Dragon haiku

01_PICT7119u

Промъква се лъч
Усмихва се дракона
Ухае на дъжд

02_PICT7078u

Загърнат в дъга
Невидим е вятъра
… освен в косите

03_PICT7058u

Майчина песен
Лумва огън в стъблата
За завръщане…


Никога да не липсва огънят в мислите ти
Ритъмът на дъжда – в действията
И вятърът – да отвява мъглите по пътя ти!
Бъди здрав, Древен Белозъб Рожденико!

:-*

Лаленце се люю-лее

01_PICT7182u

Ежегодна любима обиколка из нашия парк! Няма такова “зелено” като новоизлюпените листа на липи и брези! Няма такова “ароматно” като облъхнато от цъфнали люляци утро!

02_PICT7170u

Нито по-цветно – от лехите с рошави лалета (е, като изключим тресящите се от подскачащи хлапета надуваеми замъци :) )

03_PICT7175u

Няма по-нетърпеливо – от дечурлига преди подаване в ръчичките на първата за сезона фунийка сладолед ;)

04_PICT7192u

… нито по-щуро-подгизнало-щастливо – от ретривър, оставен на самотек на брега на подскоклива река.

05_PICT7181u

Няма по-усмихнато – от келешче като мен – най-сетне успяло да измъкне бирата и Дейна изпод зимните завивки…

06_PICT7186u

… по-хубаво – от младо девойче в нашенска носия!

07_PICT7195j

С две думи – пролет и слънце! :D

По Коледа…

селф

Няма да ми се ще да я погледна как си отива…. Годината! Има такива години, които са като фъстъци в сникерс. Хем разбираш, че не им е мястото там, защото както си върви животът шоколадово-сладък, мек като нуга, разтапящ се, изведнъж ти се запречва нещо солено и грапаво, от което дните ти хрускат (на гранясало понякога).

Твърде тежка ми беше и твърде кратка. С концентрирани зорове и стресове, с твърде голямо емоционално напрежение, което ме направи като треперливо крем-брюле: при всяко сътресение да притрепервам и да се страхувам да не се разпадна на простите си съставки; с прегорели нерви, избили на повърхността.

Искам си живота обратно. Твърдостта, да казвам “Не” на излишните емоции. Мекотата на усмивката ми вечер, когато гръбнакът ми се е посхванал от седене на микроскопа. Хрущенето на пресен сняг, докато газя по пътеките в Шарколес, гушнала Дейна под палтото… Топлата ръка на приятел, отблясъци на споделени радости, плъзгащи се по ръба на чаша с тъмно пиво… Вадичките, плъзнали задоволствено по шията ми, докато тръпна след последните ритми на Петрунино хоро. Лекотата, да чувствам всяка ставичка, всяка частица от мен пак лека и недосегаема…

Много искам, знам. А най-вече, да видя гърба на 2017-та. И усмихнатото чело на Януари :)

Танцът на цифрите

dancing ages

С танцуването на годините
Все повече ни стават дините
Кой де може да те свари
Гледа здраво да те натовари!

Стрелки се гонят до забрава
И сняг се сменя със морава
Стресиращ клаксон, звън и прах
“Кога последно се наспах?…”

И мечтаеш си в един момент
Не просто да си млад левент
Да можеш само на живота плетката
Да загърнеш на мечтите под наметката

Под покривалото им ще намериш красотите
В лампа улична, в лалета и графИти
В разцъфнала усмивка на приятел
Под една наметка – всеки е мечтател!

Да си пожелаем, Древний, твойта мъдрост
Повелител на търпение и доброта
Пък и да успеем пак под облак къдрав
За теб наздравица да вдигнем от душа!

Честит празник, Ниий! :*

Наздраве! :D

2006_2017_metaxa

Въпреки огромния зор напоследък и всичките дини, дето ми се изплъзват из-под-мишниците (като че съм ги киснала в глицеринов сапун), днес ме е обхванало някакво зверско спокойствие. И кво като са 48? 4х2=8… Лъха едно равновесие, сякаш. Напористост с ведро спокойствие. Дързост с плахо съмнение. Мързел с превъзбудена дееспособност. Мъдрост с борбена стеноразбивност… Едно и също си остава питието и вечното състояние на влюбеност, като неделима част от генотипа ми :D Само дето вече не ми се изчервяват ушите.

Наздраве и както казва Древния “Оставете си въображението на спокойствие” (все ще ги свърши по-добре от вас, добавка от мен ;) )

Melting

01_PICT6129u

*~*~*
Оставих топенето на теб, Януари!
Разтворих ръце – да прегърна голите клони
Усмивката – слънцето ми я нарисува!
Под капчука ще пъхна глава като птичка
Да вкуся облак – в капките отронен
Вятър вае фрески по изчистения свод
… Под дебелите подметки гъделичкат
Събудени от вечен спомен
Лазурно-златни връхчета живот!

/Flo, 01.2017/

Приказното ни Коледно тържество!

01_IMG_5495j

През 2-3 г. бандата щури глави в нашия Лаб (цялото име е ИБЕИ-БАН) се наговарят за превръщане на ежегодното издание на Коледното парти на института в карнавал. Досега сме имали какви ли не изпълнения, общо пет карнавала, вкл. и Ретро-парти (през 2013 г.). Този път дрескодът беше посветен на любими герои от приказки и филми. Дейна скоро не е била така вдъхновена да хване в кадър толкова настроение, смях, движения, емоции и цветове! Какво ли нямаше само! По едно време май не стигаше въздух, защото в залата се бяха събрали маскирани и немаскирани около 80 човека! Та… се надявах невероятната Круела де Вил (на горната снимка) да не е паркирала отвън и 101-те далматинци!

Read more »

… през есента

есен, шарколес

Звън – в подскока на синигер
Хрип – през утринна мъгла
Скок – листата на купчина
Бляс – окото на роса

Лист – по шапката се плъзнал
Кал – в подметка и педал
Спираш, дишаш и почиваш
На есента кристалния вокал…

/Flo, 10.2016/

Бедно, но не лошо

Виетнам, Там Дао

Джуан Дзъ, облечен с кърпена дреха от евтин плат, обут със сандали, подвързани с канап, минавал покрай управителя на царството Уей.

- Колко зле живеете, уважаеми! — възкликнал царят.

- Аз живея бедно, но не лошо, — отвърнал Джуан Дзъ. — Да имаш Пътя и силата му и да не ги реализираш в живота — това означава да живееш зле. Да се обличаш с кърпени дрехи и да носиш сандали с дупки — това значи да живееш бедно, но не лошо. На това се казва “да се родиш в лош час”. Не ви ли се е случвало, ваше величество, да гледате как се катери по дърветата голяма маймуна? Тя лесно се покачва върху кедър или камфорово дърво, с такава бързина се мята от клон на клон, че стрелецът с лък не може да се прицели в нея. Но ако се озове насред драки от дребни бодливи храсти, тя се промъква странично, несръчно, като непрекъснато стъпва погрешно и губи равновесие. И работата не е там, че й се налага да използва повече сила или мускулите й са отслабнали. Просто тя е попаднала в неподходяща за себе си среда и не може да покаже на какво е способна. Така е и с човека: когато има до себе си калпав управник или крадливи чиновници, то колкото и да иска да живее добре, ще може ли да постигне каквото желае?

(Из “Дао притчи”)

Слънчева обич

dandelion

Някога много, много отдавна, когато Времето било още свободно и необвързано с Ден и Нощ, и принудено да се съобразява с техните надбягвания, Земята била обгърната от пухкава облачна пелена. Сред всички облачета с раздърпани или сресани коси, с удължени личица или кълбести коремчета, ефирни или плътни, растяло едно пухкаво облаче, с рошава усмивка и закачлив нрав. Реело се то над света, над струните на реките и над облещенооки езера, растяло и се дивяло на красотата. Превърнало се в голям и силен облак, с мощни мишци, и къдравобял перчем. Една сутрин, докато Облакът се опитвал да подмами Луната да остане още малко да поиграят на жмичка, Слънцето изплувало от морската шир, румено и прекрасно в чистотата на своята младост. Разпуснатите му коси плиснали пътеки по гърба на морето, а то от гъдел ли, от щастие ли, накъдрило мокропламнали вълнички…

sunrise

Облакът, застинал в захлас, забравил за Луната, за това, че звездите до една изчезнали, че полята се изпъстрили в златно, реките и дори облещените очи на езерата блеснали в милиарди искрици! Стоял, втрещен от красотата на Слънцето, дори не забелязъл, че страните му са пламнали в руменина!
- Небеса! Тя е съвършената красота на този свят! Единствена и неповторима! – възкликнал Облака, влюбен до полуда в Слънцето.

cloud

От този ден, Облакът започнал да преследва златокосата господарка. Гонел Слънцето от мига, в който то отваряло очи и косите му се люшвали над земната шир. Гонел го в обедната мараня, и привечер, когато планините, полегнали на хълбок, протягали уютно склоновете си, за да приютят побягналото Слънце. Първоначално Слънцето много се разсърдило на Облака, задето го преследва. После започнало да играе с него на криеница и всичко живо по земя и вода, се радвало на приказните гледки, които изписвала в небесата тази любовна гонитба.

04_KM5195cg

Любовта на Облака, обаче, ставала все по-силна, все по-поглъщаща и обсебваща. В неговата ненаситност, земята, така жадуваща за благодатните лъчи на Слънцето, започнала да линее. Облакът постоянно се стремял да докосне Слънцето, да го обвие, да го приюти завинаги в пазвата си, за да бъде само негово! А и от жажда страдали всички, защото вместо да освободи част от своята влага като благодатен дъжд, Облакът растял и растял все повече, за да може да държи по-силно Слънцето в прегръдката си, и така сушата бавно, но постоянно отхапвала късчета зелена плът…

sunset

- Това не може да продължава така – мислело си Слънцето – Как да озаптя моя любим?! Трябва да разбере, че не може да съществувам само и единствено за него! Какво биха правили пеперудите, ако не изсуша крилцата им, когато излизат от какавидите? Как биха си намерили пътя птиците, литнали на юг? И как ще узрее гроздето, и руменоликите ябълки. Кой ще позлати листата и ще свири на арфа с лъчите на мъглата…

niebla

Помислило Слънцето, погледало своя любим Облак, голям и силен, с мощните му и ласкави ръце, с топлата и пухкава прегръдка, и решило какво ще направи. Протегнало лъчи към Облака и му казало:

- Любими мой! Виж как линее земята! Как са жадни за моята светлина и твоята живителна влага всички земни твари. Листати, космати и крилати същества, буболечки, фиданки, тръни и цветя, риби и водни кончета. Нима ще ги оставим така, светът да загине, заради нашата любов?! Любовта е дар, не окови! Не стъпва на руини, нито на пустиня и нещастия. Тя лети свободно, не вирее в чертози, пък били те и най-ефирните и прекрасни дебри на твоята небесна прегръдка! Дари им част от своята любов, мили мой, дай им живителнага влага, така както аз ще им дам светлина и топлина! Нека попият любовта ни и я носят завинаги с живота.

cloud

Облакът се спрял, вслушал се в думите на Слънцето, свило се от болка сърцето му и … тежко прокапали първите капки дъжд – наситени с горест, със сладка нега и обич. Протегнал се и обвил Слънцето в обятията си, а слънчевите коси се спуснали с цялата си прелест към поляните, обсипани с глухарчета. Смесили се лъчите с капките и там, където докосвали всяко глухарче, то се превръщало в пухкаво малко облаче, с корона от сребристи, ефирни лъчи.

dandelion

- Нашите рожби! – въкликнало Слънцето. Облакът, доста по-ефирен и втален от преди, без мощните мишци, с леко посивял перчем, с поразпокъсана роба, се усмихнал в най-лъчезарната дъга…

09_pict1747ucg

От онзи ден насетне, глухарчетата, пръснали се по земята, станали символ на любов. Наричат ги “слънчева обич”. Когато откъснеш глухарче, си намисляш желание и трябва много силно да вярваш, че ще се изпълни! Духнеш ли да пухкавите семенца, лъчите на слънчевата обич намират любимия човек и душата ти се слива с него завинаги.

Next Page »