Чакана и обичана

Hoya lanceolata

С всяка година сякаш се старае да ни наруши детски чистата вяра в съществуването на четири сезона. Все повече се заиграва със снежинки и все ми се иска да Я смъмря, да Я дръпна за опашката (ако успея да хвана някоя разлудувала се сврака) и дори да И пиша закъснение… Но как да смъмриш любимия си сезон!

Hoya lanceolata

Поне едно нещо беше ясно – успяваше да ни засипе както със сняг, така и с недвусмислени, успокоителни знаци! И през снежните парцали се чуваха песните на синигерите. А сутрин, докато робокоп-ски се добираш до спирката, колкото да установиш, че температурите са с минус отпред, пак успява да ти намигне някоя цъфнала иглика. Да им завидиш на ботаническата упоритост!

Hoya lanceolata

С подобна упоритост и слънцето използва всеки миг да ти върне доверието в астрономическите мерки и теглилки, пък макар и с досада, че някакво си там парче скала (любимо на влюбените) има наглостта да го засенчи.

Закъсняла или не, Пролетта е тук. Да си пожелаем търпението да я дочакаме да се настани удобно… в лехите, под прозорците, в ухилените лазурно локвички кал, в аромата на фрезиите, които ‘някой’ е забравил на бюрото ви… И в онова дръпване, сладко и разцъфващо, което усещаме някъде под диафрагмата, всяка година, с всяка нова пролет… с всяка любов.

9 Comments so far

  1. deni4ero on March 23rd, 2015

    ДА се настанява, където си иска, само да няма повече локвички и кал, моля!

  2. LeeAnn on March 25th, 2015

    Гери, това цвете е нереално красиво… Като кристално е! Къде ги намираш тия красоти! (сигурна ли си, че е истинско?!)

  3. Geri on March 25th, 2015

    Е, Лю, и Пролетта си мие очите сутрин! И особено вечер – с тоя цветен прашец дето ще ни засипе всеки момент. И понеже мивката и прокапва, а Лятото и е откраднало легена, да си кисне крачката в жегите, водата капе върху нас и образува локвички :roll:

    Дачи, гарантирам, че е напълно истинско. Намира се в стаята ми и 2-3 г. го чаках да се нарасте, на пусне едни висящи коси и чак сега цъфна! Мисля, че се казва восъче и наистина е невероятно. Забавна гледка бях, докато го снимах, залегнала на пода :)

  4. LeeAnn on March 25th, 2015

    Как се прихваща? Искам и аз :)

  5. Geri on March 25th, 2015

    Ще ти донеса в сряда :P
    Пък като му вържеш един косъм от принцеса, завит в станиол от шоколад, намерен в някой от онези (ма много подли!!!) капани, мисля, че ще цъфне и по-рано.

  6. LeeAnn on March 26th, 2015

    Това е приказка вече! Чакам с нетърпение и си скубя косата (за да избера подходящия косъм).
    Дано да не подариш цвете на плешива принцеса :) ))))

  7. Geri on March 27th, 2015

    Хаха, с трафика по мейла тези два дни съм спокойна, че са ти заети ръцете… И не се скубеш неистово :lol:

  8. LeeAnn on March 28th, 2015

    Аааа, не се заблуждавай, аз съм Принцеса с функция multitasking ;) Ще се изненадаш колко много неща едновременно могат да се правят със само две ръце :) ))))))))))))))

  9. [...] То пристигна при мен на метла от канела и какао и въпреки, че беше стояло в пликче цял ден, после Ники няколко пъти опита да седне върху него, да го смачка с раницата на фотоапарата и да го бутне под дивана, на него му хареса у дома, пусна коренчета и даже цъфна, разбивайки на пух и прах вещерското предупреждение „ще трябва да го чакаш 2 години докато цъфне!“. [...]

Leave a reply