Park tulipifera
Не е да нямам снимки – имам! И още как, и още колко… Но да можех толкова и време да имам, че да ги споделя. Че и както искам… Ще се чака пенсиониране явно. Само че тя пролетта ще се оттече (и в прекия смисъл), докато се накумя. Затова – насипвам малко пъстрина и свежест от една “бирена” серия из Южния парк.
Традиционно си снимам любимите лехи в началото на май, обаче нали всичко бърза та се къса тая пролет – ей, на! Докато се усетя и лалеената феерия за малко да замине.
А имам какво да се види. Има на какво да се възрадва душата, да се усмихне и да поеме всичката тази копринена красота.
… На фона на която, с кеф да издебваш всякакви Майстори на спорта…
… влюбени…
… баби и дядовци на всякаквовъзрастови внуци…
Дори и наперени батковци (заголили бляди зимни бедра) могат да се поспрат, да се порадват на гледката
А отговорни татковци внимават къде капе разтопения сладолед, има ли лавка за царевица, ох – лалета! и… да не сгазят някое четириного…
Има и скептици, въздържали се от първо лятно разхвърляне… Друго си е да си имаш някое горнище!
… други си идват от Малибу и лятото си ходи с тях!
Някои направо си откриха плажния сезон (децата дали вече нагазиха в реката или може още да се поизпънем…).
Много има още, ама ще си ги запазя. Може пък някой ден, Музата ми за приказки и фейски сладкодумия да се събуди, да скокне над всички и да извърчи като новоизлюпен синигер “Я колко цветно и топло, и светло било тук!!”…