Един следобед на Жижи (в изолация)

01_1125439u

Воят на прахосмукачката плавно се сниши до дрезгав шепот, подобно на последните акорди на “Бели ружи, нежни ружи”, изпълнени с много чувство от пушач с поне 30-тина години стаж. Тананикайки в кресчендо “По-добре да НЕ ги вииииидя!”, Жижи изтръгна шнура от контакта. Мисълта ѝ литна към скубането на пресен лук от лехите в двора…, когато живееше в бащината си къща. По това време в градината се бяха изпружили поне две лехи с марули, от оная … бялата маруля, не тия къдрави, тънколистни слаботелесни сортове сега! И поне леха с лук, в чиито щръкнали пера се криеха червеношийките, с надежда за нещо месно и червейовидно, което да поднесе обедното изтръгване на глава лук, с влажни корени и полепнала пръст. По това време смокинята още не се е разлистила, а усещането за стипчивото мляко, което пускаха зрелите смокини напълни устата ѝ със слюнка.
Read more »

Wearing The Inside Out

01_DSC03859_as_BWcg


Умееш да си безразлично мълчалив
Далечен, непознат, като цяла вселена
В орбита, в която никога не успях да вляза
Когато усещам мълчанието ти да ме издълбава
Отвътре навън…

Умееш да си изграждаш ледена кора
През която не мога да те докосна
А искам, макар да замръзват ръцете ми
Защото някога, някъде,… там имаше вулкан
И леко достигаха до него пръстите и мислите ми
Отвън навътре…

03_pict7804ucg

Умееш да ме накараш да се чувствам виновна
И ненужна, като локва под красива ледена висулка
Не, че искаш! Твърде високи са пламъците, в които горя
Така ще изтече всичката ми топлина
Без да мога да те сгрея
Без да мога да те докосна
Изтъняла
Отвътре, навън…

03_PICT7002_ascg

Умееш да ме накараш да повярвам, че не искаш любовта ми
Че нямаш нужда, че ти идвам някак в повече,
а ти не можеш да откликнеш със същото
Умееш да си винаги прав!
Твърде много си изпълнил мислите ми
Твърде тежко е безспирно да горя
Твърде болезнено прераждането без теб
Ще мога ли да изтръгна душата си
Oт дълбините на айсберга
Отвътре – навън…

/PF, “…Now we can hear ourselves again…”/

Тази пролет…

05_DSC05035_as

… не е като никоя друга! Не просто, защото всяка пролет си е своенравна и с променлив нрав като тийнейджърка, която сефте се запознава с огледалото, в което има дефекти по доскоро бебешката кожичка… И не, защото отново снегът се прави на ревнива етърва, която мачка последователните усилия на снахицата да разцъфти като кичеста джанка, вярна на астрономи и астролози, че датата за идване на Пролетта се пада някъде… миналата събота.
Read more »

The first time ever I saw your face…

05_sunset_PICT5079cg


The first time ever i saw your face
I thought the sun rose in your eyes
And the moon and the stars were the gifts you gave
To the dark and endless skies, my love
To the dark and empty skies

The first time ever i kissed your mouth
I felt the earth move in my hands
Like the trembling heart of a captive bird
That was there at my command, my love
That was there at my command…

/George Michael, “Songs from the last century”/

50+

03_Sword_G2

Тук някъде, на това място уж трябваше да има торта. Но ще почака… Засега картинката по-горе би могла да представя ножчето за рязането ѝ. Не съм я забравила, никак даже! Всеки ден около мен, по различно време се разнася прискърцващия звук от зъбките ми, докато в безсилие се въся на природата, на вредните навици на човечеството да се забърква с диви животни (и техните домашни РНК любимци), на всички световни конспирации и глобализацията в цялата ѝ рехавост, щабове и щамове, имуностимуланти и паникообразуващи с маски, без маски и всякакви други катаклизми, които ни въртят напоследък.
Read more »

Aqua-galaxy

01_DSC04828_asBW


И бродя, и плувам, на светло, по тъмно
В галактика с топли звезди
Вселена кипяща, безбрежна, бездънна
В душата ми пръска искри

Покой не намира, все търси, не спира
В миг блясва в любов и екстаз
А в следна минута, от болка се пука
И орбити кърши в несвяст

03_DSC04858_as

Къде да те търся, коя ли планета
Докоснал си с нежност и зов
А после отплувал си – ярка комета
С опашка от златен обков

Ще бродя, ще търся следите ти в мрака
Лъчист, ненаситен пулсар
Звездите така са – все някого чакат
За последно да пламнат в пожар…

02_DSC04842_as

Beta version

DSC04679_as

Да, да, знам какво ще кажете! Не е каквото си мислите! :roll: Няма да омажа любимото си местенце със сметана, въпреки настойчивите намеци на някои зевзеци. И понеже същите звезеци изказаха съмнения за мобилните способности (и желания) на трибуквията на аристократичните особи от женски пол, бях принудена да спретна бета-версия на тортата-предизвикателство (или поне на 1/4 част от нея)…
Read more »

Авто-мото-сепуко

01_IMG_7800

Денят ми започва на една спирка с пешеходна пътека. И завършва пак тук. Между тях – прах, колела, силуети,… и белите и черни ленти на зебрата. Като миговете всеки ден. Уж ставаш с нагласата да ходиш по бялото само, обаче не ти се удава. Все се случва да свърнеш – било сам, поради глупостта или недомислието си, поради неосъществени очаквания, регургитация на ревност и терзания, та чак до чисто физическата болка. Стъпваш и по белите ленти, все пак. Целенасочено се стремиш да бъдеш обичлив, добър, да се раздаваш, да се размажеш, ако трябва, по тая шарена зеброва козина, само и само любимите ти хора да са добре. И усмивката им, щастлива или благодарна, е способна да те върне в „белия“ път.
Read more »

Огнената книга

01_Mono

“Когато неразбирането срещне великото, страхът от времето заплашва да изригне и да погълне майсторството”
/Огнената книга – историята на една вещица/

Ако трябва да изброя музикалните си предпочитания, със сигурност ще се затрудня да опиша стотиците изпълнители и аранжименти, които ми предизвикват какви ли не емоции… Разплакват, усмихват, карат ме да танцувам или ме отнасят отвъд въображението. Въпреки многообразието от жанрове и песни (а то е променливо също като настроенията ми), ако някой преди година ме беше попитал “Слушаш ли готик метъл или индъстриал метъл?”, със сигурност щеше да види насреща израз на пълно неведение. И така до онзи хубав ден, когато (не)случайно един приятел ми пусна “Children of the dark”. Мисля, че от мига, в който ме разтърси ритъмът на тази песен, откакто нежният женски вокал “разтвори” сетивата ми, а умелото съчетание на мъжки гласове извика усмивката ми, тази песен трайно разпростря великолепието си в спомените ми. И не само това, ами започна да дърпа невидими нишки, разкривайки една напълно непозната, сияеща радост, сякаш се опитвах да разплета графитено черен и лъскав пашкул на копринена буба. Така стигнах до MONO Inc. и този първи за мен албум, който успя да ме грабне безвъзвратно – “Symphonic Live”.
Read more »

ППЖ #21а: Идеята

Blogosreshta_21.01.2020

Липсваха ми блогосрещите! Ама колко точно ми липсваха разбрах едва днес, когато ви видях накуп, мили души, след 4 години! Още не мога да си събера крайчетата на ухилената като нахапан геврек физиономия! Невероятно е колко много общи спомени имаме, все прекрасни, кой от кой по-забавни! И все още можем страхотно да се веселим заедно и да споделяме радостите и промените. Е, малко сме пораснали, един се сдобил със снаха или зет, друг с внуче, трети с ишиас, четвърти с ново гадже – кой каквото има :roll: А най-веселото беше, че хвърлихме далеч напред шепа светулки – определихме място и дата за следваща среща. Пиша го тук, защото забравяте да си пиете онези там, известните листья, …. за подсещането, начи! Несериозници!

18 март, Дианабад

На всичко отгоре, се сдобих с ново Предизвикателство, отправено от Велин. Цитирам по памет:

- Виж сега… Еднаква торта всеки може да направи! В смисъл, еднаква отвсякъде. Ама защо не опиташ да направиш торта на сектори? Всеки сектор да е различен вид торта.
- Хмм… – вдигам заинтригувано вежди – Искаш да кажеш нещо като торта “Четири сезона”?
- Е, не знам сега, сезони ли ще се нарекат. Ама да са четири различни вида.
- Става!

В добавка Сан Антонио започна артистично да сгъва пръст след пръст, в опит да ме сплаши колко публикации в блога означава това: една за идеята (демек, това е #21а, сър, разбрахме ли се?), втора за измисляне на рецептата, трета за самото правене на тортата, и четвърта за … оценка на изпълнението на ППЖ-то.

Ама много ви обичам! Съгласявам се на всичко и закачливите ми импулси вече са се понесли към генератора на сладко свещенодействие (и рецептурника на отварите е от там :P ), запазено само за нетрадиционни идеи (любимите ми!). Че то живот без предизвикателства, живот ли е? :lol:

« Previous PageNext Page »