Всеки е имал моменти, в които се е чувствал като изтощена батерия. Например, на стар модел MP3-плейър. А-ха-аха да тръгне да зарежда и просвирва като изнемощял среднозимен гларус “Battery Exhausted!”. Е, и аз от известно време, кажи-речи 2-3 години, се чувствам така, докато дойде момента, в който вече нищо не искаше да тръгне нормално и всяка фибра ми зажадува за промяна и презареждане. В такива случаи, човек се спасява с нещо много любимо, което е позабравил. В случая – добрата ми стара Дейна. Тя, милата, след влагата във Виетнам, не беше много склонна да ми сътрудничи в емоционално и художествено запълване на батериите ми. За съжаление пластмасовия корпус започна да се предава, и в крайна сметка цялата машинка започна да прилича на герой от особено тежка подводна битка.
Така започнах да се замислям за смяна, но сърце не ми даваше да изоставя Minolta/Sony Alpha-байонета и хубавите си обективи. A всяко отваряне на сайта с производството на Sony ме хвърляше в тих ужас и не толкова тиха ярост, защото за последните години произведоха само няколко прекрасни (и скъпи) DSLR апарати и цял куп малки джунджурийки, безогледални и пр., повечето с друг байонет. От време на време поглеждах из базара на фото-форум, където гъмжи от продажби на въпросните играчки, обаче никой не си пуска алфата с A-байонет! Стиска до последно! А пък, когато към един човек, нуждаеш се от презареждане се добави втори, който на всичко отгоре ти е любимата Древна фотографска половинка, просто… късметът се налага да те споходи 
И така, в края на миналата седмица попаднахме на обява за продажба на една Sony Alpha DSLR-A850, родом от Пловдив 
Погледахме, сравнихме и измислихме финансовата схема. Ако ни хареса и я вземем, да остане при Ник (все пак full frame, а Сан Антонио отдавна си е за ъпгрейд), а аз отмъквам прекрасната Sony Alpha DSLR-А700, родом от… ще ви кажа след малко
Пиша аз на продавача в сайта на фото-форума в събота вечерта. В неделя сутринта ме събужда, някак самодоволно вибриращият ми телефон (по срамно късна доба, не е да ви разправям… ). Продавачът на алфата ми звъни! В този момент, заспалият ми мозък започва да набира бавно, като Трабант по нанагорнище. Пулсира, хвърчат разни рефлексни дъги, всяка се бута първа да намери място по-близо до слушалката на телефона, че да вдене новината! ДА, апаратът е като нов, НЕ Е продаден, седи и ни чака! Останалото са … вълнения, трептения и нетърпение неописуеми! Тодор Маринчешки, професионален сватбен фотограф, с който много бързо се разбра, че сме си замесени от сходно тесто, изпрати още в понеделник по Еконт пратката. Ей, Рошавко! Ама страхотни хора сте това от Пловдивь!!! Не, че не го знаех, ама това беше още едно потвърждение. На 8-ми октомври, в един офис на Еконт, двама изгладнели фотоманиаци разопаковаха благоговейно едно блестящо бижу – новата алфа на NeeAnn:
Не помня как сме успели да се приберем от офиса, но след това последва преразпределение на съкровищата. След като внимателно беше навинтено любимото варио на новата алфичка, една голяма кутия с друго съкровище попадна в моите ръце. Така се появи Ал (или Sony Alpha DSLR-А700), който дойде да замести баба Дейна.
Както се знае, аз обичам да си кръщавам любимите играчки. Този път кръстНик беше Ник и името си дойде съвсем естествено – Ал, или Алекс, кръстен на името на първия собственик Александър Велин Преди 5 г. Сашо реши да продава Ал, а Ники беше останал на практика без апарат, така че сделката беше осъществена… С много емоции беше наситена тази продажба. Казвам го като свидетел (и поради обстоятелствата – модел на първата снимка, направена от Ники тогава ). И като знаех с какво вълнение беше наситен онзи момент, сега побързах да се похваля на Велин, че неговото бижу попада в добри ръце и да обещая “много ще ти го пазя”. Като пълна откачалка, вчера по изключение не го взех с мен и вечерта го целунах, че ми липсваше цял ден (Ал, де! Велин – като го докопам, от еуфория, че много добре (ми) го е запазил )
И какво следва, мислите? Вече от няколко дни и двамата с Ники сме като дрогирани 
Това си беше късмет и неописуема радост за всеки от нас, а няма нищо по-прекрасно и зареждащо от споделеното щастие! За Ник това е скок в голямата “матрица” – много желан, навременен и вдъхновяващ. За мен – скок в друго техническо измерение. Още се чудя как са успяли да създадат такова ергономично и удобно тяло, с всички бутони, поставени точно там, където интуитивно ги търсиш с пръсти. Спусъкът е адски бърз и още се чувствам като с дървени пръсти, твърде груби за чувствителните бутони на Ал. Още се изучаваме цветово, а след като Древний ме открехна на AfterShot, вечерите и част от нощите ми се запълниха със заиграване
Опасявам се, че в същия ден, в който се оказахме с алфите в ръце, служебните дела никак не ни вървяха. Ники хукна по улиците А пък как му отива на натюрела този фул фрейм, няма да ви казвам! Убедете се сами като му прегледате галерията. Ето само малка част от ослепителните нови произведения:
Препоръчвам и увлечението му по арт-обработки, които дори моята претенциозна художествена натура, се изкуши да признае, че са прекрасни (и секси):
Колкото до мен, аз хукнах из Шарколес, както можете да се досетите! И как няма, като отново е Октомври! Отново Слънцето поляга лениво на хълбок и се оставя клоните и мъглата сутрин да срешат косите му…
Добрият стар hugin също не остана да бездейства
Разбира се, за къде съм без тестване на макро-обектива
А най-голямата ми радост от преди няколко дни е реабилитацията на едно стъкълце (Minolta 50:1.7), което на времето си купих с големи надежди. Но нещо с Дейна не се спогодиха. С Алекс – върви чудесно!
и за портрет не е лошо
Е, стана! Получи се това дълго чакано презареждане, с тръпката и гъдела по всяка фибра! Отново чувствам синевата, промяната в нюанса на цветовете всяко утро, комфортната тежест на презрамките на фотораницата на гърба си. И отново мога да участвам с ентите от Шарколес в криеницата със слънцето. Как да не го обичаш този живот!
Comments(0) 
