Посрещане без очакване

01_pict7755u

“Не очаквам нищо”… Винаги ли си представяш тези думи казани с тъга, с безнадеждност или безразличие? Като че ли някак се е изплъзнала неуловимо думичката “добро”. Толкова сме свикнали да я наместваме зад очакването…

02_PICT7894u

Защото злото … какво да му очакваш!? Ако живееш с мисълта, че то те преследва, никога в душата ти не ще разцъфне радост. Боде, стърже скрито някъде там острието на опасението. Дебнат капаните, които страхът заплита пред всяка мисъл.

03_PICT7861u

Какво ще стане ако се опиташ да изпратиш очакването отвъд представите си? Да съблечеш мантията, която го оцветява в добри или лоши тонове. Да загубиш формата му, очертанията на предвкусваните изненади, дълбочината на предчустваните емоции. В мъглата всички дървета са плод на магия, губят се скършените клони, и бодлите на розите изчезват.

04_PICT7884

Не изглежда да е много трудно, сякаш? Освен ако не страдаш, че може да се изгубиш. Мъглата е коварна и току-виж си изтървал срастналото се с теб его, с присъщите му атрибути. Да спреш да очакваш не значи да станеш безразличен. Не води до това да се лишиш от чувства, а само от страданието, което те биха ти причинили, било параноя или пък разочарование. Загубвайки тях, може да намериш лекотата, свободата да се радваш на света сега, в този миг, там където си.

05_PICT7858u

Дърветата не очакват пролет, просто следват знаците на слънцето и вятъра. Ако се огледаме и ослушаме – ще усетим следите. Косовете, преобръщащи ланшните листа, екота на кълвачите, полуделите синигери, бистротата на Орион.

06_PICT7907u

Денят се удължава, издърпвайки за ръкавите дебелите люспи на пъпките. И без да очакват, че точно на следващата сутрин слънцето ще ги погали, мъховете са готови да го посрещнат. И да не е точно този ден, и да е сковал мраз, все едно. Те са сигурни, че ще дойде да ги стопли.

07_PICT7896u

Трудно ли е да не очакваш любимите очи, да не копнееш за ласка, за точно определен жест и докосване? Да не забождаш точната дата на срещите, нито мига на разделите? Да не се питаш дали днес ще бъде Денят, нито какви ще са точно думите?…

08_pict7756j

Някъде там, близо до теб е останала следа. Полъх, пробягал над стъпки в снега. Мелодия, заплетена в старите мартеници по вишните. Ароматът на кутията с чаени пликчета… Устните все още са лепкави от сока на смокините. Песъчинките пак оцеляват на дъното на чантата за плаж, незнайно как изплъзнала се от хватката на зимните пуловери в гардероба.

09_PICT4866

Защо да очакваш нещо определено, когато всичко това, което ти носи радост витае около теб. Оплетено в броеницата на времето, в търкулнатите зарове на събитията, следващи естествения си ход, като капките от пеещия капчук, като вълните. Знаци, които да те накарат да се усмихваш. И да си готов да посрещаш всеки миг с добро.

9 Comments so far

  1. deni4ero on February 12th, 2011

    Ееееххх … госпожо, госпожо … невероятна си! Как леко влизаш в душата … А тя е необятна … Ама и ти си ми един Мишо …

  2. Николай Цветков on February 12th, 2011

    Ах, сърдита си, нещо. :-D

  3. зори on February 12th, 2011

    Забрави да не очаквам.
    Очаквам много и нови неща и ще ми напълниш душата с черна мъка, ако не ми пускаш от магийките си по-честичко. (стадо мечки, торба целувки и две оплезвания за разкош)

  4. Geri on February 12th, 2011

    Лю, аз само си обикалям в околностите и. Ама виж ти, Зо и Надето винаги намирате пътечки за тази необятна гора :D
    Ееей, това за Мишо си е страхотен комплимент! :*

    @Koko
    Е, успя да ме изненадаш! Я, кажи сега, млади момко, защо реши, че съм сърдита? ;)

    @Зори
    Хъх! Не ми мина номера, значи, а? :p
    Всичко е позволено, очакването също, стига да не пълни душата с мъка (камо ли черна!).

  5. vilford on February 12th, 2011

    Много са красиви! Обаче най-красиви ми изглеждат клонките подаващи се изпод пряспата. :)

  6. deni4ero on February 13th, 2011

    За момент се почувствах като на тест и аха-аха да започна да отмятам отговорите :) ама беше лъсно, сега след 5-ти прочит – да, на първия въпрос – с тъга.
    “Какво ще стане, ако се опиташ да изпратиш очакването отвъд представите си? Да съблечеш мантията, която го оцветява в добри или лоши тонове. Да загубиш формата му, очертанията на предвкусваните изненади, дълбочината на предчустваните емоции …’ – тук мисля, че, ако това се случи – да отпратиш очакваното някъде далече, без да можеш да си го представиш, можем да те цаним в графата божество, щото само Бог знае кога какво как и защо :) Нали знаеш приказката, че на един празник най-хубавото му е очакването :) Най-вълнуващо е! Най-грабващо! Най-треперещо! Това пак ме прехвърля към темата за несбъднатите мечти, стига, разбира се, да не си мечтаем да разкостваме стадо червеи и да им изследваме телосложението.
    От мене също получаваш стадо мечки, които мятат уши и си присвоявам оплезванията за разкош, които много ме усмихнаха:))))

  7. Geri on February 13th, 2011

    Благодаря, Шу! От тази серия мен май най-много ме радват бодлите :)

    Лю, това за празника, напълно съм съгласна, понеже съм сигурна, че при теб очакването на празник може да е само положително зареждащо. Ама има хора дето биха очаквали празник да мине изцяло по техния сценарий или други, които да се скъсат от предчувствия, че все ще се намери някой идиот да им вгорчи празника. ;) Така, че отпращането на очакваното в мъглата си го представям като очистването му от онези натрапчиви мисли (егоистични или параноични), които биха го превърнали в страдание. Та по-скоро… не към несбъднатите мечти водят тези мои рошави мисли, ами към щастието и страданието.

    А за разкостването, ето нагледен пример за очакване! Ако ние твърде много очакваме и се надяваме, че някое пиле от стадото фламинги, изглеждащи в цветущо здраве, ще се гътне точно докато сме в Севиля,… амии… ще си ходим нещастни из малките, прекрасни улички, и цервезата няма да ни е вкусна. :D

    Еехе, а цяло стадо мечки си е направо нападение! Посрещам го с отворени обятия! И след като спрат да се меткат ушита насам-натам и ми се разкрие гледката, с удоволствие те нарошвам :D :*

  8. deni4ero on February 13th, 2011

    ма как нема да ни е вкусна сербезата, беее :) ))) (както са ме учили зс-то между зъбите .. голям зор, ма ми се отдава ;) )
    Шегувам се, ъфкорсе, но се изненадах, че има и такива породи хора, признавам си го чистодърдечно. И то не за друго сеизненадах, ами, щото се предполага, че празникът трябва да се празнува, а не да очакваш некъв негативизъм. Но примерът за милите грозни фламинги ме размаза от смях. Още ли ходите нещастни :lol:

  9. Geri on February 14th, 2011

    Вервай ми, негативизма по хората ходи (най-вече по тъщи и свекърви (още се сещам за онова зеле на Зо :lol: ).

    Докато не стигнем до фризера на колегата от Севиля, няма пълно щастие :D

Leave a reply