Dahlia

гергина

Палави мисли-предвестници! И вие ли жадувате за пламъчетата, които докосват бузите щом се осмелиш да целунеш? За същите тези пламъчета, чието докосване е като разлистени от горещ дъх мигли, когато потърсиш челото ми…

новороденото бяло е виолетово

Раковини в изящно съвършенство. Десетки нежни ушички, напрегнати да чуят далечния тътен на лятна буря. Жадни да задържат всяка следваща капка, търкулнала се по ръбчето на устните.

розетка от светлина

Обичам тази мандала! Очите потъват в търсене на сърцевината, прегръщайки лист по лист, оставяйки го да се изплъзне след докосването – някак с нежелание и мъничко с нетърпение за следващото докосване. Замаян поглед, който губи очертанията на устните, но не и извивката на усмивката.

роса § кадифе

Грудките спят още. Положили главици една на друга, скрити в уютната тъмнина на мазето. Един слънчев лъч е достатъчен да събуди сладката нега. Една нежна ласка на вятъра, едно почукване на зеления кълвач в двора… Очите ти греят посред виелицата. И ръцете ти винаги са топли дори и в снега. Пламъчета играят в усмивката ти. Шшшт, ще събудиш гергините!

/за всички горещи цветни души – гуш!/

Ласка

acer leaf

Твоята ласка
Вятър, целунал вода
В очите ръми

натюрморт с хляб и нарциси

Посяти мечти
С вкус на устни е хляба
Узряло лято

dancing leaves

Танцът на дъжда
Не заспивай без мене
Както вятъра

златото на брезите

Очаква снега
С копнеж по синевата
Спомен за лято

Класната и нейните подопечни

гордостта на класа

Те са щури! Находчиви, диви и шегаджии!

пчеличка на винен нектар

Винаги готови за експерименти…

скиор с расти

… не само и не винаги научни!

bad girl

Определено впечатляващи…

урук-хай си чаша налива, майно-льо

… даже хипнотични!

зареян поглед

Естествени и романтични!

клас стани!

Просто… гордост за всеки класен ръководител! :D

Quiero amar

елша

Усмихна ме синевата, грабнала първия ми взор тази сутрин. Обичам първи януари! И потрепващите клони с тайнството, скрито в пъпките им – видимо само за посветените. За тези, които усещат всяка минута от узряването на деня. Обичам мириса на топящия се сняг, канонадата на капчука, по пладне успяла да заглуши смеховете на дечурлигата на пързалката.

песента на капчука

Обичам всяко стръкче нов живот и ласката, напъпила в мен, която кара душата ми да звънти. Добро е, когато обичаш! Светло е, когато хиляди капчици надежда чакат слънцето да ги издигне високо. Обичаш ли да летиш? И най-мъничкото и крехко същество обича нежността и ласката. Обичам те! И Теб, и Неговата усмивка, и радостта от присъствието на Другия. Обичам да обичам!

устремът на мъничетата

Януари! Небето се отваря! Чакането свърши за кипналите в леда мехурчета светлина. Ако е добро и светло вътре, добро ще сияе и напред. Обичай! Обичта е пеперуда, кацнала на разтворената длан. Ако я стиснеш, за да бъде само твоя, ще унищожиш крехката и красота. Любувай и се, остави я да отлети, за да дойде пак. С нея ще дойдат и птиците. Следвам стъпките в снега. И сенките на оцелелите стъбла. Топлина има навсякъде, във всяко сърце. Обичам да я откривам за теб, за другия, и за него, който пътува сам в автобуса с помътнели стъкла. Обичам те, моя реалност! Ти си тук и сега!

ice bird

Aqua nueva

ThinkPad T61

Забелязали ли сте, че в края на годината и особено в дните между празниците, времето и събитията сякаш влизат във фуния. Ускорението става толкова голямо, като че всичко недовършено и неизказано изведнъж решава, че няма начин да не се случи точно в този момент! Е, и тази година, фунията не успя да ме подмине. След като от няколко седмици надничам в един сайт и проверявам дали най-сетне са получили една машинка, на която бях метнала око, вчера събитията просто ме заляха.

Read more »

Танго с огъня

/I touch the flame and I can’t look away, Capercaillie/

red feather hat

Read more »

Накануне

пред бурята

В ден като днешния се чудиш, дали понякога на природата не и идва да събере от всички сезони по малко, да остави вятъра да го обърка и да ни го изпрати, за да ни гледа реакциите. А само преди ден си мислех, че тази година, периодът, в който небето е затворено, е по-дълъг от обикновено. Седмици наред дори не посягам към апарата. Уж има светлина, а ми е тъмно. Уж обичам мъглата, а ми липсва слънцето.
Read more »

Winter

пейки в мъглата

rain-soaked
olive branches droop,
ground fogs rise

la luna

cold midnight
pounding rain–
only ghosts about

oaks

Not a leafbud
in a blue oak grove–
shadowless winter noon.

/Michael P. Garofalo/

Party time

vampy

/photo I. Stoyanov/

“Заменям вампирско наметало, с леки следи от употреба, за чифт фейски елитри (по възможност златисти и без точки). Гр.Др.”

Надалеч

seagulls and sunrise

“…Sail away tomorrow… “

Ако се носиш сред пуст океан
Без вятър платното ти развял
Бъдещето – твоят хоризонт
е все едно да търсиш светия граал
И чувстваш, че няма “утре”
Поглеждаш под теб – водата блести
Там е само отражението ти
Все още няма място
Което да те приюти

Read more »

Next Page »