Знаете ли какво си мисля? Че денят между два хубави празника, на всичко отгоре и неделя, когато лежерно отплуват в спомените (и в кръговрата на веществата) всички люспестохрилни роднини на Ихтиандър дали фира вчера, а студентите вече пътуват към хижи и паланки, приятно натоварени с положителен заряд, алкохолно-съдържимо и хитови MP3-ки… Та днес ми хрумна, че е време за началото на една нова рубрика. Идеята за нея се роди съвсем спонтанно, посред невинен разговор , когато (не)случайно подхвърлената искра попадна на благодатна смес от барут, шишарки и паста за бенгалски огън, каквото представлява въображението ми по това време на годината.

Рубриката ще се казва ФФ или “Фотографи на фокус” и в нея със свои снимки ще гостуват приятели фотографи. Отварям една скоба – в моите разбирания това са всички приятели, които обичат да снимат, за които е много по-важно да уловиш точния миг, лъч, усмивка или движение. И които изпитват такова удоволствие от снимането, каквото изпитвам и аз.

Read more »

Честит Никулден!

Хех, да, може би е твърде невидима за някои връзката между заглавието и празника на Чудотвореца, покровител на рибари, моряци и банкери, та да взема да си призная май

Една възможна връзка е неповторимия чар на морето, който се дължи и на това, че в него се отразява небесната красота, а какво е тя без Луната! Освен това, малко ли моряци и рибари са се вглеждали в бледия и лик и са гадаели настроенията на боговете. Малко ли чудеса е извършила тази, която пилее светлината на Слънцето, за да прави въздишките на разделените влюбени да се срещат. А и какво е светът без нестандартните, непредвидимите. Тези, с които става мъничко чудо винаги, когато погледнат Луната и мислите им политат, светли и добри, към непознати светове… далечни или вътре в тях.

И най-съществената връзка е, че има един именик, който искам да поздравя с една любимa песeн и (пак) с един опит за небуквален превод .

Честит празник, Ники! Да е живо името с теб, с внуци и правнуци! :*)

Благодаря ти, Дачи!

Усмихна ме като видях, че си посочила това кътче, като място, където се чувстваш добре, уютно, спокойно. Точно това и исках, снимките и настроението тук да даряват усмивки и светлина на този, който се отбива.

Играта, в която, обаче, ме въвлече LeeAnn определено ме накара да се замисля. Все ми се иска да живея някак по-простичко, да не си развивам, разтеглям и опровергавам (или доказвам) всякаквите там рошави мисли, дето ме нападат, ама не ми се отдава много. Ето и сега, игричката ме накара да се чудя дали изобщо ми е възможно да определя така дефинитивно шест неща, които ме правят щастлива. И какво е щастието?…

Като се стигне до подобни въпроси, винаги на помощ ми идва Учителя Лин. Неговото спокойствие, търпение и дълбок поглед винаги са ме ориентирали в лабиринта. И сега си спомних един разговор с него, докато се разхождахме из Шарколес една мъглива утрин…

“Щастието ли? Хм, труден въпрос. Колко ли глави са побелели да търсят рецепта за вечно щастие… Толкова простичко изглежда за разбиране, а така трудно за обяснение! То е хем необятно като всемира, хем толкова мъничко и субективно, дълбоко скрито в нас. Не е постоянно, но е навсякъде. Не е универсално, но можеш да го откриеш във всичко. Не е само в изпълнените, дълго лелеяни мечти, но и в дребните, осъществени желания.

Щастието е като водата и въздуха. Когато си щастлив се чувстваш лек, способен да прегърнеш света, от теб струи светлина и доброта. Никога не е еднозначно през целия ни живот. Променя се също както потока, който преминава в пенлива река и е съвсем различно, когато времето и възрастта затлачат с наносите на ежедневието руслото ни. Понякога идва да утоли жаждата ни, друг пък да ни развесели като пролетен дъжд, чисто и съвършено като скреж, а понякога всепомитащо като лавина.

Това, което прави щастието различно за всеки е светлината. Тази, която носим в себе си. Лъчите, които излъчваме, които сме способни да приютим, да стоплим и да ги отдаваме обратно на света около нас. Щастието е като капка роса — пъстрооко, усмихнато, разноцветно, всеки миг различно и … мимолетно.”

“Значи … правилно съм разбрала, учителю! Няма как да отделя само шест цвята от шарката на света, които обичам и ме правят щастлива! Те преливат и дават нюанси на щастието. Един е той с усмивката на детето и семейството ми. Друго е щастието от топлата ласка на любимия. Усмивките на приятелите ми, снимането, музиката, снега, целувката на морето, огъня и песните на косовете и капчуците напролет, вкусът на узрели смокини, шепота на дъжда…”

“Ехей, спри се! Да, това е и още можеш, знам. Сега помисли, дали можеш да откриеш в себе си момент, някой или нещо, което най-много от всичко да те прави щастлива?” Монахът се усмихна и пое пътеката между дъбовете.

Погледът ми попадна на локвичката, намерила си място след дъжда в един кух дънер. Слънцето се оглеждаше в нея, грееше, усмихваше се, топлеше, искреше в цялото си великолепие, превръщайки простичкия мокър дънер в чудо! Да, всъщност като се замисля, има такъв момент! Най-щастлива се чувствам, когато правя хората, които обичам, щастливи.


Пак не стана простичко и късичко, както все ми се иска. Но поне ще прехвърля капката, така де… топката на следващите, които обичам да чета, но и също така да ги виждам, да си говорим, да снимаме, да се смеем реално и виртуално. Това са Ему, Яската и две двойки, на които пожелавам от сърце светлина и щастие — Ванката и Соня, и Краси и Силви!

Честит да е Денят!!!

… в който се е родило това невинно създание, което не е и предполагало, че един ден ще се превърне в такъв талантлив чаровник (способен да ми оправи настроението за милисекунди), програмист, самопризнат мързел (макар и все още да няма неоспорими доказателства), Властелин на плъгините, или обичното ни дългокосо Пиле (голямо, нелетящо, австралийско с три букви), без което не минава (ама в никакъв случай!) нито една фоторазходка…

Да бъде жив и здрав! Издръжлив на връхлитащите го (дай боже по-често) житейски пристъпи на късмет, както и неподатлив на депресии от случайни несгоди, като например да не можеш да си фокусираш “синджира” в ракията (дето и без това го нямаше, че беше купешка)…

Да бъде все такава светла личност, добра, отзивчива, неизчерпаем източник на жизнерадост и артистичност (който не го е видял – много е загубил!) — изобщо, какъвто го виждате, същинско сияйно ангелче!

Да бъде и все такъв провокатор, подстрекател и осъществител на първоаприлски шегички, последната от които се оказа най-доброто ми лекарство против депресия!

Честито, Ему! :***)

П.П. Баклавата накрая е… ти си знаеш за какво

Като види човек такова заглавие, веднага се досеща поне за един от участниците в събитието . Та миналия четвъртък решихме да се видим и да поШТракаме заедно, както се бяхме уговорили с Краси и Ему. Както ни става навик напоследък, тези разходки винаги започват с посещение на Фотопавилиона, като обикновено Ему е мераклията за някоя нова джаджа, този път, обаче, аз се сдобих с UV-филтър за Дейна. След това поехме в посока Южния парк, като по пътя темите се въртяха около снимането, що е то “сапунерка”, Pink Floyd, фендери (тогава разбрах какво е това животно, че не знаех ) и други неща.

С Ему веднага се опитахме да “развалим” апаратчето на Краси, като горкото минаваше през ръцете ни и само от напрежението по физиономиите ни личеше как се опитваме да му открием настройки, много от които (от маркетингови или други съображения) канон просто не бяха включили в него.

“To Beer or not two Beer” или бате Ему с два апаратя:

Полу-изсъхналите поляни в тази част на парка си приличаха доста на савани и ако си представим, че тези дървета са чадъровидни акации то тези врани някак ми приличат на токачки. Тази снимка е на Краси, който поШТрака с минолтата, докато аз неистово се опитвах да намеря настройки за скорост и апертура на неговия апарат.

На мен ли само ми се привижда, или там вляво някой се е опитал да сложи две кошчета едно в друго?… И “Елате ми на фокус!”

По пътя към Южния парк Ему ни прекара през някакви тъмни пътеки, които си изглеждаха малко като свърталище на местните алкохолни петна. Но пък оградата се оказа интересен фото-обект

“Какво фокусираш толкова дълго?”

Ми сигурно, каквото и аз

В атака за някое пъстро ягодоплодно боке:

… като това, примерно:

В началото на Южния парк попаднахме на един подскоклив младеж

Накрая като по поръчка за новия ми филтър се случи и хубав залез. Втората снимка е правена от Ему.

То се знае, че като се скри светлината седнахме на по бира. Няма да казвам кой каква е пил, щото си познавате младежите . Хубава и освежаваща разходка беше. Надявам се като се обагрим подобаващо есенно, пак да я направим. Нали?

До скоро!

Толкова е хубаво е, когато хората се радват! Как да не ги снимаш с такива светнали очи!

Пък и как да оставиш представянето на новата горила на Ему да “виси” само на една снимка от GSM

Малко демонстрация за гъвкавост:

Горилка+сапунер в действие и щастливия собственик:

Намиране на нестандартни приложения: