Слънчева арфа
Comments(6) Една ведра сутрин, когато из въздуха се носеше оня стипчив мирис на влажни, окапали листа, монахът Лин реши да посети старата гора. Обичаше шарката на сенките и мекотата на килима, гостоприемно поемащ всяка негова стъпка. Стара беше гората, пълна с високи дъбове, пъстрокори чинари и легенди, които понякога се долавяха в шепота на листата.
Монахът крачеше по пътеката, пресичаше сенките, разтворил сетивата си и се опитваше да освободи съзнанието си от пълните с въпроси сънища. Кое е това, което кара зрънцето да кълни, кое му дава надежда и сила да пробие коравата гръд на земята? Какво сънуват цикадите в края на нощта и кой връща птиците напролет? Какво е чудото, което превръща капките роса в малки вселени, всяка една уникална и съвършена?
Монахът притвори очи и се остави пътеката да укроти съзнанието му, разтвори се за свежото утро, да потърси оная неуловима граница, в която нощта целува деня и си отива. И в тишината дочу вълшебна музика! Сякаш ефирни пръсти едва-едва докосваха невидими струни. Музика дивна и чиста като небето, с простичка и съвършена мелодия, като самия живот. Отвори очи и я видя – Слънчевата арфа! Струните и бяха изтъкани от светлина и танцуващи златисти прашинки. “Светлината! Тя е даряващата живот и надежда! Това тайнство и чудо, неуловимо и осезаемо!” – възкликнал монахът, намерил отговор на въпросите си…
Слъцето събуждаше гората и света, листата се отронваха тихо и политаха за пръв и последен път, всяко с неповторимата си багра. Всяко едно се превръщаше в звук, щом докоснеше лъчите на арфата – точната нота, необходима за съвършената симфония на светлината.
“Всеки ден е добър ден!” … щом има Светлина.
Хе, хе. Последната снимка е точно до “вкъщи”.
“Вкъщи” е една беседка в Борисова градина, която се пада в дясно от снимката. А тази площадка е “площадката”, където се събирахме, когато “вкъщи” беше заета и където сме цъкали тенис на маса до 12-1 през нощта (не, че се виждаше топчето, но ние си цъкахме). Много доволен
.
Мда. Типично фотографско изказване
.
Между другото, много добре са се получили лъчите. Направо понякога ти завиждам, че бачкаш точно до парка.
Поздрави Ему
Хеехе, и аз се радвам, че съм събудила такива сладки детски спомени
“… Типично фотографско изказване”
Много точно си разбрал посланията, точно това имах предвид!
А да, иначе сутрешните ми разходки са си направо за завиждане!
Детски? Мерси
. В тая беседка киснехме почти всеки ден до преди 2-3 години 
.
Поздрави Ему
Нали ви казах, момчета
– Гери пише разкошно 
Гери, гуш и цун.
… ама ти само на момчета ли си казвала?!
Благодаря ти от сърце!
Толкова съм щастлива с такива ангели около мен:
Дачи – Ангел-Вдъхновител
Ему – Ангел-Пазител и …
Ники – Ангел-ов – (фото)критик и Учител
Гуш и цун по муцун и от мен! :*^3
[...] се стигне до подобни въпроси, винаги на помощ ми идва Учителя Лин. Неговото спокойствие, търпение и дълбок поглед [...]