“Когато неразбирането срещне великото, страхът от времето заплашва да изригне и да погълне майсторството”
/Огнената книга – историята на една вещица/

Ако трябва да изброя музикалните си предпочитания, със сигурност ще се затрудня да опиша стотиците изпълнители и аранжименти, които ми предизвикват какви ли не емоции… Разплакват, усмихват, карат ме да танцувам или ме отнасят отвъд въображението. Въпреки многообразието от жанрове и песни (а то е променливо също като настроенията ми), ако някой преди година ме беше попитал “Слушаш ли готик метъл или индъстриал метъл?”, със сигурност щеше да види насреща израз на пълно неведение. И така до онзи хубав ден, когато (не)случайно един приятел ми пусна “Children of the dark”. Мисля, че от мига, в който ме разтърси ритъмът на тази песен, откакто нежният женски вокал “разтвори” сетивата ми, а умелото съчетание на мъжки гласове извика усмивката ми, тази песен трайно разпростря великолепието си в спомените ми. И не само това, ами започна да дърпа невидими нишки, разкривайки една напълно непозната, сияеща радост, сякаш се опитвах да разплета графитено черен и лъскав пашкул на копринена буба. Така стигнах до MONO Inc. и този първи за мен албум, който успя да ме грабне безвъзвратно – “Symphonic Live”.

Близо четири месеца изобщо не можех да слушам друго, освен техните песни. Това, обаче, което последва като студиен албум ме изстреля в небитието. Бях започнала леко да отвивам нишките на копринения пашкул, черен като нощта, фин като антенките на нощните пеперуди… И приказната светлина, която избликваше от него, ме мамеше като огън в далечината на тъмна гора, танцуващ през преплетените пръсти на дърветата…

В пашкулът се оказа не пеперуда, а книга! Огнената книга на забравените тайнства, изтъкани от фибрите на самия живот. Книгата на мъдреците, на шаманите и магьосниците, друидите и чародеите, с техните знаци, линии, заклинания и тълкувания на силите, властващи между небето и ада. Още преди да излезе албума, заглавната му песен вече ми беше грабнала дъха, защото обещаваше пътуване – назад във времето, и напред – сред пламъците! По следите на изгубеното вещерско познание. За кой, ако не за мен беше този текст и тази възпламеняваща музика!?

Легендата разказва, денят остаря
В нощта се изгуби навеки
Умря магията, изчезна без следа
И мъдростта напусна човека
Чу се гръм, изригна светлина
Цяла нощ вилня пороя
Но изчезна всичко без следа
И книгата – на огъня във зноя…

(The Book of Fire)

Нямах сили да дочакам следващите песни, нямах търпение да видя какво още ще намеря сред обгорелите страници на Огнената книга. Броях дните до излизане на албума – 24 януари 2020. Първата песен само загатваше онова, което не ми се вярваше, че е възможно – да се създаде албум, който да разказва историята на една вещица. Самата подредба на песните е такава, че после колкото и да се опитвах, не можех да ги възприема разбъркано. Това е албум, който е създаден да бъде едно цяло по виртуозно перфектен начин. Всяка стъпка води в ясно определена посока. Намира следващата стъпка, която някой вече е направил в пъртината, предначертана от невидимите нишки на съдбата. Онези, огнените нишки на разплитащия се пашкул.

Първите няколко песни тръгват от постепенното осъзнаване на различното, намиране на нишката особена светлина, която някои хора, знаем, че излъчват. Не е точно лъчезарност, нито е само светлина или чар, нито е феромон или сексапил, то е нещо повече – магия.

По-силно от ада
По-силно от вярата
По-силно от светлината
Тази вечер сме непобедими
По-бързи от огъня
По-твърди от стомана
По-ярки от звездите
Свободни и oкрилени сме!

(Louder than Hell)

След осъзнатата различност, идва чувството за мисия, за предопределеност. Музиката се лее с такава лекота, с толкова преливаща радост, дори тържественост.

Воините на живота се бият смело
Воините на живота умират славни
Воините никога не губят пътя си

А оная светлинка, оная вътрешна необикновеност, която те прави магьосник, тя е винаги в теб. Закачливо поднася пред устните ти чашата сладка отрова, с която да те бележи:

Аз съм течността във вените ти
И ден след ден преплувам сърцето ти
Без значение колко бързо
Без значение колко далеч
Ти ме носиш със себе си
Където и да отидеш
Каквото и да правиш
Аз съм част от теб

(Shining Light)

В самата сърцевина на Огнената книга има една любима песен, която почти ме остави в несвяст първия път като я чух. Ако целият албум е един неспирен бяг, неуморният танц на пламъците, “Nemesis” е феномен. Това е огромна, всепоглъщаща тишина, постигната с музика! В нея има всичко, което може да те изпрати отвъд пределите на въображението ти. Има плътни, изваяни образи, има мелодия, която от първия миг след песента, остава завинаги и можеш да я изпееш. Има аранжимент, в който китарата къса струни от душата ти… Без да подбира, без да изчака да ги възстановиш, чак докато чуеш божествения хор и хармониката…

Листа, паднали листа
Паднали листа задушават пътеката
Вятърът минорно просвирва
Мелодията на смъртта
Мъгла, мъгла
Пълзи сред дърветата
В гробовна тишина
И гледки, които смразяват кръвта

(Nemesis)

Ако до този момент сте оставили ангелския глас на Ката Мия да ви омае толкова, колкото ви взривява звука на барабаните ѝ, и ако ви усмихва всеки насечен изговор на дума с чаровния акцент на Мартин Енглер, притворете очи и поемете дъх, защото тези барабани могат да звучат и така, че да ви нагнетят напрежението. От хиляди години различните хора, вещици, чародеи, мъдреци, друиди, колкото по-голям страх са всявали, толкова по-яростно са били подлагани на унищожение. И в следващите няколко страници на книгата безметежните небеса ще са тесни за вашата светлина. Ще бъдете преследвани и ще бягате пред преследвачите и хрътките им, ще изгаряте мостовете подир себе си. Те идват, разбиват врати, измъчват, търсят отговори, с остриета, с огън и смърт… Но там някъде, сред страданията и болката, се ражда магията, за да те отведе далеч. Далеч от всяка болка, знаеш че си силен и можеш да отлетиш:

В мечтите си може да изчезнеш
В мечтите си политаш някъде далеч
Далеч оттук, където няма мъка
Остави всичко зад себе си
В мечтите си избягай
В мечтите си полети там
Кедето те чакат сродни души
Мястото без болки, без мъчения
Там, където гарванът лети…

(Where The Raven Flies)

Какво ли не следва после, след като ритъмът ви отвежда по следите на безчинствата на последните кръстоносци. Вихър от копия, буря от болки, битки и бяг, бяг, с насечен хриплив дъх… Вечната битка за живота. Или за смъртта? Кой би могъл да каже, ако не магьосниците? В албума има три песни, които са изключителна живителна глътка посред бурята, която отвява сърцевината му. И в трите няма как да останем равнодушни, защото всеки може да се разпознае. Те са като приказки, разказвани от бабите край огъня. Особено първата (Death or Life). За цялостното лежерно настроение допринася и почти фолклорно звучащата флейта в началото :

Тя тръгна за църква в януарския дъжд
Целомъдрена, прекрасна като грях
Край потока в калта се спусна изведнъж
Зави зад воденицата без страх
Близо до пътеката просветна в тъмнина
Нещо лъскаво насред калта
Пръстен по-красив от блестящата зора!
Тя взе го и никой повече не я видя!

Ей, магьосницe, кажи!
Какво има в кристалната ти топка?
Ей, магьосницe, кажи!
Какво виждаш тази вечер?
Смърт или живот?

Сигурно сте виждали как в един кротко припукващ огън се получават палави взривове от някой клон, все още с останки от избухлива смола в сърцевината му. Има такива закачливи взривове и в Огнената книга. Едната е песента за дявола. Че може ли огън без дърпане на дявола за опашката? На всеки му се е случвало, нали? Знаеш, че нещо може да не е много редно, ама ти се иска да го направиш! Знаеш, че ще се опариш, зер, никой не може да надниква безнаказано в казана, опрял малки, любопитни пръстчета в ръба му… И ритъмът е закачлив, танцувален, басът придърпва ъгълчетата на устните в закачлива усмивка…

Не, не, не съм полезен
Не, не, и здрав съвсем не съм
Казваш, че съм опасен
Черна кръв тече във вените ми
И твърдиш, че е доказано
В добрата ти книга с лъжи
Казваш, че ще отида право в ада
Ами… не съм изненадан

Не е за теб
Под нивото ти е
Не е за очите ти
Но пък е точно като за дявола

Не е добро за теб
Под нивото ти е
Не е точно за твоите уши
Но пък е точно за дявола

(Right For The Devil)

Накрая ми се иска да завърша с третата смолиста клонка – любовта! Че може ли вещица без любов? Кой ако не една вещица може да те прати в преизподнята от любов, и кой, ако не самата тя, ще слезе пак там в пъкъла, за да те измъкне… Звученето е като в стар, черно-бял филм. Можем да си сипем един пръст кехлибарно питие, да се отпуснем удобно и да се оставим … на пеперудите в стомаха! Ако не ви пърхат в момента, спомнете си тези моменти, когато сте ги усещали. Никой не бива подминат от Боговете на любовта. Кой рано, кой по-късно, някой се отървава бързо (месец-два), а друг – ги храни с кръвта си цял един (фертилен) живот…

Ти си блажен и щастлив
И си толкова заслепен, и мил
Пърхат пеперуди в стомаха ти
Разнежен си сладко и приятно
И се чувстваш толкова желан
Танцуваш цяла нощ…
Но все някога идва време да платиш

Ние сме раната
Ние сме скръбта
Ние сме дъждът и болката в сърцето ти
Ние сме язвите
Ние сме нещастието
Ние сме боговете на любовта
Ние сме лъжата
Ние сме разрухата
Ние сме сълзите и в сърцето ти страха
Ние сме ориста
Ние сме непокорството
Ние сме боговете на любовта

(The Gods of Love)

Въздъхваш, стигнал до последния въпрос “Какво си направил?!” Дали е въпрос към онзи, който е драснал клечката да изгори последната Огнена книга с магьоснически тайнства? Дали пък е въпрос към онзи, който я е пренаписал? Или към читателя или слушателя, дръзнал да направи някоя добра магия? Бог знае каква беля е станала? Но какъвто и да е отговорът, този албум на Mono Inc. е истинско вълшебство. Прераждане на митове, на мъдростите събрани в тях, едно връщане към онази светлина в нас, която искаме да опазим непокътната. И която ни дава силата и смелостта да направи поне едно чудо в живота си.

Enjoy!

Три от снимките са заимствани от сайта на групата. Преобладаващата част от останалите са подбрани от серията Flames на Сан Антонио. Напълно заслужено при това, защото негово е щастието да ми пусне първата искра в този огън. Благодаря, Ниий!