До входа и обратно
Да очакваш какво ще ти се случи, когато отвориш поредната Му книга, е най-безполезното занятие, с което може да занимаеш мислите си. В момента, в който докосваш корицата, трябва да освободиш ума си, да разтвориш гънките, в които ежедневната реалност е успяла да надипли простичките, човешки преживявания. И едва, когато мислите ти спрат да се щурат като водомерки по повърхността на езеро, и успееш да проследиш потрепването на листата в отражението, да потърсиш себе си сред редовете Му.
Харуки е пътят към по-добрия човек вътре в нас. Докато го четеш се улавяш, че си разкъсан между жаждата да препуснеш през редовете, да укротиш любопитството, което се загнездва като вода в ухото, след като излезеш на брега. А пък едновременно с това, адски те мъчи тревога, че докато подскачаш, дълбоките следи от стъпалата ти ще изтрият подредбата на песъчинките, извайващи някоя съвършена в простотата си, но едва забележима гатанка. Така необходима, за да разбереш в какво те е набъркал автора.
Всеки път ми трябва време. И да я прочета на един дъх, след това ми трябва дълъг период, преди да я взема отново, а това винаги се случва. По няколко пъти. Днес само мога да кажа, че прекосих гората, докоснах облия камък, по който спорите на спомените не са могли да се преродят в мъх. Надникнах отвъд входа, в градчетo на края на света, което години след Кафка Тамура, пак ще се появи, заедно с кроткото стадо еднорози. Но някак… бързо ме върна обратно, преди да усетя в пълнота отговорите. Много защо има в погледа ми, който се плъзва по задната корица, но не искам да търся отговора сега. Докато чакам входът да се отвори отново, зареждам в плейъра триото на Бетховен. Връщам се от пътя към себе си слънчева, лека, с коричка от оная вълшебна смес – песъчинки и сол. И натежала от нежност усмивка.
А край входа навърташе ли се котка, щото имам подозрение, че с една овца са забегнали в края на света, където имало дискотека за непукисти?
Песъчинки, сол, музика и любов. Еднорози и Кафка и камъни за рисуване…
Пътят към по-добрия човек в мен.
Пишман-сан, къде без котка! Добре, че ме успокоихте за местоположението на овцата, вече се чудех да не са я закусили ИНК-ите. А ако рекат да не ги пуснат в дискотеката, кажете им, че ще ги чакам в норвежката гора. Това е … следващата ми спирка
@Блага
Да, неописуемо е въздействието му. И всяка следваща среща има по нещо ново, което не си успял да откриеш преди.