Трябва да отида днес -
Утре сливовият цвят
Ще е отлетял
(Ryokan)

Като малък поток
Лъкатушещ през мъхове
И аз ставам чиста и прозрачна
(Ryokan)

В началото на пролетния дъжд
патиците, които не бяха изядени
квакат щастливо
(Kobayashi Issa)

Котаракът се събуди,
протегна се, и тръгна
по любов.
(Бусон)

Литнали длани
Есента на Лятото
Гледа на ръка

Твоята ласка
Вятър, целунал вода
В очите ръми

Посяти мечти
С вкус на устни е хляба
Узряло лято

Танцът на дъжда
Не заспивай без мене
Както вятъра

Очаква снега
С копнеж по синевата
Спомен за лято

rain-soaked
olive branches droop,
ground fogs rise

cold midnight
pounding rain–
only ghosts about

Not a leafbud
in a blue oak grove–
shadowless winter noon.

/Michael P. Garofalo/

* * *
Все още следва
Пътят на облаците
В пурпурния сън

Кипнала кръв
Под ресници сведени
Стъпки по залез

Равновесие
Далече е новото утре
Прегръдка в рубин

~ ~ ~
Внезапен порив
Последният лист реши
Да си отиде

/R. H. Poulin/

~~~
That snail –
one long horn, one short,
what’s on his mind?
- Buson

/на скъпият ми приятел Дедов, с пожелание за разнообразие в мислите и консенсус в действията )

* * *
Нощно тъмни са
Храстите по синора
В златна мараня

Синеок облак
В косите на вятъра
Бляскат осили

Ще ме настигнеш
В сенките танцуващи
На облаци в ръжта

The nature of man
the moongazers vanish
more quickly than the moon

/Kobayashi Issa/

~~~
Утро разтваря
Сетивата на деня
Ще те чуя ли?

В коприна и мед
Раздипля се пладнето
А пчелите спят

Пазя пламъка
Нощта ще роди утро –
прероден залез