ППЖ #21а: Идеята

Blogosreshta_21.01.2020

Липсваха ми блогосрещите! Ама колко точно ми липсваха разбрах едва днес, когато ви видях накуп, мили души, след 4 години! Още не мога да си събера крайчетата на ухилената като нахапан геврек физиономия! Невероятно е колко много общи спомени имаме, все прекрасни, кой от кой по-забавни! И все още можем страхотно да се веселим заедно и да споделяме радостите и промените. Е, малко сме пораснали, един се сдобил със снаха или зет, друг с внуче, трети с ишиас, четвърти с ново гадже – кой каквото има :roll: А най-веселото беше, че хвърлихме далеч напред шепа светулки – определихме място и дата за следваща среща. Пиша го тук, защото забравяте да си пиете онези там, известните листья, …. за подсещането, начи! Несериозници!

18 март, Дианабад

На всичко отгоре, се сдобих с ново Предизвикателство, отправено от Велин. Цитирам по памет:

- Виж сега… Еднаква торта всеки може да направи! В смисъл, еднаква отвсякъде. Ама защо не опиташ да направиш торта на сектори? Всеки сектор да е различен вид торта.
- Хмм… – вдигам заинтригувано вежди – Искаш да кажеш нещо като торта “Четири сезона”?
- Е, не знам сега, сезони ли ще се нарекат. Ама да са четири различни вида.
- Става!

В добавка Сан Антонио започна артистично да сгъва пръст след пръст, в опит да ме сплаши колко публикации в блога означава това: една за идеята (демек, това е #21а, сър, разбрахме ли се?), втора за измисляне на рецептата, трета за самото правене на тортата, и четвърта за … оценка на изпълнението на ППЖ-то.

Ама много ви обичам! Съгласявам се на всичко и закачливите ми импулси вече са се понесли към генератора на сладко свещенодействие (и рецептурника на отварите е от там :P ), запазено само за нетрадиционни идеи (любимите ми!). Че то живот без предизвикателства, живот ли е? :lol:

Незабравим…

pict1713u


“Vergissmeinnicht”…
/Eisbrecher/

Сърцето ти бие в бездна безбрежна
Последната ти дума нощта я пое
Толкова жестоко, толкова небрежно…
Съдбата далеч от мен те отне

Пуснах те…
Трябва да се освободя – да си върна покоя
А копнежът все догонва ме
Завинаги съм твоя…

“Прости ми – мислех си
И с мен остани!”
А казах само да не ме забравяш…
Една последна светлина
Преди сбогуване вземи
За мен завинаги незабравим

Потъва погледът в нощно червено
С последни сили откъснат в омая
Толкова жестоко е! Като олтар осветен
Лежиш пред мене… И това е края

Пуснах те…
Трябва да се освободя – да си върна покоя!
А копнежът все догонва ме
Завинаги съм твоя…

Този път трябва да бъде навеки
И тази рана също ще хване кора
Трябва да се освободя, да намеря пътеката
Все някога съдбата ще ни догони сама.

/опит за небуквален превод – Flo ;) )

Spiritual

05_pano_Bld_31.12.2019


*~*~*
Плиснали лъчи
Под тиха синева
Кой ли Слънцето взриви?
Копнежи носи ли нощта…

(Charlie Haden & Pat Metheny – Spiritual)

Вещици и хобита: между сладкарската шпатула и маламашката

01_before

Не е като да изпитвам специална страст към равносметките в края на всяка година, но 2019-та си заслужава да се отбележи. Първо, защото в последните три месеца от нея успях да се отърся (не без участието на видни представители на древните раси ;) ) от близо 4-годишна кома (ни образ, ни говор). Второ, защото установих болезнено, че причините да се вкарам в емоционална дупка от тип ВРЕД (Вещерска-Регресивна-Емоционална-Депресия) идват от факта, че айсберг с гола тиква се не бута, защото след удара се сяда по дупЕ и то под ожидаемия уровень на приземяването по подразбиране. После дойде осъзнаването, че сам човек, каквото си направи,… не само може да се вкара в дупка, ами и да се загърне в тригодишно (отлежало, та чак ферментирало) самосъжаление, защото никой в тоя свят (хеле, па това младите!) не е благодарен за мазолите и за окъсаната плетка на невроните ти. Най-важното, обаче, е че за пореден път се убедих, че излизането от това състояние става с още повече мазоли, съвсем реалистично получени вследствие на къртовски усилия, защото няма по-добър начин една вещица да повярва в себе си от това да сътвори собственоръчно реална магия, с резултат, който може да се види, да се пипне, да се вкуси.
Read more »

Сълзите на Есента

01_DSC04045_asgrcg

Пътеката се виеше между наредените с грациозна педантичност мраморни саксии, с дремещите в тях луковици на нарциси и лалета. Краят ѝ се губеше твърде близо до последните порти на обителта. “Все по-гъста мъгла с всяка сутрин” – монахът зиморничаво придърпа робата по-плътно над жилавите си рамене и вдигна поглед над притихналата градина. Дърветата, с тук-там останали последни съсухрени листа, се открояваха едно по едно с всяка следваща стъпка в мъглата. Сякаш танцуваха бавен танц в такт с музика, която само те бяха способни да чуят.
Read more »

Ако можеха да говорят #3

01_DSC03127_as

“За една целувка, мила моя, всичките звезди ще ти сваля”

02_DSC03129_as

“Да, да! После да ни се излюпят попови петолъчки и комети! Хайде, нема нужда!…”

03_PICT2849_as

“Как па веднъж не прибра прането тоя моя! Не знае, че пран, изоставен потник се скапва за една зима…, не е като едно време – непран издържаше поне за 3 поколения!”

04_PICT6770u_as

“Прическата ми може да е странна, но пък поне зъбите съм си ги запазила от бабино динозавърско време!”

05_DSC03340_as

“Добре, че снощи си направих ноктопластика! Никога не знаеш кога ще се наложи да позираш в авангарден ракурс…”

06_PICT5521u

“А бе не забелязва ли, че юг не е натам! И не става само с махане!…”

07_PICT8183acg

“Да ти се намират орехи за баклава? Или ще се излагаш да я правиш с фъстъци?…”

ФФ #5: Скок в голямата матрица


“Какъв ли ще си след още една година, Приятелю?”
(ФФ #4, 2009)

01_red leaves 2008.01_as_graphic

Не е за вярване, че цели 10 години са изминали от задаването на този въпрос. Уж страшно много време, ако си го представиш като събрана на една купчина шума от всичките 10 есени. А пък се усеща и като един дъх, ако си представиш как си проследявал вихрената смяна на сезоните в снимките на един добър приятел. Не, защото те е карал да го следиш, нито е настоявал за мнение. Ти просто си знaеш, че той съществува в едно специално измерение на красивото и променливото около нас, и ако ти изпуснеш първия сняг или внезапната лава на листата, там, в неговото си място ще го откриеш.
Read more »

On the edge…

01_IMG_8698


None is travelling
Here along this way but I,
This autumn evening.

02_sky_pict3530

Stabs the darkness
Clouds come from time to time -
and bring to men a chance to rest
from looking at the moon.

03_DSC03121_as

Darting dragon-fly!
Wake! The sky is light!
let us to the road
again…

04_pict3106u_1

Swallow in the dusk…
spare my little
buzzing friends
Among the flowers

05_sand_3420

Floats and balances
In the sea-surf edge
mingling with
bright small shells ..

/Matsuo Bashō/

По следите на феите

01_DSC03845_as


Възрасти (всички в едно)
Душата (една и съща)
Цветовете (различни всеки миг)

02_DSC03860_as

Дори бодилът става податлив
Когато го обгръщаш с нежност…

03_DSC03866_as

Утро, дай ми глътка
От твоята свежест!
Да отмие калта от мислите ми…

04_DSC03858_as

Намерих в росата
Кичур от коси на фея
Влюбена ли е?…

05_DSC03836_as

По самодивни клепки
Росата оставя следи
… Чака снега!

За разстоянието

04_rust_PICT3881


Когато си твърде близо до даден обект, понякога забравяш, че съществува
Толкова си свикнал да ти е в полезрението, че не виждаш очертанията му на фокус
Губиш представа за промените в цвета на настроенията му, за нюансите на тревога и щастие
В такива случаи, за онзи обект е по-добре да се дръпне назад и да изчака
Да го фокусираш отново

Да пием за това да намираме винаги правилното разстояние до обекта
И най-добрата за неговите светлина и топлина апертура на душата…

05_rust_PICT3883_bw

Next Page »