Огнената книга

01_Mono

“Когато неразбирането срещне великото, страхът от времето заплашва да изригне и да погълне майсторството”
/Огнената книга – историята на една вещица/

Ако трябва да изброя музикалните си предпочитания, със сигурност ще се затрудня да опиша стотиците съчетания от ноти, изпълнения и аранжименти, които ме вдъхновяват, радват, разплакват, изригват в душата ми или ме отнасят отвъд въображението. Въпреки многообразието от жанрове (а то е променливо също като настроенията ми), ако някой преди година ме беше попитал “Слушаш ли готик метъл или индъстриал метъл?”, със сигурност щеше да види насреща израз на пълно неведение. И така до онзи хубав ден, когато (не)случайно един приятел ми пусна “Children of the dark”. Мисля, че от мига, в който ме разтърси ритъмът на тази песен, откакто нежният женски вокал “разтвори” сетивата ми, а умелото съчетание на мъжки гласове извика усмивката ми, тази песен трайно разпростря великолепието си в спомените ми. И не само това, ами започна да дърпа невидими нишки, разкривайки една напълно непозната, сияеща радост, сякаш се опитвах да разплета графитено черен и лъскав пашкул на копринена буба. Така стигнах до MONO Inc. и този първи за мен албум, който успя да ме грабне безвъзвратно – “Symphonic Live”.

02_mono-inc.-1024x1024

Близо четири месеца изобщо не можех да слушам друго, освен техните песни. Това, обаче, което последва като студиен албум ме изстреля в небитието. Бях започнала леко да отвивам нишките на копринения пашкул, черен като нощта, фин като антенките на нощните пеперуди… И приказната светлина, която избликваше от него, ме мамеше като огън в далечината на тъмна гора, танцуващ през преплетените пръсти на дърветата…

03_flames 2008.01_as

В пашкулът се оказа не пеперуда, а книга! Огнената книга на забравените тайнства, изтъкани от фибрите на самия живот. Книгата на мъдреците, на шаманите и магьосниците, друидите и чародеите, с техните знаци, линии, заклинания и тълкувания на силите, властващи между небето и ада. Още преди да излезе албума, заглавната му песен вече ми беше грабнала дъха, защото обещаваше пътуване – назад във времето, и напред – сред пламъците! По следите на изгубеното вещерско познание. За кой, ако не за мен беше този текст и тази възпламеняваща музика!?


Легендата разказва, денят остаря
В нощта се изгуби навеки
Умря магията, изчезна без следа
И мъдростта напусна човека
Чу се гръм, изригна светлина
Цяла нощ вилня пороя
Но изчезна всичко без следа
И книгата – на огъня във зноя…

(The Book of Fire)

04_flames 2008.05_as

Нямах сили да дочакам следващите песни, нямах търпение да видя какво още ще намеря сред обгорелите страници на Огнената книга. Броях дните до излизане на албума – 24 януари 2020. Първата песен само загатваше онова, което не ми се вярваше, че е възможно – да се създаде албум, който да разказва историята на една вещица. Самата подредба на песните е такава, че после колкото и да се опитвах, не можех да ги възприема разбъркано. Това е албум, който е създаден да бъде едно цяло по виртуозно перфектен начин. Всяка стъпка води в ясно определена посока. Намира следващата стъпка, която някой вече е направил в пъртината, предначертана от невидимите нишки на съдбата. Онези, огнените нишки на разплитащия се пашкул.

Първите няколко песни тръгват от постепенното осъзнаване на различното, намиране на нишката особена светлина, която някои хора, знаем, че излъчват. Не е точно лъчезарност, нито е само светлина или чар, нито е феромон или сексапил, то е нещо повече – магия.


По-силно от ада
По-силно от вярата
По-силно от светлината
Тази вечер сме непобедими
По-бързи от огъня
По-твърди от стомана
По-ярки от звездите
Свободни и oкрилени сме!

(Louder than Hell)

05_PICT8700

След осъзнатата различност, идва чувството за мисия, за предопределеност. Музиката се лее с такава лекота, с толкова преливаща радост, дори тържественост.


Воините на живота се бият смело
Воините на живота умират славни
Воините никога не губят пътя си


А оная светлинка, оная вътрешна необикновеност, която те прави магьосник, тя е винаги в теб. Закачливо поднася пред устните ти чашата сладка отрова, с която да те бележи:


Аз съм течността във вените ти
И ден след ден преплувам сърцето ти
Без значение колко бързо
Без значение колко далеч
Ти ме носиш със себе си
Където и да отидеш
Каквото и да правиш
Аз съм част от теб

(Shining Light)

06_flames 2008.02_as_1_graphic

В самата сърцевина на Огнената книга има една любима песен, която почти ме остави в несвяст първия път като я чух. Ако целият албум е един неспирен бяг, неуморният танц на пламъците, “Nemesis” е феномен. Това е огромна, всепоглъщаща тишина, постигната с музика! В нея има всичко, което може да те изпрати отвъд пределите на въображението ти. Има плътни, изваяни образи, има мелодия, която от първия миг след песента, остава завинаги и можеш да я изпееш. Има аранжимент, в който китарата къса струни от душата ти… Без да подбира, без да изчака да ги възстановиш, чак докато чуеш божествения хор и хармониката…


Листа, паднали листа
Паднали листа задушават пътеката
Вятърът минорно просвирва
Мелодията на смъртта
Мъгла, мъгла
Пълзи сред дърветата
В гробовна тишина
И гледки, които смразяват кръвта

(Nemesis)

07_DSC04132_as

Ако до този момент сте оставили ангелския глас на Ката Мия да ви омае толкова, колкото ви взривява звука на барабаните ѝ, и ако ви усмихва всеки насечен изговор на дума с чаровния акцент на Мартин Енглер, притворете очи и поемете дъх, защото тези барабани могат да звучат и така, че да ви нагнетят напрежението. От хиляди години различните хора, вещици, чародеи, мъдреци, друиди, колкото по-голям страх са всявали, толкова по-яростно са били подлагани на унищожение. И в следващите няколко страници на книгата безметежните небеса ще са тесни за вашата светлина. Ще бъдете преследвани и ще бягате пред преследвачите и хрътките им, ще изгаряте мостовете подир себе си. Те идват, разбиват врати, измъчват, търсят отговори, с остриета, с огън и смърт… Но там някъде, сред страданията и болката, се ражда магията, за да те отведе далеч. Далеч от всяка болка, знаеш че си силен и можеш да отлетиш:


В мечтите си може да изчезнеш
В мечтите си политаш някъде далеч
Далеч оттук, където няма мъка
Остави всичко зад себе си
В мечтите си избягай
В мечтите си полети там
Кедето те чакат сродни души
Мястото без болки, без мъчения
Там, където гарванът лети…

(Where The Raven Flies)

08_aIMG_7926

Какво ли не следва после, след като ритъмът ви отвежда по следите на безчинствата на последните кръстоносци. Вихър от копия, буря от болки, битки и бяг, бяг, с насечен хриплив дъх… Вечната битка за живота. Или за смъртта? Кой би могъл да каже, ако не магьосниците? В албума има три песни, които са изключителна живителна глътка посред бурята, която отвява сърцевината му. И в трите няма как да останем равнодушни, защото всеки може да се разпознае. Те са като приказки, разказвани от бабите край огъня. Особено първата (Death or Life). За цялостното лежерно настроение допринася и почти фолклорно звучащата флейта в началото :


Тя тръгна за църква в януарския дъжд
Целомъдрена, прекрасна като грях
Край потока в калта се спусна изведнъж
Зави зад воденицата без страх
Близо до пътеката просветна в тъмнина
Нещо лъскаво насред калта
Пръстен по-красив от блестящата зора!
Тя взе го и никой повече не я видя!

Ей, магьосницe, кажи!
Какво има в кристалната ти топка?
Ей, магьосницe, кажи!
Какво виждаш тази вечер?
Смърт или живот?

09_flames 2008.06_as

Сигурно сте виждали как в един кротко припукващ огън се получават палави взривове от някой клон, все още с останки от избухлива смола в сърцевината му. Има такива закачливи взривове и в Огнената книга. Едната е песента за дявола. Че може ли огън без дърпане на дявола за опашката? На всеки му се е случвало, нали? Знаеш, че нещо може да не е много редно, ама ти се иска да го направиш! Знаеш, че ще се опариш, зер, никой не може да надниква безнаказано в казана, опрял малки, любопитни пръстчета в ръба му… И ритъмът е закачлив, танцувален, басът придърпва ъгълчетата на устните в закачлива усмивка…


Не, не, не съм полезен
Не, не, и здрав съвсем не съм
Казваш, че съм опасен
Черна кръв тече във вените ми
И твърдиш, че е доказано
В добрата ти книга с лъжи
Казваш, че ще отида право в ада
Ами… не съм изненадан

Не е за теб
Под нивото ти е
Не е за очите ти
Но пък е точно като за дявола

Не е добро за теб
Под нивото ти е
Не е точно за твоите уши
Но пък е точно за дявола

(Right For The Devil)

10_flames 2008.07_as

Накрая ми се иска да завърша с третата смолиста клонка – любовта! Че може ли вещица без любов? Кой ако не една вещица може да те прати в преизподнята от любов, и кой, ако не самата тя, ще слезе пак там в пъкъла, за да те измъкне… Звученето е като в стар, черно-бял филм. Можем да си сипем един пръст кехлибарно питие, да се отпуснем удобно и да се оставим … на пеперудите в стомаха! Ако не ви пърхат в момента, спомнете си тези моменти, когато сте ги усещали. Никой не бива подминат от Боговете на любовта. Кой рано, кой по-късно, някой се отървава бързо (месец-два), а друг – ги храни с кръвта си цял един (фертилен) живот…


Ти си блажен и щастлив
И си толкова заслепен, и мил
Пърхат пеперуди в стомаха ти
Разнежен си сладко и приятно
И се чувстваш толкова желан
Танцуваш цяла нощ…
Но все някога идва време да платиш

Ние сме раната
Ние сме скръбта
Ние сме дъждът и болката в сърцето ти
Ние сме язвите
Ние сме нещастието
Ние сме боговете на любовта
Ние сме лъжата
Ние сме разрухата
Ние сме сълзите и в сърцето ти страха
Ние сме ориста
Ние сме непокорството
Ние сме боговете на любовта

(The Gods of Love)

11–PICT8702

Въздъхваш, стигнал до последния въпрос “Какво си направил?!” Дали е въпрос към онзи, който е драснал клечката да изгори последната Огнена книга с магьоснически тайнства? Дали пък е въпрос към онзи, който я е пренаписал? Или към читателя или слушателя, дръзнал да направи някоя добра магия? Бог знае каква беля е станала? Но какъвто и да е отговорът, този албум на Mono Inc. е истинско вълшебство. Прераждане на митове, на мъдростите събрани в тях, едно връщане към онази светлина в нас, която искаме да опазим непокътната. И която ни дава силата и смелостта да направи поне едно чудо в живота си.

Enjoy!

12_MONO-INC.-The-Book-Of-Fire-1500x1500px

Три от снимките са заимствани от сайта на групата. Преобладаващата част от останалите са подбрани от серията Flames на Сан Антонио. Напълно заслужено при това, защото негово е щастието да ми пусне първата искра в този огън. Благодаря, Ниий!

17 Comments so far

  1. San Antonio on February 9th, 2020

    Аз невинен, то така си беше 8-)

  2. Geri on February 11th, 2020

    Хич не беше, но се радвам, че се оправи :lol:

    Кое ще е следващото? :roll:

  3. vilford on February 13th, 2020

    Гери, след такова страстно описание на музиката, нямаше как да не чуя албума въпреки, че не от стиловете които слушам. Сега разбирам защо вещерските ти отвари стават толкова силни, та след като ги е опитал, човек не смее да кихне. :) Харесах само някои парчета, но беше интересно преживяване. Продължавай да ни предизвикваш да опитваме нови неща.

  4. San Antonio on February 13th, 2020

    Хм, какви ли музикални стилове може да има една контеса *-)

    Няма ли да благоволи да сподели 8-)

  5. Geri on February 13th, 2020

    Хехе, Контесо, кихането води само до разлитане на нови искри! В зависимост от ситуацията, може да доведе до стопляне или до пожар. Да се четат страничните ефекти ;)
    Относно Огнената книга, сър Антонио носи всички кредити (от плюс до още по-плюс безкрайност :) )

    Прегръдка! Ще се стараем! :*

  6. vilford on February 13th, 2020

    Ех, Гери, само примамки залагаш ти! Тук – музика, другаде – снимки за изкушаващи торти… И гледаш кой на какво кълве. :) ;)

  7. vilford on February 13th, 2020

    Драги ми Магистре, това е малко като да попиташ слепия кой е любимият му цвят. Аз съм сериозен музикален инвалид, така че предпочитам по-бавна и (предполагам) по-простичка музика. Не е определен стил – по-скоро харесвам по нещо оттук-оттам. Например от този албум ми хареса Nemesis (напомня ми Dead Can Dance, които харесвам), Warriors и What Have We Done.
    Много се притеснявам сега заради тази информация да не ми отнемат благородническата титла и да ме разжалват в поданичка. :/

  8. San Antonio on February 13th, 2020

    Хм, по-скоро ще ви издигнат в ранг.

    Дукеса също не звучи чак толкова зле 8-)

    Между другото, защо не ви видяхме на концерта на Dead Can Dance миналата година 8-)

  9. Geri on February 13th, 2020

    Ооо, Контесо, какво разжалване?! На всички, които харесват най-много Nemesis от Огнената книга им се полага допълнително парче от торта “Четири настроения” (или сезона,… както дойде). Слушането ѝ изисква огромен разряд от емоции, който трябва да се компенсира :roll:

  10. San Antonio on February 15th, 2020

    Какво разжалване ви гони?!

    То си е чисто издигане в ранг. Следващата стъпка е да започна да се обръщам към нея с Ваше Величество 8-)

  11. Geri on February 15th, 2020

    Аааа, не знам! Аз от аристокрация и титли не отбирам :D

  12. San Antonio on February 16th, 2020

    Ми да ви направим тогава направо дукеса? За да навлезете в материята *-)

  13. vilford on February 16th, 2020

    Лелее, за малко изпускам нещата от строгия си поглед и вие тук сте се развихрили – дукеси, величства! На това, драги мои, му се казва грандомания. Ред трябва и здрава ръка.
    Първо: На глашатая да му се отсече главата! За Dead Can Dance така и не съм разбрала, а то е ясно, че няма как аз да съм се разсеяла. Нали? Дааа.
    Второ: Това с допълнителното парче торта е много умен ход, сладкодумна ми разказвачке! Тъкмо се оваканти поста на Главна Магьосница и Повелиталка на Древните Лесове. И ми се струва, че е точно като за Вас.
    Трето: Дукеса може само, ако много ви мързи и контеса ви идва длъжко за изговаряне. Ама, това с Величествата няма да го бъде – много “проветрива” позиция и текучеството е сериозно. Съвсем съм си добре, когато тормозя по-тесен кръг от хора.
    Четвърто: 18 март да идва по-бързо! Що за безобразие е това – цял месец чакане!

  14. San Antonio on February 16th, 2020

    Ами то беше спряган и денят 18-ти февруари, ваши величества, ама нали ви мързи да си помръднете трибуквията, ще остане за следващия месец 8-)

  15. Geri on February 16th, 2020

    Сър Тони, концепцията за бета-версията ще се избистри скоро като прясно изцеден лимонов сок. А не знам за какво трибуквие намеквате, ама ако е за същото, което си представям, при аристокрацията е четирибуквие … или даже седембуквие ;) И мързелът за величествата не е порок, май?… :roll:

  16. San Antonio on February 18th, 2020

    Все тая как ще ги наречеш — едно и също нещо е все пак 8-)
    А мързелът може да не е порок за тях, но и извинение също не е 8-)

  17. Geri on February 19th, 2020

    Обективно е едно и също, но се възприема различно ;)

Leave a reply