Сигурно сте ги забелязали тук там из централните улици на София. Всред нищото изведнъж се явява някое цветно петно, разцъфнало на най-необичайно място – електро-табло (или май се казваха “клетки”). Насред рисунката грее надписа “Не пипай! Опасно за живота!” В последните 2 години настана истинско стрийт-сафари за излавяне на всички подобни произведения.

Тези двечките са част от пернатата чета на Алекси Иванов. За него и неговите пъстри животни по “Княз Борис” и около “Пиротска” ще има отделно представяне.

Инициативата за рисуване по елтаблата не е от скоро. Ето тези графити могат да се намерят в галерията на Сан Антонио още от преди повече от 10 г. Пак добре, че още са налице…

Преди доста години това табло е изглеждало ето така (краднато от галерията на Древния, сн. от 2011 г.)

Животните са любима тема! Следващите няколко са творби на едно младо момиче – Анелия Александрова (Ая). Има си почерк, специфичен стил. Винаги намира как да съчетае сполучлива анималистична рисунка, с кауза – например, някой защитен вид птица.

А на няколко табла се мъдри величествено градската легенда – Бос Ларо

Още пернати на картинка. Бухалите май са ремикс на картинката с трите маймуни…

А пък това е пак древно попадение. Намира се, съвсем разбираемо, на елтаблото срещу Френската гимназия

Районите около училищата също са подходящи за лов на изрисувани електрически табла. Специална тема ще има за трафопостовете, вкл. и тези в училища, които са обект на друга инициатива. Още красоти следват.

А това са извадки от колекцията на кв. Изток. Впоследствие разбрах, че изрисуването им е обща инициатива на електроразпределителната компания и общината. Резултатът е .. свеж!

Тези двечките са близо до 119 СОУ и БИЛЛА (бившето Кино Изток)…

Това пък краси площадчето точно на спирката на Плиска…

В края на разходката, две елегантни произведения, които красят табла пред хотел (Хотел “Ники” ), или клуб (”Каркасон”). В тон със сградата! Супер инициатива! Дано повече такива да има…

Завършвам с една приятна изненада от нашия квартал. На връщане от една разходка до парка,… прясно прясно, още боята неизсъхнала и “Мяу!”

Не мога да събера всичко, много са! В района около Плиска попаднах на една девойка, която завършваше рисунка с един пустинен пейзаж, с оазис и няколко симпатични камили… Оказа се пак инициатива на общината, този път с посолството на Виетнам Та момичето ми разказа колко труд е, за да се изрисува едно такова табло. Особено ако преди това трябва да се изчегъртат всякакви останки от обяви по него. Да се грундира, да се подготви .. И чак тогава да се нарисува. Дано има повече такива художници, пък и да има креативни бизнесмени, търговци, общини и всички, които се сещат да ги поканят. Да плиснат още искрици красота. За усмивката на всеки.

Още от електро-графитите в пълния им блясък – в галерията на Сан Антонио. Enjoy!

… на този ден, точно по това време, лежах на носилка в един от коридорите на Майчин дом. Защо в коридора?… Обясниха ми, че трябвало да следят за кръвоизливи. Болеше ме всичко. И ликуваше всичко. Всяка частица, всяка вена, мускул и кост, ги чувствах като разтърсени. Но по-разтърсена бях отвътре, от дълбините на съществото ми. Там, откъдето се беше родил новия живот. Бяха ми го показали! Видях го, макар и за кратко, но съвсем, съвсем истински! Силен, голям и гръмогласен И цяла нощ, докато не смеех и не можех да помръдна, пред очите ми беше тая черна четинка и малките точици по чипото носле! Какво друго изобщо може да има значение в тоя момент. Щастието просто те изпълва и дори болката ти е някаква такава… далечна, като че някой ти е отнесъл студената кушетка изпод теб. А ти си останал с едничката мисъл – имаш дете!…

Спомням си, че някак успях да се докопам до чантата си. Това беше най-вкусния, най-животоспасяващия портокал, който съм яла някога. Трябваха ми сили. От онази нощ насетне смисълът на животът ти е вече друг… Да си здрав и щастлив, сине! Мечтая да дочакам и твоите вълнения за такава нощ.

По мои рехави сметки това е №27 в общата ни колекция графити на Морио, която събираме настървено със Сан Антонио.А на доста места трият и художникът си обхожда стените и рисува пак, но вече нов графит, нов афоризъм! Как да не му душиш за следи от тушовката

Ами то е така – като падне първия сняг и вземе, че изпадне някоя възможност, която си чакал почти десетилетие! За единия ми коледен подарък тази година (Lenovo Thinkpad P50) нямах ясно очертана мечта… Тя просто изведнъж разцъфна, узря и се появи на ръка разстояние…

Дали от екрана с нечовешка резолюция или от това, че доста повече внимавам какво си причинявам на снимките в RawTherapee, но от седмица-две си гледам снимките доста ококорено и с някакво топло, недотам познато одобрение. А може и да е от това, че режа всичко, което не прескача оградата…

Вторият ми подранил подарък не беше неочакван. Напротив! Чаках го много дълго, повече от 10 години. Гледах за него, търсех го, питах,.. но който и да имаше скътано това малко бижу, не го пускаше. Досущ като калина, пазеща си плодчетата специално за прииждащите със снега орешарки и червенушки…

И дочаках мига най-сетне този малък кристал да се утаи меко в пазвата на Ал и на Кони. А пък за късмет – дойде и първия сняг! Днес съм ходила по поледицата с вниманието на въжеиграч, който в миг на умопомрачение е стъпил на рибарски конец! Викам, аз може и да се ожуля и натъртя, ама техниката! Техниката е злато!!!

Подозирам, че Велин вече се сеща кое е това малко бижу, което ме направи толкова щастлива и замаяна тези два дни Ами… празници идат. Да се отпуснем малко, да се порадваме, да уловим милиардите светлинки, всяка заредена с ухилени звездички.

От сърце ви го пожелавам! Защото… какво е фотограф, макар и любител, без това … леко, малко, удобно, кристално и толкова светло… 50/f 1.4

Преди няколко седмици се случи една такава сутрешна мъгла, особена. Много влажна, сребриста, надиплена и плътна. Такава, която ти кондензира по клепките и изпотява обектива. Вълшебна! Предизвикателна! Оставя сълза на всяко клонче, листо и игличка. И загръща целия свят в многопластово, вълшебно наметало.

И тъкмо вече преглъщам щастливо, защото разцъкването на една нова sigma беше в разгара си, и … В мъглата ми изплува ей, тази пасторална композиция. Едно застинало езерно огледало и едни шареноглави овчици, като са се пръснали около наперения си, мускулест Пастир.

Той самият – като излязъл от Puls-фитнес бръмбар-бегач, разпуснал елитри. Наметалцето дали визира крила? Всъщност, композицията е на скулптура Павел Койчев и услужливите медии разправят, че в сцената е вплетен библейски сюжет. Това бил Исус Христос, който ходи по водата, и води зад себе си своето стадо. Откъм ходене “по водата”, композицията е добра. Овчиците също са прелест! И като цяло, заедно със сфумато-ефекта на мъглата и отражението във водата, създават усещането за въздушност и естетически гъдел…

Обаче, не бих могла да свържа по никакъв начин тая наперена, триметрова фигура с Исус. Някъде прочетох, че всичко това тежи над 3-4000 т. месинг! Кога ли някои мургаволики вълци, любители на файн-арт ще отмъкнат някоя овца.

Дали за вечни времена ще пасат по водата в нашия парк, кой знае. Но няма да откажа още такива мъгли тази сима. Обожавам я тая размекваща дезориентация, изгубването на контурите в далечина…
И другия път задължително с макрото, че още ме яд. Щях да попилея треволяците