- Хей, момче! Колко струва рибата?
- Зависи. Коя точно искате?
- Е, че те не са ли еднакви? – господинът почесва прошарен кичур, измъкнал се изпод каскета.
- Ами не са – отговаря му младеж с добре поддържано катинарче и шал, зиморничаво увит на осморка около врата – Затова питам коя точно искате.
- Абе нали виждам – все са риби, все имат люспи… и кости! Колко струва килото?

Зад младежа нацупено плуват няколко едри шарана и в мътната вода се носят феерични тумбести мехурчета.


- Е, да, но само изглеждат еднакви. Едните са с хелминти, другите – обезпаразитени.
- Обезпаразитени?!! Че това да не са ти уличните псета?
- Господине, тези без паразити са по 20 лв килото. Другите – са по 5 лв.
- Я не ме занасяй, момче. Дай да видим колко струва… да речем ей, тая щука!
- Точно този няма нужда дори от пълнене! Пълна си е с панделки.
- Ооо, не, не искам ник’ви джувки!

- Май не ме чухте добре. Панделките вие ще си ги завъдите. Засега е пълна само с плероцеркоиди на Diphyllobothrium latum. Той има много интересен цикъл. От яйцето се излюпва една ларва с реснички.
- Реснички казваш…
- Да, после се изяжда от ракообразни, развива се ларва процеркоид. Рачето се изяжда от дребните рибки и в тях се развива плероцеркоид. После щуката хапва рибките и ларвите минават в нея и най-накрая вие я хапвате. И си ги отглеждате, във вашите черва, ако не я сготвите добре.

- Хммм, какви ми ги редиш, бе, момче?! – човекът гледа невярващо, клати глава, но погледът му все по-често започва да шари към витрината със замразена риба – Ами тези тука, толстолобите? Колко струват?
- Тези са по 5 лв. Имат Clonorchis sinensis!
- Ккккаккъв клон?! Да взема аз един неокастрен, па да те почна…
- Това няма да помогне, господине, толстолобите са внос от Китай. Clonorchis-a се среща много често там. Развива се в охлюви, после в риби и накрая ви кацва в черния дроб и…
- Нищо никъде няма да ми каца! – каскетът заплашително се килва над зачервеното вече ухо.
- Интересен вид е, трематод, роднина на метилите! Има красиви, дървовидно разклонени тестиси…
- И твоите след малко ше ги разклоня ако не млъкнеш!

- Сега да не ме караш да си купувам сьомга?! – господинът със страх поглежда двуцифрения етикет над парчетата розово-оранжево филе.
- Хич не ви съветвам! Освен ако не колекционирате нематоди! Оня ден извадих едни страхотни Anisacis-и! Те пак се развиват в ракообразни, после в морските риби и ако не внимавате със суши-то, може да ви спипа една диария, едни болки в червата… Но тия тук от сьомгата много добре се фиксираха, така добре се опънаха!
- Ааааа, бе, ти случайно да не се казваш Николай?! Да си опънал нещо преди празника?
- Не, господине, само Anisacis-ите…
- Стига! Стига вече с тия щуротии. Колко струва тая опулена червеноперка?
- Ами 5 лв и тя.
- Охх, божичко!
- Мда, опулена е. Тая сутрин забелязах, че и се въди Diplostomum в лявото оченце…

- И той ли… с диария? – мъка се е изписала на запотеното лице на човечеца.
- А не, спокойно! Той поне не ходи по човека. Само по чайки, корморани и други рибоядни птици. Церкариите му са с раздвоени опашки. Развива се…
- Не ща да го знам тогава! А мряната? Море, май мренки и аз мога да си хвана. Само куките да си намеря…
- И добре ще направите. По хрилете и кожата им гъмжи от Gyrodactylus-и. Едни такива сладурски моногенеи! И те имат куки! – младежът неистово се опитва да задържи вниманието.

- Аман, бре! – човекът седи известно време, стиснал юмруци. В единия, найлоновата торбичка се е нагънала като японско ветрило – Последно питам, живите шарани, ей, тия зад тебе, по колко ги даваш?
- Този на леда в щайгата…
- Не те питам за щайгата! Искам го да плува!
- Ама той си плуваше до преди час, господине! После му извадих Neoechinorhynchus-а от червото, акантоцефали много ми трябват за упражненията на студентите, и …

Господинът тресе френетично ръце към навъсеното небе и се юрва към вратата. Едва не събаря друг господин, надлежно препасал престилка с мръсносин цвят.
- Ей, биологчето?! Какво направи, бе, нАучен с нАучен работник. Марш от сергията!… Огра-мо-ти-тел!!!

Зад паланзата, в мътната вода опулените шарани методично преглъщат, а мехурчетата танцуват и отмерват с безапелационно точност “Пет часа и 45 минути до Нукулден! Пет часа и 44 минути…”

Мили мой приятелю, NeeAnn! Да ти е живо името! Честит празник и да те спохождат много здраве и сбъдване на всичките копнежи! Прегръщам те силно! :*

И ако ти е дошло в повече извратеното ми чувство за хумор, поне мога да те поздравя с нещо много любимо и да разберем все пак…“How much is the fish?”…