“За една целувка, мила моя, всичките звезди ще ти сваля”

“Да, да! После да ни се излюпят попови петолъчки и комети! Хайде, нема нужда!…”

“Как па веднъж не прибра прането тоя моя! Не знае, че пран, изоставен потник се скапва за една зима…, не е като едно време – непран издържаше поне за 3 поколения!”

“Прическата ми може да е странна, но пък поне зъбите съм си ги запазила от бабино динозавърско време!”

“Добре, че снощи си направих ноктопластика! Никога не знаеш кога ще се наложи да позираш в авангарден ракурс…”

“А бе не забелязва ли, че юг не е натам! И не става само с махане!…”

“Да ти се намират орехи за баклава? Или ще се излагаш да я правиш с фъстъци?…”

“Какъв ли ще си след още една година, Приятелю?”
(ФФ #4, 2009)

Не е за вярване, че цели 10 години са изминали от задаването на този въпрос. Уж страшно много време, ако си го представиш като събрана на една купчина шума от всичките 10 есени. А пък се усеща и като един дъх, ако си представиш как си проследявал вихрената смяна на сезоните в снимките на един добър приятел. Не, защото те е карал да го следиш, нито е настоявал за мнение. Ти просто си знaеш, че той съществува в едно специално измерение на красивото и променливото около нас, и ако ти изпуснеш първия сняг или внезапната лава на листата, там, в неговото си място ще го откриеш.
Read more »

Историята на ломографската техника на снимане започва в началото на 80-те години на XX в. ЛОМО е съкращение от “Ленинградское оптико-механическое объединение имени В. И. Ленина (АО “ЛОМО́”), най-голямото руско предприятие за оптична техника. През 1983 г., предприятието пуска на пазара в ограничени серии филмовия фотоапарат ЛОМО ЛК-А (LOMO LC-A), който е компактен, малоформатен апарат, с автоматично управление на експозицията и 32мм обектив. Снимките, които прави този апарат се отличавали с уникална визия, контрастни и ярки, леко блърнати и винетирани по периферията. По-късно през 90-те, група вдъхновени от ломо-снимките австрийски студенти, представят руската камера на много изложби в Европа, САЩ и в Русия. След 2005 г. започват производство и на собствени камери от този тип. Мото на ломографската техника е “Не мисли, просто снимай!”. Идва от това, че ломо-камерите са с просто устройство, не проедполагащи някакви крупни познания или трудности при самото снимане. Ефектите на подсилен контраст, интензивно оцветяване и понякога размазване на фокуса идват от спецификата в обработката на филма.
Read more »

Веднъж напълних с мъгла шепата си.
Когато я разтворих, мъглата бе станала на червей.
Пак стиснах шепа и я разтворих — там лежеше птиче.
И пак я стиснах и разтворих — там стоеше човек със скръбно лице, извърнато към небето.
И трети път я стиснах — а като я разтворих, там пак имаше само мъгла.
Ала чух песен безмерно сладкозвучна.

/Халил Джубран, “Пясък и пяна”/

Всеки е имал моменти, в които се е чувствал като изтощена батерия. Например, на стар модел MP3-плейър. А-ха-аха да тръгне да зарежда и просвирва като изнемощял среднозимен гларус “Battery Exhausted!”. Е, и аз от известно време, кажи-речи 2-3 години, се чувствам така, докато дойде момента, в който вече нищо не искаше да тръгне нормално и всяка фибра ми зажадува за промяна и презареждане. В такива случаи, човек се спасява с нещо много любимо, което е позабравил. В случая – добрата ми стара Дейна. Тя, милата, след влагата във Виетнам, не беше много склонна да ми сътрудничи в емоционално и художествено запълване на батериите ми. За съжаление пластмасовия корпус започна да се предава, и в крайна сметка цялата машинка започна да прилича на герой от особено тежка подводна битка.
Read more »