Посрещане без очакване
“Не очаквам нищо”… Винаги ли си представяш тези думи казани с тъга, с безнадеждност или безразличие? Като че ли някак се е изплъзнала неуловимо думичката “добро”. Толкова сме свикнали да я наместваме зад очакването…
Защото злото … какво да му очакваш!? Ако живееш с мисълта, че то те преследва, никога в душата ти не ще разцъфне радост. Боде, стърже скрито някъде там острието на опасението. Дебнат капаните, които страхът заплита пред всяка мисъл.
Какво ще стане ако се опиташ да изпратиш очакването отвъд представите си? Да съблечеш мантията, която го оцветява в добри или лоши тонове. Да загубиш формата му, очертанията на предвкусваните изненади, дълбочината на предчустваните емоции. В мъглата всички дървета са плод на магия, губят се скършените клони, и бодлите на розите изчезват.
Не изглежда да е много трудно, сякаш? Освен ако не страдаш, че може да се изгубиш. Мъглата е коварна и току-виж си изтървал срастналото се с теб его, с присъщите му атрибути. Да спреш да очакваш не значи да станеш безразличен. Не води до това да се лишиш от чувства, а само от страданието, което те биха ти причинили, било параноя или пък разочарование. Загубвайки тях, може да намериш лекотата, свободата да се радваш на света сега, в този миг, там където си.
Дърветата не очакват пролет, просто следват знаците на слънцето и вятъра. Ако се огледаме и ослушаме – ще усетим следите. Косовете, преобръщащи ланшните листа, екота на кълвачите, полуделите синигери, бистротата на Орион.
Денят се удължава, издърпвайки за ръкавите дебелите люспи на пъпките. И без да очакват, че точно на следващата сутрин слънцето ще ги погали, мъховете са готови да го посрещнат. И да не е точно този ден, и да е сковал мраз, все едно. Те са сигурни, че ще дойде да ги стопли.
Трудно ли е да не очакваш любимите очи, да не копнееш за ласка, за точно определен жест и докосване? Да не забождаш точната дата на срещите, нито мига на разделите? Да не се питаш дали днес ще бъде Денят, нито какви ще са точно думите?…
Някъде там, близо до теб е останала следа. Полъх, пробягал над стъпки в снега. Мелодия, заплетена в старите мартеници по вишните. Ароматът на кутията с чаени пликчета… Устните все още са лепкави от сока на смокините. Песъчинките пак оцеляват на дъното на чантата за плаж, незнайно как изплъзнала се от хватката на зимните пуловери в гардероба.
Защо да очакваш нещо определено, когато всичко това, което ти носи радост витае около теб. Оплетено в броеницата на времето, в търкулнатите зарове на събитията, следващи естествения си ход, като капките от пеещия капчук, като вълните. Знаци, които да те накарат да се усмихваш. И да си готов да посрещаш всеки миг с добро.
Ееееххх … госпожо, госпожо … невероятна си! Как леко влизаш в душата … А тя е необятна … Ама и ти си ми един Мишо …
Ах, сърдита си, нещо.
Забрави да не очаквам.
Очаквам много и нови неща и ще ми напълниш душата с черна мъка, ако не ми пускаш от магийките си по-честичко. (стадо мечки, торба целувки и две оплезвания за разкош)
Лю, аз само си обикалям в околностите и. Ама виж ти, Зо и Надето винаги намирате пътечки за тази необятна гора
Ееей, това за Мишо си е страхотен комплимент! :*
@Koko
Е, успя да ме изненадаш! Я, кажи сега, млади момко, защо реши, че съм сърдита?
@Зори
Хъх! Не ми мина номера, значи, а? :p
Всичко е позволено, очакването също, стига да не пълни душата с мъка (камо ли черна!).
Много са красиви! Обаче най-красиви ми изглеждат клонките подаващи се изпод пряспата.
За момент се почувствах като на тест и аха-аха да започна да отмятам отговорите
ама беше лъсно, сега след 5-ти прочит – да, на първия въпрос – с тъга.
Нали знаеш приказката, че на един празник най-хубавото му е очакването
Най-вълнуващо е! Най-грабващо! Най-треперещо! Това пак ме прехвърля към темата за несбъднатите мечти, стига, разбира се, да не си мечтаем да разкостваме стадо червеи и да им изследваме телосложението.
“Какво ще стане, ако се опиташ да изпратиш очакването отвъд представите си? Да съблечеш мантията, която го оцветява в добри или лоши тонове. Да загубиш формата му, очертанията на предвкусваните изненади, дълбочината на предчустваните емоции …’ – тук мисля, че, ако това се случи – да отпратиш очакваното някъде далече, без да можеш да си го представиш, можем да те цаним в графата божество, щото само Бог знае кога какво как и защо
От мене също получаваш стадо мечки, които мятат уши и си присвоявам оплезванията за разкош, които много ме усмихнаха:))))
Благодаря, Шу! От тази серия мен май най-много ме радват бодлите
Лю, това за празника, напълно съм съгласна, понеже съм сигурна, че при теб очакването на празник може да е само положително зареждащо. Ама има хора дето биха очаквали празник да мине изцяло по техния сценарий или други, които да се скъсат от предчувствия, че все ще се намери някой идиот да им вгорчи празника.
Така, че отпращането на очакваното в мъглата си го представям като очистването му от онези натрапчиви мисли (егоистични или параноични), които биха го превърнали в страдание. Та по-скоро… не към несбъднатите мечти водят тези мои рошави мисли, ами към щастието и страданието.
А за разкостването, ето нагледен пример за очакване! Ако ние твърде много очакваме и се надяваме, че някое пиле от стадото фламинги, изглеждащи в цветущо здраве, ще се гътне точно докато сме в Севиля,… амии… ще си ходим нещастни из малките, прекрасни улички, и цервезата няма да ни е вкусна.
Еехе, а цяло стадо мечки си е направо нападение! Посрещам го с отворени обятия! И след като спрат да се меткат ушита насам-натам и ми се разкрие гледката, с удоволствие те нарошвам
:*
ма как нема да ни е вкусна сербезата, беее
))) (както са ме учили зс-то между зъбите .. голям зор, ма ми се отдава
)
Шегувам се, ъфкорсе, но се изненадах, че има и такива породи хора, признавам си го чистодърдечно. И то не за друго сеизненадах, ами, щото се предполага, че празникът трябва да се празнува, а не да очакваш некъв негативизъм. Но примерът за милите грозни фламинги ме размаза от смях. Още ли ходите нещастни
Вервай ми, негативизма по хората ходи (най-вече по тъщи и свекърви (още се сещам за онова зеле на Зо
).
Докато не стигнем до фризера на колегата от Севиля, няма пълно щастие