Warrior Angels
Protect children
See God
Bright swords
Gentle faces

/Michael Spangle/

/заедно с Ana Moura и Joni Mitchell/

Чувствам се като съчка
Изплувала след топенето на снега
И осъзнала, че дървото и е някъде
Безвъзвратно далеч!

Като кокиче – в измачкана дреха
Отърсило очи с мечтата за слънце
Намерено в локва от стъпка
В снега

Искам да започне пак януари
И годината!
Твърде от дълбокото ми се налага да изплувам
Всяка сутрин!

Искам да съм птица, река
И сълза в окото засмяно на момиче
Сгушило снежинка в студа

А се чувствам до болка не там
Където сърцето ми пърха
Звезда потопена, в шумяща река
С няколко счупени върха…

/Flo, 01.2016/

- Огромен, рошав, с човка остра
Що дириш в храста разцъфтял?
Цветчетата си ми опоскал
Като ли червей не видял?!

- Нима си само ти крилата?
И на цветята господар?
Нима е твоя красотата
А не на всички твари дар?

- На мене са цветята и прашеца
Да го превръщам в сладък мед
За тебе пръснал е Отеца
Трохи и семена навред!

- И вярваш си, че всичко знаеш
Защо и как светът е сътворен
Нима не можеш нивга да мечтаеш
За нова роля някой ден?

Да си щастлив не само трябва
Медец в корема да сладни
Очи да имаш трябва – да се радваш
На всяка твар що пърха и кълни!

Крила – не само за цветята медоносни
И жилото – прашеца да не даваш!
Да можеш с тях небето да докоснеш
Сърце да имаш – годно да прощава.

Готова съм да си изтърпя всички изразени (и най-вече неизказани) възмущения за забавяне на продължението за Виетнам. Виноват Няма да се отклонявам с оправдания, а продължаваме напред. Предишният път ви заведох в планинския рай на Там Дао. След него се върнахме в Ханой, за престоя там ще разкажа в следващата част , и после поехме пак в западна посока, към провинция Phú Thọ (произнася се горе-долу като Фу То). Провинцията се намира на около 100-тина км северозападно от Ханой и е един от най-бедните региони на страната. Основният поминък е земеделието като се отглежда предимно чай. По време на пътуването подминахме фабрики за обработка на листенцата и много терасирани хълмове в подножията на планините, засадени с чай.

Read more »

There is tenderness
and quiet burning passion
living inside us.

/Tyler Knott Gregson/

Люляците пръскат аромат и чар, и то с някаква настървена упоритост на фона на клатущкащите се температурни амплитуди. От всякъде се усмихват лалета, които аз рядко смогвам да хвана, обаче най-хубавите са естествено в оркестъра на нашия агент Древен.

Много съм изписала за него, признала съм си всички предизвикателства, които ми е отправял, всички “дупки” и потупвания по канчето (моето!), които са ме вадили от там. И все така успява да бъде прав, въпреки овнешкото ми твърдоглавие. Все така успява да ме усмихне, дори когато ме кара да разчоплям IT-проблеми, далеч от наличните ми знания на глистобиолог . И дори без да се налага да се усмихва чаровно, а само с поглед (”Шшщще се справиш! И още можеш!”).

И все така, мрази да бъде спипван в кадър…, този по-долу го доказва

Не е онази зелена бомба, която избухва за седмица! Нея ще я видим тепърва. Тази година Тя е Пролетта, която идва плаха, сякаш се чуди коя да е следващата и стъпка и дали няма росата да се превърне в слана. Онази, която дойде през някоя от миналите нощи, когато дори на звездите някой беше подменил партитурата и напяваха тихо “Let the Sunshine in”!

Успя за един следобяд да усмихне цветчетата, да призове пчелите и да ни смъкне мартениците. Да дари всички с топлина и да извлече от недрата на ежедневието им, всичко детско, палаво и усмихнато.

Натъпках зимните дрехи навътре в гардероба, прибрах ботушите, дето почти ги износих за един сезон само. Изнесох хилавите останки от презимувалите цветя на слънце и пуснах Светлината да се гмурне в недрата на мислите ми.

Светли празници, приятели! Слънцето да не слиза от усмивките ви и доброта да пърха в дома ви! Внимавайте с количествата и калориите, а ако случайно изпотрошите яйцата на децата, признайте си, че сте взели дървеното от скрина!