Клюнчести в ефир #2
“Не, че се натрапвам, сър, ама гледам наляга Ви дрямка… Бихте ли имали нещо против да поухажвам красивата Ви съпруга през това време?”
“Ти ли ще се върнеш или…? Добре! На три! Едно, две….”
“Вдох глубокий, криля шире, не спешите, три-четыре! Бодрость духа, грация и пла-стиииииииии-ка!”
“Някой да е виждал мъжът ми? Реши да мине на водораслова диета и … още го няма!”
“Колко мило! Да, в ред съм си, благодаря, че попитахте! Ама като не ни предоставят сешоари… “
“Ох, сестро, колкото и енергично да тичкаш, сянката ти пак по-вталена от теб!”
“С въженце и щипки за пране дали нямаше да съхна по-бързо”…”
- Тази дали е ГМО?
- Ми ти каква искаш да е? Сорт “конски зъб” отдавна го няма. Абе, я, кълви! Най-много да ти се оголи главата като на южноамерикански кондор. Може пък да ти тича…
“С този шампоан “Кокуош § Go” направо се чувствам лека като перце!”
- Ммдаа, твърде много тагове отворени, ма така и се пада на лисицата – сподели пернатата web-камера
Иееее, страхотни са. Какво е това сушащото се, що му е такава човката. И това с шампоана е готино, но фаворит е web-инспектор Наско (нали така се казваше?)
Еййй … патка да не си на днешно време – едно дремване не мож’ си позволи
Зори, сушащото се е любимото ми грозно пате, фламинго. Хич и не бях се усетила, че е такова въртОглаво, чак докато не прегледах снимките. Гледаш ги такива … тояги! Ама правят адски бързи и резки движения.
Web-инспекторът си го биваше, вярно! … Хм, колегите още намират кламери, завряни по ъглите
Лю, патката може да задреме, ама паток – минутка невнимание и … сам ще си мътиш после
Ваше Великолепие, онзи ден излязох да обядвам сухоежбина пред Народна библиотека и такива сцени се разиграха…
Хвърлих няколко корички на гугутките (сега разбрах кво значи “тъпа като гугутка”) и на такива врабешки набези бях свидетел, че бая от сандвича замина за храна на врабчоците. Е това трябва да се снима. Уникални са. Измъкват из под човките на гълъбите залците и изсфирясват, страшна работа.
Та – една врабешко-синигерова серия би била радост за окото и душата… (невинно мигане)
Аз, пък, преди 6 години и половина, бях свидетел как един гълъб, най-вероятно гълъбица, пазаше с крилете си трохите, които се хвърляха на ‘секъв вид птичоци единствено и само за врабчовците. Останалите гълъби бяха прогонени и прокудени в другия край на заведението, доакто врабчовците не се оттеглиха. Свидетел са ми дърветата и онкото в София. Беше уникално умиляващо. И усмихващо
@Зори
Ох, и мигане значи… може да се пробва подобна серия с някои престояли кадри с чайките, че тях точно в подобна ситуация ги снимам в Женева
За нови кадри – ще се чака затопляне. В момента температурата е много далеч от моя оптимум (разглезих се нещо
).
Аааааааа, мога да повярвам, че са били “тъпи” гугутки само ако потвърдиш, че са приличали на ей, това пиле
П.П. и к’ви са тия сухоежбини! Я, малко супичка нещо, салата!?!…
@Лю
Мдаа, е, ето това умиляване, докато си хранех гугутките от ръка на нашия балкон, ме доведе до тая професия
Ооо, да, била е гълъбица с характер
Гертруд, това пиле е готино и тцъ – не приличаха на него. Обаче бяха “тъпи”. Температурен оптимум… ееех едни 23-27 градуса биха били чудесни, но… нъцки.
Е, това, че не са приличали вече много ясно показва защо са били тъпи – просто гълъби
Да, много ми е гадно временцето, направо не ме подкарва да пипам спусъка. Ще ми мине скоро