Винаги избираше за тази проверка последния сняг. Не, че след края на януари всеки сняг не се считаше за последен. Но негова беше дарбата да го разпознава още щом открехнеше полукръглата вратичка, облицована отвън с модерната за Шарколес топлоизолация от био-фибран.

Тази сутрин въздухът беше резлив като зелевата чорба на съседа Цвеклолист. Вдъхнеш дълбоко и гърлото започва да те гъделичка. От висотата на ръста му (цели 33 см, отговарящи на “ръст – висок” по гномската класификация), успя да забележи, че съвсем правилно не е излизал за проверката миналата седмица. Тогава имаше сняг, колкото да заприлича подлеса на гората на поръсен с пудра захар щрудел.

Това сега си беше сериозно. Може да е последното сериозно за зимата, но още с първите стъпки затъна до над коленете. Феб Сечколесов беше достатъчно здрав представител на расата си, че да се затормози от този факт. Напротив! Огледа с малки, сияещи очички ширналите се вълни на снега, изумително искрящи на слънцето.

“И така – проверка почни! – дребното същественце се изпъчи и задекламира, а ситните кълбенца пара едва се забелязваха преди да изчезнат във въздуха. “В името на Нейно Сияйно Величество баба Зима, и следвайки указанията на Нейно Сладкодумно Височество Снежната Царкиня, аз – Феб Сечколесов, гномоптик на Шарколес – започвам февруарска проверка ГРИП (Готовност за Разлистване и Идване на Пролетта)”.

Следвайки стриктно указанията, първа проверка – слънцегреене! Феб смело пое по пътеката на сребролистите ели. Намери я светнала от сутрешното слънце до върховете на прясно затрупаните клонки. Ясно, слънцегреене нормално за фаза “МППС” (месец преди пролетно слънцестоене). Почеса се през бялата гугла с оранжеви райета, като не забрави да си зададе пак въпроса, кой от всичките му 28 братя и сестри все пак успя да му отнесе аления помпон!? Сигурно беше 29-тата му сестричка, която беше пътешественичката в семейството. Мяркаше се веднъж на 4 години, носеше по една нова гугла на братята си, но още през нощта преди да дойде баба Марта, яркочервения помпон на фебчовата гугла хващаше гората…

“Проверка за водно ниво!” – сам си изкомандва Феб Многознайков и забърса суха дъбова пръчка от купчината, изоставена хаотично до пътеката. Големите човеци никога не успяваха да приберат окастрените изсъхнали клони до края на есента. Как успяваше НВ Баба Зима всеки път да ги изненада, това си беше една нейна малка тайна.

Мъничето ровна с пръчката и измери дълбочината на пряспата. Предишното лято беше ходил на уроци при Пермутация Гаус-Анова, известна още като г-жа Пеци Интуицията. Та тя му беше дала основни познания колко пъти да взима замервания при проверките си. Най-трудно му беше да постигне особения поглед, който имаше видната горска специалистка върху събитията и тяхната достоверна повторяемост.

След още десетина измервания, гномчето установи, че равнището е доволно за успешното развитие на типичните за Шарколес временни водни тела, които винаги съпътстват идването на пролетта… Верно, че последната взета мярка изскачаше от допустимия интервал със заплахата от наводнение на къщурката му

Следващата подточка в проверката беше “Звуков фон”. Феб поизтръска снега от космонавтчето. През зимата всички дребосъчковци предпочитаха да се опаковат по този цялостен начин, понеже честичко затъваха и даже понякога си прокопаваха тунели в снега. Пое към алеята на синигерите. Не, че тези цръкльовци не огласяха цялата гора, ама измерването трябваше да се проведе по стандартизирана методика. Когато стигна до мястото, гъсто обрасло с люляци и жив плет от бръшлян и булчински венец, гномчето извади от дебрите на джоба си две слънчогледови семки. Честността изискваше да си признае, че е огладнял от проверката, ама работата трябваше да се свърши. Преглътна звучно, постави семките на утъпканата пътека и извади сложния акустичен уред.

Както ще забележите, гномчетата са изключително любознателни горски същества и имат вкус към изобретенията и новостите. Този уред бе плод на научната фантазия на феята Лиания (да не се бърка с някоя фолкзвезда, бел. оператора). Кръстатата клонка с изсъхнали плодчета на повет е настроена да улавя разликите в трептенията на въздуха, предизвикани от чуруликането на птиците… Да, но на младия изследовател му се наложи доста да почака, докато един по-наперен синигер дойде и изчурулика “Чир! Чир-чир! Манджа! Стига свалки, стига мацки, дайте да клъвнем по нещо! Измършавях като канарче в панелка от Младост-4!”

Това беше толкова гръмко, току досами ботинките на гномчето, че хвърчилката повет едва не се откъсна от уреда. Наложи се слагане на втора двойка семки и така накрая, проверката показа състояние на готовност за размножителния период. Хаоса от чирикания и пърхане на крила в гоненица сред храстите, доказваха само едно – на пилетата не им е до храна!

Сечколесов се ухили доволно, засенчи с ръка ослепително греещото насреща му слънце и се запъти към последната спирка от задачата му – проверка на пъпките! Още с излизането си от къщурката беше забелязал онова особено състояние, в което се намираха всички клони. Първо беше валял дъжд, после обърнал на сняг и всяко клонче беше обвито от фина ледена коричка – хрупкава, прозрачна и блестяща!

И не, това беше много по-различно от захаросаните пръчици на Снежната Царкиня, които толкова обичаха с братята и сестрите му. Устата му пак се напълни със слюнка и го накара да забърза, доколкото позволяваха започналите да се топят преспи.

Пътьом успя да се възхити на издръжливостта и красотата на розите, които с всеки сняг успяваха да “разцъфнат”…

Хмм, идваше трудната част! За зла беда пъпките все бягаха по високото. Една негова приятелка, Емпузантия Мухомиролюбова, му беше обяснила, че пъпките са пълни с много дребнички клетки, като малки мехурчета в газирана вода, които ги гъделичкат и постоянно ги карат да растат и да се стремят нагоре, нагоре към светлината.

Знанията и за растенията и животните, обаче, не помагаха в случая на дребосъчко – трябваше някак да стигне до тези пъпки, че да провери! Дали да не намери някой пън?…

Или да накара някоя птица да го пренесе… И изведнъж, решението дойде от само себе си! Покрай липите и люляците извиваше ограда. Точно това му трябваше! Феб свали ръкавичките, остави тояжката си на снега и се покатери чевръсто.

“Ами да! Почти съвсем са готови!”, отбеляза гномчето, оглеждайки и попипвайки порозовелите като смукани детски пръстчета, връхни пъпки. Добре, че тук-там имаше още стари листа и хвърчилки, че да станат свидетели на прераждането.

Че все още, въпреки кротостта на Царицата на Шарколес (Есента), въпреки търпението, с което обясняваше на обагрените в злато и пурпур листа, защо трябва да се откъснат от клонките, се намираха такива, които не вярваха. И оставаха спаружени, изсъхнали и изтерзани от страх и студ, чак докато видеха Разлистването и с доволна въздишка се отпускаха на земята.

Феб внимателно слезе от оградата и с чувство за добре изпълнен дълг, пое обратно към къщурката си. Пътят му минаваше през тополовата горичка. Гномчето погледна стройните дървета и изведнъж се разсмя, вирнало зачервеното си като оцеляла зимна шипка, носле към излъсканото небе. “Ама, че съм! И защо се катерих толкова, като можех да мина оттук! Я, как са се разкъдравили клоните, целите в набухнали пъпки!”

След като изтупа снега и водата от ботушките си и затвори мъхнатата врата, първата му работа беше да отвори прозорчето, за да влезе резливия въздух. Не, втората всъщност…. първо успя да отмъкне една баничка с праз и листа от цвекло от оставената без надзор тава. Не успяха дори да му се скарат, понеже докато се усетят, вече беше заел местенцето си пред гноумтбука, а тогава всички знаеха, че е зает… След десетина минути умело щракане по миниатюрните копчета, рапортът за ГРИП-проверката беше налице, подписана и проверена, а капакът на машинката, изкусно инкрустиран в стил чинарена кора, прилежно затворен.

“Хехех, скоро, скоро ще посрещаме бабуля Мартуля, и Пролетта после… И пчелите! Пък с копие от рапорта моята учителка госпожа Пеци Интуицията ще може да участва в Осмомартенската статистическа конференция!”

“… Дали има още от онези банички?” – изхлузи се от високото столче на колелца, подарък от местната нет-компания Арахна, и изтопурка към кухнята.