Люляците пръскат аромат и чар, и то с някаква настървена упоритост на фона на клатущкащите се температурни амплитуди. От всякъде се усмихват лалета, които аз рядко смогвам да хвана, обаче най-хубавите са естествено в оркестъра на нашия агент Древен.

Много съм изписала за него, признала съм си всички предизвикателства, които ми е отправял, всички “дупки” и потупвания по канчето (моето!), които са ме вадили от там. И все така успява да бъде прав, въпреки овнешкото ми твърдоглавие. Все така успява да ме усмихне, дори когато ме кара да разчоплям IT-проблеми, далеч от наличните ми знания на глистобиолог . И дори без да се налага да се усмихва чаровно, а само с поглед (”Шшщще се справиш! И още можеш!”).

И все така, мрази да бъде спипван в кадър…, този по-долу го доказва