Синьо

01_PICT4795_asgrcg


- Откъде началото на Синьото е взето?
- Нима не знаеш? Всичко от Небето!

02_IMG_2781a

Озон и етер, капки водни пари
И облаци на дипли и камари…

03_zen_pict6553

- А водата в синьо, и реките, и морето?
- Да се оглежда иска, Синеокото! Небето!

04_MAR_IMG_5684

Сред струите да вплита тънки пръсти
И в пяна да роди вълните гъсти…

05_PICT4540_as

- … и Афродита или жезъла на Посейдона?
- Русалки, риби и медузите горгони…

06_PICT6605

- С водата ясно… А Земята – синьо не облича?
- Е как, кажи ми – Лято се нарича?

07_PICT1237

Без незабравки как? Метличини, синчец!
Синева сред тичинките вие си венец…

08_PICT9013u

Какво пороят е – без синева след него?
Или без слънце, отразено в капка?

09_DSC05604cg

Живот какво е? И обич споделена
Без детската усмивка сладка…

10_pict3845u

- Какъв цветът е на тъга и песен?
А на смехът например? На сълзата?

11_PICT8661

- Ще откриеш в тебе отговора лесен:
Все сини са, ако е Синева душата

Медовик и ароматните му производни

01_IMG_20200923_154336_as

Тази торта няма начин да не сте я опитвали, пък макар и под различни имена: йогурт торта, френска селска, медена торта. Прекрасна и ароматна във всички форми, стига да се прави с много мерак и любов.

02_IMG_20200923_104649

От рецептата на медовик ми се отвори апетита за сладкарски подвизи. И вече 7 години няма спирка. Първите две – следвах рецепти с усърдие на прогимназистка. След това започнах да вадя всички продукти от долапа и хладилника, които ми роди въображението (и ги има в наличност). После вече следвам интуицията и пробвам смело. Та оттогава досега медовик съм правила може би над десетина пъти, в различни варианти.

03_IMG_20210718_090356

Класиката си остава в направата на блатовете. С риск Сан Антонио да плъзне язвителното “я! нов кулинарен блог!”, давам накратко рецептата за блатовете от блога на федорка (линк).

Моите допълнения са малко тук:
- захарта – непълна чаена чаша
- мед – цели 6 суп. л.! без компромис! Ако искате намалявайте захарта, но меда никой да не ми го пипа.
- 150 гр. масло – правим сериозна торта, не си играем на кукли

От сайта може да се види как точно се прави тестото. Точенето си е тънка работа, но не е чак толкова трудно. А предимствата пред готовите 5 блата от руските магазини са безспорни – и във вкус, и в аромат, и в количество! Както се вижда на снимките – правим истинска голяма торта, обикновено с 8 платки. Деветата се смила за поръска.

04_IMG_20200923_154434_as

След като се изпекат блатовете, се тутате още поне час в кухнята, защото обикновено остава тесто, а Янаки не яде такава торта, понеже е шоко-маниак :roll: Та останалото тесто се превръща в меденки. В един момент може да скриете десетина с кардиологична форма, за украса.

Кремът е семпъл, свеж, със заквасена сметана. Такъв и трябва да е, за да могат да попият блатчетата, защото докато сглобявате тортата, те са чупливи и сухи като чироз. Но кремът е магически! Сега, моят вариант на крема освен заквасена сметана, съдържа и 250 гр. маскарпоне и ок. 200 гр. разбита на сняг сладкарска сметана. Дава обем, пухкавост и така успява да ми стигне. Освен крема, между блатовете се ръсят смлени ядки.

Тук вече започват ароматните производни:
1) Ако е класически медовик – смлени орехи и тук-там течен мед, върху крема между блатовете;
2) Вариант “Френска селска” – смлени орехи и сладко от боровинки (снимките по-горе)

05_IMG_20190506_161724

3) Вариант “Рожден ден” – моя запазена марка. Печени, смлени бадеми и сладко от зелени смокини. Аромат неустоим, вкусът – балансиран! Трайно оставя следи между малкия мозък и последния ред вкусови луковици. И в сърцата на целия ми фенклуб.

06_IMG_20190507_094349

Отвън може да украсите или с поръска от деветия блат, или със смлени или филирани бадеми. Кой изобщо ви гледа поръската!? След първата хапка от тази торта настава … тишина! И после взрив от междуметия! :lol:

Защо я наричам “Медовик Рожден ден“? Ами все тя ме спасява, когато трябва да направя стратегически ход с ефектна, вкусна торта за повода. И достатъчно голяма! “Торта за наяждане” по думите на рожденика, който получи ей тази…

07_IMG_20201109_114452

По правило, рождения ден на Систър е Денят, в който започва Лятото – с пек и задух, после гръмотевици и порой! Традицията беше спазена и тази година. И естествено, осъществяването на тортата беше поверено на мен. Освен всички други качества, медовикът е стабилна торта! Не е някоя дето ще се лашка, ще се размести, ще се разтече и накрая, с гузно-виновен вид, подавате лъжички на гостите, обяснявайки че тортата е пропътувала до Сандански при около 35 градуса в колата (и 41 навън) :mrgreen:

08_DSC08345_as

4) Вариант “Коледно настроение” – това правих днес. Смлени орехи и златисти отблясъци между блатовете от едно чудесно, домашно сладко от портокалови корички. Закачката в блатовете – чаена лъжичка канела. Уханията в кухнята не подлежат на описание. Очаквам всеки момент да нахлуе някой съсед с внезапен остър пристъп на язва, която само хапка може да оправи. За съжаление, нямам все още снимка, но точно този варинат ще се прави пак – задължително.

Е, ако ви е дошъл мерака да се пробвате – действайте! Ако на вкус и вид съм си спечелила славата с Медовика, откъм качество на снимките има още доста да се желае.

08_IMG_20201109_115811

… ама пък от друга страна – няма да се превръщаме в кулинарен блог, все пак :lol:

Жълто

01_DSC08511_rtcg

Цветът на есента и узрелите круши. На вихрушките от листа. На Слънцето и слънчогледите… На прашеца. На усмивките на звездите и на опашките на кометите.

02_DSC08848_rt

Забелязвали ли сте как гордо успява да грабне вниманието дори, когато е фон. Без да скрива нищо от детайла, даже напротив.

03_DSC0045_rt

А как усмихва жълтото! Независимо къде я мернете тая боичка, дърпа погледа… и усмивката в него.

04_DSC08889_rt

Предупреждава, натрапва се, нахално се впива и настоява за внимание.

05_DSC08633_rt

Отива им на улииците да имат по някое такова бижу…

06_DSC0108_rtcg

… и на кафетата! Да оцветява пяната на капучиното и пламъчетата в ирисите на човека до теб.

07_DSC08905_rt

Жълто като сърцевината на огъня. Като отражение на слънцето по гръбче на езеро. Като печена питка, намазана с яйце. Най-добрия декор за ведро и ново начало.

pano_yellow

On the sunny side of the street

with Ella

01_DSC08572_rt


Grab your coat and get your hat baby
Leave your worries on the doorstep

02_DSC3286_rt

Just direct your feet
On the sunny side of the street

03_DSC0127_rt

Can’t you hear that pitter-pat there?
That happy tune is yours now

04_DSC3323_rt

Life can be so sweet
On the sunny side of the street

05_DSC0307_rt

I used to walk in the shade
With those blues on parade

06_DSC3297_rt

But I’m not afraid, baby
My rover, crossed over

07_DSC0050_rt

If I never have a cent
I’ll be rich as Rockefeller

08_DSC0300_rt

With gold dust at my feet
On the sunny side of the street

09_DSC0064_rt

Необраната ябълка

DSC0154_rt2


На път за зимата
Асмата грее в злато
Цвърчат синигери
Над тарги с трахана

Една сред двора
В спомена за лято
Остава ябълката
Необрана и сама…

Слани ще минат
Вятър ще я брули
Сняг ще я глазира
Нощ и ден

Но все ще чака
Някъде дочула
Че споменът за нея
Топли мен

140-ideas + една от мен

01_DSC0399_rt

Забелязали ли сте, че ако ви се наложи да променяте дневния си тертип или рутинните движения в пространството (напр. придвижванията по софийските автобусни трасета), винаги е имало защо. Винаги рано или късно разбираш, че закономерните случайности са те извели на точно тая отсечка с някаква цел (едва ли само да те навали дъжда или да се пробваш в цветистите семейни пожелания към шофьорите). Ако пък я пропуснеш, със сигурност съдбата ще намери начин да ти извърти калния номер пак, само и само да подчертае нещо, което до този момент е оставало ненарисувано.

06_DSC0405_rt

Рисуване ли казах?…

02_DSC0416_rt

Моя стара, стара страст! Започва от предучилищна възраст, когато обичах да драскам по всяко свободно листче. С молив, химикалки, особено много – пастели и акварел. В първи клас нарисувах портрет на бабата на Бранимира (една моя съученичка) в полето на вестник “Работническо дело”. Това беше повратният момент, в който родителите ми се спогледаха и решиха, че трябва да се заема сериозно с рисуване. И се почнаха едни курсове, та 7-8 години. Обожавах боичките, особено акварела. И досега си спомням упражнението, което Йоана (нашата чаровна учителка) ни даваше – на лист кадастрон да изрисуваме към 20тина ябълки, започващи от най-студената до най-топлата. Приказни моменти! После, обаче, ме подхвана с молива и падна едно драскане на светлосенки, до посивяване и до мазоли в основата на китката (постоянно награфитена). Минахме за малко през маслените бои, от които ми е останал полъх на магическо докосване. Та чак до едно огромно платно – 2 х 2 м – в градската градина, на което трябваше да изрисувам една композиция с макове. Имахме представяне на школата по рисуване по случай фестивала на политическата песен “Ален мак”. Е, който не е пробвал, не знае колко е трудно всъщност :roll: . Не пеенето на политически песни, рисуването на голямо пано. В края на приключението бях така омазана в червено, като че съм правила сърдечна операция на мамут.

Винаги си спомням за този случай, когато видя някой майсторски направен графит. Обожавам го този дял от Изкуството и не само, защото съвсем леко съм се докоснала до трудното, да разположиш идеите си в едно такова голямо пространство. Удивлява ме финеса, дълбочината, пъстротата, играта на светлини и сенки, обема, който “диша” в тези рисунки.

03_Pano_all_sm

А в това особено добри са момчетата от графити-бандата “One for all ideas” (140-ideas). Пак така се случи преди седмица, че се наложи да сменям автобуси. Като слязох и това великолепие грейна срещу мен, а аз… точно тогава си бях с апарата, как да не благославяш съдбата или мадър нейчър, че не те е забравила в закачките си! Паното е разположено по една от извивките на подлеза на бул. България и “Иван Евстратиев Гешов”. Събира в едно цялата хорска пъстрота на Града. Нашия град – многолик и преплетен, както хората и техните съдби, преживявания и емоции. Цветно и усмихващо, с мисъл да прави точно това – да топли и да радва хората.

Общо взето всички графити на тези момчета се отличават с подчертана обшествено ориентирана линия и майсторски финес. Те са рисували за каузи и проекти на Зелени Балкани, за запазване на брадатия лешояд, за царския орел (снимката е заимствана от галерията на Сан Антонио):

04_Nick_01

Техни са рисунките и по стените на една книжарница на ул. Иван Вазов (пак снимка на S.A.):

04_Nick_02

Това е може би първата тяхна рисунка, която ме зашемети като я видях наживо в Ахтопол – “Рибарят”:

04_PICT6540u

А това е част от проекта им “LEAVES”, който пак е ориентиран към проблемите, свързани с опазване на природата, на безценната ни и невъзобновима флора и фауна. Щракнах го съвсем случайно от прозореца на колата, докато преминавахме през Велико Търново на път за морето. Разпознаваеми от раз!

05_DSC08419_rt

С тези кадри и графитите на 140-ideas стартирам една нова рубрика в блога – “Боя и графити“. За около 15 години обикаляне, стрийтване, денем и нощем, двамата с Древния сме събрали доста богата колекция от графити. Повечето са вече показани в неговата галерия и в моя албум в 23hg. Но, тук мисля да пускам снимки на графити максимално близо до техния първоначален вид, т.е. изчистени от всякаки вандалски опити да ги загрозят и надраскат, както и от следите на времето, олющена боя и т.н.. Да видим, ще ми стигне ли моето време и търпение, но в едно съм сигурна, че си заслужава! ;)

graffities 2009.0006_rt

…и след дезинфекция :roll:

graffities 2009.0006_rt_clean

Освен уличното изкуство, мисля да вложа малко закачки и в думата “графит”, пускайки от време на време и някои мои рисунки, за пълнеж и разнообразие. Те са предимно графика и със сигурност ще съдържат следи от нАучна илюстрация. Но надявам се никой да не протестира от това, че ще научи каква е формата на пенисите на тениите или как точно се закрепват към червото. Nice, a? :lol:

Жълтици

04_DSC0256_rt


Не се скъпи, Есен!
Пусни ме още седмица поне
Плащам в злато
В щурча песен
Докато морето слезе
От палавите рамене…

New Life

03_DSC09707_rt

Като че ли началото на есента не е точното време да се сещаме за ново начало. Сенките се удължават, сутрините стават хрупкаво-хладни, а прозорците се затварят нощем и оставят последните представления на щурците без публика. Следобедите са окъпани в медена светлина, а целият квартал омайно ухае на печени чушки. От съндъчетата се подават четвърта и пета реколта летни цветя – с попрегорели от жегата листа, но възродени цветчета…

01_DSC09700_rt

02_DSC09702_rt

Натежават лозите, изрусели кичури замятат липи и тополи. А някъде там, дълбоко зад защитата на млади тъкани и спечени обвивки, се крие Новият живот. Обвит в надежда, загадъчен и непредвидим.

Семенца в купичката, колкото една капка. Орех – заровен от сойка, с ядка като младо мозъче, надяващо се птицата да е зле с паметта и напролет да пусне лист. Лъскави плодове от кестен, шептящи си уговорки, че никой няма да ги раздели, дори да се разпукне бодливата утроба, която ги е отгледала… Или спасени стръкчета, намерили нов дом…

04_DSC09716_rt

Нежност, кротко заспала в цевите и сега избуяла в кипналия хлорофил…

05_DSC09725_rt

Заспала обич, която пак е намерила шепата готова да ѝ върне топлината и уюта на почвата.

06_DSC09720_rt

Заруменяла младост, протягаща милиони власинки, пипалца, правещи първия си досег в новия свят, в друго време, на друго място, но пак под нежността на същото слънце.

07_DSC09723_rtgrn

Няма сезон, спасен от нашествието на новия живот. Когато и да дойде мига да се събуди, трябва да му се даде шанс. Лъч, по който да се ориентира. Ласка, която да му даде сили…

И радост – да посрещнеш слънцето в него, когато разцъфти.

08_DSC09712_rt

Морето…

01_DSC08492_rt

Върнах се… уж. И не съвсем! Странно нещо е това Морето. Толкова огромно, необятно, обсебващо. Втурва се в теб преди още да си го доближил. С прилива на всички детски спомени за плясъка и пяната на вълните, за аромата на водорасли, за приятното чегъртане на черупчици и камъчета под босите стъпала. И с писъците на чайките.

02_DSC08528_rt

Като го видиш ти иде цялото да го поемеш в себе си! Няма други такива мигове в живота с по-отворени сетива от тези, в които пристъпваш за прегръдка след дълга раздяла с любимия… И с Морето – най-любимото сред любимите.

03_pano_03_Balchik

Гледаш с душата си, слушаш с очи, уханията поемаш през кожата си, целия си мозък си му отдал. Нима можеш от раз да поемеш всички разцветки на това “синьо”. Всяка сутрин започваше с тази гледка. И час по час, докато си бях в стаята, излизах да видя как се е преоцветило. Кога смогва небесния художник да топне връхчето на четката и с небрежно мацване да добави зелено. Да пръсне златисто и да извае релеф и шарки по залез.

04_DSC08632_rt

Един единствен ден времето позволи на облаците да потанцуват над тази сцена. Да се огледат кипро във водите, да оплетат вятъра в крилата на гларусите, колкото да объркат урока по летене на малките. И за тях ще стане дума, че те пък са една отделна вселена – пернатите властелини!

05_pano_11

А когато маранята се изпружи по хълбок и разлее жарта над залива по пладне, морето се изпъва под нея, сивозеленикаво, металическо почти, сякаш да отблъсне горещината и задуха. Да спре водните капчици, устремили се към включване в кръговратния си бяг.

06_DSC09215_rt

Мислиш си, че всичко си запомнил? И че лесно ще можеш да си тръгнеш?! Ей, тъй, както рибарят оставя лодката за през нощта – добре завързана, сигурно закрепена, както са спомените ми за всички нюанси, аромати и усещания. Нищо общо няма, освен че са еднакво цветни и прекрасни и тази лодка, и другата до нея, и новите лъскави яхти, и старите коритца с очукана боя… Всичко е в мен и напира да струи през кожата ми. Свири в ушите ми, както вятъра в реите. Гъделичка притворените ми клепачи, когато се опитвам да заспя. Измества останалите мисли, хваща ги и ги размята като плавеи с всяка следваща вълна.

07_DSC08630_rt

Само морето може така да се раздаде. Всеки път да ми дава толкова много, да идва и остава с мен. И при следващата ни среща да е все така великодушно и любящо. С най-сладката, солената целувка. А аз си мислех, че съм се върнала… :)

За цветните заигравки

01_Pano_01_Barakovo

Когато се сдобих с Дейна, най-трудно ми беше да свикна със суровия формат на файловете. Ей, богу! Адски трудно ми беше, особено с Уф!raw. А тогава и някак браузерите за снимки не отваряха суровите файлове на минолтата (.mrw), та така години наред снимах в “raw + jpeg”. Големи папки с много снимки, от които триех доста, и пак оставаха… доста.

След това, Сан Антонио ме открехна на AfterShot и нещата тръгнаха вече в друга плоскост. Не от раз, да не си помислите, че един овен и мАке може лесно да се съгласи и да пропусне “Ти па ке ми каеш на мене!”. В началото настройките на AfterShot ми бяха чужди, после плъгините на гимпа (особено G’MIC) ми се струваше, че правят картинките прекалено ярки, безсрамно кристални и … някак изгладени. И така до ден днешен си ми остават някои съмнения.

DSC07241_as

Сега експериментирам(е) с RawTherapee. Много мощна програмка, с адски много настройки и възможности, гъвкавост, лекота и радост от експериментите. И само с ок. 600 стр ръководство, което се чете като романче :D Не, че съм го прочела цялото. Но когато имаме материал, ще разкажем за основните операции с това малко чудо за цветна терапия.

DSC08041_rt_nogmic

Сега в жегата, малко заигравки с HDR-плъгина на AfterShot, който дава възможност да си разцъкаш дори един кадър. Може да го разслои на три различни, с различна експозиция и да ги събере по разнообразни начини, в зависимост от настройките и … натюрела и настроенията на автора ;) За изкушените – RTFM в това видео (линк).

Enjoy :)

DSC08197_ashdr

DSC08287_ashdr

DSC08308_ashdr

Next Page »