ППЖ #17: Гонитба на кифли

garota do Ipanema

- Момчета, тъкмо сте ми паднали двамата. Я, да ви попитам, като по-светнати по въпроса. Как определяте една девойка като “кифла”? – използвам момента да питам тандем Жоро и син. Да си помогна за непосилната задача, дето ми спретнахТЕ Ваше Рошавомислие и Ваше Спаскосиятелство.
- Амми такава, дето се маже много – смело откликва единия младеж – Яко нагримирана, обикновено има огромни обеци.
- Носи си чантата преметната така, а ръчичката и стои като чучур, викат им и чайничета. Прическите им са все такива, еднакви. Или са изрусени, или яко черни…

вакло агне

Да не мислите, че е лесно?! Така, както започнаха младежите, ще кажете такива под път и над път, ама я речете да ги снимате. Веднага се хвърля един кръвнишки поглед, който повече пасва на акула, оставена на морска салата поне месец. Освен това, в повечето случаи не са сами! Нали се сещате, че за качествени кифли трябва качествена мая, за да бухнат. Закваската или идва от стари семейни традиции, с наблягане на ценностна система, включваща пари, бляскав външен вид и напомпано самочувствие. Или се придобива от околната среда, ако похлупците с тестенцето се оставят без надзор. Та, като тръгнат да втасват, нарастват и обикновено залепват една за друга…

черно и бяло

Нефертити, изпъчи се

Гонитбата не мина без аварии. Докато слушах заповеди като “Изпъчи се!” и се опитвах да хвана точната извивка по линията кръст-бюст, който фотографката изискваше от модела, бях наказана с неусетно изгубване на един чарк. Сега Дейна изглежда като оцеляла след бомбардировка, на което пък се дължи пропуснатият фокус на тази цветиста гледка…

cyclamen everywhere

Може би черта на кифлеенето е да си роб на модата. А и момчетата пропуснаха да споменат някаква възрастова граница. Тази може да е козуначена, те са с по-голяма трайност. Да не се бърка робуването на модата с естетиката. Вижте как добре си изглеждат нещата, когато умело се съчетават цветовете.

lady in red

lady in white

Дали хванатите в кадър са кифли?! В никакъв случай не мога да кажа. Вероятно не. Може би трябва да питаме тези, които ги държат за ръка. За цялото време, докато дебнех по улици и пътечки, с наточен обектив, белким хвана някой истински кроасан, стигнах до извода, че кифлите рядко се срещат из парковете. Все пак, пътечките и полянките по които се разхождат (и правят разни неща) домашни любимци, едва ли е подходящо място за 13 см токчета…

белите боцтушки

- И какво още за тях? – искам още информация от момчетата.
- Примерно, много да говори. Да ти надува главата с простотии, като например къде правят най-яката ноктопластика или кога ще ходи на солариум. Може да прекара по цял ден в МОЛ-а…

Ха, сега де! Как да хвана в кадър подобна разговорливост?! Да ходя да снимам в МОЛ-а на Сердика? Да, там вярно, че поддържат постоянна температура, около 25-27 градуса, за успешно втасване на всякакви тестени изделия. Не, мерси, по-добре навън, на въздух. Да предположим, че очевидния интерес в момчешките очи не се дължи само на накъдрянето “на вафлички” (за този термин ме светнаха в автобуса други две кифлета, ама то и в автобус не иде да извадиш бурията да щракаш :? )

зяпач на каки

- А бе, с една дума – да са кухи отвътре – Жоро прави недвусмислен знак като тирбушон с показалец в слепоочието си.
- Хм, значи не си падате по кифли? – въпросът ми увисва в пространството.
- Е, сега. Има някои дето много приличат на кифли, ама не са. Все пак… нали трябва да се приближиш, да поговориш, да опознаеш…

Е, тук е явно ключа от пекарната! Просто не мога да ги доближа! Не виреем в една фурна, не ни въздействат еднакви набухватели, не се стремим към една и съща глазура и най-вече – пълнеж във вече опечено тесто, трудно влиза. Остава само там, каквото се ръсне отгоре, за коричка.

И като не мога да разпозная коя е с пълнеж, коя куха, реших да се предам в изпълнението на това ППЖ и да търкулна всичко, което съм успяла да “догоня”. Много по-добре от мен се е справила Надинка, прочетете, ако още не сте, великолепното и описание! :D

елате, стройни табуретки!

Пък дали мъжете си падат по кифли? Може би, някои. Иначе нямаше да ги има :D

/Посвещава се на безмилостната унищожителка на изкуствени набухватели и радетелка на пълнокръвното, живо и естествено присъствие – Зори – по случай втората годишнина на Озарения и блог! :*/

11 Comments so far

  1. зори on May 24th, 2011

    Първо честит празник,Ваше Магьосничество!
    Много вдъхновение и енергия Ви желая!
    За ППЖ-то – опасна си. Но това за затрития чарк на Дейна хич не е хубаво. То бива ловни страсти, ма чак толкова… Споко, бе Герчо, кифли е имало и ще има – пАзи апаратурата за цветя, капки, небета и секакви вълшебини :) ))
    Благодаря за ППЖ-то! И за посвещението! Почвам да ти мисля още по-шантаво :P
    Много весел ден, купища слънце и тонове усмивки!

  2. Geri on May 24th, 2011

    Честит да е и на теб, Омайнице на Перото! Много ме радваш, усмихваш и топлиш! Продължавай все така! Хъх, продължавайТЕ трябваше да кажа, понеже адски добре се сработвате с gost! :D

    За Дейна, споко! Екстра си снима, изгубеният чарк не прави друго освен…, че вече не мога да трия, т.е. значи не трябва да ми се налага (ово е ъпгрйд на място ;) ).

    Охх,… за още по-шантаво започвам лекинко да се плаша. Честно 8O

  3. deni4ero on May 24th, 2011

    четвъртата снимка ме разби …

    Честит празник! Явно тук сте се събрали все омайници на перото, щото сте много зарибяващи и адиктивни :)

    И напълно в стила на празника – хагс енд кисес :P

  4. Geri on May 24th, 2011

    Ми то, аз всъщност си снимах кротко едни костенурки, дето хващаха загар на дънера :roll: Не съм виновна, че каките избраха тъкмо този клон да се накачулят да се снимат… в контражур при това. Просто сами ми дойдоха на фокуса. Любопитна съм какво е излязло на тяхната снимка ;)

    Хъгове и кисове и на теб, Рошле! :D

  5. deni4ero on May 24th, 2011

    Ма как сама си просиш ППЖ-тата …
    ППЖ по-следващо след това на Зори – животни на припек, моля. Не животни, молещи се на припек, ми нестандартни такива като костенурки и от сорта, без псета и котарляци.

    оплес(з) :)

  6. Nadinka on May 25th, 2011

    честити блогопразници :)
    хубави кадри, тази на снимка номер 2 за мен е 100% кифла!

  7. Geri on May 25th, 2011

    :lol: Ама то направо си стана филиал на Animal Planet! хаха, a това “оплес” го тълкувам като другарско плесване по някои части за начална скорост и за по-изразителна нестандартност на запеканите живинки :D

    Наде, благодаря! Друго си е познавач да ти каже със 100% сигурност ;)

  8. deni4ero on May 25th, 2011

    Гери, правилно го разтълкува :D Днес, додато размишлявах пак над задачата ти, се плеснах по челото, че не изключих освен песовете и котките и червеите(ако е възможно) (Всъщност, те препичат ли се? Или вие с ножовете сте по-бързи?)

  9. Geri on May 28th, 2011

    И аз се плеснах, че съм забравила да отговоря! :oops: Червеите се препичат, само че не по тяхно желание и в горещ формалин едва ли ще стават за снимане. Виж, гъсениците много обичат да се греят с щръкнали космИ… Та, гъсеници може ли, значи? :roll:

  10. deni4ero on May 28th, 2011

    умееш да извадиш коремното съдържимо от нечий стомах с една-две приказки … you’re good … (с тон и акцент ала Робърт де Ниро в некой от филмите си)

  11. Geri on May 29th, 2011

    :lol:

Leave a reply