The lunatics are in my head
Comments(0) Честит Никулден! 
Хех, да, може би е твърде невидима за някои връзката между заглавието и празника на Чудотвореца, покровител на рибари, моряци и банкери, та да взема да си призная май 
Една възможна връзка е неповторимия чар на морето, който се дължи и на това, че в него се отразява небесната красота, а какво е тя без Луната! Освен това, малко ли моряци и рибари са се вглеждали в бледия и лик и са гадаели настроенията на боговете. Малко ли чудеса е извършила тази, която пилее светлината на Слънцето, за да прави въздишките на разделените влюбени да се срещат. А и какво е светът без нестандартните, непредвидимите. Тези, с които става мъничко чудо винаги, когато погледнат Луната и мислите им политат, светли и добри, към непознати светове… далечни или вътре в тях.
И най-съществената връзка е, че има един именик, който искам да поздравя с една любимa песeн и (пак) с един опит за небуквален превод .
Честит празник, Ники! Да е живо името с теб, с внуци и правнуци! :*)
Brain damage
/Roger Waters/
The lunatic is on the grass
The lunatic is on the grass
remembering games and daisy chains and laughs
got to keep the loonies on the path
The lunatic is in the hall
the lunatics are in the hall
the paper holds their folded faces to the floor
and every day the paper boy brings more
And if the dam breaks open many years too soon
and if there is no room upon the hill
and if your head explodes with dark forebodings too
I’ll see you on the dark side of the moon
The lunatic is in my head
The lunatic is in my head
you raise the blade, you make the change
you rearrange me ‘ till I’m sane
you lock the door
and throw away the key
there’s someone in my head but it’s not me
And if the cloud bursts, thunder in your ear
you shout and no one seems to hear
and if the band you’re in starts playing different tunes
I’ll see you on the dark side of the moon
Мозъчна повреда
Лунатикът е вън, сред тревите
Игрите спомни си, човече
Венчетата от маргаритки и шегите
ще пазят смахнатите надалече
Лунатикът е в хола! И вече са много!
Вестници притискат
сгънатите си лица към пода
И пощальонът всеки ден
идва и ми носи нови
Ако счупените бентове отприщват
твърде рано години напред
Ако простора нависоко не достига
и главата ти експлоадира
от мрачни прокоби безчет
Ще те срещна от тъмната страна на Луната
Лунатикът е в мен! Вече в мойта глава
“Скалпелът вдигаш и правиш промяна
Ти ме преподреждаш, докато съм нормален
Вратата заключваш, след това
захвърляш ключа надалече”
Има някой във мойта глава
но това не съм аз вече
Aко облак избухва и в ушите ти гърми
Крещиш, но сякаш никой не чува
И ако оркестърът, в който свириш и ти
усещаш, започва мелодия друга.
Ще се срещнем … от тъмната страна на Луната
