(Из записките на Кухненския Корабен дневник):

20-ти ноември. Очертаваше се Втори Ден за размисъл. Време – преобладаващо, с висока, рехава облачност, филтрирана светлина и температури, подходящи за загащване на раницата. Но – Ден Втори за размисъл (и стрийт) се превърна в:

Ден първи

Read more »

(по Индонезийска приказка)

Живели някога в едно царство седем сестри. Най-малката се казвала Ни Бунгсу. Родителите им отдавна били починали. По-големите сестри се задомили и живеели богато. Само Ни Бунгсу останала да живее в старата схлупена къщурка на своите родители. Често си лягала гладна, защото каквото припечелвала, сестрите ѝ го вземали. Тя имала добро сърце и не можела да им откаже. Нещастно било клетото сираче. Рано сутрин излизало и тръгвало, накъдето му видят очите. Просело или ходело по чужди къщи да чука и чисти ориз. За труда хората му давали малко натрошен ориз и шепа чай.
Read more »

Така и не успя да заобича тоя месец – Ноември. Мътната светлина на утрото се опитваше да избута съня или по-скоро мързела, настанил се там със завидната упоритост и вяра, че съботата е дадена специално за него. Друго си е да знаеш, че има един ден от седмицата, в който оторизиран достъп до мислите на тая пъргава жена на следсредна възраст, имаш само ти – всевластният Мързел.
Read more »

Той е пестелив, свеж, злободневен, нестандартен! Използва вече надраскани надписи, често нецензурни. Които си ги подминаваме като естествена част от стенния пейзаж и никога не бихме си представили, че може да бъдат допълнени по този уникален и колоритен начин…

Има нещо от стила на banksy. Но освен, че е даже по-тайнствен от него, emircA вероятно е наш си, български (или само софийски) феномен.

Ако не съм обявила Сан Антонио за съавтор в настоящата рубрика, правя го с удоволствие сега. Понеже е доста по-чевръст от мен в изнамирането и снимането на стрийт-арт. И добре, че е такъв, иначе графитът на emircA “Сурва” изобщо нямаше да можем да го покажем Някой изверг успя да го задраска злостно и неспасяемо.

Но за този все още каузата не е загубена и след малко белина, гъба и четка, вече го имаме почти както е бил в оригинал.

Задачка-закачка! Имаме известни разногласия със съавтора кой е изобразения херувим. Боцко или Цецко? Някой ще помогне ли?

Тази торта няма начин да не сте я опитвали, пък макар и под различни имена: йогурт торта, френска селска, медена торта. Прекрасна и ароматна във всички форми, стига да се прави с много мерак и любов.

От рецептата на медовик ми се отвори апетита за сладкарски подвизи. И вече 7 години няма спирка. Първите две – следвах рецепти с усърдие на прогимназистка. След това започнах да вадя всички продукти от долапа и хладилника, които ми роди въображението (и ги има в наличност). После вече следвам интуицията и пробвам смело. Та оттогава досега медовик съм правила може би над десетина пъти, в различни варианти.

Класиката си остава в направата на блатовете. С риск Сан Антонио да плъзне язвителното “я! нов кулинарен блог!”, давам накратко рецептата за блатовете от блога на федорка (линк).

Моите допълнения са малко тук:
- захарта – непълна чаена чаша
- мед – цели 6 суп. л.! без компромис! Ако искате намалявайте захарта, но меда никой да не ми го пипа.
- 150 гр. масло – правим сериозна торта, не си играем на кукли

От сайта може да се види как точно се прави тестото. Точенето си е тънка работа, но не е чак толкова трудно. А предимствата пред готовите 5 блата от руските магазини са безспорни – и във вкус, и в аромат, и в количество! Както се вижда на снимките – правим истинска голяма торта, обикновено с 8 платки. Деветата се смила за поръска.

След като се изпекат блатовете, се тутате още поне час в кухнята, защото обикновено остава тесто, а Янаки не яде такава торта, понеже е шоко-маниак Та останалото тесто се превръща в меденки. В един момент може да скриете десетина с кардиологична форма, за украса.

Кремът е семпъл, свеж, със заквасена сметана. Такъв и трябва да е, за да могат да попият блатчетата, защото докато сглобявате тортата, те са чупливи и сухи като чироз. Но кремът е магически! Сега, моят вариант на крема освен заквасена сметана, съдържа и 250 гр. маскарпоне и ок. 200 гр. разбита на сняг сладкарска сметана. Дава обем, пухкавост и така успява да ми стигне. Освен крема, между блатовете се ръсят смлени ядки.

Тук вече започват ароматните производни:
1) Ако е класически медовик – смлени орехи и тук-там течен мед, върху крема между блатовете;
2) Вариант “Френска селска” – смлени орехи и сладко от боровинки (снимките по-горе)

3) Вариант “Рожден ден” – моя запазена марка. Печени, смлени бадеми и сладко от зелени смокини. Аромат неустоим, вкусът – балансиран! Трайно оставя следи между малкия мозък и последния ред вкусови луковици. И в сърцата на целия ми фенклуб.

Отвън може да украсите или с поръска от деветия блат, или със смлени или филирани бадеми. Кой изобщо ви гледа поръската!? След първата хапка от тази торта настава … тишина! И после взрив от междуметия!

Защо я наричам “Медовик Рожден ден“? Ами все тя ме спасява, когато трябва да направя стратегически ход с ефектна, вкусна торта за повода. И достатъчно голяма! “Торта за наяждане” по думите на рожденика, който получи ей тази…

По правило, рождения ден на Систър е Денят, в който започва Лятото – с пек и задух, после гръмотевици и порой! Традицията беше спазена и тази година. И естествено, осъществяването на тортата беше поверено на мен. Освен всички други качества, медовикът е стабилна торта! Не е някоя дето ще се лашка, ще се размести, ще се разтече и накрая, с гузно-виновен вид, подавате лъжички на гостите, обяснявайки че тортата е пропътувала до Сандански при около 35 градуса в колата (и 41 навън)

4) Вариант “Коледно настроение” – това правих днес. Смлени орехи и златисти отблясъци между блатовете от едно чудесно, домашно сладко от портокалови корички. Закачката в блатовете – чаена лъжичка канела. Уханията в кухнята не подлежат на описание. Очаквам всеки момент да нахлуе някой съсед с внезапен остър пристъп на язва, която само хапка може да оправи. За съжаление, нямам все още снимка, но точно този варинат ще се прави пак – задължително.

Е, ако ви е дошъл мерака да се пробвате – действайте! Ако на вкус и вид съм си спечелила славата с Медовика, откъм качество на снимките има още доста да се желае.

… ама пък от друга страна – няма да се превръщаме в кулинарен блог, все пак

… with Ella