Вещици и хобита: между сладкарската шпатула и маламашката

01_before

Не е като да изпитвам специална страст към равносметките в края на всяка година, но 2019-та си заслужава да се отбележи. Първо, защото в последните три месеца от нея успях да се отърся (не без участието на видни представители на древните раси ;) ) от близо 4-годишна кома (ни образ, ни говор). Второ, защото установих болезнено, че причините да се вкарам в емоционална дупка от тип ВРЕД (Вещерска-Регресивна-Емоционална-Депресия) идват от факта, че айсберг с гола тиква се не бута, защото след удара се сяда по дупЕ и то под ожидаемия уровень на приземяването по подразбиране. После дойде осъзнаването, че сам човек, каквото си направи,… не само може да се вкара в дупка, ами и да се загърне в тригодишно (отлежало, та чак ферментирало) самосъжаление, защото никой в тоя свят (хеле, па това младите!) не е благодарен за мазолите и за окъсаната плетка на невроните ти. Най-важното, обаче, е че за пореден път се убедих, че излизането от това състояние става с още повече мазоли, съвсем реалистично получени вследствие на къртовски усилия, защото няма по-добър начин една вещица да повярва в себе си от това да сътвори собственоръчно реална магия, с резултат, който може да се види, да се пипне, да се вкуси.
Read more »

Сълзите на Есента

01_DSC04045_asgrcg

Пътеката се виеше между наредените с грациозна педантичност мраморни саксии, с дремещите в тях луковици на нарциси и лалета. Краят ѝ се губеше твърде близо до последните порти на обителта. “Все по-гъста мъгла с всяка сутрин” – монахът зиморничаво придърпа робата по-плътно над жилавите си рамене и вдигна поглед над притихналата градина. Дърветата, с тук-там останали последни съсухрени листа, се открояваха едно по едно с всяка следваща стъпка в мъглата. Сякаш танцуваха бавен танц в такт с музика, която само те бяха способни да чуят.
Read more »

Ако можеха да говорят #3

01_DSC03127_as

“За една целувка, мила моя, всичките звезди ще ти сваля”

02_DSC03129_as

“Да, да! После да ни се излюпят попови петолъчки и комети! Хайде, нема нужда!…”

03_PICT2849_as

“Как па веднъж не прибра прането тоя моя! Не знае, че пран, изоставен потник се скапва за една зима…, не е като едно време – непран издържаше поне за 3 поколения!”

04_PICT6770u_as

“Прическата ми може да е странна, но пък поне зъбите съм си ги запазила от бабино динозавърско време!”

05_DSC03340_as

“Добре, че снощи си направих ноктопластика! Никога не знаеш кога ще се наложи да позираш в авангарден ракурс…”

06_PICT5521u

“А бе не забелязва ли, че юг не е натам! И не става само с махане!…”

07_PICT8183acg

“Да ти се намират орехи за баклава? Или ще се излагаш да я правиш с фъстъци?…”

ФФ #5: Скок в голямата матрица


“Какъв ли ще си след още една година, Приятелю?”
(ФФ #4, 2009)

01_red leaves 2008.01_as_graphic

Не е за вярване, че цели 10 години са изминали от задаването на този въпрос. Уж страшно много време, ако си го представиш като събрана на една купчина шума от всичките 10 есени. А пък се усеща и като един дъх, ако си представиш как си проследявал вихрената смяна на сезоните в снимките на един добър приятел. Не, защото те е карал да го следиш, нито е настоявал за мнение. Ти просто си знaеш, че той съществува в едно специално измерение на красивото и променливото около нас, и ако ти изпуснеш първия сняг или внезапната лава на листата, там, в неговото си място ще го откриеш.
Read more »

On the edge…

01_IMG_8698


None is travelling
Here along this way but I,
This autumn evening.

02_sky_pict3530

Stabs the darkness
Clouds come from time to time -
and bring to men a chance to rest
from looking at the moon.

03_DSC03121_as

Darting dragon-fly!
Wake! The sky is light!
let us to the road
again…

04_pict3106u_1

Swallow in the dusk…
spare my little
buzzing friends
Among the flowers

05_sand_3420

Floats and balances
In the sea-surf edge
mingling with
bright small shells ..

/Matsuo Bashō/

По следите на феите

01_DSC03845_as


Възрасти (всички в едно)
Душата (една и съща)
Цветовете (различни всеки миг)

02_DSC03860_as

Дори бодилът става податлив
Когато го обгръщаш с нежност…

03_DSC03866_as

Утро, дай ми глътка
От твоята свежест!
Да отмие калта от мислите ми…

04_DSC03858_as

Намерих в росата
Кичур от коси на фея
Влюбена ли е?…

05_DSC03836_as

По самодивни клепки
Росата оставя следи
… Чака снега!

За разстоянието

04_rust_PICT3881


Когато си твърде близо до даден обект, понякога забравяш, че съществува
Толкова си свикнал да ти е в полезрението, че не виждаш очертанията му на фокус
Губиш представа за промените в цвета на настроенията му, за нюансите на тревога и щастие
В такива случаи, за онзи обект е по-добре да се дръпне назад и да изчака
Да го фокусираш отново

Да пием за това да намираме винаги правилното разстояние до обекта
И най-добрата за неговите светлина и топлина апертура на душата…

05_rust_PICT3883_bw

LOMO-ефект с GIMP

Историята на ломографската техника на снимане започва в началото на 80-те години на XX в. ЛОМО е съкращение от “Ленинградское оптико-механическое объединение имени В. И. Ленина (АО “ЛОМО́”), най-голямото руско предприятие за оптична техника. През 1983 г., предприятието пуска на пазара в ограничени серии филмовия фотоапарат ЛОМО ЛК-А (LOMO LC-A), който е компактен, малоформатен апарат, с автоматично управление на експозицията и 32мм обектив. Снимките, които прави този апарат се отличавали с уникална визия, контрастни и ярки, леко блърнати и винетирани по периферията. По-късно през 90-те, група вдъхновени от ломо-снимките австрийски студенти, представят руската камера на много изложби в Европа, САЩ и в Русия. След 2005 г. започват производство и на собствени камери от този тип. Мото на ломографската техника е “Не мисли, просто снимай!”. Идва от това, че ломо-камерите са с просто устройство, не проедполагащи някакви крупни познания или трудности при самото снимане. Ефектите на подсилен контраст, интензивно оцветяване и понякога размазване на фокуса идват от спецификата в обработката на филма.
Read more »

One & only…

05_DSC03722_as_grboost


- Кажи ми кога…
- Да те забравя? Никога!
- Никога не съществува. Скоро! След месец-два…

- Танцът ни е толкова истински! Няма начин да свърши!
- Дали? Мислиш, че знаеш какво крият семената на тревогите ми?

- Нали аз съм твоето слънце?
- О, да! Но искам и вятъра…
- Ето! Давам ти го в косите си!
- Така вълшебно ухаят – на лято и узряла есен. И реката искам…
- Влагата на устните ми – не ти ли стига?
- Разкошна е! Толкова си вкусна!

- Но… има толкова реки, чиито води…
- Водата си е вода! Навсякъде!
- Едва ли… Не всички реки минават през теб

- Тогава?…
- Какво се замисли?… Къде си!?

- Отивам си!
Пускам те – да търсиш реките
Чиито води не познаваш
Грабна ме вятъра.
За него ще бъда единствена…

/Flo, 2019/

Мъгла

IMG_7758_as

Веднъж напълних с мъгла шепата си.
Когато я разтворих, мъглата бе станала на червей.
Пак стиснах шепа и я разтворих — там лежеше птиче.
И пак я стиснах и разтворих — там стоеше човек със скръбно лице, извърнато към небето.
И трети път я стиснах — а като я разтворих, там пак имаше само мъгла.
Ала чух песен безмерно сладкозвучна.

/Халил Джубран, “Пясък и пяна”/

« Previous PageNext Page »