Пано-мания

Има някаква особена тръпка в заснемането и сглобаването на панорами. Дали е от чувството за простор и свобода, което те обзема като успееш да побереш в една рамка дълбочината на небето, докосването до хоризонта и промяната в цветовете. Но сигурно не е само въздушната перспектива, която гъделичка възприятията, разтваря дроба и те кара да се заиграваш, припомняйки си гланцовите блокчета, ножички със заешки ушета и лепило “Рила” :) Защото тръпката гони и когато лепиш нещо съвсем различно от пейзажи, например… графити.


А може би тази пано-мания (наричам я така, защото от време на време мен специално, ме обхваща много натрапчиво ;) ) е породена от горещото желание да предадеш това, което двете ти очи (плюс периферното зрение) възприемат, в неговата цялост, широта и красота. Най-трудното, според мен, когато се заемаш да правиш панорама, е да осъзнаеш къде да спреш. От колко кадъра да я сглобиш? Как да намериш хармонията в размера и резолюцията на паното, така че хем да не се губят детайлите, хем да не е прекалено дълга и да се налага неистово скролиране, че да се види цялата.

В следващите кадри ще споделя моя скромен опит в правенето на панорами “ръчно” :) , т.е. без помощта на специализиран софтуеър като autostitch, hugin и др.

Заснемане на кадрите

Най-важният етап! Откъде да започнем? Какъв процент припокриване да има между съседните кадри? В какъв режим снимаме? Спомням си, че в началото доста се чудех за всичко това, но постепенно нещата започнаха да се избистрят. Не без помощта на малко търсене на литература, четене и прилагане на челния опит. Компактното ми апаратче (от което съм наистина безкрайно доволна) Canon PowerShot A510 има специален режим за заснемане на панорами, който и аз използвам често. Покрай него, попаднах на обясненията на Кен Рокуел за програмката photostitch. Честно казано, не съм я използвала никога, но в текста е обяснено, че като се заснемат кадри за панорама се започва от най-осветения участък. В такъв случай дори и най-тъмния да остане недоекспониран, все нещо може да се направи.

И така, избираме си централната точка и решаваме в каква посока ще снимаме, в зависимост от светлината. В светлата точка подбираме баланса на бялото и подходящите параметри (апертура, скорост), т.е. използваме ръчен режим. Започваме да заснемаме кадрите, един след друг, с еднакви настройки и с припокриване около 25% (20-30% на око). В режима за панорами на Канона, екранът се разделя на две и дава възможност да виждаш предишния заснет кадър, за да си прецениш как да дойде следващия. Избирането на центъра, където да застанем е много важно, както и това да движим апарата в една хоризонтална равнина. Е, за майсторите са направени и специални стативи и глави за панорами :) Още информация, много полезна при това за заснемането на кадри за панорама има тук.

Шев и кройка с GIMP

Имаме снимките, имаме и gimp. Обикновено преглеждам поредицата кадри внимателно, за да преценя как точно да стане сглобяването. В повечето случаи сглобявам пак в посоката, в която съм ги заснела. За по-дълги панорами, обаче, е добре да се започне от средата, защото най-често в краищата се получава изкривяване, което изисква повече корекции. Ако я започнем от единия край има опасност другия да излети в облаците. Ето тази я започвах няклко пъти поради подобна причина :)

За пример ще използвам една (отдавна чакаща ред ;) ) панорама на езерото “Ариана”. И така, отварям първия кадър. Обикновено него го оставям цял, но намалявам размера. С колко – зависи от това колко кадъра ще сглобяваме. В случая, имам три снимки и намалявам размерите на всички по еднакъв начин (до height = 1024).

В следващата стъпка избирам цялата снимка, копирам и я пренасям в нов файл, като му задавам достатъчно големи размери, че да побере и останалите кадри.

И така се сдобихме с нов файл. NB! понякога е доста голям и ако нямате достатъчно оперативна памет, gimp може и да се позадъха, но ще се справи. Кръщаваме го тържествено, записваме и отваряме следващия кадър.

Намаляваме му размера и го съпоставяме с вече започнатото пано, за да преценим каква част от него да копираме и къде точно да стане залепянето. В случая, може спокойно да се копира цялата снимка-2, да се пренесе върху панорамата и да се донапасне. Много често, въпреки еднаквите настройки, като цяло тоналността на следващия кадър е различна от предишния. Неприятно, нали? :/ Както е маркиран втория кадър, може да се отворят нивата (или кривите) на gimp и да се поиграе с тях, че да постигнете най-добро съответствие в цвета на небето, например. От личен опит знам, че с облаците човек може да си играе на воля, но най-трудно е да се напасне панорама с чисто синьо небе. Поне за мен.

Да се върнем на езерото. Остана ни още един кадър за обработка. От него копирам само чаровния и съсредоточен колега (пролетно пано правим, както се досещате по мартениците :) ) и го добавям, за да разкраси цялата ни картинка.

На този етап, всичко е наред. Да не забравим да записваме паното от време на време. Както се вижда по-надолу – поизсилили сме се в задаването на размера на панорамата, затова подбираме внимателно да си я орежем от прозрачните краища. Вляво сме особено внимателни, че не ни се иска да отрежем точно тези коси, нали ;)

Дотук паното е сглобено, остава козметиката. За изглаждане на ръбовете и заличаване на шевовете използвам “печатчето” на gimp (clone tool), с пухкава четка (”circle fuzy”), като за целта увеличавам снимката до около 250-300%. Доста често това изисква много време, око на художник и най-вече – търпение в промишлени количества.

Когато се налага, копирам малки детайли, измествам ги и ги залепям пак на правилното им място. В случая двете лодки се движат, докато съм снимала и след сглобяването едната си нямаше нос, наложи се да и бъде присаден. Ето го и крайния резултат:

А сега – верният отговор!

Разбира се, има доста по-елегантен начин за правене на панорами и това го знаят хора, които са ползвали “джина Хю”. Може би, в скоро време ще взема и аз да го пробвам, главно заради доста бавното донапасване на шевовете на ръка. Друго основно предимство на hugin е корекцията на перспективата, което само с gimp става с много мъка, въртене и напасване, какъвто беше случая с тази изрисувана стена:

Много интересни трикове (вкл. панорами с макро-снимки или панорами на 360 градуса) може да се намерят тук.

И още информация, за тези, които се интересуват от hugin.

И накрая, да не забравя, чувствайте се поканени да споделите увличате ли се по правене на панорами и какви чалъми използвате ;)

14 Comments so far

  1. Nick Angelow on August 15th, 2008

    Струва ли ми се или наистина си пропуснала да споменеш, че е добра идея отделните снимки от панорамата да се слагат в различни слоеве (aka layers), които да се слеят чак накрая — преди записването на последния вариант на панорамата?

  2. Geri on August 15th, 2008

    Изобщо не ти се струва, наистина съм пропуснала. Прав си, доста е удобно да се използват различни слоеве, особено тогава, когато има разлика в тоналностите между отделните кадри. Благодаря! :)

  3. Ему on August 15th, 2008

    Ха, моя милост :) .

    Мерси за хубавата статийка. Може да се пробвам да помъча ръчна панорама да сглобя.

    А тук може да се види, какво е сглобил hugin-а, почти без моя намеса, от снимките, които правя на твоята панорама ;) .

    Поздрави Ему

  4. Geri on August 15th, 2008

    Чудесно, Ему!
    Браво, че се сети за тази снимка!

    Хее, мен ако питаш хич не се мъчи ръчно, по-добре си разучи внимателно hugin-a. Я, виж колко добре си я направил! Ръчното – за търпеливи мазохисти (като мен :P )

    Поздрави!

    П.П. Ама крайно време е да поснимаме или… ще чакаме да дойде есента?! ;)

  5. Geri on August 15th, 2008

    Докато си ровичках за разни панорамнни неща, открих, че има и news-група за hugin и други програмки с отворен код, които са свързани с правенето на панорами. Може някои да намери интересни неща в дискусиите ;)

  6. turin on August 17th, 2008

    Много яко, мерси!

    Аз не знам дали от некадърност или от прекалена взискателност още не съм доволен от моите опити. Темата е огромна и особено като се намеси SLR и по-светли обективи, нещата стават ужасно сложни… Освен напасване на елементите, има разлики в тонирането. И разлики във фокуса, които вече са критични… Но може аз да не правя нещо ок ;)

    Сещам се също, че може да се правят панорами с T/S обектив, george беше правил такива. За кадрите настрани се ползва tilt-а на обектива, а ако има нужда от корекция на перспективата, се прави със shift-а му. Според него било много удобно и бързо, от ръка стават почти идеално напаснати кадри.

    Та трябва някой път да снимаме и да разправяш подробности. Може есенни, примерно :) Поздрави от мен!

  7. Иван on August 17th, 2008

    Това е статията на Георги по този въпрос. Действително изглежда доста по-лесно. Единственият фактор тук е цената ;-)

  8. turin on August 17th, 2008

    Мерси за допълването, Иване! ;) Да, скъпо удоволствие си е. Но ако човек е така и така изкушен от TS-фотографията и планира някой ден да се “обзаведе”…

    Между другото, както аз го разбирам, в статията се има предвид тилт, а не шифт. Не че има голямо значение де, а пък и Георги е много напред с материала за TS-а

  9. Geri on August 17th, 2008

    Здравейте, момчета! Така се радвам да ви чуя, а още повече ще се радвам и да ви видя! :D :*

    Мда, колкото повече човек търси и се зачита, толкова по-интересно става и по-сложно. Тези T-S панорами наистина изглеждат страхотно. Тук намерих и още едно RTFM (btw, това е един от любимите ми сайтове за ръководства и трикове).

    А за есенните снимки, чакам с нетърпение да се върнеш, Яска! А и ако Ванката и Соня имат път насам – ще е повече от чудесно! :D
    Тъкмо ще видя най-сетне що за животно е този T-S обектив и ще обяснявате, че то.. просто-просто, ама друго си е да го видиш в действие!

    Поздрави и целувки от мен!

  10. Иван on August 20th, 2008

    Есента е най-хубава във Варна, така че ние ще ви чакаме :-P

    Па и не само ще видиш какво е саморъчен TS, ами и ще пробваш ;-)

  11. Geri on August 20th, 2008

    Еее, наистина страхотно ще е да се организираме! Благодаря за поканата! :D

  12. Иван on August 21st, 2008

    За нищо. Чакаме. Аз саморъчния TS още не съм го пробвал на филмовия звяр, но и това ще стане :-D

  13. [...] време стана дума за “ръчен” шев и кройка на панорами. Тогава споменахме една програмка, hugin, която на шега [...]

  14. [...] се прочете най-сетне като как, аджеба, да изоставим “бабешкия метод” за правене на панорами и да натоварим с тази [...]

Leave a reply