Малък Сечко

01_feb_pict0048

Винаги избираше за тази проверка последния сняг. Не, че след края на януари всеки сняг не се считаше за последен. Но негова беше дарбата да го разпознава още щом открехнеше полукръглата вратичка, облицована отвън с модерната за Шарколес топлоизолация от био-фибран.

02_feb_pict0979

Тази сутрин въздухът беше резлив като зелевата чорба на съседа Цвеклолист. Вдъхнеш дълбоко и гърлото започва да те гъделичка. От висотата на ръста му (цели 33 см, отговарящи на “ръст – висок” по гномската класификация), успя да забележи, че съвсем правилно не е излизал за проверката миналата седмица. Тогава имаше сняг, колкото да заприлича подлеса на гората на поръсен с пудра захар щрудел.

03_feb_pict7734u

Това сега си беше сериозно. Може да е последното сериозно за зимата, но още с първите стъпки затъна до над коленете. Феб Сечколесов беше достатъчно здрав представител на расата си, че да се затормози от този факт. Напротив! Огледа с малки, сияещи очички ширналите се вълни на снега, изумително искрящи на слънцето.

04_feb_pict7749u

“И така – проверка почни! – дребното същественце се изпъчи и задекламира, а ситните кълбенца пара едва се забелязваха преди да изчезнат във въздуха. “В името на Нейно Сияйно Величество баба Зима, и следвайки указанията на Нейно Сладкодумно Височество Снежната Царкиня, аз – Феб Сечколесов, гномоптик на Шарколес – започвам февруарска проверка ГРИП (Готовност за Разлистване и Идване на Пролетта)”.

05_feb_pict7241u

Следвайки стриктно указанията, първа проверка – слънцегреене! Феб смело пое по пътеката на сребролистите ели. Намери я светнала от сутрешното слънце до върховете на прясно затрупаните клонки. Ясно, слънцегреене нормално за фаза “МППС” (месец преди пролетно слънцестоене). Почеса се през бялата гугла с оранжеви райета, като не забрави да си зададе пак въпроса, кой от всичките му 28 братя и сестри все пак успя да му отнесе аления помпон!? Сигурно беше 29-тата му сестричка, която беше пътешественичката в семейството. Мяркаше се веднъж на 4 години, носеше по една нова гугла на братята си, но още през нощта преди да дойде баба Марта, яркочервения помпон на фебчовата гугла хващаше гората…

06_feb_pict7609u

“Проверка за водно ниво!” – сам си изкомандва Феб Многознайков и забърса суха дъбова пръчка от купчината, изоставена хаотично до пътеката. Големите човеци никога не успяваха да приберат окастрените изсъхнали клони до края на есента. Как успяваше НВ Баба Зима всеки път да ги изненада, това си беше една нейна малка тайна.

07_feb_pict7610u

Мъничето ровна с пръчката и измери дълбочината на пряспата. Предишното лято беше ходил на уроци при Пермутация Гаус-Анова, известна още като г-жа Пеци Интуицията. Та тя му беше дала основни познания колко пъти да взима замервания при проверките си. Най-трудно му беше да постигне особения поглед, който имаше видната горска специалистка върху събитията и тяхната достоверна повторяемост.

08_feb_pict3177u

След още десетина измервания, гномчето установи, че равнището е доволно за успешното развитие на типичните за Шарколес временни водни тела, които винаги съпътстват идването на пролетта… Верно, че последната взета мярка изскачаше от допустимия интервал със заплахата от наводнение на къщурката му :roll:

09_feb_1173

Следващата подточка в проверката беше “Звуков фон”. Феб поизтръска снега от космонавтчето. През зимата всички дребосъчковци предпочитаха да се опаковат по този цялостен начин, понеже честичко затъваха и даже понякога си прокопаваха тунели в снега. Пое към алеята на синигерите. Не, че тези цръкльовци не огласяха цялата гора, ама измерването трябваше да се проведе по стандартизирана методика. Когато стигна до мястото, гъсто обрасло с люляци и жив плет от бръшлян и булчински венец, гномчето извади от дебрите на джоба си две слънчогледови семки. Честността изискваше да си признае, че е огладнял от проверката, ама работата трябваше да се свърши. Преглътна звучно, постави семките на утъпканата пътека и извади сложния акустичен уред.

10_feb_pict5592u

Както ще забележите, гномчетата са изключително любознателни горски същества и имат вкус към изобретенията и новостите. Този уред бе плод на научната фантазия на феята Лиания (да не се бърка с някоя фолкзвезда, бел. оператора). Кръстатата клонка с изсъхнали плодчета на повет е настроена да улавя разликите в трептенията на въздуха, предизвикани от чуруликането на птиците… Да, но на младия изследовател му се наложи доста да почака, докато един по-наперен синигер дойде и изчурулика “Чир! Чир-чир! Манджа! Стига свалки, стига мацки, дайте да клъвнем по нещо! Измършавях като канарче в панелка от Младост-4!”

11_feb_pict9837u

Това беше толкова гръмко, току досами ботинките на гномчето, че хвърчилката повет едва не се откъсна от уреда. Наложи се слагане на втора двойка семки и така накрая, проверката показа състояние на готовност за размножителния период. Хаоса от чирикания и пърхане на крила в гоненица сред храстите, доказваха само едно – на пилетата не им е до храна!

12_feb_pict0665u

Сечколесов се ухили доволно, засенчи с ръка ослепително греещото насреща му слънце и се запъти към последната спирка от задачата му – проверка на пъпките! Още с излизането си от къщурката беше забелязал онова особено състояние, в което се намираха всички клони. Първо беше валял дъжд, после обърнал на сняг и всяко клонче беше обвито от фина ледена коричка – хрупкава, прозрачна и блестяща!

13_feb_pict9944

И не, това беше много по-различно от захаросаните пръчици на Снежната Царкиня, които толкова обичаха с братята и сестрите му. Устата му пак се напълни със слюнка и го накара да забърза, доколкото позволяваха започналите да се топят преспи.

14_feb_pict7440u

Пътьом успя да се възхити на издръжливостта и красотата на розите, които с всеки сняг успяваха да “разцъфнат”…

15_feb_PICT7877u

Хмм, идваше трудната част! За зла беда пъпките все бягаха по високото. Една негова приятелка, Емпузантия Мухомиролюбова, му беше обяснила, че пъпките са пълни с много дребнички клетки, като малки мехурчета в газирана вода, които ги гъделичкат и постоянно ги карат да растат и да се стремят нагоре, нагоре към светлината.

16_feb_pict5823u

Знанията и за растенията и животните, обаче, не помагаха в случая на дребосъчко – трябваше някак да стигне до тези пъпки, че да провери! Дали да не намери някой пън?…

17_feb_pict7495u

Или да накара някоя птица да го пренесе… И изведнъж, решението дойде от само себе си! Покрай липите и люляците извиваше ограда. Точно това му трябваше! Феб свали ръкавичките, остави тояжката си на снега и се покатери чевръсто.

18_feb_PICT8851

“Ами да! Почти съвсем са готови!”, отбеляза гномчето, оглеждайки и попипвайки порозовелите като смукани детски пръстчета, връхни пъпки. Добре, че тук-там имаше още стари листа и хвърчилки, че да станат свидетели на прераждането.

19_feb_pict9657u

Че все още, въпреки кротостта на Царицата на Шарколес (Есента), въпреки търпението, с което обясняваше на обагрените в злато и пурпур листа, защо трябва да се откъснат от клонките, се намираха такива, които не вярваха. И оставаха спаружени, изсъхнали и изтерзани от страх и студ, чак докато видеха Разлистването и с доволна въздишка се отпускаха на земята.

20_feb_pict7781u

Феб внимателно слезе от оградата и с чувство за добре изпълнен дълг, пое обратно към къщурката си. Пътят му минаваше през тополовата горичка. Гномчето погледна стройните дървета и изведнъж се разсмя, вирнало зачервеното си като оцеляла зимна шипка, носле към излъсканото небе. “Ама, че съм! И защо се катерих толкова, като можех да мина оттук! Я, как са се разкъдравили клоните, целите в набухнали пъпки!”

21_feb_pict7743

След като изтупа снега и водата от ботушките си и затвори мъхнатата врата, първата му работа беше да отвори прозорчето, за да влезе резливия въздух. Не, втората всъщност…. първо успя да отмъкне една баничка с праз и листа от цвекло от оставената без надзор тава. Не успяха дори да му се скарат, понеже докато се усетят, вече беше заел местенцето си пред гноумтбука, а тогава всички знаеха, че е зает… След десетина минути умело щракане по миниатюрните копчета, рапортът за ГРИП-проверката беше налице, подписана и проверена, а капакът на машинката, изкусно инкрустиран в стил чинарена кора, прилежно затворен.

22_feb_PICT8817

“Хехех, скоро, скоро ще посрещаме бабуля Мартуля, и Пролетта после… И пчелите! Пък с копие от рапорта моята учителка госпожа Пеци Интуицията ще може да участва в Осмомартенската статистическа конференция!”

23_feb_PICT9257

“… Дали има още от онези банички?” – изхлузи се от високото столче на колелца, подарък от местната нет-компания Арахна, и изтопурка към кухнята.

12 Comments so far

  1. зори on February 19th, 2011

    Йееееее, знаех си, че трябва да има приказка скоро.
    Супер!
    Е това е съвсем друго – обаче пак имам проблем.
    Трудно ми е да реша дали Емпузантия Мухомиролюбова ми е любимка или чичиопейчетата (синигерите, де), а и “захарните изделия” си ги бива…
    Мъкаааа…

    Обаче приказката е много яка, пак ще си я прочета. И това с ГРИП ми хареса ;)

  2. Geri on February 19th, 2011

    Знаела била, а… и не казва! :P
    Ох, а за мъката има лек. Я, виж там, gost какво матрьошки е спретнал. Честно казано, много ме развесели, понеже веднага при тая дума ми изплува един стар филм “Приключения на италианци в Русия”, с лъва между матрьошките… Пък покрай Андрей Миронов се сещам и за Никулин и “Диамантената ръка”… Та за лечение на мъката:

    “А нам все равно!” :D

  3. зори on February 19th, 2011

    Ааааа, дето търсеха под лъвовете по мостовете на Санкт Петербург, а се оказа в зоопарка при истинските :)
    Е, тая вечер хем приказка, хем ретро-филми – кой е като мен.
    Благодаря, Ваше Магьосничество! (клетка пълна с мечки и всичките добронамерени)

  4. Geri on February 20th, 2011

    И аз благодаря, Ваше ТриСиятелство, че ме подритнахте да Ви зарадвам (понякога има нужда) :D

    P.S. … от подритването, де ;)

  5. зори on February 20th, 2011

    :) По препоръките на сър Никълъс – има радост и в архива, но… друго си е нещо новичко. И е много готино да ти пуснат приказка точно като ти се чете приказка ;)
    И няма да си кривя душата, признавам си без бой. Сутринта се събудих, видях какво е бяло и зимно и първата ми мисъл беше: “Ми след тоя пост на Гертруд Зимновълшебникова – просто няма как да не навали” и после си мислих и други хубави работи за любовта ти към леда, ма по обяд явно Белозъбият най-сетне пусна слънцето от фотосесията, дето му правеше, та спрях да мисля с топли чувства и за двама ви :P

  6. Geri on February 20th, 2011

    Аха, и аз се почувствах даже… леко виновна за последния сняг, ама пък нали беше красиво! Надявам се да си права за фотосесията (то ще се чуе ;) ), понеже аз пропуснах днес :)

  7. зори on February 20th, 2011

    Беше си супер даже, а като ти се пльосваше някой огромен снежен парцал от побелелите клони на дърветата, си беше хем супер снежно, хем и супер мокро ;)

  8. deni4ero on February 21st, 2011

    Пренесе ме в света на полуръстовете …
    Добре, че магиите ти стигат само до западна България :P

  9. deni4ero on February 21st, 2011

    и нали съм заплес и ‘се много бързам, гонейки мислите си, забравих да добавя, че Пеци Интуицията ми обра точките, както и лакомията на грабчовците.

  10. Geri on February 21st, 2011

    Аха, значи да разширя обхвата викаш :P

    Пецинка долетя от студентските ми спомени. Имахме една преподавателка по висша математика, на която викахме Джуки Интуицията, понеже и тя така… на въпроса защо аджеба, някоя функция извива по точно този начин, тя поглеждаше към тавана и казваше “Ми, колеги, че то … по интуиция е така! Не го ли усещате?!”

  11. deni4ero on February 22nd, 2011

    математик с интуиция :)

  12. Geri on February 22nd, 2011

    е бъгове има навсякъде :D

Leave a reply