Забелязали ли сте, че ако ви се наложи да променяте дневния си тертип или рутинните движения в пространството (напр. придвижванията по софийските автобусни трасета), винаги е имало защо. Винаги рано или късно разбираш, че закономерните случайности са те извели на точно тая отсечка с някаква цел (едва ли само да те навали дъжда или да се пробваш в цветистите семейни пожелания към шофьорите). Ако пък я пропуснеш, със сигурност съдбата ще намери начин да ти извърти калния номер пак, само и само да подчертае нещо, което до този момент е оставало ненарисувано.
Рисуване ли казах?…
Моя стара, стара страст! Започва от предучилищна възраст, когато обичах да драскам по всяко свободно листче. С молив, химикалки, особено много – пастели и акварел. В първи клас нарисувах портрет на бабата на Бранимира (една моя съученичка) в полето на вестник “Работническо дело”. Това беше повратният момент, в който родителите ми се спогледаха и решиха, че трябва да се заема сериозно с рисуване. И се почнаха едни курсове, та 7-8 години. Обожавах боичките, особено акварела. И досега си спомням упражнението, което Йоана (нашата чаровна учителка) ни даваше – на лист кадастрон да изрисуваме към 20тина ябълки, започващи от най-студената до най-топлата. Приказни моменти! После, обаче, ме подхвана с молива и падна едно драскане на светлосенки, до посивяване и до мазоли в основата на китката (постоянно награфитена). Минахме за малко през маслените бои, от които ми е останал полъх на магическо докосване. Та чак до едно огромно платно – 2 х 2 м – в градската градина, на което трябваше да изрисувам една композиция с макове. Имахме представяне на школата по рисуване по случай фестивала на политическата песен “Ален мак”. Е, който не е пробвал, не знае колко е трудно всъщност 
. Не пеенето на политически песни, рисуването на голямо пано. В края на приключението бях така омазана в червено, като че съм правила сърдечна операция на мамут.
Винаги си спомням за този случай, когато видя някой майсторски направен графит. Обожавам го този дял от Изкуството и не само, защото съвсем леко съм се докоснала до трудното, да разположиш идеите си в едно такова голямо пространство. Удивлява ме финеса, дълбочината, пъстротата, играта на светлини и сенки, обема, който “диша” в тези рисунки.
А в това особено добри са момчетата от графити-бандата “One for all ideas” (140-ideas). Пак така се случи преди седмица, че се наложи да сменям автобуси. Като слязох и това великолепие грейна срещу мен, а аз… точно тогава си бях с апарата, как да не благославяш съдбата или мадър нейчър, че не те е забравила в закачките си! Паното е разположено по една от извивките на подлеза на бул. България и “Иван Евстратиев Гешов”. Събира в едно цялата хорска пъстрота на Града. Нашия град – многолик и преплетен, както хората и техните съдби, преживявания и емоции. Цветно и усмихващо, с мисъл да прави точно това – да топли и да радва хората.
Общо взето всички графити на тези момчета се отличават с подчертана обшествено ориентирана линия и майсторски финес. Те са рисували за каузи и проекти на Зелени Балкани, за запазване на брадатия лешояд, за царския орел (снимката е заимствана от галерията на Сан Антонио):
Техни са рисунките и по стените на една книжарница на ул. Иван Вазов (пак снимка на S.A.):
Това е може би първата тяхна рисунка, която ме зашемети като я видях наживо в Ахтопол – “Рибарят”:
А това е част от проекта им “LEAVES”, който пак е ориентиран към проблемите, свързани с опазване на природата, на безценната ни и невъзобновима флора и фауна. Щракнах го съвсем случайно от прозореца на колата, докато преминавахме през Велико Търново на път за морето. Разпознаваеми от раз!
С тези кадри и графитите на 140-ideas стартирам една нова рубрика в блога – “Боя и графити“. За около 15 години обикаляне, стрийтване, денем и нощем, двамата с Древния сме събрали доста богата колекция от графити. Повечето са вече показани в неговата галерия и в моя албум в 23hg. Но, тук мисля да пускам снимки на графити максимално близо до техния първоначален вид, т.е. изчистени от всякаки вандалски опити да ги загрозят и надраскат, както и от следите на времето, олющена боя и т.н.. Да видим, ще ми стигне ли моето време и търпение, но в едно съм сигурна, че си заслужава! 
…и след дезинфекция
Освен уличното изкуство, мисля да вложа малко закачки и в думата “графит”, пускайки от време на време и някои мои рисунки, за пълнеж и разнообразие. Те са предимно графика и със сигурност ще съдържат следи от нАучна илюстрация. Но надявам се никой да не протестира от това, че ще научи каква е формата на пенисите на тениите или как точно се закрепват към червото. Nice, a? 
Comments(0) 
Не, че съм го прочела цялото. Но когато имаме материал, ще разкажем за основните операции с това малко чудо за цветна терапия.
