Студено, студено, ама… вече март! Няма накъде да мърда, макар че все си мисля как ли се справят скорците, дето още преди седмица се бяха разщъкали из Шарколес. Екстремисти такива! Вчера имах едни други приятни занимания и не остана време да ви честитя и позакича. А пък и вчера всички си честитят, та за днес вече не остават пожелания и ето моите ще се намерят тъкмо навреме, докато суграшицата отвън си играе на зима.

Честита Баба Марта!

Бъдете здрави, румени, и усмихнати посрещайте всеки ден! Независимо дали очите ви ще срещнат слънцето, вие си знаете, че една от причините просто да бъде ден, да има светлина, е че то изгрява и за вас!

Поздрави и от Тукси, който се е закичил с поредната ми идея за линукс-лого-мартеница. След ubuntu и fedora, дойде ред на любимата ми дистрибуция. Логото на дебиан просто е сътворено да бъде на мартеничка. Още повече, от няколко седмици имам щастието да се радвам на новата му версия – Debian 6.0.0. (Squeeze). Из паяжината има достатъчно и далеч по-изчерпателни обяснения какви са предимствата му, за мен просто е операционната система, която ми дава сигурност, удобство, удоволствие, лекота и в работата, и при заигравки с хобитата ми! Squeeze лети доста по-добре и на двете ми машини. Ще направя само една малка вметка за желаещите да го пробват на по-стар хардуер. Специално с моя лаптоп (IBM Thinkpad T30), по време на инсталацията имах проблем с намирането на wifi картата. Инсталаторът ми рапортува, че липсва един определен фърмуеър, който се намери на ето това полезно място. Качих го на флашка, след което инсталаторът си го намери и по-нататък нещата си продължиха гладко. При добра мрежа, инсталирането с CD-netinstall става за 20 минутки. Хайде, стига за техника! Време е за почивка, за ски, за снимане, защото се задава затопляне на времето!

Прегръдки топли за весели празници! Хм…, а по едно капучино преди лягане?

“Не, че се натрапвам, сър, ама гледам наляга Ви дрямка… Бихте ли имали нещо против да поухажвам красивата Ви съпруга през това време?”

“Ти ли ще се върнеш или…? Добре! На три! Едно, две….”

“Вдох глубокий, криля шире, не спешите, три-четыре! Бодрость духа, грация и пла-стиииииииии-ка!”

“Някой да е виждал мъжът ми? Реши да мине на водораслова диета и … още го няма!”

“Колко мило! Да, в ред съм си, благодаря, че попитахте! Ама като не ни предоставят сешоари… “

“Ох, сестро, колкото и енергично да тичкаш, сянката ти пак по-вталена от теб!”

“С въженце и щипки за пране дали нямаше да съхна по-бързо”…”

- Тази дали е ГМО?
- Ми ти каква искаш да е? Сорт “конски зъб” отдавна го няма. Абе, я, кълви! Най-много да ти се оголи главата като на южноамерикански кондор. Може пък да ти тича…

“С този шампоан “Кокуош § Go” направо се чувствам лека като перце!”

- Ммдаа, твърде много тагове отворени, ма така и се пада на лисицата – сподели пернатата web-камера

Вятърът на пролетта
Носи за цветчетата раздяла
В съмнения не никнат
Клони и листа
/Доген/

Винаги избираше за тази проверка последния сняг. Не, че след края на януари всеки сняг не се считаше за последен. Но негова беше дарбата да го разпознава още щом открехнеше полукръглата вратичка, облицована отвън с модерната за Шарколес топлоизолация от био-фибран.
Read more »

~ o ~
Побелели от студа
Потреперват звездите
И изчезващата светлинка
На прозорец от мечтите

Само Луната без възраст остава
И пак закачливо навежда лице…
Ще походя! Имам да раздавам
Топла радост за цяло небе!

/Flo, 17.02.2011/

/Salif Keita & Cesaria Evora/

Je t’aime mi amoré menebêff fie
Ene le arabylyla to much…

Обичам Те, моя Любов
Обичта е доверие
Да запазиш вярата, вътре в себе си
Да живееш без страх
Отмина времето на неопитност
Връщайки се назад
Поглеждаш детството – невинност и светлина…

И мислите опитват да избягат
От преходността на миговете
Нежната мекота, спокойствието
На нашата любов
Ще изтлеят ли в усилията ни
Да овладеем бурята…

“Не очаквам нищо”… Винаги ли си представяш тези думи казани с тъга, с безнадеждност или безразличие? Като че ли някак се е изплъзнала неуловимо думичката “добро”. Толкова сме свикнали да я наместваме зад очакването…

Защото злото … какво да му очакваш!? Ако живееш с мисълта, че то те преследва, никога в душата ти не ще разцъфне радост. Боде, стърже скрито някъде там острието на опасението. Дебнат капаните, които страхът заплита пред всяка мисъл.

Какво ще стане ако се опиташ да изпратиш очакването отвъд представите си? Да съблечеш мантията, която го оцветява в добри или лоши тонове. Да загубиш формата му, очертанията на предвкусваните изненади, дълбочината на предчустваните емоции. В мъглата всички дървета са плод на магия, губят се скършените клони, и бодлите на розите изчезват.

Не изглежда да е много трудно, сякаш? Освен ако не страдаш, че може да се изгубиш. Мъглата е коварна и току-виж си изтървал срастналото се с теб его, с присъщите му атрибути. Да спреш да очакваш не значи да станеш безразличен. Не води до това да се лишиш от чувства, а само от страданието, което те биха ти причинили, било параноя или пък разочарование. Загубвайки тях, може да намериш лекотата, свободата да се радваш на света сега, в този миг, там където си.

Дърветата не очакват пролет, просто следват знаците на слънцето и вятъра. Ако се огледаме и ослушаме – ще усетим следите. Косовете, преобръщащи ланшните листа, екота на кълвачите, полуделите синигери, бистротата на Орион.

Денят се удължава, издърпвайки за ръкавите дебелите люспи на пъпките. И без да очакват, че точно на следващата сутрин слънцето ще ги погали, мъховете са готови да го посрещнат. И да не е точно този ден, и да е сковал мраз, все едно. Те са сигурни, че ще дойде да ги стопли.

Трудно ли е да не очакваш любимите очи, да не копнееш за ласка, за точно определен жест и докосване? Да не забождаш точната дата на срещите, нито мига на разделите? Да не се питаш дали днес ще бъде Денят, нито какви ще са точно думите?…

Някъде там, близо до теб е останала следа. Полъх, пробягал над стъпки в снега. Мелодия, заплетена в старите мартеници по вишните. Ароматът на кутията с чаени пликчета… Устните все още са лепкави от сока на смокините. Песъчинките пак оцеляват на дъното на чантата за плаж, незнайно как изплъзнала се от хватката на зимните пуловери в гардероба.

Защо да очакваш нещо определено, когато всичко това, което ти носи радост витае около теб. Оплетено в броеницата на времето, в търкулнатите зарове на събитията, следващи естествения си ход, като капките от пеещия капчук, като вълните. Знаци, които да те накарат да се усмихваш. И да си готов да посрещаш всеки миг с добро.

Животът е бяг
Пистите ваем сами
Водни кръгове

“Накъдето си тръгнал, сине, аз оттам се връщам!”

“Капка по капка – вир!”

“Бистра водица, мирна главица”

“Сухо дупе – риба не яде”

“Който бърза бавно – далече стига”

* * *
Следи от прашец
В папрати бродих насън…
Пак е студено!


П.П. След повече от 10 години изплува и името на тази красота – Asplenium scolopendrium (Волски език), благодарение на едно слънчево момиче. Благодаря, Дани!! 🌻