LOMO-ефект с GIMP

Историята на ломографската техника на снимане започва в началото на 80-те години на XX в. ЛОМО е съкращение от “Ленинградское оптико-механическое объединение имени В. И. Ленина (АО “ЛОМО́”), най-голямото руско предприятие за оптична техника. През 1983 г., предприятието пуска на пазара в ограничени серии филмовия фотоапарат ЛОМО ЛК-А (LOMO LC-A), който е компактен, малоформатен апарат, с автоматично управление на експозицията и 32мм обектив. Снимките, които прави този апарат се отличавали с уникална визия, контрастни и ярки, леко блърнати и винетирани по периферията. По-късно през 90-те, група вдъхновени от ломо-снимките австрийски студенти, представят руската камера на много изложби в Европа, САЩ и в Русия. След 2005 г. започват производство и на собствени камери от този тип. Мото на ломографската техника е “Не мисли, просто снимай!”. Идва от това, че ломо-камерите са с просто устройство, не проедполагащи някакви крупни познания или трудности при самото снимане. Ефектите на подсилен контраст, интензивно оцветяване и понякога размазване на фокуса идват от спецификата в обработката на филма.
Read more »

One & only…

05_DSC03722_as_grboost


- Кажи ми кога…
- Да те забравя? Никога!
- Никога не съществува. Скоро! След месец-два…

- Танцът ни е толкова истински! Няма начин да свърши!
- Дали? Мислиш, че знаеш какво крият семената на тревогите ми?

- Нали аз съм твоето слънце?
- О, да! Но искам и вятъра…
- Ето! Давам ти го в косите си!
- Така вълшебно ухаят – на лято и узряла есен. И реката искам…
- Влагата на устните ми – не ти ли стига?
- Разкошна е! Толкова си вкусна!

- Но… има толкова реки, чиито води…
- Водата си е вода! Навсякъде!
- Едва ли… Не всички реки минават през теб

- Тогава?…
- Какво се замисли?… Къде си!?

- Отивам си!
Пускам те – да търсиш реките
Чиито води не познаваш
Грабна ме вятъра.
За него ще бъда единствена…

/Flo, 2019/

Мъгла

IMG_7758_as

Веднъж напълних с мъгла шепата си.
Когато я разтворих, мъглата бе станала на червей.
Пак стиснах шепа и я разтворих — там лежеше птиче.
И пак я стиснах и разтворих — там стоеше човек със скръбно лице, извърнато към небето.
И трети път я стиснах — а като я разтворих, там пак имаше само мъгла.
Ала чух песен безмерно сладкозвучна.

/Халил Джубран, “Пясък и пяна”/

I love the way you say my name

03_PICT7002_as


In the darkest night
There’s only your light
That keeps my dream alive
In my bleakest times
I have you as my guide
To fill the void inside

First time I heard your voice
I had no doubt I’ve found, that I have found a chance of live
Took me by the hand
Made my spirit rise
Taught me how to live without disguise

I was trapped in my mind
Then you freed me from my shame
I love the way you say my name

DSC03377_as_BW

You remind me of something deep in my heart
I’d longer did not own
In this dead old room
There’s only one spark
We both know and the wall

I would sin for you to take me in your arms
Sold my soul for you, keep you safe from harm
For a single kiss I would start a war
You’re the only cause that I would die for

I was trapped in my mind
Then you freed me from my shame
I love the way you say my name

I would sin for you
Sold my soul for you
Start a war for you
I would kill for you
I would sin for you
Sold my soul for you
Start a war for you
I would die for you

(Scarlet Dorn & Chris Harms)

Презареждане

01_DSC02978_as

Всеки е имал моменти, в които се е чувствал като изтощена батерия. Например, на стар модел MP3-плейър. А-ха-аха да тръгне да зарежда и просвирва като изнемощял среднозимен гларус “Battery Exhausted!”. Е, и аз от известно време, кажи-речи 2-3 години, се чувствам така, докато дойде момента, в който вече нищо не искаше да тръгне нормално и всяка фибра ми зажадува за промяна и презареждане. В такива случаи, човек се спасява с нещо много любимо, което е позабравил. В случая – добрата ми стара Дейна. Тя, милата, след влагата във Виетнам, не беше много склонна да ми сътрудничи в емоционално и художествено запълване на батериите ми. За съжаление пластмасовия корпус започна да се предава, и в крайна сметка цялата машинка започна да прилича на герой от особено тежка подводна битка.
Read more »

ППЖ #20: Don’t Lie to Me

01_PICT8261ubw

Като треска в душата ми забита
Дай покой на мислите ранени
Животът ми диктуваш скрито
И гинат демоните ми, обезглавени

Водач бъди ми в този мрак
Викам нейде отдалече пак

Недей, недей, недей ме лъжи
С въже около врата ми увито
Боря се с демоните, в главата ми скрити
Недей, недей, недей ме лъжи!

Въже задушава ме и спира дъха
В свят на ненавист и уплаха
Остави ме да дишам и не забравяй това
Не си ти! Моя е тази заплаха

Водач бъди ми в този мрак
Викам нейде отдалече пак

Недей, недей, недей ме лъжи
С въже около врата ми увито
Боря се с демоните, в главата ми скрити
Недей, недей, недей ме лъжи!

/Don’t Lie to Me
MoonSun/

02_IMG_4102

Мразовец

otono

По кожата ми драскат жилки скрити
Есента не е сезон за влюбване, не е!
Спят дълбоко някъде убити
Мечтаещи за слънце цветове
И корените ми са нейде там в пръстта
Разкривени от страст и от борби
Все още свежи, топли и с мъзга
Все мислех, че и Ти си там, уви
Надежди заслепени
Ти бродиш бодро по повърхността
Отпиваш жадно от бутилки с надпис “Ново”
И не знаеш, че отекват в дълбина
Стъпките ти – тежко и сурово
Далеч, далеч от корен и роса…
Време е!
Да посадя отново луковици есенни
Да почувствам крехък пукот на кора
Да знам, че кълнът ще пробие стари плесени
И да не чувам стъпки от повърхността

Феникс

blog_pict3846

Счупен стрък не покълва – оголяла душа
И лесно не изплуват ни вяра, ни мечти
Но утре пак е ден! Ще се родиш от пепелта
Кални стъпки по слънцето не оставят следи

/Flo, 09.2019/

В маранята

IMG_144539_j

***
Заплита вятърът
В надиплени къдели жарта
Мак сред осили

IMG_144738j

Странници нетрайни
Помисли потайни
В сенките крие ръжта

Палавост желана
Нажежена до бяло
Вятър попива жарта…

IMG_2018_194903j

Злато в пастел
Крилете на закъснелите птици
Инкрустирано лято

… Same, same, but different

oldies but goldies

“Много видимо аз, много видимо аз, още по видимо ти!” …, би казал днешния РожденНик! Честит да си, Древний Белозъби ЧаровНИКо! :D

И преди лунатиците ти се вихреха в главата, пък сега сигурно са свили гнездо с размерите на средноетажна кооперация, със спретнато подреден хардуер и перфектно аранжирана мрежа, осигуряваща им денонощна връзка с Луната (дори, когато се изхитря да се подлага на ежемесечни диети или се фръцва откъм тъмната си страна).

Да си ги пазиш, заедно със здравето, усмивката, нестандартното чувство за хумор и пикантните забележки, водещи само до усъвършенстване на по-младите раси, населили отсамната страна… на Луната ;) Прегръдки и наздраве! :*

« Previous PageNext Page »