Под дъжда

01_rain_pict3158u

Цял ден се канеше да завали. След като седмици наред небето води борба с парцаливите рояци облаци, успявайки да накара вятъра да разкъса робите им, а върховете на тополите да ометат парчетиите сивкав плат, тази мрачна сутрин светът осъмна под похлупак. Сякаш гигантска медуза беше обхванала в купола си къщи, улици и дървета, и най-сетне в ранния следобед, матовата и плът се разтече.

02_rain_pict3153u

Час, два неуморен барабанен ритъм, прекъсван на моменти от единични гръмотевици, които само даваха надежда, че все пак някъде е надвиснала по-мощна и опасна медуза, отколкото тук. И така, до момента, в който листата започнаха да сменят цвета си, а стичането на всяка капка по клоните се превърна в единичен, плътен звук.

03_rain

Такова едно звучно тупване извади от дъждовен транс Настурциньо, който беше разперил листа, подобни на изящните плоски чадърчета на гейшите.

04_rain_pict4471

Не, че беше виждал истински гейши, но на няколко пъти му се случваше да чуе от хората, отбиващи се в градината на Манастира на светлината, че цветовете му са изящни като рисунки върху кимоно.

05_rain_pict2798

Тупналата капка го извади от вцепенението. Настурциньо се престраши да повдигне няколко от най-разцъфналите си цветове, и да се увери, че полека-лека небето просветлява.

- Хубаво нещо е дъжда, но няма по-хубаво от Слънцето – една от ярко-оранжевите главички тръсна нацупени устнички по посока на обсипаните с капки листа.

06_rain_pict4476

- Какво си мърмориш, съседе? – подшушна къдроглавата госпожа Джеронима, чииято розова перука изглеждаше винаги перфектно, независимо от дъжда и вятъра.

06a_rain_pict5157

- Чудя се – заклати цветове Настурциньо – дали тази година изобщо ще има лято? Не ми харесва да се чувствам излъган, че и цялото ми семейство, дето така бързахме през май.

Лехата с латинки на манастирската градина наистина приличаше на една малка джунгла, в която под покрова на кръглите листа, стъбълцата все повече се оплитаха и увиваха едно в друго, заприличали на тропически лиани.

07_rain_pict3357

- Бззхаха! Че кой ви е виновен, като сте такива любопитни? – изказа се компетентно една муха, с крилца, инкрустирани с кристалчета – Все растете, все бързате, все търсите някоя пролука в оградата, да се измъкнете и изследвате какво има отвъд!

08_rain_7608

- Вярно си е! Да не говорим, че извън оградата е такаааааава кал! – побърза да се включи Комси-Комса-Косматко, видния местен чистник, който пак използваше момента да вземе една бърза баня, приклекнал над капките в пазвата на мака.

09_rain_PICT2436

- Косматия! Да спреш да ме гъделичкаш, че после не мога да си успокоя власинките! – изплющя с розовия си плащ Копринка Папаверова – И оставете латинките да си растат както намерят за добре! Не на всеки му приляга да покорява стръмнини и прегради, винаги да търси, да расте и цъфти дори и в най-тъмните кътчета зад оградата!

10_rain_pict2886u

Настурциньо потръпна от удоволствие при тази защитна реч, разпръсквайки около лехата рояци бисери.

- Приятели, не ви ли омръзна да вали?! Това, което ние искаме е просто… топлина! За да усетиш топлината, да се окъпеш в светлина, нима не би търсил пътеки? Пролуки, в тъмнотата на това особено, хладно лято и в ограничения ни правоъгълник, отреден за китна леха…

11_rain_pict2845u

- Как да ти кажа, съседе, на мен лично ярката светлина ми пречи – поклати тежката си фуния Тромпетин Ангелогласния – Ако не е прохладната прегръдка на нощта, от мен ще остане една сбръчкана шушулка.

12_rain_PICT5005

- И на мен ми харесва! – поклати доволно антенки Константинела – През нощта стадото листни въшки става тооолкова апатично, че на следващата сутрин изобщо не могат да ми избягат!

13_rain_7623

- Ооохх, само за ядене си мислиш! Ми не всички може да сме такива светкавични бегачи – зашари сконфузено с рогца Хер Лю де Молускиани – На мен лично, дъжда не ми пречи, даже дава повече поводи за лирични … хм, отклонения и застоооооххпорявания сред тревата… Срещи, дее!

14_rain_PICT1976

Ситния, бистър кикот мина като слънчев лъч през градината. Тревите засияха, извили стъбълца в широки усмивки, а последните капки се стекоха като сълзи в ъглите на искрени и добри очи.

15_rain_2207

- Слънце ни трябва, прав си е Настуринцианеллиииньо! – изящно запримигва с кадифени клепки Нушка Триколорска, която така обичаше да извърта и префърцунва имената на градинските съседи, че за да го повториш ти трябва език, завит като стъбло на поветица.

16_rain_pict1801u

- Хей, а не ви ли идва сред тичинките мисълта, че вече е по-светло! – Розашвили беше вечният оптимист. Заедно с цялото си розоцветно семейство, обитаваше южния ъгъл на градината и като се имаше превид значителния му ръст, погледът му достигаше далеч отвъд подстригания бретон на чемшира.

17_rain_7781

И наистина, докато ефирните смехове и закачки се носеха над окъпаните растения, дъждът беше преминал в мека и топла омара…

- И все пак, мисля, че трябва да реша проблема с липсващото Слънце – каза учителя Лин, с което предизвика още по-голямо разпръскване на капчици наоколо. Нито едно цветче и листче от пъстрите му питомци не подозираше, че той така нагличко подслушва зад една от делвите, които пълнеха с дъждовна вода.

18_rain_pict2860

- Нима ни чу? – Настурциньо едва удържа разбягалите се по периферията на чадърчетата сферички, отразяващи ухилената физиономия на монаха.

- Ами вие бяхте доста шумни… А и дъжда ме завари, трябваше да се скрия под навеса. Тъкмо идвах насам, да ви донеса нещо…

Монахът се пъхна под навеса от плетен бамбук. Тичинки, антенки, мустачки и листенца се напрягаха да видят какво става. Лин се приближи към градината, понесъл една тежка, дълбока саксия. А в нея бодро поклащаха глави две сияйни слънчица.

19_rain_PICT5612

4 Comments so far

  1. Ясмина on July 9th, 2010

    липсва ми вече Дъжда…

  2. Зори on July 9th, 2010

    Подстрекателството, Ваше Вълшебничество, се наказва.
    Това е чиста проба магия за дъжд, а съм замислила вещерско парти и ми трябва суха нощ близките нощи, вероятно ще си остане само мечта след тоя пост.
    Освен това – такива снимки плачат да ме гледат от десктопа на смени.
    Демек – двойно подстрекателство, щото подтиквате и към кражба.
    На ППЖ ми мирише…даааааа :*

  3. Karl von zu Gossinger on July 9th, 2010
  4. Geri on July 9th, 2010

    @Ясмина
    .. ама пък Океанът е до теб ;)

    @Зори
    Ох, пак нещо се е объркало, ама то … вещерски му работи! Аз магия за слънце имах предвид :roll:

    И споко, поне в този грях (кражба) не те вкарвам, че ми е благ лиценза. Tъй, де, на никой не пречи да си се разсейва в работно време, колкото си ще :P :*

    @Karl
    Willkommen, Herr Karl von und zu Gossinger! :D
    Vielen Dank für die Musik!
    … надяваме се да наминавате, ако ви остане време от фейцбука ;)

Leave a reply