Жега
Comments(5) 
Ще я познаеш по лекото гъделичкане на вадичките, плъзващи палаво по прасеца, докато автобуса успее да отлепи, пуснат най-сетне от хипнотично нажеженото око на сфетофара, а ти си направил безумната грешка да запълниш освободената седалка, на която от Младост до тук, се е разполагало само слънцето…
Ще я усещаш по овлажнелия чаршаф, който поставяш между бузата и нагорещената кожа на ръката ти, докато се чудиш дали не може да се побере матрака на балкона. И сигурно би пробвал, ако не бяха дебнещите пълчища комари, с всепробиващия ултразвук на крилцата им, способен да проникне и да те извади и от най-съкровените дебри на съня.
Ще се учудиш какво количество течност може да погълнеш, а жаждата ти да не свършва. И да ти иде да изсипеш половин бутилка в някоя напечена дупка в полуразмекнатия асфалт, с отпечатък от ръбче на джапанка, за да спасиш врабчетата, подскачащи с разтворени човки.
Ще я откриеш в плавното слизане на нощта, чакана, жадувана като съня, който седмица не може да те сполети. В лекия полъх на вятъра, довял отнейде мириса на озон, откраднат от пазвата на планината, ревниво скътала няколкоминутната глътка, с която великодушно я е удостоил някой къдрокос летен облак.
Ще я чуеш, когато още в първите дни на август засвирят щурците. Само тогава ги има! И денем – с монотонното жужене на цикадите, сливащо се с потрепването на хоризонта. Ще я видиш в пукнатините на земята, нарисували лятната карта, в пепелявото-синьо на следобедното небе, в издигащата се на талази топлина от покривите и улиците привечер. И по промъкващите се в запалената ти, лъснала от пот глава, еретични мисли за белотата и чудните накити на Снежната кралица 
първо – жега е, спор няма, ама тва за врабчетата просто беше убийствено в истинския смисъл на думата, което ме навежда на мисълта – вместо да се потиш, ‘зЕми се поливай с вода, за да могат и другите гадини, визирам мухи и пчели, да идват и да пият вода, белким се спасят от жадна смърт.
, навяват мнооого приятни откъслечни спомени, но те, пък, са най-хубавите 
както и информацията, че ги имало само август … аз, тогава, що ги чувам и през зимата???
второ – мноооооого приятно ми стана, като спомена за щурци, доста интересна музикантска сган са
Сега разбирам кой повика този дъжд…
Лю, те само така си подскачат – не им се връзвай. Намират си водица
Но идеята за поливането, в името на запазване на живинките наоколо… ми хареса! 
Пък щурците ги чуваш и през зимата, защото явно около теб е август
@Зори
Аахъм… забърках ги пак едни такива вай-ду-дулета, ще видим само – да не съм прекалила. Да не извадите елеците
Толкова красиво си го написала, че чак ми се ще все пак да е такава жега!
Добре дошла, Рос! И благодаря за милите думи!
Честно казано, бях решила да напиша в края… “И все пак, искам си я! Та нали сега и е времето!”
Ще поправим магията, споко!