да си помогна за непосилната задача, дето ми спретнахТЕ Ваше Рошавомислие и Ваше Спаскосиятелство.
- Амми такава, дето се маже много – смело откликва единия младеж – Яко нагримирана, обикновено има огромни обеци.
- Носи си чантата преметната така, а ръчичката и стои като чучур, викат им и чайничета. Прическите им са все такива, еднакви. Или са изрусени, или яко черни…
Да не мислите, че е лесно?! Така, както започнаха младежите, ще кажете такива под път и над път, ама я речете да ги снимате. Веднага се хвърля един кръвнишки поглед, който повече пасва на акула, оставена на морска салата поне месец. Освен това, в повечето случаи не са сами! Нали се сещате, че за качествени кифли трябва качествена мая, за да бухнат. Закваската или идва от стари семейни традиции, с наблягане на ценностна система, включваща пари, бляскав външен вид и напомпано самочувствие. Или се придобива от околната среда, ако похлупците с тестенцето се оставят без надзор. Та, като тръгнат да втасват, нарастват и обикновено залепват една за друга…
Гонитбата не мина без аварии. Докато слушах заповеди като “Изпъчи се!” и се опитвах да хвана точната извивка по линията кръст-бюст, който фотографката изискваше от модела, бях наказана с неусетно изгубване на един чарк. Сега Дейна изглежда като оцеляла след бомбардировка, на което пък се дължи пропуснатият фокус на тази цветиста гледка…
Може би черта на кифлеенето е да си роб на модата. А и момчетата пропуснаха да споменат някаква възрастова граница. Тази може да е козуначена, те са с по-голяма трайност. Да не се бърка робуването на модата с естетиката. Вижте как добре си изглеждат нещата, когато умело се съчетават цветовете.
Дали хванатите в кадър са кифли?! В никакъв случай не мога да кажа. Вероятно не. Може би трябва да питаме тези, които ги държат за ръка. За цялото време, докато дебнех по улици и пътечки, с наточен обектив, белким хвана някой истински кроасан, стигнах до извода, че кифлите рядко се срещат из парковете. Все пак, пътечките и полянките по които се разхождат (и правят разни неща) домашни любимци, едва ли е подходящо място за 13 см токчета…
- И какво още за тях? – искам още информация от момчетата.
- Примерно, много да говори. Да ти надува главата с простотии, като например къде правят най-яката ноктопластика или кога ще ходи на солариум. Може да прекара по цял ден в МОЛ-а…
Ха, сега де! Как да хвана в кадър подобна разговорливост?! Да ходя да снимам в МОЛ-а на Сердика? Да, там вярно, че поддържат постоянна температура, около 25-27 градуса, за успешно втасване на всякакви тестени изделия. Не, мерси, по-добре навън, на въздух. Да предположим, че очевидния интерес в момчешките очи не се дължи само на накъдрянето “на вафлички” (за този термин ме светнаха в автобуса други две кифлета, ама то и в автобус не иде да извадиш бурията да щракаш )
- А бе, с една дума – да са кухи отвътре – Жоро прави недвусмислен знак като тирбушон с показалец в слепоочието си.
- Хм, значи не си падате по кифли? – въпросът ми увисва в пространството.
- Е, сега. Има някои дето много приличат на кифли, ама не са. Все пак… нали трябва да се приближиш, да поговориш, да опознаеш…
Е, тук е явно ключа от пекарната! Просто не мога да ги доближа! Не виреем в една фурна, не ни въздействат еднакви набухватели, не се стремим към една и съща глазура и най-вече – пълнеж във вече опечено тесто, трудно влиза. Остава само там, каквото се ръсне отгоре, за коричка.
И като не мога да разпозная коя е с пълнеж, коя куха, реших да се предам в изпълнението на това ППЖ и да търкулна всичко, което съм успяла да “догоня”. Много по-добре от мен се е справила Надинка, прочетете, ако още не сте, великолепното и описание!
Пък дали мъжете си падат по кифли? Може би, някои. Иначе нямаше да ги има
/Посвещава се на безмилостната унищожителка на изкуствени набухватели и радетелка на пълнокръвното, живо и естествено присъствие – Зори – по случай втората годишнина на Озарения и блог! :*/
Първо честит празник,Ваше Магьосничество!
Много вдъхновение и енергия Ви желая!
За ППЖ-то – опасна си. Но това за затрития чарк на Дейна хич не е хубаво. То бива ловни страсти, ма чак толкова… Споко, бе Герчо, кифли е имало и ще има – пАзи апаратурата за цветя, капки, небета и секакви вълшебини ))
Благодаря за ППЖ-то! И за посвещението! Почвам да ти мисля още по-шантаво
Много весел ден, купища слънце и тонове усмивки!
Честит да е и на теб, Омайнице на Перото! Много ме радваш, усмихваш и топлиш! Продължавай все така! Хъх, продължавайТЕ трябваше да кажа, понеже адски добре се сработвате с gost!
За Дейна, споко! Екстра си снима, изгубеният чарк не прави друго освен…, че вече не мога да трия, т.е. значи не трябва да ми се налага (ово е ъпгрйд на място ).
Охх,… за още по-шантаво започвам лекинко да се плаша. Честно
четвъртата снимка ме разби …
Честит празник! Явно тук сте се събрали все омайници на перото, щото сте много зарибяващи и адиктивни
И напълно в стила на празника – хагс енд кисес
Ми то, аз всъщност си снимах кротко едни костенурки, дето хващаха загар на дънера Не съм виновна, че каките избраха тъкмо този клон да се накачулят да се снимат… в контражур при това. Просто сами ми дойдоха на фокуса. Любопитна съм какво е излязло на тяхната снимка
Хъгове и кисове и на теб, Рошле!
Ма как сама си просиш ППЖ-тата …
ППЖ по-следващо след това на Зори – животни на припек, моля. Не животни, молещи се на припек, ми нестандартни такива като костенурки и от сорта, без псета и котарляци.
оплес(з)
честити блогопразници
хубави кадри, тази на снимка номер 2 за мен е 100% кифла!
Ама то направо си стана филиал на Animal Planet! хаха, a това “оплес” го тълкувам като другарско плесване по някои части за начална скорост и за по-изразителна нестандартност на запеканите живинки
Наде, благодаря! Друго си е познавач да ти каже със 100% сигурност
Гери, правилно го разтълкува Днес, додато размишлявах пак над задачата ти, се плеснах по челото, че не изключих освен песовете и котките и червеите(ако е възможно) (Всъщност, те препичат ли се? Или вие с ножовете сте по-бързи?)
И аз се плеснах, че съм забравила да отговоря! Червеите се препичат, само че не по тяхно желание и в горещ формалин едва ли ще стават за снимане. Виж, гъсениците много обичат да се греят с щръкнали космИ… Та, гъсеници може ли, значи?
умееш да извадиш коремното съдържимо от нечий стомах с една-две приказки … you’re good … (с тон и акцент ала Робърт де Ниро в некой от филмите си)