35+ … … … … … … 45+

Трябва да отида днес -
Утре сливовият цвят
Ще е отлетял
(Ryokan)

Като малък поток
Лъкатушещ през мъхове
И аз ставам чиста и прозрачна
(Ryokan)

В началото на пролетния дъжд
патиците, които не бяха изядени
квакат щастливо
(Kobayashi Issa)

Котаракът се събуди,
протегна се, и тръгна
по любов.
(Бусон)

(Вдъхновено от Дачи, Есенин и красивия спомен…)

* * *
Не тъгувай, Слънце
Утре пак е ден!
Зората пак тъмата ще примами
И като обелен портокал
Ще те търкулне
В мойте длани

Имам нежност
Света да прегърна
Да запаля любов във скала
И сокът ти живителен да върна
На всички оцелели под снега…

/Flo, 01.2014/

Радвам се, че иде края на 2013-та. Тежка година беше, но предпочитам да гледам напред. Не помня откога паричката от питката на Бъдни вечер не се беше падала у мен.

Бъдете здрави, мили хора! Искам да си пожелая, и на мен, и на всички, които познавам и обичам, да се вглеждаме по-често в очите на другите. Да се вслушваме повече в думите, промълвени и недоизказани. Да отворим сърцето си, да споделим и да попием споделеното с доброта.

Вечер често пътувам в автобуса с едно непознато момче от нашия квартал. Симпатично, кротко, лицето му винаги излъчва непоклатимо сериозно изражение. Очите му изглеждат спокойни и съсредоточени, но дълбоко в тях тлее онзи синкав пламък, от който обикновено лумва животворен огън. Отправих едно от желанията си тази Коледа за него – да видя лицето му озарено с усмивка.

Изпращам отминалите дни с топлината на любовта, все по-силна, все по-нежна и съграждаща добро. И се усмихвам на светлинките, играещи по елхата. Колкото и да не обичам празниците, хубаво е на Коледа.

Прегръщам ви! Обичайте (се)!

П.П…. попадането на парата у мен, съчетано с “нов апартамент” и “здраве”…, случайно да не ви намирисва и на вас за предстоящ ремонт през 2014-та?!!

- Хей, момче! Колко струва рибата?
- Зависи. Коя точно искате?
- Е, че те не са ли еднакви? – господинът почесва прошарен кичур, измъкнал се изпод каскета.
- Ами не са – отговаря му младеж с добре поддържано катинарче и шал, зиморничаво увит на осморка около врата – Затова питам коя точно искате.
- Абе нали виждам – все са риби, все имат люспи… и кости! Колко струва килото?

Зад младежа нацупено плуват няколко едри шарана и в мътната вода се носят феерични тумбести мехурчета.

Read more »

Днес
/заедно с Глория Естефан/

Има следа в душата ми
За всички дни, които
Времето ми е отнело

Имам вярата, скрита дълбоко
Която е с мен и помага
Да дочакам мига да те срещна

Имам и една изгубена следа
Между твоята сянка и моята
Която не ми оставя съмнения

Аз съм монета във фонтана
Ти – желанието отправено
Мечтите ми да съживи

Имам всяко утре – все едно и също
И акварела жадуван
На поглед с цвят на синева

Имам твойта любов и късмет
Стръмна и тясна пътека
Имам морето от един друг свят
Ти си моят север и юг

Днес ще те видя отново
Ще ме завиеш в палтото си
Ще чуеш шепота ми в тишината ти
Когато ме видиш пред теб

Днес ще те видя отново!
Ще озаря тъгата ти с радост
Нека да празнуваме!
Защото любовта ни е все по-силна

Имам една дума трептяща
между устните ми и постелята
Която ме разголва пред теб

Имам и един плаж, и селото
Които всяка нощ са до мен
когато теб те няма

Днес ще те видя отново
Ще ме завиеш в палтото си
Ще чуеш шепота ми в тишината ти
Когато ме видиш пред теб

Днес ще те видя отново!
Ще озаря тъгата ти с радост
Нека да празнуваме!
Защото все по-силно се обичаме

/превод Flo, 10.2013/

* * *
Да си спомням за теб – сладък огън
Да чувам шепота ти – цяла в твоя власт
Да те милвам, да ме имаш – само твоя
Да си пролет – ще съм див, разцъфнал храст…

/Flo, 05.2013

Литнали длани
Есента на Лятото
Гледа на ръка