Танцът на цифрите

dancing ages

С танцуването на годините
Все повече ни стават дините
Кой де може да те свари
Гледа здраво да те натовари!

Стрелки се гонят до забрава
И сняг се сменя със морава
Стресиращ клаксон, звън и прах
“Кога последно се наспах?…”

И мечтаеш си в един момент
Не просто да си млад левент
Да можеш само на живота плетката
Да загърнеш на мечтите под наметката

Под покривалото им ще намериш красотите
В лампа улична, в лалета и графИти
В разцъфнала усмивка на приятел
Под една наметка – всеки е мечтател!

Да си пожелаем, Древний, твойта мъдрост
Повелител на търпение и доброта
Пък и да успеем пак под облак къдрав
За теб наздравица да вдигнем от душа!

Честит празник, Ниий! :*

Наздраве! :D

2006_2017_metaxa

Въпреки огромния зор напоследък и всичките дини, дето ми се изплъзват из-под-мишниците (като че съм ги киснала в глицеринов сапун), днес ме е обхванало някакво зверско спокойствие. И кво като са 48? 4х2=8… Лъха едно равновесие, сякаш. Напористост с ведро спокойствие. Дързост с плахо съмнение. Мързел с превъзбудена дееспособност. Мъдрост с борбена стеноразбивност… Едно и също си остава питието и вечното състояние на влюбеност, като неделима част от генотипа ми :D Само дето вече не ми се изчервяват ушите.

Наздраве и както казва Древния “Оставете си въображението на спокойствие” (все ще ги свърши по-добре от вас, добавка от мен ;) )

Melting

01_PICT6129u

*~*~*
Оставих топенето на теб, Януари!
Разтворих ръце – да прегърна голите клони
Усмивката – слънцето ми я нарисува!
Под капчука ще пъхна глава като птичка
Да вкуся облак – в капките отронен
Вятър вае фрески по изчистения свод
… Под дебелите подметки гъделичкат
Събудени от вечен спомен
Лазурно-златни връхчета живот!

/Flo, 01.2017/

Приказното ни Коледно тържество!

01_IMG_5495j

През 2-3 г. бандата щури глави в нашия Лаб (цялото име е ИБЕИ-БАН) се наговарят за превръщане на ежегодното издание на Коледното парти на института в карнавал. Досега сме имали какви ли не изпълнения, общо пет карнавала, вкл. и Ретро-парти (през 2013 г.). Този път дрескодът беше посветен на любими герои от приказки и филми. Дейна скоро не е била така вдъхновена да хване в кадър толкова настроение, смях, движения, емоции и цветове! Какво ли нямаше само! По едно време май не стигаше въздух, защото в залата се бяха събрали маскирани и немаскирани около 80 човека! Та… се надявах невероятната Круела де Вил (на горната снимка) да не е паркирала отвън и 101-те далматинци!

Read more »

… през есента

есен, шарколес

Звън – в подскока на синигер
Хрип – през утринна мъгла
Скок – листата на купчина
Бляс – окото на роса

Лист – по шапката се плъзнал
Кал – в подметка и педал
Спираш, дишаш и почиваш
На есента кристалния вокал…

/Flo, 10.2016/

Бедно, но не лошо

Виетнам, Там Дао

Джуан Дзъ, облечен с кърпена дреха от евтин плат, обут със сандали, подвързани с канап, минавал покрай управителя на царството Уей.

- Колко зле живеете, уважаеми! — възкликнал царят.

- Аз живея бедно, но не лошо, — отвърнал Джуан Дзъ. — Да имаш Пътя и силата му и да не ги реализираш в живота — това означава да живееш зле. Да се обличаш с кърпени дрехи и да носиш сандали с дупки — това значи да живееш бедно, но не лошо. На това се казва “да се родиш в лош час”. Не ви ли се е случвало, ваше величество, да гледате как се катери по дърветата голяма маймуна? Тя лесно се покачва върху кедър или камфорово дърво, с такава бързина се мята от клон на клон, че стрелецът с лък не може да се прицели в нея. Но ако се озове насред драки от дребни бодливи храсти, тя се промъква странично, несръчно, като непрекъснато стъпва погрешно и губи равновесие. И работата не е там, че й се налага да използва повече сила или мускулите й са отслабнали. Просто тя е попаднала в неподходяща за себе си среда и не може да покаже на какво е способна. Така е и с човека: когато има до себе си калпав управник или крадливи чиновници, то колкото и да иска да живее добре, ще може ли да постигне каквото желае?

(Из “Дао притчи”)

Слънчева обич

dandelion

Някога много, много отдавна, когато Времето било още свободно и необвързано с Ден и Нощ, и принудено да се съобразява с техните надбягвания, Земята била обгърната от пухкава облачна пелена. Сред всички облачета с раздърпани или сресани коси, с удължени личица или кълбести коремчета, ефирни или плътни, растяло едно пухкаво облаче, с рошава усмивка и закачлив нрав. Реело се то над света, над струните на реките и над облещенооки езера, растяло и се дивяло на красотата. Превърнало се в голям и силен облак, с мощни мишци, и къдравобял перчем. Една сутрин, докато Облакът се опитвал да подмами Луната да остане още малко да поиграят на жмичка, Слънцето изплувало от морската шир, румено и прекрасно в чистотата на своята младост. Разпуснатите му коси плиснали пътеки по гърба на морето, а то от гъдел ли, от щастие ли, накъдрило мокропламнали вълнички…

sunrise

Облакът, застинал в захлас, забравил за Луната, за това, че звездите до една изчезнали, че полята се изпъстрили в златно, реките и дори облещените очи на езерата блеснали в милиарди искрици! Стоял, втрещен от красотата на Слънцето, дори не забелязъл, че страните му са пламнали в руменина!
- Небеса! Тя е съвършената красота на този свят! Единствена и неповторима! – възкликнал Облака, влюбен до полуда в Слънцето.

cloud

От този ден, Облакът започнал да преследва златокосата господарка. Гонел Слънцето от мига, в който то отваряло очи и косите му се люшвали над земната шир. Гонел го в обедната мараня, и привечер, когато планините, полегнали на хълбок, протягали уютно склоновете си, за да приютят побягналото Слънце. Първоначално Слънцето много се разсърдило на Облака, задето го преследва. После започнало да играе с него на криеница и всичко живо по земя и вода, се радвало на приказните гледки, които изписвала в небесата тази любовна гонитба.

04_KM5195cg

Любовта на Облака, обаче, ставала все по-силна, все по-поглъщаща и обсебваща. В неговата ненаситност, земята, така жадуваща за благодатните лъчи на Слънцето, започнала да линее. Облакът постоянно се стремял да докосне Слънцето, да го обвие, да го приюти завинаги в пазвата си, за да бъде само негово! А и от жажда страдали всички, защото вместо да освободи част от своята влага като благодатен дъжд, Облакът растял и растял все повече, за да може да държи по-силно Слънцето в прегръдката си, и така сушата бавно, но постоянно отхапвала късчета зелена плът…

sunset

- Това не може да продължава така – мислело си Слънцето – Как да озаптя моя любим?! Трябва да разбере, че не може да съществувам само и единствено за него! Какво биха правили пеперудите, ако не изсуша крилцата им, когато излизат от какавидите? Как биха си намерили пътя птиците, литнали на юг? И как ще узрее гроздето, и руменоликите ябълки. Кой ще позлати листата и ще свири на арфа с лъчите на мъглата…

niebla

Помислило Слънцето, погледало своя любим Облак, голям и силен, с мощните му и ласкави ръце, с топлата и пухкава прегръдка, и решило какво ще направи. Протегнало лъчи към Облака и му казало:

- Любими мой! Виж как линее земята! Как са жадни за моята светлина и твоята живителна влага всички земни твари. Листати, космати и крилати същества, буболечки, фиданки, тръни и цветя, риби и водни кончета. Нима ще ги оставим така, светът да загине, заради нашата любов?! Любовта е дар, не окови! Не стъпва на руини, нито на пустиня и нещастия. Тя лети свободно, не вирее в чертози, пък били те и най-ефирните и прекрасни дебри на твоята небесна прегръдка! Дари им част от своята любов, мили мой, дай им живителнага влага, така както аз ще им дам светлина и топлина! Нека попият любовта ни и я носят завинаги с живота.

cloud

Облакът се спрял, вслушал се в думите на Слънцето, свило се от болка сърцето му и … тежко прокапали първите капки дъжд – наситени с горест, със сладка нега и обич. Протегнал се и обвил Слънцето в обятията си, а слънчевите коси се спуснали с цялата си прелест към поляните, обсипани с глухарчета. Смесили се лъчите с капките и там, където докосвали всяко глухарче, то се превръщало в пухкаво малко облаче, с корона от сребристи, ефирни лъчи.

dandelion

- Нашите рожби! – въкликнало Слънцето. Облакът, доста по-ефирен и втален от преди, без мощните мишци, с леко посивял перчем, с поразпокъсана роба, се усмихнал в най-лъчезарната дъга…

09_pict1747ucg

От онзи ден насетне, глухарчетата, пръснали се по земята, станали символ на любов. Наричат ги “слънчева обич”. Когато откъснеш глухарче, си намисляш желание и трябва много силно да вярваш, че ще се изпълни! Духнеш ли да пухкавите семенца, лъчите на слънчевата обич намират любимия човек и душата ти се слива с него завинаги.

Недей!…

езерото на нимфите


Тръгни си, лято! Тръгни си сега!
Не чакай да чуеш стъпки босоноги
Тръгвай преди да изсъхне мъзга
От спомен за вълните белороги

Преди да натежат от сбора жиците
И екота на жмичка да заглъхне
Тръгни сега, тръгни със птиците!
Преди солта по кожа да изпръхне

Не чакай сетна слънчогледна пита
И да осъмне пътя ти в мъгла
Остани си младо, недопито
Неукротимо, като дъхава шира

Тръгни, не чакай гладна нощ да тегне
И да ръфа на деня ти от безкрая!
Едно осилче остави ми, да ме жегва!…
Тръгни си!… И не ме чети до края!

/Flo, 09.2016/

Бягство

01_rain_PICT8255u

Ако все чакаш зло – не ще разцъфнеш в синева
С толкова възли е – на живота градежа
Успяват да избягат само стружки ръжда
Осмелили да се пуснат от крепежа…

/Flo, 09.2016/

Пак ще се срещнем… след 10 години!

2006--2016

2006 … … … 2016

Иначе казано, мае-аши-гери прави подготовка за нова учебна година! На миналите две не правих, в резултат ми се скъса трътката от работа, при това неравномерно!… (работата! не скъсването!) Сега внедряването на любима буква “Р” в името на месеца, ще стане поне без оплитане в космИ или грижа за това, дали някоя къдра ще се разкъдри от мъглите, които са така влудяващи през Септември!

Започва есента – любимият ми сезон на цветове! Може и да е последният на Дейна, която в последно време търпи постоянно разкрасяване с тиксо, поради разпад на пластмасарията. Но… продължава с достойнство да вади най-неповторимия цвят, явявал се някога на монитора ми. Хепи септембър, драги ученици! :D

Next Page »