Слънчева обич

dandelion

Някога много, много отдавна, когато Времето било още свободно и необвързано с Ден и Нощ, и принудено да се съобразява с техните надбягвания, Земята била обгърната от пухкава облачна пелена. Сред всички облачета с раздърпани или сресани коси, с удължени личица или кълбести коремчета, ефирни или плътни, растяло едно пухкаво облаче, с рошава усмивка и закачлив нрав. Реело се то над света, над струните на реките и над облещенооки езера, растяло и се дивяло на красотата. Превърнало се в голям и силен облак, с мощни мишци, и къдравобял перчем. Една сутрин, докато Облакът се опитвал да подмами Луната да остане още малко да поиграят на жмичка, Слънцето изплувало от морската шир, румено и прекрасно в чистотата на своята младост. Разпуснатите му коси плиснали пътеки по гърба на морето, а то от гъдел ли, от щастие ли, накъдрило мокропламнали вълнички…

sunrise

Облакът, застинал в захлас, забравил за Луната, за това, че звездите до една изчезнали, че полята се изпъстрили в златно, реките и дори облещените очи на езерата блеснали в милиарди искрици! Стоял, втрещен от красотата на Слънцето, дори не забелязъл, че страните му са пламнали в руменина!
- Небеса! Тя е съвършената красота на този свят! Единствена и неповторима! – възкликнал Облака, влюбен до полуда в Слънцето.

cloud

От този ден, Облакът започнал да преследва златокосата господарка. Гонел Слънцето от мига, в който то отваряло очи и косите му се люшвали над земната шир. Гонел го в обедната мараня, и привечер, когато планините, полегнали на хълбок, протягали уютно склоновете си, за да приютят побягналото Слънце. Първоначално Слънцето много се разсърдило на Облака, задето го преследва. После започнало да играе с него на криеница и всичко живо по земя и вода, се радвало на приказните гледки, които изписвала в небесата тази любовна гонитба.

04_KM5195cg

Любовта на Облака, обаче, ставала все по-силна, все по-поглъщаща и обсебваща. В неговата ненаситност, земята, така жадуваща за благодатните лъчи на Слънцето, започнала да линее. Облакът постоянно се стремял да докосне Слънцето, да го обвие, да го приюти завинаги в пазвата си, за да бъде само негово! А и от жажда страдали всички, защото вместо да освободи част от своята влага като благодатен дъжд, Облакът растял и растял все повече, за да може да държи по-силно Слънцето в прегръдката си, и така сушата бавно, но постоянно отхапвала късчета зелена плът…

sunset

- Това не може да продължава така – мислело си Слънцето – Как да озаптя моя любим?! Трябва да разбере, че не може да съществувам само и единствено за него! Какво биха правили пеперудите, ако не изсуша крилцата им, когато излизат от какавидите? Как биха си намерили пътя птиците, литнали на юг? И как ще узрее гроздето, и руменоликите ябълки. Кой ще позлати листата и ще свири на арфа с лъчите на мъглата…

niebla

Помислило Слънцето, погледало своя любим Облак, голям и силен, с мощните му и ласкави ръце, с топлата и пухкава прегръдка, и решило какво ще направи. Протегнало лъчи към Облака и му казало:

- Любими мой! Виж как линее земята! Как са жадни за моята светлина и твоята живителна влага всички земни твари. Листати, космати и крилати същества, буболечки, фиданки, тръни и цветя, риби и водни кончета. Нима ще ги оставим така, светът да загине, заради нашата любов?! Любовта е дар, не окови! Не стъпва на руини, нито на пустиня и нещастия. Тя лети свободно, не вирее в чертози, пък били те и най-ефирните и прекрасни дебри на твоята небесна прегръдка! Дари им част от своята любов, мили мой, дай им живителнага влага, така както аз ще им дам светлина и топлина! Нека попият любовта ни и я носят завинаги с живота.

cloud

Облакът се спрял, вслушал се в думите на Слънцето, свило се от болка сърцето му и … тежко прокапали първите капки дъжд – наситени с горест, със сладка нега и обич. Протегнал се и обвил Слънцето в обятията си, а слънчевите коси се спуснали с цялата си прелест към поляните, обсипани с глухарчета. Смесили се лъчите с капките и там, където докосвали всяко глухарче, то се превръщало в пухкаво малко облаче, с корона от сребристи, ефирни лъчи.

dandelion

- Нашите рожби! – въкликнало Слънцето. Облакът, доста по-ефирен и втален от преди, без мощните мишци, с леко посивял перчем, с поразпокъсана роба, се усмихнал в най-лъчезарната дъга…

09_pict1747ucg

От онзи ден насетне, глухарчетата, пръснали се по земята, станали символ на любов. Наричат ги “слънчева обич”. Когато откъснеш глухарче, си намисляш желание и трябва много силно да вярваш, че ще се изпълни! Духнеш ли да пухкавите семенца, лъчите на слънчевата обич намират любимия човек и душата ти се слива с него завинаги.

Недей!…

езерото на нимфите


Тръгни си, лято! Тръгни си сега!
Не чакай да чуеш стъпки босоноги
Тръгвай преди да изсъхне мъзга
От спомен за вълните белороги

Преди да натежат от сбора жиците
И екота на жмичка да заглъхне
Тръгни сега, тръгни със птиците!
Преди солта по кожа да изпръхне

Не чакай сетна слънчогледна пита
И да осъмне пътя ти в мъгла
Остани си младо, недопито
Неукротимо, като дъхава шира

Тръгни, не чакай гладна нощ да тегне
И да ръфа на деня ти от безкрая!
Едно осилче остави ми, да ме жегва!…
Тръгни си!… И не ме чети до края!

/Flo, 09.2016/

Бягство

01_rain_PICT8255u

Ако все чакаш зло – не ще разцъфнеш в синева
С толкова възли е – на живота градежа
Успяват да избягат само стружки ръжда
Осмелили да се пуснат от крепежа…

/Flo, 09.2016/

Пак ще се срещнем… след 10 години!

2006--2016

2006 … … … 2016

Иначе казано, мае-аши-гери прави подготовка за нова учебна година! На миналите две не правих, в резултат ми се скъса трътката от работа, при това неравномерно!… (работата! не скъсването!) Сега внедряването на любима буква “Р” в името на месеца, ще стане поне без оплитане в космИ или грижа за това, дали някоя къдра ще се разкъдри от мъглите, които са така влудяващи през Септември!

Започва есента – любимият ми сезон на цветове! Може и да е последният на Дейна, която в последно време търпи постоянно разкрасяване с тиксо, поради разпад на пластмасарията. Но… продължава с достойнство да вади най-неповторимия цвят, явявал се някога на монитора ми. Хепи септембър, драги ученици! :D

Като…

dew


* * *
Като среща си – изневиделица сбъдната
Дъха задържала в прегръдка
Като страст- утолена до спазъм
И гора си, и извор във тъмното
Уловена сред мъхове глътка
Като огън на грях неизказан…

/Flo, 06.2016/

Зад завесата на магията

Дени

Тя е вълшебница! Дали с изисканата строгост на молива, или в задъхания танц на багрите. В еротичната мекота на въглена или с осезаемата перфектност на писалката на таблета. В нейните ръце и от нейната душа оживяват погледи и усмивка. Политат облачета и мечти! :) Пламенни жени танцуват болеро, полъхва вятъра и гали треви и коси, пъплят насекоми и паяци, пърхат птици и поглеждат дяволито.

collibri

Щастлива съм да споделя с вас, че точно на рождения си ден 19 май (четвъртък), Дени открива своята самостоятелна изложба! Тя е посветена на красотата на сътвореното от природата. “Илюстратория” включва научни и научно-популярни илюстрации и мястото и е избрано перфектно:

- Национален пририродонаучен музей, бул. Цар Освободител 1
- Откриване: 19 май, 19:00 ч.

Illustratoria

Такова великолепие не е за изпускане! :)

Честито, Дени! Да си жива и здрава, Магьоснице! Много те обичаме! :*

She is my sin

me с ножче и козина

Георгичка се готви за среща с Дракона! ;)
Бъдете борбени!
И влюбени!
Бъдете себе си!

За приятелството…

tulip

“Един младеж помоли:
- Кажи ни за Приятелството.
А той отвърна с думите:
- Приятелят ти е отговор на нуждата ти.
Той е твоята нива, където сееш с любов и жънеш с благодарност.
Той ти е трапеза и огнище, ти идеш при него да се заситиш и да намериш мир.

Когато приятелят ти говори от сърце, не се боиш да изразиш както твоето съгласие, така и твоето несъгласие.
Но ако приятелят ти мълчи, ти непрестанно се вслушваш в сърцето му;
защото в приятелството всички мисли, всички желания, всички надежди се раждат и споделят с безмълвна радост.

Когато се отделяш от приятеля си, не скърбиш;
защото онова, което най-много харесваш в него, бива по-ясно в отсъствието му, както планината се вижда на катерача по-ясна откъм полето.
И нека в приятелството няма друга цел освен вглъбяването на духа.
Понеже любовта, която търси друго освен разкриване на собственото си тайнство, не е любов, а хвърлена напразно рибарска мрежа…”

NeeAnn

Най-доброто у теб да бъде за приятеля ти.
Ако той иска да познае водите на прилива ти, нека познае и отлива ти.

Какво ти е сторил приятелят ти, та го търсиш да убиете времето?
Търси го да изживеете времето.
Нему е дадено да удовлетвори нуждата ти, не да запълни празнотата ти.

И в сладостта на приятелството нека има смях и споделена радост.
Защото в росата на дребните радости сърцето намира утрото си и с нея то се ободрява.”

/Из “Пророкът”, Халил Джубран/

Да те има, да си до мен, да те тормозя за какви ли не щуротии (винаги, когато ми изригне лавата), да ме търпиш (е, и аз теб!), да ме съветваш, да ми начукваш канчето (когато заслужавам), да ме вадиш от тръни и ями (.. за косата, ако се налага), и да ме смъкваш на земята (дори да си падам на д…то!), да ме изслушваш, и … да не ме слушаш абсолютно винаги :) )… е най-прекрасната споделена радост, която може да се случи на един човек! :D

Какво да добавя още, освен да ти пожелая цялото слънце и щастие, която истински заслужаваш, Ники! Бъди жив и здрав!

Весел празник! :-*

Mae-ashi-немае-geri

katana

Warrior Angels
Protect children
See God
Bright swords
Gentle faces

/Michael Spangle/

A case of You

dew

/заедно с Ana Moura и Joni Mitchell/


Just before our love got lost you said
“I am as constant as a northern star”
And I said “Constantly in the darkness
Where’s that at?
If you want me I’ll be in the bar”

On the back of a cartoon coaster
In the blue TV screen light
I drew a map of Canada
Oh, Canada
With your face sketched on it twice

Oh, you’re in my blood like holy wine
You taste so bitter and so sweet
Oh, I could drink a case of you, darling
And I would still be on my feet
I would still be on my feet

fallen blossom


I am a lonely painter
I live in a box of paints
I’m frightened by the devil
And I’m drawn to those ones that ain’t afraid

I remember that time you told me:
“Love is touching souls”
Surely you touched mine
‘Cause part of you pours out of me
In these lines from time to time

Oh, you’re in my blood like holy wine
You taste so bitter and so sweet
Oh, I could drink a case of you, darling
And I would still be on my feet
I would still be on my feet

sunset


I met a woman
She had a mouth like yours
She knew your life
She knew your devils and your deeds
And she said
“Go to him, stay with him if you can
But be prepared to bleed”

Oh, but you are in my blood like holy wine
You taste so bitter and so sweet
Oh, I could drink a case of you, darling
And I would still be on my feet
I would still be on my feet

Next Page »