Палави мисли-предвестници! И вие ли жадувате за пламъчетата, които докосват бузите щом се осмелиш да целунеш? За същите тези пламъчета, чието докосване е като разлистени от горещ дъх мигли, когато потърсиш челото ми…

Раковини в изящно съвършенство. Десетки нежни ушички, напрегнати да чуят далечния тътен на лятна буря. Жадни да задържат всяка следваща капка, търкулнала се по ръбчето на устните.

Обичам тази мандала! Очите потъват в търсене на сърцевината, прегръщайки лист по лист, оставяйки го да се изплъзне след докосването – някак с нежелание и мъничко с нетърпение за следващото докосване. Замаян поглед, който губи очертанията на устните, но не и извивката на усмивката.

Грудките спят още. Положили главици една на друга, скрити в уютната тъмнина на мазето. Един слънчев лъч е достатъчен да събуди сладката нега. Една нежна ласка на вятъра, едно почукване на зеления кълвач в двора… Очите ти греят посред виелицата. И ръцете ти винаги са топли дори и в снега. Пламъчета играят в усмивката ти. Шшшт, ще събудиш гергините!

/за всички горещи цветни души – гуш!/

Твоята ласка
Вятър, целунал вода
В очите ръми

Посяти мечти
С вкус на устни е хляба
Узряло лято

Танцът на дъжда
Не заспивай без мене
Както вятъра

Очаква снега
С копнеж по синевата
Спомен за лято

Усмихна ме синевата, грабнала първия ми взор тази сутрин. Обичам първи януари! И потрепващите клони с тайнството, скрито в пъпките им – видимо само за посветените. За тези, които усещат всяка минута от узряването на деня. Обичам мириса на топящия се сняг, канонадата на капчука, по пладне успяла да заглуши смеховете на дечурлигата на пързалката.

Обичам всяко стръкче нов живот и ласката, напъпила в мен, която кара душата ми да звънти. Добро е, когато обичаш! Светло е, когато хиляди капчици надежда чакат слънцето да ги издигне високо. Обичаш ли да летиш? И най-мъничкото и крехко същество обича нежността и ласката. Обичам те! И Теб, и Неговата усмивка, и радостта от присъствието на Другия. Обичам да обичам!

Януари! Небето се отваря! Чакането свърши за кипналите в леда мехурчета светлина. Ако е добро и светло вътре, добро ще сияе и напред. Обичай! Обичта е пеперуда, кацнала на разтворената длан. Ако я стиснеш, за да бъде само твоя, ще унищожиш крехката и красота. Любувай и се, остави я да отлети, за да дойде пак. С нея ще дойдат и птиците. Следвам стъпките в снега. И сенките на оцелелите стъбла. Топлина има навсякъде, във всяко сърце. Обичам да я откривам за теб, за другия, и за него, който пътува сам в автобуса с помътнели стъкла. Обичам те, моя реалност! Ти си тук и сега!

Забелязали ли сте, че в края на годината и особено в дните между празниците, времето и събитията сякаш влизат във фуния. Ускорението става толкова голямо, като че всичко недовършено и неизказано изведнъж решава, че няма начин да не се случи точно в този момент! Е, и тази година, фунията не успя да ме подмине. След като от няколко седмици надничам в един сайт и проверявам дали най-сетне са получили една машинка, на която бях метнала око, вчера събитията просто ме заляха.

Read more »

/I touch the flame and I can’t look away, Capercaillie/

Read more »

В ден като днешния се чудиш, дали понякога на природата не и идва да събере от всички сезони по малко, да остави вятъра да го обърка и да ни го изпрати, за да ни гледа реакциите. А само преди ден си мислех, че тази година, периодът, в който небето е затворено, е по-дълъг от обикновено. Седмици наред дори не посягам към апарата. Уж има светлина, а ми е тъмно. Уж обичам мъглата, а ми липсва слънцето.
Read more »

rain-soaked
olive branches droop,
ground fogs rise

cold midnight
pounding rain–
only ghosts about

Not a leafbud
in a blue oak grove–
shadowless winter noon.

/Michael P. Garofalo/

/photo I. Stoyanov/

“Заменям вампирско наметало, с леки следи от употреба, за чифт фейски елитри (по възможност златисти и без точки). Гр.Др.”

“…Sail away tomorrow… “

Ако се носиш сред пуст океан
Без вятър платното ти развял
Бъдещето – твоят хоризонт
е все едно да търсиш светия граал
И чувстваш, че няма “утре”
Поглеждаш под теб – водата блести
Там е само отражението ти
Все още няма място
Което да те приюти

Read more »