За разстоянието

04_rust_PICT3881


Когато си твърде близо до даден обект, понякога забравяш, че съществува
Толкова си свикнал да ти е в полезрението, че не виждаш очертанията му на фокус
Губиш представа за промените в цвета на настроенията му, за нюансите на тревога и щастие
В такива случаи, за онзи обект е по-добре да се дръпне назад и да изчака
Да го фокусираш отново

Да пием за това да намираме винаги правилното разстояние до обекта
И най-добрата за неговите светлина и топлина апертура на душата…

05_rust_PICT3883_bw

LOMO-ефект с GIMP

Историята на ломографската техника на снимане започва в началото на 80-те години на XX в. ЛОМО е съкращение от “Ленинградское оптико-механическое объединение имени В. И. Ленина (АО “ЛОМО́”), най-голямото руско предприятие за оптична техника. През 1983 г., предприятието пуска на пазара в ограничени серии филмовия фотоапарат ЛОМО ЛК-А (LOMO LC-A), който е компактен, малоформатен апарат, с автоматично управление на експозицията и 32мм обектив. Снимките, които прави този апарат се отличавали с уникална визия, контрастни и ярки, леко блърнати и винетирани по периферията. По-късно през 90-те, група вдъхновени от ломо-снимките австрийски студенти, представят руската камера на много изложби в Европа, САЩ и в Русия. След 2005 г. започват производство и на собствени камери от този тип. Мото на ломографската техника е “Не мисли, просто снимай!”. Идва от това, че ломо-камерите са с просто устройство, не проедполагащи някакви крупни познания или трудности при самото снимане. Ефектите на подсилен контраст, интензивно оцветяване и понякога размазване на фокуса идват от спецификата в обработката на филма.
Read more »

One & only…

05_DSC03722_as_grboost


- Кажи ми кога…
- Да те забравя? Никога!
- Никога не съществува. Скоро! След месец-два…

- Танцът ни е толкова истински! Няма начин да свърши!
- Дали? Мислиш, че знаеш какво крият семената на тревогите ми?

- Нали аз съм твоето слънце?
- О, да! Но искам и вятъра…
- Ето! Давам ти го в косите си!
- Така вълшебно ухаят – на лято и узряла есен. И реката искам…
- Влагата на устните ми – не ти ли стига?
- Разкошна е! Толкова си вкусна!

- Но… има толкова реки, чиито води…
- Водата си е вода! Навсякъде!
- Едва ли… Не всички реки минават през теб

- Тогава?…
- Какво се замисли?… Къде си!?

- Отивам си!
Пускам те – да търсиш реките
Чиито води не познаваш
Грабна ме вятъра.
За него ще бъда единствена…

/Flo, 2019/

Мъгла

IMG_7758_as

Веднъж напълних с мъгла шепата си.
Когато я разтворих, мъглата бе станала на червей.
Пак стиснах шепа и я разтворих — там лежеше птиче.
И пак я стиснах и разтворих — там стоеше човек със скръбно лице, извърнато към небето.
И трети път я стиснах — а като я разтворих, там пак имаше само мъгла.
Ала чух песен безмерно сладкозвучна.

/Халил Джубран, “Пясък и пяна”/

I love the way you say my name

03_PICT7002_as


In the darkest night
There’s only your light
That keeps my dream alive
In my bleakest times
I have you as my guide
To fill the void inside

First time I heard your voice
I had no doubt I’ve found, that I have found a chance of live
Took me by the hand
Made my spirit rise
Taught me how to live without disguise

I was trapped in my mind
Then you freed me from my shame
I love the way you say my name

DSC03377_as_BW

You remind me of something deep in my heart
I’d longer did not own
In this dead old room
There’s only one spark
We both know and the wall

I would sin for you to take me in your arms
Sold my soul for you, keep you safe from harm
For a single kiss I would start a war
You’re the only cause that I would die for

I was trapped in my mind
Then you freed me from my shame
I love the way you say my name

I would sin for you
Sold my soul for you
Start a war for you
I would kill for you
I would sin for you
Sold my soul for you
Start a war for you
I would die for you

(Scarlet Dorn & Chris Harms)

Презареждане

01_DSC02978_as

Всеки е имал моменти, в които се е чувствал като изтощена батерия. Например, на стар модел MP3-плейър. А-ха-аха да тръгне да зарежда и просвирва като изнемощял среднозимен гларус “Battery Exhausted!”. Е, и аз от известно време, кажи-речи 2-3 години, се чувствам така, докато дойде момента, в който вече нищо не искаше да тръгне нормално и всяка фибра ми зажадува за промяна и презареждане. В такива случаи, човек се спасява с нещо много любимо, което е позабравил. В случая – добрата ми стара Дейна. Тя, милата, след влагата във Виетнам, не беше много склонна да ми сътрудничи в емоционално и художествено запълване на батериите ми. За съжаление пластмасовия корпус започна да се предава, и в крайна сметка цялата машинка започна да прилича на герой от особено тежка подводна битка.

02_DSC03054_as

Така започнах да се замислям за смяна, но сърце не ми даваше да изоставя Minolta/Sony Alpha-байонета и хубавите си обективи. A всяко отваряне на сайта с производството на Sony ме хвърляше в тих ужас и не толкова тиха ярост, защото за последните години произведоха само няколко прекрасни (и скъпи) DSLR апарати и цял куп малки джунджурийки, безогледални и пр., повечето с друг байонет. От време на време поглеждах из базара на фото-форум, където гъмжи от продажби на въпросните играчки, обаче никой не си пуска алфата с A-байонет! Стиска до последно! А пък, когато към един човек, нуждаеш се от презареждане се добави втори, който на всичко отгоре ти е любимата Древна фотографска половинка, просто… късметът се налага да те споходи :roll:

И така, в края на миналата седмица попаднахме на обява за продажба на една Sony Alpha DSLR-A850, родом от Пловдив ;) Погледахме, сравнихме и измислихме финансовата схема. Ако ни хареса и я вземем, да остане при Ник (все пак full frame, а Сан Антонио отдавна си е за ъпгрейд), а аз отмъквам прекрасната Sony Alpha DSLR-А700, родом от… ще ви кажа след малко ;)

Пиша аз на продавача в сайта на фото-форума в събота вечерта. В неделя сутринта ме събужда, някак самодоволно вибриращият ми телефон (по срамно късна доба, не е да ви разправям… ). Продавачът на алфата ми звъни! В този момент, заспалият ми мозък започва да набира бавно, като Трабант по нанагорнище. Пулсира, хвърчат разни рефлексни дъги, всяка се бута първа да намери място по-близо до слушалката на телефона, че да вдене новината! ДА, апаратът е като нов, НЕ Е продаден, седи и ни чака! Останалото са … вълнения, трептения и нетърпение неописуеми! Тодор Маринчешки, професионален сватбен фотограф, с който много бързо се разбра, че сме си замесени от сходно тесто, изпрати още в понеделник по Еконт пратката. Ей, Рошавко! Ама страхотни хора сте това от Пловдивь!!! Не, че не го знаех, ама това беше още едно потвърждение. На 8-ми октомври, в един офис на Еконт, двама изгладнели фотоманиаци разопаковаха благоговейно едно блестящо бижу – новата алфа на NeeAnn:

03_alpha_850

Не помня как сме успели да се приберем от офиса, но след това последва преразпределение на съкровищата. След като внимателно беше навинтено любимото варио на новата алфичка, една голяма кутия с друго съкровище попадна в моите ръце. Така се появи Ал (или Sony Alpha DSLR-А700), който дойде да замести баба Дейна.

04_IMG_20191012

Както се знае, аз обичам да си кръщавам любимите играчки. Този път кръстНик беше Ник и името си дойде съвсем естествено – Ал, или Алекс, кръстен на името на първия собственик Александър Велин ;) Преди 5 г. Сашо реши да продава Ал, а Ники беше останал на практика без апарат, така че сделката беше осъществена… С много емоции беше наситена тази продажба. Казвам го като свидетел (и поради обстоятелствата – модел на първата снимка, направена от Ники тогава ;) ). И като знаех с какво вълнение беше наситен онзи момент, сега побързах да се похваля на Велин, че неговото бижу попада в добри ръце и да обещая “много ще ти го пазя”. Като пълна откачалка, вчера по изключение не го взех с мен и вечерта го целунах, че ми липсваше цял ден (Ал, де! Велин – като го докопам, от еуфория, че много добре (ми) го е запазил ;) )

05_PICT2288j

И какво следва, мислите? Вече от няколко дни и двамата с Ники сме като дрогирани :D Това си беше късмет и неописуема радост за всеки от нас, а няма нищо по-прекрасно и зареждащо от споделеното щастие! За Ник това е скок в голямата “матрица” – много желан, навременен и вдъхновяващ. За мен – скок в друго техническо измерение. Още се чудя как са успяли да създадат такова ергономично и удобно тяло, с всички бутони, поставени точно там, където интуитивно ги търсиш с пръсти. Спусъкът е адски бърз и още се чувствам като с дървени пръсти, твърде груби за чувствителните бутони на Ал. Още се изучаваме цветово, а след като Древний ме открехна на AfterShot, вечерите и част от нощите ми се запълниха със заиграване ;)

Опасявам се, че в същия ден, в който се оказахме с алфите в ръце, служебните дела никак не ни вървяха. Ники хукна по улиците :roll: А пък как му отива на натюрела този фул фрейм, няма да ви казвам! Убедете се сами като му прегледате галерията. Ето само малка част от ослепителните нови произведения:

06_café & pâtiserie.2019.02_as

07_slaveykov square 2019.10_as

08_south park 2019.02_as

Препоръчвам и увлечението му по арт-обработки, които дори моята претенциозна художествена натура, се изкуши да признае, че са прекрасни (и секси):

09_archeological museum 2019.06_as_graphic

Колкото до мен, аз хукнах из Шарколес, както можете да се досетите! И как няма, като отново е Октомври! Отново Слънцето поляга лениво на хълбок и се оставя клоните и мъглата сутрин да срешат косите му…

10_DSC02839_as

11_DSC02832_as

Добрият стар hugin също не остана да бездейства ;)

12_Pano_10.2019

Разбира се, за къде съм без тестване на макро-обектива ;)

13_DSC00678_as

14_DSC03045_as

А най-голямата ми радост от преди няколко дни е реабилитацията на едно стъкълце (Minolta 50:1.7), което на времето си купих с големи надежди. Но нещо с Дейна не се спогодиха. С Алекс – върви чудесно!

15_DSC_XX_n

16_DSC02957_as

и за портрет не е лошо ;)

17_DSC02950_as

18_DSC03012_as1

Е, стана! Получи се това дълго чакано презареждане, с тръпката и гъдела по всяка фибра! Отново чувствам синевата, промяната в нюанса на цветовете всяко утро, комфортната тежест на презрамките на фотораницата на гърба си. И отново мога да участвам с ентите от Шарколес в криеницата със слънцето. Как да не го обичаш този живот! :D

DSC02860_as

Don’t Lie to Me

01_PICT8261ubw

Като треска в душата ми забита
Дай покой на мислите ранени
Животът ми диктуваш скрито
И гинат демоните ми, обезглавени

Водач бъди ми в този мрак
Викам нейде отдалече пак

Недей, недей, недей ме лъжи
С въже около врата ми увито
Боря се с демоните, в главата ми скрити
Недей, недей, недей ме лъжи!

Въже задушава ме и спира дъха
В свят на ненавист и уплаха
Остави ме да дишам и не забравяй това
Не си ти! Моя е тази заплаха

Водач бъди ми в този мрак
Викам нейде отдалече пак

Недей, недей, недей ме лъжи
С въже около врата ми увито
Боря се с демоните, в главата ми скрити
Недей, недей, недей ме лъжи!

/Don’t Lie to Me
MoonSun/

02_IMG_4102

Мразовец

otono

По кожата ми драскат жилки скрити
Есента не е сезон за влюбване, не е!
Спят дълбоко някъде убити
Мечтаещи за слънце цветове
И корените ми са нейде там в пръстта
Разкривени от страст и от борби
Все още свежи, топли и с мъзга
Все мислех, че и Ти си там, уви
Надежди заслепени
Ти бродиш бодро по повърхността
Отпиваш жадно от бутилки с надпис “Ново”
И не знаеш, че отекват в дълбина
Стъпките ти – тежко и сурово
Далеч, далеч от корен и роса…
Време е!
Да посадя отново луковици есенни
Да почувствам крехък пукот на кора
Да знам, че кълнът ще пробие стари плесени
И да не чувам стъпки от повърхността

Феникс

blog_pict3846

Счупен стрък не покълва – оголяла душа
И лесно не изплуват ни вяра, ни мечти
Но утре пак е ден! Ще се родиш от пепелта
Кални стъпки по слънцето не оставят следи

/Flo, 09.2019/

В маранята

IMG_144539_j

***
Заплита вятърът
В надиплени къдели жарта
Мак сред осили

IMG_144738j

Странници нетрайни
Помисли потайни
В сенките крие ръжта

Палавост желана
Нажежена до бяло
Вятър попива жарта…

IMG_2018_194903j

Злато в пастел
Крилете на закъснелите птици
Инкрустирано лято

Next Page »