Писмо
“Здравей, Мило Мое!
Трябваше сякаш да мине малко време, да осъзная още по-пълно колко ми липсваш! Макар, че така съм устроена, любимите започват да ми липсват още преди да съм се разделила с тях. Самата мисъл за раздяла прокарва онази невидима бразда през настоящия момент, все още хубав, изпълнен с взаимност и щастие, която ще отдели спомена от мечтите.
Винаги някак си помня минутата, в която съм се разделила с теб, начинът по който съм те целунала за последно, последната ласка… И никога първата! Защото толкова обичам този миг, когато тихо слизам при теб, след дълга раздяла, и не зная за какво копнея повече – да те изпива зажаднелия ми взор или да се плъзна по прохладната ти гръд. Да направя първата крачка и с всяко докосване все по-нагоре, все по-навътре, да усещам настръхнала как ме гали лекия бриз на дъха ти. И все по-набъбващо да усещам как пулсира нетърпението да се гмурна в прегръдката ти – в живата ти плът, галеща и нежно обгръщаща ме като коприна…
Тогава, в началото така и не забелязвам подробностите, които се крият в палавата ти усмивка. Винаги първо искам да изпитам докрай мига на първата наслада. Да усещам всеки твой, неуморим тласък и да се чувствам лека, истинска, залюляна уютно в прегръдката ти. Легнала на гърдите ти, да усещам ритъма на сърцето ти, вибрациите от някое далечно витло или топлината, преливаща от дланите ми, които плавно те галят… И слънцето, опитващо се лакомо да изпие капките, които са останали от твоята ласка…
Едва след този вълшебен миг, идва ред да се порадвам на това, което е създадено от теб. С всяка година все пресяваш, пресяваш пясъците на времето. Търкулваш камъчетата, за да отгатнеш накъде ще ни отведат теченията. Тази година пак ми показа къде русалките са сваляли зелените си перуки и са вчесвали косите си. Така и не можа да ми обясниш какъв е естествения им цвят, каза ми пак “Ами, прозрачни са, блестящи, като пяната!”. Като гледах, обаче, можех да предположа, че си ги изненадал и те от страх са ги забравили коя където свари
И тази година ми помогна да построим копие на един от замъците им, който бил отвъд Белия остров. Натъжих се, че мидите загиват, за да им дадат украса. Но ти побърза да ме успокоиш, че това са само избрани миди. Тези, които се превръщат в силфиди и отлитат на повърхността, да погледат облаците. Обикновено слънцето ги забелязва бързо и ги прибира в своя замък. Затова, останалите сред вълните русалки украсяват замъка с черупките от тези свои сестри, да им напомня за тях.
Всяка вечер трябваше да те оставям, но не без да те погледам отдалеч. Нямаше как да те взема с мен, нито ти да ме откраднеш завинаги. Но усещах присъствието ти с лекия ветрец, с аромата на мидени черупки, мокри треви и смокини, на които винаги завиждах, че можеха да се закрепят по-близо до теб и да се посрещат всяка нощ отражението на луната в синьо-зелените ти очи…
Трудно се разделях с теб всяка вечер, едва откъсвах очи от тайнствените бразди, който ме зовеше да последвам Оставя ли следа една сълза в такава необятнoст?
Искам да съм тревите, които сутрин даряват росата си, за те утолят! Искам да съм чайката, полетяла над теб, като мисълта по следите на несбъднат сън. Искам да съм слънцето, което заспива в прегръдката ти!
Липсваш ми, Мило Мое Море!”
Явно ще се ревнуваме! Туй море голям любовен N-ъгълник създава
. Но нали живеем в по-разкрепостени времена и девизът:
става все по-актуален, може да не си разваляме отношенията
.
А за това, коя снимка, с кой апарат е, моето мнение е, че тези от плажа са със Канона, а другите с Минолтата. Познах ли?
Поздрави Ему
Бреей, позна! Браво! А ще ми казват после някои, че нямало разлика в снимките
Няма да се ревнуваме, в никакъв случай. Такова голямо сърце има любов за всички. Чакам да дойде и твоя ред, че ми се гледат още снимки!
Невероятно е, Гери! Браво! И снимките така добре подхождат… В твой стил
Поздрави!
Поздрави и от мен
Много ви благодаря, Ванка и Соня! Така ме зарадвахте!
Морето винаги е било моята невероятна и единствена любов. Не знам в кой от миналите си животи (или в някой следващ) със сигурност съм била някакво соленоводно същество
Поздрави и целувки и от мен!
И от нас
Всяка дума, която си написала влизаше в сърцето ми. Обичам морето и го усещам по начина, по който си го описала. Ще наминавам, когато ми липсва морето, да си го чета. Прекрасно е!
Добре си дошла винаги, Mari-ana!
Много се радвам, че думите са стоплили сърцето ти. Всеки път, когато се разделям с морето усещам, че въпреки тъгата винаги ми дава още, и още нови усещания, които ме топлят.
прекрасно е …
липсва ми тази година…милото мое море…
Благодаря ти, Дени! :*)