Искам предварително да кажа, че нямам нищо общо с излож(б)ения материал. Освен, че участвам, заедно със сладурската компания, в инициативата на заведението “Аз съм Happy!” Както се сещате, снимките са дело на San Antonio, който дори са успели да хванат в кадър (най-търпеливите ще стигнат и до тази снимка).

Начало на официалната част, връчване на разкошната фейско-пеперудена картичка с мили послания, пожелания и съвети към блогчето, насочени към неговото оцеляване и разхубавяване (и сритване на стопанката му!)…

Многострадалната торта, която за малко да си остане в колата на Дачи (поради принцесешки недораумения ), беше позагубила от чара си. Сигурно затова се чудя откъде да я почна… Все пак, всеки искаше парченце от вещица

Много внимавах, понеже фотографът рече, че ако няма парче от вещицата, няма да яде

“Ето, още един кулинарен блог се появи в блогосферата!” – понеже Ники все още не е изрекъл наистина това, няма да споделям рецептата Който се интересува, торта с маскарпоне и бадеми на Ани Шакарян.

Дъ Фотографът, в неистов опит да се докопа най-сетне до мечтания си профил! Ако съдим по усмивките на Вили и Мари-ана, пак ще възбудим спора “Е ли Ник романтик?”

И накрая, понеже онзи провокатор Рошавото се интересува… та това е снимка, на която питам за кое ляво става дума

- Я, има автопортрет! Само че, Гери, да ти кажа с тая чупка в кръста не може да се лети – сетете се сами коя Хвърковата Принцеса го е казала

Благодаря ви, мили хора!
Много съм щастлива, че ви има! И че вярвате в мен! … Въпреки развенчания имидж на вещичка, която днес се оказа, че била “ППП” (Принцеса Под Прикритие)

Много ви обичам! Провокирахте ми въображението за две години напред. Покрай това, мисля че няма да има и пощада за зрителните ви, душевни и вкусови рецептори. Прегръдки и целувки от сърце!

Все ви се е случвало поне веднъж да казвате “Кой ме събра с вас!?”. И някак все е било с положителен привкус. То и с опасните връзки май е така. Самата пикантна глътка осъзната опасност вече води до заинтригуване, после до проба, анализ, повторен опит, накрая постепенно до пристрастеност. Така стана и с моето ново хоби – сладкарството. Сега да не си помислите, че оттук-насетне това място влиза в списъка на кулинарните блогове? Определено не. По-скоро от време на време ще ви представям по някое от многото момичета, които сътворяват чудеса, а на всичко отгоре правят и страхотни снимки. А съм доста далеч от това … все още Най-много да ви добавя някоя засукана магийка, която е важна за крайния резултат.

Любим момент от около година ми е измислянето на торти за рождени дни на колеги и приятели. Опитвам се да намеря това, което най-много пасва на натюрела на рожденика, да го смеся с някоя негова специфична черта, да получа уникалната торта и да я украся подобаващо, разбира се. Май дотук най-успешен опит се оказа тортата за рождения ден на любимия ми Шеф, във вид на сколекс на свинска тения…

За моя рожден ден бях замислила ефектната и контрастна “Devil’s Food Cake” на David Lebovitz. Снежнобяла глазура отвън, отвътре – наситен шоколадов блат и крем! Някак си да съчетае контрастите в моята натура … Ангелче отвън, дяволче – в чревцата (и очичките)

Подготвях се няколко дни, ужа накрая изглеждаше фасулски лесно и бързо, ама се изложих с рязането на блатовете. Накрая реших да я оставя за моите домашни любимци, въпреки, че са поставени на строога диета. Да обясня защо връзките към кулинарните блогове са “опасни“. Водят до опиянение от … аромата на ванилия, до пристрастяване към звука на миксера. До пълно умопомрачение, когато експериментираш и дегустираш, за да прецениш за следващия път какво да добавиш, какво да махнеш, за да намериш съвършенството. Е да де, ама аз само дегустирам, а всички около мен дебелеят С оглед здравословното състояние на семейството, тази огромна дяволска торта, която наистина е адски черна и дяволски вкусна (шокоманиаците да се попият, че окапаха клавиатурата), ще им бъде последната торта поне до Великден

И така след като я спретнах нея, вчера вечерта по никоя доба, разчистих всички шоколадови останки по масата и смених тотално концепцията. Така се роди вариация на една рецепта на Ани Шакарян, за което снимките на Ани имат съществена вина. Друг виновен сигурно е Дачи, с възродените приказки за принцеси, скитосващи по горите. Днес “Шведската принцеса” премина с колосален успех и много мъркане от страна на колегите

Сега като гледам се заформя поредната ни сбирка и след като така се издадох, че тортата е от мен, трябваше да обясня и ЗАЩО търсим заведение, където можем да си внесем торта отвън Т.е. отвътре – от душа и сърце. Охх, олекна ми. Друго си е на рождения си ден да си признаеш … сладките прегрешения. Пък дори после да няма отърване от рожденици

С всяка година сякаш се старае да ни наруши детски чистата вяра в съществуването на четири сезона. Все повече се заиграва със снежинки и все ми се иска да Я смъмря, да Я дръпна за опашката (ако успея да хвана някоя разлудувала се сврака) и дори да И пиша закъснение… Но как да смъмриш любимия си сезон!

Поне едно нещо беше ясно – успяваше да ни засипе както със сняг, така и с недвусмислени, успокоителни знаци! И през снежните парцали се чуваха песните на синигерите. А сутрин, докато робокоп-ски се добираш до спирката, колкото да установиш, че температурите са с минус отпред, пак успява да ти намигне някоя цъфнала иглика. Да им завидиш на ботаническата упоритост!

С подобна упоритост и слънцето използва всеки миг да ти върне доверието в астрономическите мерки и теглилки, пък макар и с досада, че някакво си там парче скала (любимо на влюбените) има наглостта да го засенчи.

Закъсняла или не, Пролетта е тук. Да си пожелаем търпението да я дочакаме да се настани удобно… в лехите, под прозорците, в ухилените лазурно локвички кал, в аромата на фрезиите, които ‘някой’ е забравил на бюрото ви… И в онова дръпване, сладко и разцъфващо, което усещаме някъде под диафрагмата, всяка година, с всяка нова пролет… с всяка любов.

Честит имен ден, Ники! Да си жив и здрав, Приятелю!

Тази година реших да си запазя някои последни папарашки кадри с твоя светъл лик, че знае ли човек… кога пак ще му попаднеш неслучайно пред обектива

От сърце ти пожелавам светлината на погалената от слънцето морска шир, спокойствието на дълбините, и вечния стремеж към движение и търсене на ятата сардини (въпреки, че не обичаш риба ). В каквито и води да те пуска живота да плуваш, винаги да ги чувстваш “свои”.

Наздраве! :-*

Минаха вече почти две седмици, откакто сме се върнали от Виетнам, а още ми е трудно да реша с какво да започна разказа си. Дали с усмихнатите лица на хората, с пъстрия хаос на Ханой и рева на хилядите мотори по улиците или с уважението и почитта, с която този народ се отнася към образованието и към учените. Или пък с останките от приземилите се дракони в залива Ha Long, с джунглите, с простия живот на хората от едно закътано селце и искреното им гостоприемство… Накрая реших, че просто трябва да си започна от началото.

Read more »

Днес ми се иска вещерския талант да ми помогне да разчопля облаците, да им разкъсам мазните обвивки, да хвана някой горещ лъч и да изтегля слънцето. И не защото е първия от поредицата шокиращо много почивни дни! Или напук на заминаващите да дирят слънцето в южните страни. А просто, защото мисълта за човека, който днес има рожден ден, успява да ми докара слънчева усмивка, дори и да съм затънала в облаци
Read more »

Не знам как е успяла видеокамерата да се спре, ей, така случайно, точно на този кадър. Обаче, ако има нещо, което най-вярно да отразява състоянието ми в тези няколко години, желанието да прегърна целия свят, искрите и нежността, които искам да разпръсна, това е точно този миг!

Щастлива съм, че ви срещнах, че ви има, такива невероятни съчетания на сърца и души! И че сте до мен, не само през тези 6 години, както подсказва архива, а и през останалите “зад кадър” моменти. В които усещаме присъствието си и топлината, дори да сме на километри един от друг.

Не си мислете, че Шарколес е изоставен, редовно следя развитието на Шарката. Само, че все повече усещам как ми се иска да я оставя да се заплете сама в сетивата. Чакам отново да открия онази игра на светлина, която да ме накара да я уловя в обектива. И кроманьонците изчезнаха, но ще е временно, понеже страшно много си ги обичам. И скоро ще потърся дирите им по летните пасища на елените. За завръщане на вещиците ще трябва яко дръпване за опашката, ама за това си имам приятели И ако най-сетне успея да вкарам в текст приказката за тенията-агент Шистирлиц, че и да напредна достатъчно с рисуването, може да се възстанови и рубриката ППЖ… Предстоят и пътувания, надявам се много интересни, до два други континента. А вие ще пътувате с мен, както винаги!

И понеже взех да се развихрям, съвсем в духа на паметната рождена дата на choku-geri , мисля да спра до тук. Да разтворя ръце и да ви прегърна всички! Обичам ви!