Фото-гости #1
Comments(13) Знаете ли какво си мисля? Че денят между два хубави празника, на всичко отгоре и неделя, когато лежерно отплуват в спомените (и в кръговрата на веществата) всички люспестохрилни роднини на Ихтиандър дали фира вчера, а студентите вече пътуват към хижи и паланки, приятно натоварени с положителен заряд, алкохолно-съдържимо и хитови MP3-ки… Та днес ми хрумна, че е време за началото на една нова рубрика. Идеята за нея се роди съвсем спонтанно, посред невинен разговор 
, когато (не)случайно подхвърлената искра попадна на благодатна смес от барут, шишарки и паста за бенгалски огън, каквото представлява въображението ми по това време на годината.
Рубриката ще се казва ФФ или “Фотографи на фокус” и в нея със свои снимки ще гостуват приятели фотографи. Отварям една скоба – в моите разбирания това са всички приятели, които обичат да снимат, за които е много по-важно да уловиш точния миг, лъч, усмивка или движение. И които изпитват такова удоволствие от снимането, каквото изпитвам и аз.
Идеята (поне първоначалната, а при мен винаги търпят промени впоследствие) е да представя творчеството им като подбера техни снимки, които според мен дават най-точна картина за любимите теми, похвати, обекти на даден автор и да се опитам да интерпретирам някои послания и настроения. Искам да подчертая, че всичко споделено е мое лично мнение, моите усещания, начинът по който аз вниквам в снимките. Защото както вече много пъти е ставало дума, фотографията е субективно изкуство, както в създаването му, така и в начина на възприемане.
Първият ми гост по ред причини (освен, че претендирам да познавам добре снимките му и него самия (по-малко) 
, че е добър човек и няма да ми дърпа ушите, че ми е по-лесно да започна с него, на всичко отгоре беше и именик вчера) е Ники Ангелов (а.к.а. NeeAnn)
Опитвам се да определя първата картина, която изплува в главата ми, когато си помисля за снимките на Ник… И никак не е лесно, защото творческата му схема трудно се поддава на описание и някакви закономерности 
Тя зависи както от ред геофизични и метеорологични променливи, като фазите на луната, облачната обстановка, мъглозадържането и продължителността на деня, така и от наличието на нови предизвикателства и скоростта на преодоляването им. С една дума – очаквай изненади всеки момент!
Една съществена част от снимките му е свързана неминуемо с динамиката на деня и увлечението по street-фотография. Честно казано, бях изумена колко различно могат да изглеждат улиците и сградите на София.
Това, което винаги присъства, и той самият обича да казва, че “не пипа” (не само с голи ръце) са жиците, които придават особен “чар” и автентичност на снимките. Да си призная, аз клъцвам някой и друг кабель, от време на време
Не мога да пропусна какво съществено място заемат снимките на храмовете на София. Не само Александър Невски, но и всяка църква, джамия плюс синагогата намират подобаващо място.
Със снимките на улици, градини, паметници, сгради в София, с това, че е наясно с имената им, а и с перфектната ориентация, да вземе да спретне един виртуален пътеводител на столицата, цена няма да има! Особено за страдащите от топокретенизъм, като някои тук списващи
А направило ли ви е впечатление колко графити има в София? Е, ако не ви е, ето тук може да намерите всичко, което не е убягнало от окото на Ники. Аз ще ви “зарибя” само с Рей (btw, добре, че го е снимал, защото сега някой го е омазал нечовешки >:[ )
Друга основна тема във фокуса на NeeAnn съвсем естествено (с или без пухкавелско влияние ) е небето и по-специално облаците! Дай боже всекиму този късмет (или търпение) да попада под такова небе с камера в ръцете.
Зад по-суховатите думички като правилна експозиция, особеност в композицията (Ник винаги остава твърдо на земята, като кропва кадъра така, че да запази я клонче, я жица, покрив или линията на хоризонта), и премерена обработка на снимката, стои способността да усещаш вибрациите на живото небе! С всичките му нюанси, движение, контраст и енергия…
Ако с една дума мога да отлича начина, по който снима Ники, бих казала прецизност. И с предишния си апарат правеше чудесни залези, но сега мекия цветови профил на KM7D успя да го “оцвети” и стопли допълнително.
Е, да, понякога музата му го завлича на някое пътешествие из други галактики, а когато имаш ufraw под ръка (и обичаш и умееш да го използваш), нищо чудно един и същ залез да изглежда ето така
Той определено е прецизен в обработките, като тенденцията през последните две години смело мога да заявя е в посока на по-внимателно “пипване”, без уклон към прекален драматизъм, който по едно време го беше завладял
Не си мислете, че човек като си вземе DSLR и изведнъж светът става само цветя и рози! Хич не е лесно, от личен опит го знам. Това, което Ники успява да направи е да извлече максималното от възможностите на техниката. Това най-точно според мен може да се илюстрира с макро-снимките. Той ги правеше добре и с “малката” минолта…
… и сега с DSLR-a също, въпреки че по принцип, за да направиш добра макро-снимка с такъв апарат ти трябват някои допълнителни екстри
Вълшебно е, нали!… Ееех, тъкмо сте се настроили, че ще снима и ще снима цветя, тичинки и капки роса и … изпаднал в “караконджулски” период! Защото какво е NeeAnn без нощни снимки!? Без провокациите за въображението на зрителя, които постига с някои ефектни номерца Най-често това ще да е някой билборд или светеща реклама, които се появяват на нетипично място. Или пък ще остави снимката твърде оскъдно осветена, че да ни гледа сеира как гадаем по контури и силуети в мрака какво ли е това?
Ще се опитам да завърша със серия, която, мисля си, определено му отива – пейзажите в късна есен и зима, мъглите и снега. Отпреди две години все се състезаваме за първа снимка от серията “зимна приказка” и той все ме бие 
Е, и пак със споделеното дотук не мога да кажа, че съм изчерпала темата (знаете къде да намерите повече снимки), но може би сега Ник е малко повече “на фокус” за тези, които не го познаваха Това, което искам да му(си) пожелая е камерата да е винаги с него, заедно с настроението. Всичко друго си идва … (не, не само ), когато го повика и натисне спусъка.
Накрая, всеки такъв фотогастрол мисля да завършва със закачка-задачка. Открийте разликите или по-лесното — познайте коя снимка е на Ники, коя моя
П.П. Да се готви следващият
Виждала съм доста от снимките. Но начина, по-който си ги представила и най-вече думите, с които си го направила е невероятен. Аз лично съм възхитена от снимките му на София! В тях се усеща любовта му към града, не само таланта му на фотограф.
А – на Ники
Б – твоя
Любопитна съм, каква е целта на тези закачки.
Да, права си. Без любов няма откриване на красота и създаване на вълшебство. Благодаря ти!
Хех, а закачките всъщност са с няколко задачки. Първо, самиият автор може да се изненада от това, как изглежда някоя негова снимка
. Другото е малка проверка за наблюдателността на зрителя. И още, опит да се потърси отговор на спора кое има най-голямо значение: апаратът, моментът с неговата светлина, обработката на снимката или усещанията на фотографа 
А – Гери
Б – Ники
Аз обаче отговарям така, заради общото си впечатление от снимките ви. Чувала съм, че във фотографията светлините и сенките са еднакво важни, но съдейки от видяното ти предпочиташ светлините, а Ники сенките.
Именно, на това се надявах, да споделите общото впечатление! Много ме зарадва, Вили!
Хехе, ще почакам още мъничко, ако още някой реши да намине и да сподели какво мисли, а после ще трябва да измисля награда, нали!
Искаш да обясня отговора си на закачката-задачка!?
Според мен Ники е по-склонен да обработи снимката, според собственото си усещане. Уловил е мига, но иска още. Може би нещо, което му се струва, че е пропуснал. Или пък иска да предаде послание. Не мога точно да определя.
Докато ти се съсредоточаваш в мига на усещането си и снимката ти отразява именно този момент. Това, което си запечатила с фотоапарата е това, което си усетила. И мисля, че рядко я обработваш допълнително.
Аз съм абсолютен лаик и аматьор във фотографията. И се извинявам, ако обясненията ми звучат глупаво. Но мисля, че снимка “А” е обработвана.
Невероятно, Страаааахотно първо представяне на
Фотоколега!!! Искаше ми се да чета още и още…;)
Браво,Precious !!!
А за закачката, хехе, лесно….;):
А – Гери
Б – Ники
Чакам награда…;)))
@Mari-ana
“но иска още” — много точно според мен! А за обработките, ммда, аз май май по-малко си обработвам снимките (но пък малко са тези дето хич и едно кропване да не им се прави
@Anita
А за отговора… сигурна ли си?!
Хеей, сестричке, добре си ми дошла! :*)
И на теб няма да ти се размине, така че… да си знаеш
И понеже във всички отговори има верни неща, трябва да ви кажа и на трите “Тоооопло-тоопло!”. Обясненията ви са страхотни, много им се радвам, да знаете!
Хеей, за малко да забравя!
ПОЗДРАВИ на всички именички! И специално на милата ми сестричка Анита и на Mari-ana (която също си е една Ана, нали!) Да сте живи, здрави, лъчезарни, обичани и щастливи! :***)
Благодаря Гери.
Така е, и една Ана съм. И ми харесва. 
Гери, при такива снимки, изобщо не успях да спра поглед върху думите. Интересното е, че разпознавам снимките на Ники винаги и навсякъде – не знам как и не знам по какво (не е по надписа в ъгъла
) …
а и тези облаци…
особено онзи…
ммм
Тъкмо, като ги разпознаваш, значи без проблем можеш да кажеш коя от двете последни снимки е негова — А или Б! Не ми се измъквай по чорапки!
Хайде, че наградата ще е шоколадово изкушение по избор!
Време е да кажа верния отговор: А – моя снимка, Б – на Ники
В интерес на истината и двете са леко пипнати, с цел да ви позатруднят, но основата, ватъка, който си личеше, беше забелязан най-точно от vilford! Вили печели шоколадово изкушение по избор, да си каже какво е то. Записвам го веднага (може би ще направя една отделна страничка награди) и като се видим (което вярвам, ще стане скоро), раздаваме награди!
За Ани, която също позна, но нали ми е сестра — няма начин да не разгадае моя снимка :*, за Mаri-ana, която така тънко вникна в начина, по който снимаме, и за Дачи, която пък добре познава снимките на своята блог-половинка… и за Ники, разбира се
– една много любима песен на Тоника!
Mного се радвам! И много обичам шоколад, но с лека ръка бих заменила тази си награда срещу една фотозадачка. Много бих искала да видя твои снимки на ледени висулки или на каквито и да било ледени форми.
Ще ти обясня от къде идва странното ми желание. Преди мноооого години в двора на някаква съвсем обикновена къща имаше чешма, чиято тръба се беше пукнала от студа. Та водата си пръска нагоре и си замръзва. В резултат се беше получило нещо като ледено дърво високо около 2 метра. От тогава проявявам особен интерес към леда.
А извън наградата с удоволствие ще изпия с теб по един горещ шоколад някъде на топло.
Не се сърди, че не коментирам – аз много чинно си разглеждам всичките ти снимки, но не се сещам какво да кажа. Обаче, ако има и други загадки, непременно ще се включа.
Замяна значи шоколад за висулки?! Дадено, Вили, скоро ще ги имаш!
Може да ми е гореща душата и темперамента, но ПАК уцели, че имам особено влечение към ледените фигурки и изобщо към всякакви форми на трансформация на водата.
И какво говориш, какво сърдене?!? Знам, че сте тук всички, усещам ви и ви се радвам :***)
Пък загадките, с другите фотографи-гости ще е по-трудничко, но да видим какво ще ми роди въображението