Намигване

DSC3621_rt


Идва ден с омара
С лекота и сладост
С пух от тополи
С цвят на младост
Политнали надежди
И оня дъх на мед
А сред тревите с руси вежди
Намига Лятото и ближе сладолед…

Тест 2: рододендрони

01_DSC3529_rt

Към магнолии и рододендрони изпитвам някаква нечовешка страст! Не е точно педантичната страст на пчела-работничка или на пърхащо колибри, но пак е свързана с опиянение и благоговение пред тези създания.

02_DSC3533_rt

Има нещо хипнотично в съвършената подредба на цветчетата, в подканящата извивка на тичинките…

03_DSC3537_rt

В предизвикателната лепкава повърхност и виртуозното разположение на листа и цветове, така че да покажат най-добре великолепието си…

04_DSC3536_rt

07_DSC3538_rt

На такъв ефирен и красив фон дори муха месарка стои като брошка. За съжаление, бомбусите още си вчесваха елеченцата, докато аз се надбягвах със слънцето…

06_DSC3517_rt2

Добре, че по-дребните, но не по малко чаровни азалии бяха много обилно наквасени от дъжда, та нямаше начин да бъдат пропуснати…

05_DSC3527_rt

08_DSC3579_rt

Гроздове, изящно потрепващи мустачки, като ята пеперуди, играещи си със светлината…

09_DSC3535_rt

А като се плисна от екрана ей това великолепие, вече бях напълно влюбена… в тези цветове и бокето! Кой ти гледа колко тежи и дали и как влиза в раницата! Любов е това…

10_DSC3528_rt

И този тест голямата бира превзе на абордаж, без да се запъне. Супер голяма изненада за мен (като се има предвид колко си обичам другата бира и си виках “Е, не може да е по-добър, ай ся!”). Да видим следващите дни дали ще ми дойдат на фокуса патки и водни кокошки! Пазете се пернати, крилати и космати, раирани и нефризирани, членестоноги и веслоноги създания! Идем! ;)

Голямата бира

01_DSC3416_rt

Решихме да съберем цялата серия бирени кенчета на Минолта. И как не – то няма ни едно калпаво кенче от тях! Та, днес сред много дъжд и локви, добавихме и голямата бира – Minolta AF 75-300mm F/4.5-5.6 “Big Beercan”.

Този пост е с първите ми опити да снимам с тая базука, като ми беше особено любопитно как ще се държи с максимално отворена апертура (в случая, почти всички снимки са на f 5.6). При фокуснo разстояние 75…

02_DSC3411_rt

… и при 300 мм.

03_DSC3412_rt

Солиден, тежък (поне в моите ръце идва малко в повече), но стабилен! Една идея ми е малко по-тъмен при максимален зум, в сравнение с обикновената бира (70-210/ f 4, мнооого любимо стъкло!), и се налага да намалявам скоростта при сравнително неидеални полеви условия.

04_DSC3415_rt

Което за моите трептящи ръчички си е живо изпитание. И въпреки, че пръстена за ръчен фокус е много тъничък (както на другата бира), понякога помага повече от автоматиката.

05_DSC3419_rt

06_DSC3421_rt

Пак добре, че дъждът спря, та да се пробвам в тежката артилерия – опити за макро. Минималното разстояние до обекта си е триково. Даваш назад, назад,… докато нагазиш в калта.

07_DSC3422_rt

Ама нали е за единия трендафил – жертваш се. А и няма някое опасно шарено насекомо, че да го целиш отдалеч :roll:

08_DSC3438_rt

A надалеч е по-леко! В очакване слънцето да блесне в локвите…

09_DSC3436_rt

И да се отворят глухарчета и паламиди :roll:

10_DSC3428_rt

А на ф 6.3 и баба знае! И на равномерния пейзаж на относително чиста броня на комшийската Тойота…

11_DSC3430_rt

Мисля, че… ще го бъде и този кен! Експериментите ще продължат! Заедно със сладката кражба на време… Част от което заминава незабележимо, с все по-разширяващите се балконски плантации. Но идва лятото – цветно, с дъх на озон, звук на гръмотевици, вкус на джин с тоник и дълъг ден с много светлина! :D

12

Из Шарколес

pano_borisova_01

… където и очите на еднорозите са зелени. И небето завижда на свежестта на листата на дъбовете. И дъждовете не разреждат боята, а я насищат още, и още!

pano_borisova_02

Преди да ги окосят…

01_DSC05273_as

Май! Обожаван, щур, вълшебен Май! Зелено е толкова безумно толкова, че ще ти се пръснат зениците!

02_DSC2818_rt

Набухнали в тревата, като ситни облачета, повдигат сякаш цялата повърхност. Толкова разнообразни, толкова уникално си е всяко едно… с различната степен, с която се е отдало на вятъра.

03_DSC3249_rt

Някои срамежливо пускат хвърчилка-две, да загатнат че са готови да залеят света – така несъвършен, окосен и опоскан откъм красота…

04_DSC2819_rt

Преди да ги покоси я порой или градушка, я безжалостна косачка, всяко едно е готово да се раздаде – бавничко, когато узреят семената. Не насила – когато си готов!

05_DSC2824_rt

Тогава можеш да събереш цялата си топлина за онова утре, което е чак след година. А дотогава съвършенството е тяхно.

06_DSC3246_rt

На пръсти

DSC2629_rtbw


Бяло, по-бяло,.. сняг, от пряспата изригнал
Още по-бял облакът! В памука захарта
Окото на бик – излетял на корида
Пръстите! На ръба на пропастта

Преждата, която баба е запрела
Очакване за лято… морска пяна!
Остава само сива мантинела
Разделяща – тревогата от бляна

DSC2636_rtbw

Retro Еvergreen

01_tv tower 2016.01_rt_sketch

Имаше една приказка, че момичетата и на 13 и на 53 години искат да изглеждат като на 25. С момчетата не знам дали е така, но с тях сякаш годините по-лесно се спогаждат. Затова, без никакви угризения и днес мога да честитя трупването на още един пласт боя, завършването на още един цикъл по спиралата и поемането на следващата пътечка между предизвикателствата… на NeeAnn, Сан Антонио и Сър Owain Ddantgwyn!

Честит да си, Рожденико! Да си жив и здрав! :* Покрай рождения ти ден все се замислям с какво ли още може да ме изненадаш като погледна в Галерията. Успяваш да го направиш, както винаги. Все още!
Read more »

Цветно за Великден

01_DSC2446_rtcg

Всяка година си казвам, че ще е по-различно. А то пак си е такова – забързано цветно. Напоследък все пролетта закъснява, все я чакаме, все броим градусите, прибираме предварително палтата, пък после… Леле! Снегът ще затрупа магнолиите!

02_DSC2380_rt

Read more »

Тийн-чоку

01_DSC2089_rt

По това време, преди 14 години, се опитвах да си сваля адреналина, който трима души успяха да поддържат в пред-и-пост-Везувийно състояние през целия ден. Незабравим Първи април 2008 година! Оттогава досега през какви ли приказки, поеми, песни и пътеписи не минахме. Заедно със скъпата ми Шепа светлина.
Read more »

В недрата

Pano_Blgrd_10_2013


Де да можех като слънцето!
В недрата на залеза
спокойствието на изгрева
да предрека

Де да можех като реката
да съм сигурна, че море
от нежност ще посреща
всяка моя капка

Де да можех като птиците!
Да се връщам всяка пролет
и да знам, че в клоните
ще ме сгуши гнездо

Щях да посрещам изгрева
с птича песен!
Пуснала по течението
оковите си!

Next Page »