В недрата

Pano_Blgrd_10_2013


Де да можех като слънцето!
В недрата на залеза
спокойствието на изгрева
да предрека

Де да можех като реката
да съм сигурна, че море
от нежност ще посреща
всяка моя капка

Де да можех като птиците!
Да се връщам всяка пролет
и да знам, че в клоните
ще ме сгуши гнездо

Щях да посрещам изгрева
с птича песен!
Пуснала по течението
оковите си!

Rubén

01_DSC0071а_rtbw


Rubén
/Tonina & David/

Името му е Рубен
Извървях километри за любовта му
Всяка сутрин,
всеки ден
питах едно и също

Винаги му казвах
ще ме отведе до бездната
Всичките ми мечти
ще избледнеят

02_DSC05980_rtbw

Не ме оставяй сама!
Ти си моят наркотик
И не искам да спра да пия
…, и да пия…

03_DSC0403_rtbw

Времето минава
И любовта му си отиде
Не я намирам!
Цветята са изсъхнали

Оставих му писмо
На същото място, на крайбрежната алея
Да си спомни
как го молех…

04_DSC05897_bwasgr

Рубен, не ме оставяй сама!
Ти си моят наркотик
И не искам да спра да пия
…, и да пия…

05_DSC07873_asbw

Всеки е по пътя си
Търся съвет от приятелите
Оставям писма на същото място,
на крайбрежната алея
С надежда някой ден
Да ме прочете…

06_PICT1338_rt

Не ме оставяй сама!
Ти си моят наркотик
И не искам да спра да пия
…, и да пия…

Последен сняг

01_DSC1909_rt

Малко кадри от последните снегове (надявам се :roll: ) за тази зима. Не, че е била толкова тежка, но съм свикнала с друго да свързвам март. Е, който го влече, се надпреварва с идващата пролет.
Read more »

Борба

DSC09342_rt


Винаги си бил в мен
Звяр безподобен!
Грозен, огромен
Пухкав наглед…
Уж невинен и блед
А безпощадно постоянен
Ти, чудовище!
Махни се от душата ми!
Не дълбай със пръст прояден
Не закривай слънцето ми
Вярата да ми унищожиш!
И един-единствен лъч да има
Да ме стопли, да ме озари
Ще се усмихна -
Жива и ранима
И пак ще те накарам да гориш!

Празник

DSC07179_rt


Радвам се, че го има! Че остана – Денят Трети март!

След толкова жлъч, пяна, раздвоение, разочарования и непримиримост, трябва да има нещо останало, което да ни свързва. Една земя газим. Един език говорим и едно знаме носим! Една е историята ни, макар и четена по хиляди начини – в услуга на едни или други еднодневки. Eдни са реликвите ни, една е Рила, и Странджа. И песента на Родопите…

И колкото и да се опитват прелитащи комети, играчки-носители на чужди воли и интереси, да насадят семената на омразата, да си знаят, че не ни познават достатъчно! Забравят, че българите отдавна сме минали времето на лъчезарни надежди. И безрезервната вяра в светлото бъдеще отдавна е само пепел. Отдавна сме с душа, станала на угар! Не всеки вирее там! Онова, което винаги кълни е съмнението. Остана ми само надеждата, че ще порасте в стремеж да стигне здравия разум и ще има силата да даде плод.

Някога!…

На лов

PICT0327_rt

***
Из архивите ловя
Нишките на спомените
Лъч подир лъч
Следа по следа
Свързвам двата края
Да намеря бримката
На новия спомен
За онези след мен – да изпреда

PICT3002u

Зелено

01_Pano_DSC06059 - 03_DSC06057

Ама, че дата си избрах и аз за този любим цвят! Да, да…, снежно е! Бяло е! И е Ден на влажните зони. Но не ми е снежно вече на мен. Копнея за ей, тази изумрудена свежест! Да потъне с дъха ми дълбоко, да ми даде жадуваната глътка нов живот. Толкова невинен, толкова чист и съвършен!
Read more »

По вятъра…

DSC0257_rt


***
В деня, в който без болка
Приемеш полета
На поредния отронен лист
Разбираш… готов си!
За смяната на сезоните

Залежала коледна стока

01_DSC1850_rt

Аз като ви разправям, че пролетта идва на 1-ви януари, вече трябва да сте се убедили, че съм права! Не знам коя поредна година, януари отново започва с неприлични жеги! Днес с тая синева, и слънцето, и неделята,… и следпразнично! А и нуждата от въздух и движение,… изсипаха поне три квартала в Южния парк! Деца, кучета, тротинетки, велосипеди, мами, баби, лели, шуранайки, баджанаци, снахи и свекърви, тичащи, търкалящи всякакви ръчни возила! Шарен свят напъплил и се разхвърлял, като че ли досега не са ходили на разходка, заети да празнуват.

Read more »

Хрониките на Жижидик-19

01_pano_08_rt

(Из записките на Кухненския Корабен дневник):

20-ти ноември. Очертаваше се Втори Ден за размисъл. Време – преобладаващо, с висока, рехава облачност, филтрирана светлина и температури, подходящи за загащване на раницата. Но – Ден Втори за размисъл (и стрийт) се превърна в:

Ден първи

Read more »

« Previous PageNext Page »