Необраната ябълка
На път за зимата
Асмата грее в злато
Цвърчат синигери
Над тарги с трахана
Една сред двора
В спомена за лято
Остава ябълката
Необрана и сама…
Слани ще минат
Вятър ще я брули
Сняг ще я глазира
Нощ и ден
Но все ще чака
Някъде дочула
Че споменът за нея
Топли мен