Привечер
~.~.~
Вечерта е ленива кокетка
Сладка глътка е всеки лъч на залеза
Пищят бързолети
Здрачът замята коприна
Пулсираща, върху загорелите и рамене
Излъзваща се през пръстите на облаците
С аромат на липи
Гъст като сироп за реване
/Flo, 07.2010/
Tags: Flo
Posted in Dentro de mim
Some Rights Reserved 2008 Handful of Light
Creative Commons License
Powered by WordPress | Designed by Stephen Reinhardt
ако имаш лопатка и метла, бърже ме събирай, че се разтекох от кеф и вълннение … това е любимото ми време от денонощието, а как ми липсва уханието му … кво стана с метлата, еййййй …
Какви метли, какви лопатки! Едно такова фино разливане се събира само с елегантна лъжичка, в чашка за чаена церемония… (пък било и с липов чай)
Тези липи наистина много зле ми действат! Имам чувството, че друга година не са били чак толкова упойващи
не знам, тази година тук и люляците изгаснаха рано, и липите … някак си,струва ми се, ощетени сме, като че ли …
да бе! я, моля ти се – за сметка на това дините са узрели по-рано! и под секрет… щурците ще започнат по-рано да свирят и за сметка на това по-дълго. Горе рошави глави! не сте капо