Никога не съм свързвала числото 13 с някаква фатална предопределеност, дори в петъците. Тийнейджърска възраст – като за блог си е супер! Спомням си, как тайничко ме подлизнаха преди 13 години:

- Хм, дали пък… mae-ashi-mae-geri!?…
- За какво говориш изобщо – невинна душа и аз…
- Ееей, мамка му! Зает е!
- Ехооо???
- Aaa, choku-geri става!

Нататък вече беше веселба и емоции. Или по-точно първо емоциите, част от тях силно възпламенителни. Веселбата дойде чак късно вечерта, май след полунощ. Кой да предполага, че това ще ми е най-хубавият ми подарък, правен някога

Наздраве!
На кръстниците и създателите (LeeNeeAnn и Емуто), с благодарност за обичта, подкрепата и вярата в мен! Благодаря и на всички вас, които се навъртате наоколо и от време на време ме замеряте със закачки. И на онези, които мълчаливо преминавате. Да знаете, че усещам, когато витаете из Шарколес, или се подсмихвате на някоя песен или стих, или пък стъквате огъня в пещерата на Ралла,… или търсите съвет от учителя Лин. Приказки не се пишат лесно, хем е бавно, хем много бързо. Бавно зреят, бързо се разпукват – като царевичите зърна на баба, ония остричките, дребничките, от които ставаха най-дъхавите пуканки в един стар тиган на печката ѝ.

Липсват ми ония години, когато рано сутрин всеки бързаше да отвори блога или блогосферата, а не фейса. Всеки беше нетърпелив да споделя емоции, да пише, да пуска снимки. Уж и във фейса е така, ама … не е същата атмосфера. Кой знае, може пак да се върнем в ония времена на споделяне. Тогава може да си прекръстя сайта на “Фотоблога на пенсионера”. Но все още е рано, все още не! Имам още непоказани красоти, неразказани истории, недовършени фантазии и недокоснати смехове. Ще ходя да си търся пуканки

Мъниче! Отдавна не си броило лъчите, които излъчваш. А знаеш ли, че и звездичките се раждат с прибрани лъчи. Че как иначе! Всеки миг се раждат милиони звезди, мънички слънца. И как би била раздрана плътта на Вселената, ако блеснат изведнъж с всички тези остри пипалца-лъчи. Толкова нароени души, новородени съдби, милиони кръстопъти, остроъгли болки и ярки надежди! Не… Проглеждаш за първи път, усмихваш се за първи път. За първи път плачеш, за първи път протягаш ръчичка и докосваш лицето на мама. За първи път вкусваш сок от ябълка – ой! И вкусно, и стипчиво, и сладко. Като вкуса на живота. С всеки първи път, по един лъч струйва от теб. Озарил света наоколо със заявката:

- Ей! Тук съм! Част съм от дъха на живота! От ритъма на капките, от цвета на небето. От плътта на листата, и студа на снега.

Е, светът те чува, в ефира се носят лъчите ти. Кога по-ярки, кога притреперващи от страст или страх, кога приглушени от тъга или крещящо виолетови като болка. Докато не достигнеш до мига – да не можеш да си ги преброиш вече. Станал си като… игленик! Много са, нагъсто, на сектори. Различно дълги, а някои – откъснали се от теб завинаги. Какво пък, има и няколко, които са ти особено скъпи. Не лъчи – цели снопове светлина, които режат тъмата и правят мост с лъчите на любимите ти хора. Защото човекът е това – нишка в мрежата на живота. Не комета, изряла и изгоряла самотна. Не подхвърлен нагоре камък, паднал метри надълбоко, изгубен за света. Не изригнал вулкан, изпепелил дърветата, дръзнали да украсят снагата му.

Мрежа от светлинки е и никой не може да му я отнеме! Винаги с теб, с мен, с него, с бабите и децата, с приятелите. С хората, които си срещнал и тези, с които още имаш да делиш лъчи. Какво като са много и не можеш да ги преброиш! Нали това искаше, мъниче? Да бъдеш звезда! Сега си – зряла, рошава такава, игленичеста, но… грееш! Осветявай, стопляй, създавай и не се страхувай да откъснеш лъч … за вълшебна пръчица на някого.

ОТ: Флориновирида де Фокус-Вакс
Сертифициран епидемиолог-оценител

ОТНОСНО: Проверка на скоростта на въздушно-капково-облачно предаване на острата, радостородна инфекция, породена от вируса ППЕГАС-2021

Презюмбюл:

Тази година, непредсказаните, но очаквани с преливащо нетърпение, високи температури в периода преди първото за годината равноденствие, доведоха до опасността от твърде ранни взривове на обичайния за това време на годината синдром на острото вирусно заболяване ППЕГАС (ПредПролетна Еуфорична Готовност за Анихилиране на Стреса). Заболяването се характеризира с висока заразност (1 към 10, т. е. един широкоухилен заразоносител може да накара поне 10 други да се усмихнат в отговор) и лесна преносимост по въздушно-капков път. Достатъчни са преобладаващите за сезона леки и по-тежки утринни мъгли, роса (в някои утрини в твърда консистенция), последни снегове на парцали или първи пролетни поройни дъждове.

Симптомите на заразата са: ускорен пулс (или състояние, обозначавано като “пърхане”), подскоклива походка, усилване на желанието за пребиваване на открито, наднормен мерак за закачки (от всякакъв характер), неувяхваща усмивка, повишен блясък в очите, усилване на метаболизма и непрекъснато състояние на лека еуфория, достигаща в тежки случаи до готовност за прегръщане на дървета, целуване на домашни любимци, галене на цветя и развиване на умения за разговори с животни.

За заразените е характерна съпътстваща странична реакция, под формата на силно проявен фототаксис и СБЩССЛ (Синдром на Безцелното Щъкане за Събиране на Слънчеви Лъчи), който съвсем явно се проявява в свободните дни и всички открити пространства, паркове и алеи.

Тази усложнена епидемична обстановка наложи провеждане на незабавна проверка на концентрацията на предразполагащите към ППЕГАС елементи в атмосферата, подпочвените води, клетъчния сок и водопреносната мрежа. Резултатите от проверката са предмет на настоящия доклад, проведен с усилията на нашия сертифициран орган (Al-фа-сон-Y+MaShI – AI от трето поколение).

Материал и методи

Материалът за настоящето изследване е събран в района на север-северозападната част на Шарколес, в достатъчно дълъг, представителен период (обхващаш последното снеготопене до деня, в който вятърът е започнал да разнася излетели от сергиите мартеници). Снети са параметри за състоянието на пролептиците (гнездожилци и гнездобегълци), готовност в строежа на гнездата (преди и вече със завършено обзавеждане), тургор на плодни и листни пъпки в основните едификаторни насаждения. Използвани са класически методи за снемане на метрични и цветови характеристики, при спазване на параметрите за баланс на бялото, оптимално фокусно разстояние и оценка на осветеност.

Резултати

В направеното изследване бяха установени над 10 вида пролептици, обитаващи района на южен Шарколес, в състояние на готовност за разнасяне на ППЕГАС. В нормална численост, бодро състояние на духа и преобладаваща готовност за инспекция и плячкосване на кошчета, са целогодишно обитаващите представители на сем. Corvidae (сврака, сива врана, чавка и сойка).

Особеното в поведението им, което показва повишената им готовност за разнасяне на вируса е това, че са склонни значително да скъсят минималното допустимо разстояние за контакт с наблюдаващия и с подобаващо палав блясък в очите да отправят откровен въпрос за наличие на ядливо съдържимо в джобовете. При неналичие на такова, опитите въпреки това могат да продължат.

Втората група пролептици са от сем. Paridae (голям синигер, син синигер, дългоопашат синигер) и също се характеризират с това, че са целогодишни обитатели на изследвания район, но в периода на наблюдение, се отличват със значителен принос в разпространение на заразата ППЕГАС. Не само със способностите си да кацат по шапките и раниците на наблюдаващи и преминаващи, но и с това, че неспирно огласяват околността на изследваната територия с настойчиви чирикания, подсвирквания в характерен ритъм на синигерово пайдушко (чИчо-пЕй-чИчо-пЕй-чИчо-пЕй).

Звуково-въздушното пренасяне на заразата се усилва многократно в периода 25 февруари- 8 март, когато към този равноделен ритъм се добавят далеч по-неравноделните тактове и откровено хулиганско подсвиркване на представителите на сем. Sturnidae и Turdidae (обикновен скорец и черен кос). Беше установена по емпиричен път, слабо изразена, но статистически значима зависимост на силата на въздействие на песните на косовете от времето на денонощието. Наблюдава се лек пик в привечерните и утринни часове, когато косовете извиват специално подготвени предппролетни партитури в ефир, усилвайки концентрацията на вирусни частици и предизвиквайки локални взривове на ППЕГАС, особено в пациентите, упражняващи се в ходене пеша до и от работа, колоездачи, тротинеткаджии, кучеразхождащи и дори простиращи по това време на деня домакини. Носенето на слушалки може да смегчи ефекта (но не бива…).

Тежки поражения на пациентите с крехка нервна система могат да нанесат пролептиците от сем. Picidae (голям и малък пъстър кълвач, зелен кълвач, черен кълвач). Изследвания период от годината се характеризира с възможност за ниско пикиране на черни и зелени кълвачи, които могат да отнесат по-високо бухнали перчеми. Друго характерно е, че често ефирът се цепи от стряскащо, фалцетно изкикотване, характерно повече за уличките на Женския пазар (възможна е и имитация, произвеждана от свраки, която носи същия усмихващ ефект).

В това време на годината, може да се чуе и вибриращо кънтящ звук от удряне по кухо дърво, който дълго отеква в ушите (и в ъгълчетата на усмивката на пациента, с което той недвусмислено покрива критериите на заболял със средно тежки симптоми).

Проверката за влиянието на тургора и цветовите промени на пъпки, клонки, фиданки и поници на едификаторните видове на Шарколес показа значително покачване на нивата на предзаразно състояние. Пъпките на кестените растат, част от първите листа на храстовидния подлес, както и ресите на леските, фриволно са се разпуснали и предизвикват порив за физически контакт, който неимоверно покачва опасността от зараза с ППЕГАС! Препоръчва се да се пази дистанция, а и времето е още твърде хладно, че да се налага да си вадят пациентите ръцете от джобовете.

Заключение

Направената оценка на състоянието на елементите на околната среда, въздействащи върху скоростта на предаването на въздушно-капково-облачната радостородна инфекция на вируса ППЕГАС показва повишени нива на вирусните частици във въздуха, росата, облачната система, подпочвените води и клетъчния сок в тревната, храстова и дървесна растителност. Звуковият фон благоприятства преноса на заразата, което съчетано с повишаване на слънчевата радиация, съдейства за скоростно извеждане на населението в състояние на ППЕГАС–епидемия. Състоянието е неизбежно и нелечимо!

Препоръчва се незабавно освобождаване на лицево-челюстните, опорно-двигателните, хуморалните и мозъчно-невронните системи на пациентите с цел по-плавно и безболезнено преминаване през Синдрома на предпролетна еуфория! Придобитият естествен имунитет е гарантиран, както индивидуалния, така и стадния, и трае до края на следващия зимен период.

Изготвил проверката:

Подпис: (изсушено венчелистче от джанка)

/Ф. де Ф-В/

…
We were a pair
But I saw you there
Too much to bear
You were my life
But life is far away from fair…

…
I let it burn
You’re no longer my concern
Faces from my past return
Another lesson yet to learn

That I’d fallen for a lie
You were never on my side
Fool me once, fool me twice
Are you death or paradise?
Now you’ll never see me cry
There’s just no time to die

П.П. Заедно с Били Айлиш и тази разкошна песен, която никога не мога да слушам равнодушно. Приковава ме, обсебва, изтръгва ми душата, грабва ми дъха и ме оставя да търся следите от звуците,… като следи от сълзи. Просто — in the mood, затова и само някои извадки от текста.

***
Една към друга устремени
Две звезди в синхрон трептят
Години минаха – несподелени
От утре – вечността ще си делят

Е,… започна се новата врътка на спиралата! Сещам се за една карикатура, как наплашена тълпа с един бастун се опитва да докопа дръжката на вратата … към 2021 г. Да не чуе гявола! Какво имаме за първите десет дни? Не питайте, не е за разправяне. Едно проникване с (тих, културен) взлом в апартамента е само черешката на тортата (ама от тия дето не съм правила аз)… Като стана дума за торта, по-добре да напиша какво ще правя следващите 12 месеца, да се подсещам! Ако се чудите защо, аджеба, на една вещица са ѝ притрябвали тефтерче и писалка, да си записва творческите планове, ще ви кажа. Просто е! Не е от възрастта (това, че не е здравословно да споделяш мисли за възрастта с една вещица, си е ясно от само себе си). Защото от много полети на метлата, вятърът и студът, съчетани с повишената UV-радиация, са предизвикали измутяване на част от скилидките. Да подскажа в една скоба (няма да я пиша, ще си я представяте), по нашия край “измутел” казваме за глава стар чесън, в която част от скилидките са станали на прахан през зимния сезон. Ама пък останалите са покълнали и са дали едни млади, нежни стръкчета в бебешко зелено. От които се раждат едни светли помисли и намерения…, като например следните:

1. Да си лягам рано (демек, къси постове, с по 2-3 снимки)
2. Да си забъркам пак куркумата (че да не чувам скърцането на ставите като се качвам по стълбите, че съседите ще помислят, че е време да викат асансьорния техник)
3. Да забравя за шоколада (да бе, Рошаво, налага се!)
3а. … но да направя онази ППЖ Четворна Торта, все пак!
4. Да извеждам Ал редовно на разходка (зачита се само при минимум 10 кадъра)
5. Да се усмихвам (повече)!
6. Да си извадя търпението от джоба и да не бързам да се сбия с някой заслужил (майстор на сп.. скатаването)
7. Да се науча да раздавам задачи и … виж №6
8. Да не се ядосвам за глупости
9. Да вярвам (на обичаните)
10. Да повярвам в себе си (виж №9, значи да се заобичам най-сетне)
11. Да се усмихвам…(и очевидно, да си купя гинко!)
12. Да се науча да почивам
13. Да си върна танците
14. … и хармонията
15. …, за да я раздавам
15а. Пояснение: хармонията, като я изгубиш, значи … е изчезнала изобщо, чувстваш измутели скилидки навсякъде из душевната глава. Ако я посееш в себе си, обаче, така те изпълва, че не можеш да не я раздаваш! Струи, изтича, озарява, пуска филизи навсякъде и не можеш да я спреш, защото всеки опит да я затвориш, като буркан корнишони, води до намаляването ѝ.
16. Да се срещам с приятелите си (нема ми избягате! Вече го има записано!)
17. Да се освободя от чернилките (в т.ч. напрежение, емоции, спомени, терзания, самобичувания, и всякакви останки, лепкави и неотмиваеми като утайка от сироп за кашлица)
18. Да посрещна Светлината и да я отгледам (като поник на фасул, от ония… в 5ти клас; защото светлината е необходима за хармонията)
19. ,… за да я раздавам (на тези, дето не я виждат… вече)
20. Да се усмихвам?… (за да нямам бръчки, че само с крем от охлюви не става).

Е, стигат толкова! Стана като въпросник за изпит за редовна докторантура по психология (лелей, Мариана веднага ще добави бонус-задача – да напиша най-сетне поредната Кроманьонска легенда). Впрочем, и вие може да добавяте. А ако ви трябва тефтерче за вашите си планове, има място в коментарите. Аз ще ви ги пазя, дори няма да ги редактирам

Сега, ако се чудите защо ми дойде до главата записването… Защото Сан Антонио по най-нечовешки начин ми напомня с неговите архивни снимки, колко сме неостаряващи Но и че ме тресе Алцхаймера, понеже има срещи, за които спомените ми са толкова рехави, че не могат и мост от камъчета да направят, че да премина на другия бряг.

Ей ги тук всичките тези срещи, препоръчвам да надникнете и дано да ви докарат усмивки (без онзи тих ужас, че сте си загубили паметта, като мен):

- Блогкамп 2008-ма – когато Ники ми даде неговия апарат да снимам, пък аз нали сапунер-майстор, обърках копчетата и му бях изключила стабилизацията… И му източих батериите

- Лятна среща от 2013 г., в пицария до зала Универсиада

- Предколедна среща 2014 г., която много дълго мъдрихме къде се е състояла. Май в Happy, но ако някой се сети точно – да помага!

- Лятна среща през 2015 – тук вече пак сме в Happy, персоналът явно беше харесъл тортата с вещицата. Ще потретваме, за опресняване! Моля, който има връзка с Джо и Зори, да им пише, че адски са ми залипсвали.

И две срещи, на които присъства (тялом! духом си е винаги с нас!) Рошавкото – през 2014 и после, на 10-тата годишнина на блога на LeeNeeAnn:

Няма лабаво! Да се стягам(е) и да преизпълним 2021 за три години (т.е… за да наваксаме поне от 2019-та, нещо като реверсивна третилетка )

Забравих… Да си пия редовно лекарството (30-50 мл метакса, вечер, на гладно, после си лягам… виж №1).

Понеделници, делници
Автобуси, маскен бал
Ръкавици, раници
Мътен поглед недоспал
Магазини и пазари
Торбички, чанти и товари
Оперативки, нес-кафета
SONIX, ZOOM-ове, отчета!
Мечтание… да падне нет-а
Празници, пазари, лудници
Полудели пазаруващи на глутници
Бъдник, свещи, тиква и тамян
(до вчера блажил си без свян)
Къкри боб, елха, паричка
Всичко ти – една за всички
Методично завиваш сарма
(знаеш, че пак ще дояждаш сама)
Празници, празници
Баници, зелници
Мечтание за тишина
… и делници!

П.П. А синигерите запяха!

Както съм загряла и както сме го подкарали с “Усмивки от старите ленти”, предлагам да вървим към 2011 г. Честване на двойно закръглената, 5 и 3 годишнина на двата блога, LeeNeeAnn и choku-geri. Събитието беше съчетано с активното участие на прекрасното, синеоко семейство на Дачи, както и много симпатични млади парапланеристи, така че хвърковатата чета беше доволно осветена и наснимана. Едно, че аз се целех в недонаснимани представители на древна популация Хомо сисадминикус (понеже нали… идват рождени и имени дни и материал си трябва )…

Отделно, самият Сан Антонио се развихри подобаващо…

А тогава мисля, че беше някакъв вид бойно кръщение на новия Никон на Емуто. Интересът към новата играчка беше доволно голям…

Да не си мислите, че само сме яли, пили и веселили! Имахме и бойното задължение всеки да сподели впечатления, мисли и пожелания за блога на Дачи и Ники, хард-копи! Ей, едно време пишехме спомени и пожелания в едни тефтерчета дето се събираха в тийнейджърска шепа. Но за оная среща си спомням, че Дачи извади една огромна тетрадка (придворният фотограф я е хванал в кадър). И сега се чудя каква ли е съдбата ѝ… и какви ли бисери съдържа

Докато ние се туткаме дали да снимаме, дали да четем кой какво е написал … древните бдят! Емуто показва, че прегръдката му може да поеме спокойно един брой фоточанта (с място за два обектива), един брой фотограф (със среден ръст и солидно тегло – достатъчно за да пази равновесие, плюс чифт обеци) и един брой DSLR (добре, че е кропка…, с фулфрейм щеше да се затрудни)…

Тези снимки бяха направени, докато на сцената не се появи еклеровата торта. Веднага беше нападната от всички страни, защото тя поне позира без да мърда, няма опасност да ѝ се появят на снимката червени или затворени очички, нито … да ѝ се зачерви глазурата, с индикации какви следи от алкохол съдържа…

Определено може да познаете кои са снимките на NeeAnn по майсторското ремастериране (и не само ). А пък сега, докато се радвам, че намери време да ги извади и изтупа прахта от “лентите”, мога само да предвкусвам следващите снимки, които Сър ще направи, като виждам как е задобрял. То това се добавя на всичко отгоре към някои съвсем обективни дадености като например – ръст! Все ми иде да припомня една мисъл на Жоро Мамалев “Висок – това звучи низко!”, ама сами може да се убедите каква снимка може да се докара от ей, тая кота:

… Voila – резултатът:

… И да я сравните с първата снимка в този пост, която може да се постигне от величието на моя “ръст-висок” (166 сантима, без платформите и повдигане на пръсти)

Цялостното настроение на срещата може да почувствате пак на съответното място в пъстрата галерия на NeeAnn – тук!

П.П. … продължение след ден-два … линк и за снимките на NeeAnn от блогосрещата през юли 2013 г.

/следва продължение, понеже … сисадмините си пазят старателно архивите и ги обхождат, докато чакат да им дойдете на фокуса отново/

“Като ни е толкова хубаво и весело заедно, защо трябваше да чакаме чак две години, та да си организираме среща!?!”

С това започваше един пост, преди 10 години, за една от нашите щури, страхотни блогосрещи! Цели десет години, а за една вечер успях да прелистя архивите… Малко съм писала за това време :’( Сега няколко вечери подред ще редя смях през сълзи, с дъгички по ъглите, защото за пореден път си викам “За какво, бе, джанъм, ти беше цялото това надбягване!?!”. Задачите ли ще се свършат, като изпълниш още една? По-търпеливи ли са станали проблемите, че като си решила един, следващият да поизчака, да си поемеш дъх? Имаше ли смисъл да бъхтиш като нискочелен, гъсторунен тибетски як тая заледена буца сол, в която се набута за четири години? И лиши блога (и себе си, най-вече) от стотици кадри, които си останаха по същите тези архиви? Както и се лишихме всички ние от живото присъствие, смеха, закачките, надснимването и десет и кусур годишната подготовка на психопрофила на Сан Антонио, както и … забатачената из пещерите поредна серия на Кроманьонските легенди

Сега, точно покрай тая Коледа и свършека на тази бодлива 2020-та година, на въпроса “защо трябваше да чакаме” си има много ясен отговор. И колкото повече забрани се трупат, и въпреки страха, който всеки от нас, в една или друга степен, изпитва, а може би въпреки това! – ни се иска в първия удобен момент, наистина да се видим. Така де, ще взема да забравя оня сложен чертеж за построяването на онази фамозна четворна торта, дето ми я накъсмети Велин

Да си дойда на думата, за онова празнуване преди 10 години! Докато аз само бърникам из архивите и възклицавам бездейно, Сър Никълъс ремастерира, доукрасява, разхубавява, ретушира… Къде е нужно, маха излишни промили от бузи и ушета. Изобщо, магьосНик същи. Може да се убедите и сами в съответната папка в галерията му (която става с всяко влизане все по-пъстра, явно е решил хептен да ни убеди, че Луната няма никакви тъмни страни, освен ако не ѝ избият старчески петна ). Enjoy!

A да не си мислите, че ще ви оставя само да си възклицавате, имам задачка-закачка. Понеже стана дума за накъсметването, нека всеки от вас, да се опита да си спомни късмета, който му се падна от Пицата “Гери” тогава и да сподели какъв беше и дали му се е изпълнил Хайде, аз ще започна, щото… ами писалката е у мен, просто! На мен ми се падна късметя много да пътувам. И се изпълни – доволно и предоволно! След 2010 имах няколко години с какви ли не преживявания, пътувания до четири континента, бродене из горите и езерата на Етиопия, джунглите на Виетнам, и още отгоре и отвъд Атлантика. Така, че в известна степен Гертруда се счита за напътувала се

Ваш ред е, дами и господа! Може да си опресните малко… най-пикантните късмети са описани. Ама мен живо ме интересува кво стана с бебе-бомбата?

Всяка година по това време ми е тясно, неспокойно. Не се свърта в черупката всичкото ми негодувание, че слънцето не ми стига. Дере по ръбовете натегнатата пружина, че още нещо има да се случва. Нещо, което е било записано някъде, от някой невидим дух със скрибуцаща перодръжка по гигантски папирус от лед, разпрострял се из Космоса.

Read more »