Минаха вече почти две седмици, откакто сме се върнали от Виетнам, а още ми е трудно да реша с какво да започна разказа си. Дали с усмихнатите лица на хората, с пъстрия хаос на Ханой и рева на хилядите мотори по улиците или с уважението и почитта, с която този народ се отнася към образованието и към учените. Или пък с останките от приземилите се дракони в залива Ha Long, с джунглите, с простия живот на хората от едно закътано селце и искреното им гостоприемство… Накрая реших, че просто трябва да си започна от началото.


Едва успели да пристигнем на летището (дори и с багаж се сдобихме!), бяхме “отвлечени” от нашия чудесен домакин, приятел и колега д-р Манх, който беше и главен организатор на експедицията. Веднага ни спретна пътуване до първото място в програмата ни. Както впоследствие разбрахме, тя се оказа много наситена и толкова разнообразна, че накрая имахме чувството, че сме били във Виетнам поне 3 месеца, а не само 3 седмици.

След няколко спирания и запитвания за пътя, колата се заизкачва по стръмни серпентини. Посетихме и централата на националния парк Там Дао, за уточнения по работата ни. После продължихме изкачването, а по нас все повече мъгли се стелеха, лакомо протягаха ефирни пръсти, изчезващи около върховете на дърветата. В такава мистично-мъглива атмосфера попаднахме сред шумотевицата на пъстрото градче Там Дао. Подминахме високите като кули новопостроени хотели и почти съвсем в края на пътя, се озовахме под едно орлово гнездо – кокетно хотелче, кацнало на ръба на урвите.

Спира ми дъха и сега, като го пиша, защото няма нищо, с което бих могла да сравня или да опиша чувството, което ме връхлетя, когато за пръв път пред очите ми се разкри тази гледка.

Мъглата диплеше къделите си с такава демонстративна, ленива грациозност, сякаш не искаше от пръв поглед да различим напълно очертанията на коничните върхове или действителния размах на короните на огромните дървета. Някъде долу, прозираха пъстрите къщички на градчето, като направени с лего. Докъдето поглед стига, тишината и белотата на облаците е готова да те прегърне, да те отлепи от земната твърд и да те накара да се почувстваш лек и въздушен. Влюбих се в това място от пръв поглед и въпреки всички красоти, които видяхме след това, за мен Там Дао остана моята “любов в облаците”.

За малко ще се върнем на земята, за да добавим няколко цифри към красотата на мястото. Там Дао (Tam Đảo) е един от националните паркове в северен Виетнам. Създаден е през 1996 г. и се намира на около 85 км северозападно от Ханой. Обхваща част от планинската верига Там Дао, в обсег около 80 км, и включва над 20 планински върха с височина около 1000 м. Всички върхове са с много стръмни склонове, с дълбоки падини между тях. Името “Tam Đảo” означава “три върха”. А ето това са трите красавци дали името на областта:

За целта на работата ни (да не забравяме, че сме кръвожадни птичи паразитолози), трябваше да обиколим гората и да намерим подходящи места за прокарване на просеки и опъване на 10-метровите ни мрежи за птички. Обект на интерес ни бяха дебрите на влажните тропични гори по склоновете на планината, на височина около 800-900 м. И така, първия ден тръгнахме по пътя, навътре в парка, да търсим подстъп към джунглата.

В този тип гори на Там Дао преобладаваха огромни, главно широколистни дървета от сем. Лаврови, Букови, Камелиеви (от които е и чаят, примерно). По високите етажи се кипрят и ето такива, невероятно красиви дървовидни папрати…

… следват различни видове, “по-малки” папратовидни, както и стройни и гъсти редици бамбук!

Мъглата в Там Дао не е никога само фон. Тя е деен участник в събитията, завзема пространството, изменя представата за време, играе си със светлината, обърква, смущава с красотата си, мами да и се отдадеш, или излиза на пътя като очакван посетител…

Още при първата обиколка се разбра, че склоновете са стръмни и няма лесни подстъпи към гората. Масивите са варовици и влагата беше много висока. От време на време, валеше тих дъжд. По скалите тук-там се спускаха поточета.

По-заравнени местенца, подходящи за мрежите, се откриха на около половин час пеша от хотела. Стана ясно, че ни трябва кола, а за наш късмет Манх решил да отпрати шофьора в Ханой. За нашия домакин, обаче, неразрешими проблеми няма. Вдига телефона и след малко, откъм градчето запърпориха 4 мотоциклета.

- Няма проблем! Ще отидем с motorbikes! Много е лесно, са видис! – Манх ме успокоява с неговия уникално-сладурски българо-английски. Всъщност, тук е мястото да отбележа, че д-р Ву Манх е възпитаник на Биологическия факултет на СУ, тук е защитил първата си докторска дисертация, както и тази за доктор на науките, миналата година в нашия институт. Говори много добре български, а по време на експедицията имахме много забавни моменти, когато решаваше да говори на смесен българо-английски (особено с нашия швейцарски колега Жан )

Та така, една сутрин, обичайно мистична и мъглива за Там Дао, се наложи да яхаме моторите зад мотористите, и да поемем по криволичещия път. Няма да ви разправям как ми настръхна косата през първите 5 минути! Нивгаж не съм се качвала на такова чудо! И предполагам, че едва не съм си удушила момчето пред мен, докато ме караше като чувал с картофи. Както казаха после разни закачливци, метнала съм се зад най-чаровния младеж с най-пънкарската прическа . А се наложи да го прегърна и държа здраво, защото… под нас иззад завоите се разкриваха ето такива пропасти и гледки…

Обаче после ми хареса даже ! На връщане дори си устроихме леко надпреварване. Не, не се надявайте! За съжаление нямам снимки от това първо приключение, надявам се да преживея упреците .

Заредиха се пет прекрасни дни, в работа, снимки и чудесно настроение. Сутрин към 5 ч., най-ранобудните (обикновено Бойко, понякога в съпровод с мен или Манх) отиваха да отварят мрежите пеша. Чудесна разходка си беше, слънцето изгрява иззад трите върха, въздухът е все още прохладен, а цикадите (които тук са огромни, близо 5-6 см дълги и много гласовити) още само се разпяват. По-късно, гласовете им се сливат и са толкова силни, като че някой реже цял ден дърва с моторна резачка досами ухото ти. През деня, за проверката на мрежите се грижеха някой от мъжете (Жан или Бойко) и Чъ, от персонала на парка, който работеше с нас и закарваше някой от мъжете с моторетката до мрежите. В случая, прибира към хотела Манх

Една вечер, тъкмо бяхме приключили работа, Манх ме извика да снимам залеза. И добре, че го направи! Това е една от най-прекрасните гледки, които съм виждала през живота си. Няма смисъл да говоря повече, вижте сами…

В паузите между работата, слизахме няколко пъти до градчето на разходка. Там Дао е основан през 1907 г. с участието на френските колонисти. От онова време са останали френски постройки, като католическата църква например.

Градчето е много оживен туристически център. Стахаме свидетели как още в петък вечерта, с автобуси, коли и мотори, се изсипаха стотици столичани, дошли за уикенда в Там Дао. Пазарът е шумен, тичат деца, кокошки щъкат, свирят клаксони.

Във въздуха се носи наситен мирис на пушек и печена царевица, който успява да се смеси с мъглата. Приръмява, после срамежливо се показва слънце, за радост на плацикащите се в басейна деца. О, да, градчето има страхотен басейн!

А колко деца има, то е радост за очите (и за ушите )! Сигурно често ще го повтарям и за другите места, които посетихме. Развива се нацията, женят се хората, раждат и много си обичат дечурлигата!

Да споделя малко и за храната. Виетнамската кухня е богата на супи – говежда, пилешка, рибена, охлювена и зеленчукова (може да съм пропуснала някой вид). Зеленчуците се обработват най-често на пара или се задушават. Естествено, ориз се готви в огромни количества. В момента Виетнам е на второ място по производство на ориз в света. Сред зеленчуците, специфични за планинските райони на северозападен Виетнам е т. нар. су-су. Растението се нарича чайот (шайот), мексиканска краставица (Sechium edule). По произход е северноамериканско, но е култивирано в много райони по света, вкл. и в югоизточна Азия. В района на Там Дао го отглеждаха на терасирани площадки по стръмните склонове на върховете.

Истинско чудо е как дребничките виетнамки щъкаха по тези тераси, с почти отвесен наклон, без никакъв страх от височината или хлъзгавината на почвата! Плодовете не сме опитвали, но в Там Дао беряха зелените, млади връхчета с мустачките и ги задушаваха на пара, или запържени обилно с чесън. Много бяха популярни, продаваха ги навсякъде в Там Дао. Имаха вкус на нещо като броколи.

Храната изобилства с месо – свинско, говеждо, пилешко и риба, приготвено по различни начини. И овкусено с разни подправки, като лимонова трева, соев или рибен сос. Виетнам е на едно от челните места и по производство на кафе. Честно казано за нас, разглезените с италианските сортове и начини на приготвяне на кафе, традиционно приготвеното кафе във Виетнам си беше странно на вкус..

В чашката-цедка, която е отгоре, се сипва свареното кафе, отцежда се в долната чашка и се пие чисто, или с мляко и лед. Под “мляко” се разбира кондензирано подсладено мляко, не натурално! Много добитък се гледа, разни говеда, биволи, кози, обаче тези хора нямат традиции в доенето, обработката и консумацията на мляко. Ама никакви! Пореди което и няма развита сладкарска промишленост, нито пък … (Рошле, затвори си ушичките!) … шоколад! За сметка на това, имат чудесни плодове, особено един сорт много дребнички банани, дълги колкото един пръст, много сладки и ароматни! По това време зреят и сладките плодове на дървото личи, както и ананаси, портокали, грозде и др. Така, че за какво са им пасти?!

Завършвам разказа за Там Дао с няколко портрета от местната фауна. Това е първата ни птица, един бюл-бюл (Alophoixus palidus):

Сутрин, когато си отварях вратата на балкончето на стаята на първия етаж, можех да събера материал за няколко практически занятия по зоология на безгръбначните! Какво ли нямаше – от обърнали коремите бръмбари-рогачи, до замаяни дървеници, пеперуди и огромни (Рошле, пак си затвори ушите!) хлебарки (от по 7-8 см, че и повече). Виетнам е рай за ентомолозите!

И всички са огромни! Дъждовните червеи стряскат с размера на водно змийче-тийнейджърче. Ама и мравките не са по-малки…

Една вечер на мушката ни попадна и една величествена планария (плоски червеи от разред Tricladida, далечни роднини на тениите), която беше наснимана с поне 5 различни фотоапарата от всички ни:

За едни прекрасни кръвосмучещи и кръвопускащи животинки ще ви разкажа в следващата част. А сега, нека пак да погледаме трите върха, когато слънцето дава тон на последните акорди на цикадите.

Вечерните мъгли бавно повиват върховете, размиват очертанията и отасят глъчката на градчето.

Догаря заревото на облаците, сякаш изливащи се към бездната между скатовете. Далеч, далеч в равнината, припламват светлинките на други градове, да напомнят, че някъде там, под облаците любовта минава и палва пламъчетата в звездните фенери…

(следва продължение)