Veinte años

01_DSC03631_ascg


Двадесет години
(Diego el Cigala, Bebo Valdés)

Какво те интересува, че те обичам
След като не ме обичаш ти
Отминала любов е, не отричам
Далеч от мислите ми нека да стои

В живота ти илюзията бях
За ден, там някога… далече
И да си спомням миналото пак
Не може с жар да ме затопли вече

02_PICT7851

Ако нещата, за които топим се в нега
Могат някога да се достигнат
Ако някога в твойто сърце любовта
Пламтеше преди двадесет години…

04_DSC04135_ascg_1

Гледаме двама с толкоз тъга
Как любовта ни избледнява
Всяка една е парче от душа
Която тя безжалостно дарява

/превод Flo, 10.2020/

Сигурно сте слушали разкошното изпълнение на Buena Vista Social Club, но днес това, което провокира превода и подбора на снимките, са ето тези двама сладури и техния кавър. Enjoy! :*

“Isaac & Nora – Veinte Años”

Moody in BW

01_DSC03654_as_lomoB2

Защо не ми стига топлината тази есен? Изведнъж ли ме връхлетя, та съм се свила като хванат по тънки масти лалугер, не успял да инкрустира подземното си жилище със запаси. Или не ми стига куража да проверя докъде е стигнала шарката на кленовете. Дали съм изпуснала онова първо близване на връхчетата на листата, от което лумват клоните после. Всяка сутрин посягам и все оставям Ал,… за да наместя в джоба маската ли,… страха ли? Толкова малко ни е нужно, че да ни изкарат от равновесието. От лекия щит на вярата в себе си, който уж мислим, че е от стомана пък то,… тънкокор орех. Всеки може да го счупи с пръсти.

03_PICT3057ubw

И като стане така, пак ще забързам натам. В мястото, където слънцето ще ме съгради наново. Протяга лъчи, придърпва ме и ме кара да се погледна.

- Ох…, заслепяваш ме! Очите ми сълзят, пипнала съм нещо,.. май.
- Не си, но ще пипнеш – прошумоляват листата на тополите – Нас! Пусни ни във водата…

Виждаш ли колко много малки огледалца се раждат по ръбовете ни? Във всяко едно имаш по една Теб. Под различен ъгъл, сложно скроена, къде по-крива, къде по-лъчезарна. Някъде на фокус, другаде – с размазани очертания. Тук си трепкава, нестабилна, лесно ранима. А там… като изрязана в стъкло.

02_PICT1751ubw

Посядам на пейката. Слънцето лукаво подръпва крайчетата на усмивката ми. Пощипва ухо, гъделичка носа ми, завива се в кичурите и се мъчи да пробие твърдия ми череп, в който пак се е насадило съмнение.

- Можеш ли да преброиш колко листа има около теб? – вдигам скептично вежда – Е, колко хора мислиш на този свят знаят, че съществуваш? Колко от тях си усмихнала, на колко си дала светлина – като мен? Колко от тях те помнят с добро и би им липсвала, ако се оставиш съмнението да прогние в теб. Всеки лист е различен, всеки е хубав, неповторим, със собствена красота. И аз съм във всеки един! Ако не вярваш в себе си, повярвай в слънцето в теб, което никога няма да те изостави.

04_pano_otono_5a_bwgr_illook

А където има Слънце, има и топлина. Има сила, лъчи, има смисъл и живот. Как можах да забравя, че това е времето, в което слънчевата арфа ме чака. Кой ако не точно мен? Мога да я уловя в мелодия, да лекувам с лъчите ѝ, да пътувам в небесата ѝ, да достигна до недрата си. Да разроша струните ѝ така, че да накарам да се разтворят всички страхове, съмнения и болки. Ще стъпя под олтара ѝ, с поглед в клоните. И няма да повярвам, че иде зима.

Есен

IMG_20200507_133551_1


И да искаш, не мога да ти дам пролетната синева
Нито пороя, ни омарата на лятната утрин
И маранята, знойно обагрила погледа

Не чакай кълнове да преобръщат душата ми
Да те бръснат осили на гняв и тревоги
И градушка спомен да забие в кал

Есен съм! Лозите в косите ми свиха венец
В сянката ми – узрели мечти
Шумолят листата палаво в очите ми

Всичките сезони съм събрала
Шепа кестени – пропукани съдби
През всичките любови оцеляла
… и още жадна, тъй че… се пази!

Битката на титаните

DSC06147_as


- Не давам да плъзнеш сянка горчива
В моето късче небе!
Нито да яхнеш залязваща грива
Когато бог те позове!

Няма да пусна сивите пръсти
Следа от дим да изпредат
Нито крилете на птици чевръсти
На слънцето пътя да спрат

- Жарта на деня е всесилна, могъща
Махни се или в огън изгори!
Нощта неизбежна е, спирала вездесъща
В утробата ѝ Ден ще се роди…

Щуротевини

01_DSC04603_as

Много неща има сбъркани в тая година. В това, че сливите цъфнаха без мен. Или затова, че синигерите не искаха да взимат семена от ръката ми,… защото някой им беше сложил безопасни (и пълни) хранилки. Или защото не пътувам с автобуса на юг, да снимам отвисоко, над мантинелата, зелените гърбове на хълмовете. Сбъркано е, защото прегърнахме страха и желанието да се срещаме един с друг, се стопи постепенно. Останаха жилките на спомените… да ни убиват като неносени дълго обувки.

02_PICT0327_as

Цяла пролет тляхме затворени, като влажно сено под навеса на грижи и страхове, докато през юли не пламнаха пожарите. Повсеместни! На кой в мислите, на кой – в джоба, на щастливиците – в сърцата, на честните и търпеливите – в очите! Колкото по-дълго те съсухря огорчението, чувството за несправедливост, толкова по-истинска е праханта и по-качествено избухва кладата. Като августовски стърнища…

03_DSC04129_as

И лятото дойде някак колебливо. Маковете останаха непогалени, скорците – непосрещнати, вишните – невкусени. Само слънцето неотклонно вдяваше нишките на залеза между развятите знамена на Триъгълника, като наниз семена… За бъдеща сеитба.

04_PICT3002u

И сякаш тук е заровена тайната на добрата жътва! Не знаеш от кое семенце ще изникне по-успешния, по-якия и здравия клас. Дали най-отбраните ще утолят глада в нетърпеливите очи? А кой ще ги отбере и докато ги пробира, почвата ще погълне жадно останките от пороя, помел калта. Трябва да се засеят всички, малки и големи, поолющени и цели, узрели отдавна и туку-що отделили се от класовете. Заедно – в една нива.

05_pict4313

И дните ми са някак сбъркани…, като да тичаш срещу безпощаден вятър. А хем знаеш, че ще ти обрули шушулките като на боб-приткар по пладне, и никога вече зърно не ще захлебиш… Ама на, пусто, обичаш го този вятър. Но най-сбърканото от всичко са нощите. Лято е, а по нищо не личи. Няма ги, щурците! Винаги с август идва и тяхната песен. Аз ли остарях и оглушах!? Те ли ни намразиха и изоставиха? И тях ли ги е тръшнала пандемията, щото и за нея казваме “щура работа”.

Отварям широко прозореца. Пускам прохладата да потече през мен и отнесе праха. Погледът ми търси Орион. Ослушвайте се, хора. Чуете ли щурците или пък видите следващия месец полегналия Орион, поне ще знаете че има на тая планета и неща, които се случват закономерно и неизменно. В очите ви пак ще светне влага, а под пръстите – ще усещате свежестта на новия живот. На лятото кожата е зелена…

06_PICT4401_ascg

Заедно – срещу мафията!

IMG_20200716_200529_as

Музиката!…

01_DSC03376_as

Така и не мога да си спомня кога се е родила страстта ми към музиката. Сигурно си я нося в мен по рождение. Родителите ми разправяха една случка от времето, когато съм била бебе. Оставили ме на баба ми и отишли на концерт в лятното кино, на групата “Los Paraguayos”. Майка ми често си спомня как бил закъснял автобуса, а те слезли усмихнати, готини – прекрасни, снажни мъже! С пъстрите пончо на раменете, със сомбрерата, с китарите… И Арфата! Нашите толкова били омагьосани, че се върнали, взели ме и с бебешката количка отишли да изслушат и втория концерт, вече пред киното. Май това трябва да ми е бил първия спомен, но въпреки вродената ми музикалност, не го помня от нивото на крехките ми 6 месеца по онова време… Но пък с Тях, с тези слънчеви muchachos мина цялото ми детство, тийнейджърските години, че и отвъд :)
Read more »

Водата разказва #3

01_DSC05485_bwas1

Винаги ми подава Ръка и ме прегръща в дълбините си, за да ме извади от моите. В Нейните винаги е и по-светло, и по-чисто, и по-вкусен е дъха на пръски и мехурчета.

02_DSC05492_bwas_illook

Винаги можеш да намериш познато Лице, което да ти каже “Успокой се! И морето не е все бурно, нито реката все пенлива!”. Вземи глътка, две, колко поискаш…

03_DSC05490_bwasillook

Колкото капичици успеят да хванат окото, кадъра, устните… Всяка една не е за изпускане, нито една – не стига за пресищане.

04_pict1337_bwas_ilook

Усмихвам се на покатерения Гориляк. Колко пъти се връщам при теб – същество, изваяно от случайното съчетание на вискозитет, земно притегляне и светлина!

05_DSC05493_bwas_illook

Всичко е в Теб! И лъчите, отразени и погълнати. И плътността на раздиплените състояния, оставили следи в спомените. И формите, които искаш да докоснеш, а са неуловими като морско конче…

06_DSC05498_bwas_ilook

Приемам те, пречистваща и вдъхновяваща. С изненадите и с познатото, което ваеш, да ми напомниш, че и променливите неща се връщат накрая в своето русло – двете ми събрани шепи.

07_DSC05626_bwas_ilook_cg

Пия от теб, втечнена светлина! Сила е твоето постоянство. Надежда – бистрата ти непредвидимост. Щастие – да мога да се връщам при Теб.

… under my skin

rose


Под кожата си ми!
Вплетен в мрежата от капиляри
С бягащи като от взрив еритроцити
Когато ме докоснеш
Като вкуса на кръв по устните
Когато усетя, че ме няма
В мислите ти…

Под кожата си ми…
Гъдел, съединяващ невроните
Дъга рефлексна на щастие
Отнело болката в миг на разлистване
И парченце дращещ хитин
Пробождащо ме като мълния
Когато те няма
До мен

Под кожата си ми, а понякога
Ми иде да я остържа сама!
Да я разлистя!
Да я разтворя тази многопластовост
Променливост внезапна, която захвърля ме
Ту в огън, ту в смразяваща тъма

А седя в пустотата, безкръвна
Поглед впила на розата в мандалата
С благодарност, че те има(х)
на света…

Back to work

Винаги съм твърдяла, че отпуските носят само вреда! Ако не в генерален план, поне в личен с абсолютна сигурност! Особено принудителните отпуски! И особено ако са продължили повече от два месеца в къщи, покрай пране, чистене, лаптопа, когато не обикаляш сервизните помещения за слугинаж и задоволяване на кулинарни пристрастия. Включително, да си месиш ей, такива лимецови содени питки… Рецепта няма да ви давам, че ще наруша имиджа на блога, в който присъстват само вещерски рецепти…

00_DSC05227_ascg

Read more »

Next Page »