Жътва
Posted September 11, 2011 
Comments(7)
Comments(7) 
* * *
Нощно тъмни са
Храстите по синора
В златна мараня
Синеок облак
В косите на вятъра
Бляскат осили
Ще ме настигнеш
В сенките танцуващи
На облаци в ръжта
Песен на щурци
и звън на зряло жито.
Преваля август.
Облак синеок
в шепа се изкиска
Липата долу в ляво
го погъделичкала.
Перчем от злато
Перце от лястовица
И днес е лято!
тоя перчем много ще тежи, бре … освен ако не съумявам да навлезна в похезията и да имаш предвид примерно некой кълн нейде из полята, а мисълта ти като перце от лястовица да го е довяла до съзнанието ти, ито толкова ясно, все едно е е, ония ден през лятото
Съвсем точно си ме разбрало, Рошле – не ми се прави на блондинка
Тъй тъй… кълн ще е, ама поотраснал, изправил стъбло, налял клас, опнал осили в перчем. Па като се стрелнат лястовиците след пладне, вземат та го срешат на път. Чунким, като го лизне слънцето по залез – да припламне. Да се чудят щурците мак ли цъфна без време, сезон ли са объркали и е рано за песни. Подадат се от спечената земя, тръкнат крачета веднъж-дваж да усетят откъде иде вятъра, пък като ги увие морната въздишка на полето, вирнат антени и засвирят.
досущ Сали Яшар си, жено … само дето мелодията ти се чува в ‘картините’, които снимаш и описваш сладкодумно и топло … женски Йовков-е …