Е,… започна се новата врътка на спиралата! Сещам се за една карикатура, как наплашена тълпа с един бастун се опитва да докопа дръжката на вратата … към 2021 г. Да не чуе гявола! Какво имаме за първите десет дни? Не питайте, не е за разправяне. Едно проникване с (тих, културен) взлом в апартамента е само черешката на тортата (ама от тия дето не съм правила аз)… Като стана дума за торта, по-добре да напиша какво ще правя следващите 12 месеца, да се подсещам! Ако се чудите защо, аджеба, на една вещица са ѝ притрябвали тефтерче и писалка, да си записва творческите планове, ще ви кажа. Просто е! Не е от възрастта (това, че не е здравословно да споделяш мисли за възрастта с една вещица, си е ясно от само себе си). Защото от много полети на метлата, вятърът и студът, съчетани с повишената UV-радиация, са предизвикали измутяване на част от скилидките. Да подскажа в една скоба (няма да я пиша, ще си я представяте), по нашия край “измутел” казваме за глава стар чесън, в която част от скилидките са станали на прахан през зимния сезон. Ама пък останалите са покълнали и са дали едни млади, нежни стръкчета в бебешко зелено. От които се раждат едни светли помисли и намерения…, като например следните:
1. Да си лягам рано (демек, къси постове, с по 2-3 снимки)
2. Да си забъркам пак куркумата (че да не чувам скърцането на ставите като се качвам по стълбите, че съседите ще помислят, че е време да викат асансьорния техник)
3. Да забравя за шоколада (да бе, Рошаво, налага се!)
3а. … но да направя онази ППЖ Четворна Торта, все пак!
4. Да извеждам Ал редовно на разходка (зачита се само при минимум 10 кадъра)
5. Да се усмихвам (повече)!
6. Да си извадя търпението от джоба и да не бързам да се сбия с някой заслужил (майстор на сп.. скатаването)
7. Да се науча да раздавам задачи и … виж №6
8. Да не се ядосвам за глупости
9. Да вярвам (на обичаните)
10. Да повярвам в себе си (виж №9, значи да се заобичам най-сетне)
11. Да се усмихвам…(и очевидно, да си купя гинко!)
12. Да се науча да почивам
13. Да си върна танците
14. … и хармонията
15. …, за да я раздавам
15а. Пояснение: хармонията, като я изгубиш, значи … е изчезнала изобщо, чувстваш измутели скилидки навсякъде из душевната глава. Ако я посееш в себе си, обаче, така те изпълва, че не можеш да не я раздаваш! Струи, изтича, озарява, пуска филизи навсякъде и не можеш да я спреш, защото всеки опит да я затвориш, като буркан корнишони, води до намаляването ѝ.
16. Да се срещам с приятелите си (нема ми избягате! Вече го има записано!)
17. Да се освободя от чернилките (в т.ч. напрежение, емоции, спомени, терзания, самобичувания, и всякакви останки, лепкави и неотмиваеми като утайка от сироп за кашлица)
18. Да посрещна Светлината и да я отгледам (като поник на фасул, от ония… в 5ти клас; защото светлината е необходима за хармонията)
19. ,… за да я раздавам (на тези, дето не я виждат… вече)
20. Да се усмихвам?… (за да нямам бръчки, че само с крем от охлюви не става).
Е, стигат толкова! Стана като въпросник за изпит за редовна докторантура по психология (лелей, Мариана веднага ще добави бонус-задача – да напиша най-сетне поредната Кроманьонска легенда). Впрочем, и вие може да добавяте. А ако ви трябва тефтерче за вашите си планове, има място в коментарите. Аз ще ви ги пазя, дори няма да ги редактирам 
Сега, ако се чудите защо ми дойде до главата записването… Защото Сан Антонио по най-нечовешки начин ми напомня с неговите архивни снимки, колко сме неостаряващи 
Но и че ме тресе Алцхаймера, понеже има срещи, за които спомените ми са толкова рехави, че не могат и мост от камъчета да направят, че да премина на другия бряг.
Ей ги тук всичките тези срещи, препоръчвам да надникнете и дано да ви докарат усмивки (без онзи тих ужас, че сте си загубили паметта, като мен):
- Блогкамп 2008-ма – когато Ники ми даде неговия апарат да снимам, пък аз нали сапунер-майстор, обърках копчетата и му бях изключила стабилизацията… И му източих батериите 
- Лятна среща от 2013 г., в пицария до зала Универсиада
- Предколедна среща 2014 г., която много дълго мъдрихме къде се е състояла. Май в Happy, но ако някой се сети точно – да помага!
- Лятна среща през 2015 – тук вече пак сме в Happy, персоналът явно беше харесъл тортата с вещицата. Ще потретваме, за опресняване! Моля, който има връзка с Джо и Зори, да им пише, че адски са ми залипсвали.
И две срещи, на които присъства (тялом! духом си е винаги с нас!) Рошавкото – през 2014 и после, на 10-тата годишнина на блога на LeeNeeAnn:
Няма лабаво! Да се стягам(е) и да преизпълним 2021 за три години (т.е… за да наваксаме поне от 2019-та, нещо като реверсивна третилетка )
Забравих… Да си пия редовно лекарството (30-50 мл метакса, вечер, на гладно, после си лягам… виж №1).
Comments(0) 
). А пък сега, докато се радвам, че намери време да ги извади и изтупа прахта от “лентите”, мога само да предвкусвам следващите снимки, които Сър ще направи, като виждам как е задобрял. То това се добавя на всичко отгоре към някои съвсем обективни дадености като например – ръст! Все ми иде да припомня една мисъл на Жоро Мамалев “Висок – това звучи низко!”, ама сами може да се убедите каква снимка може да се докара от ей, тая кота:
