Така и не мога да си спомня кога се е родила страстта ми към музиката. Сигурно си я нося в мен по рождение. Родителите ми разправяха една случка от времето, когато съм била бебе. Оставили ме на баба ми и отишли на концерт в лятното кино, на групата “Los Paraguayos”. Майка ми често си спомня как бил закъснял автобуса, а те слезли усмихнати, готини – прекрасни, снажни мъже! С пъстрите пончо на раменете, със сомбрерата, с китарите… И Арфата! Нашите толкова били омагьосани, че се върнали, взели ме и с бебешката количка отишли да изслушат и втория концерт, вече пред киното. Май това трябва да ми е бил първия спомен, но въпреки вродената ми музикалност, не го помня от нивото на крехките ми 6 месеца по онова време… Но пък с Тях, с тези слънчеви muchachos мина цялото ми детство, тийнейджърските години, че и отвъд
Read more »

Винаги ми подава Ръка и ме прегръща в дълбините си, за да ме извади от моите. В Нейните винаги е и по-светло, и по-чисто, и по-вкусен е дъха на пръски и мехурчета.

Винаги можеш да намериш познато Лице, което да ти каже “Успокой се! И морето не е все бурно, нито реката все пенлива!”. Вземи глътка, две, колко поискаш…

Колкото капичици успеят да хванат окото, кадъра, устните… Всяка една не е за изпускане, нито една – не стига за пресищане.

Усмихвам се на покатерения Гориляк. Колко пъти се връщам при теб – същество, изваяно от случайното съчетание на вискозитет, земно притегляне и светлина!

Всичко е в Теб! И лъчите, отразени и погълнати. И плътността на раздиплените състояния, оставили следи в спомените. И формите, които искаш да докоснеш, а са неуловими като морско конче…

Приемам те, пречистваща и вдъхновяваща. С изненадите и с познатото, което ваеш, да ми напомниш, че и променливите неща се връщат накрая в своето русло – двете ми събрани шепи.

Пия от теб, втечнена светлина! Сила е твоето постоянство. Надежда – бистрата ти непредвидимост. Щастие – да мога да се връщам при Теб.

Под кожата си ми!
Вплетен в мрежата от капиляри
С бягащи като от взрив еритроцити
Когато ме докоснеш
Като вкуса на кръв по устните
Когато усетя, че ме няма
В мислите ти…

Под кожата си ми…
Гъдел, съединяващ невроните
Дъга рефлексна на щастие
Отнело болката в миг на разлистване
И парченце дращещ хитин
Пробождащо ме като мълния
Когато те няма
До мен

Под кожата си ми, а понякога
Ми иде да я остържа сама!
Да я разлистя!
Да я разтворя тази многопластовост
Променливост внезапна, която захвърля ме
Ту в огън, ту в смразяваща тъма
…
А седя в пустотата, безкръвна
Поглед впила на розата в мандалата
С благодарност, че те има(х)
на света…

Винаги съм твърдяла, че отпуските носят само вреда! Ако не в генерален план, поне в личен с абсолютна сигурност! Особено принудителните отпуски! И особено ако са продължили повече от два месеца в къщи, покрай пране, чистене, лаптопа, когато не обикаляш сервизните помещения за слугинаж и задоволяване на кулинарни пристрастия. Включително, да си месиш ей, такива лимецови содени питки… Рецепта няма да ви давам, че ще наруша имиджа на блога, в който присъстват само вещерски рецепти…

Read more »

Пролетта идва бавно и тихо,
за да позволи на Зимата да се оттегли
бавно и тихо.

Цветът на планинския следобед
е с оттенък на носталгия.
Ужасна война сякаш
оставила е своите следи -
безброй венчелистчета на раздяла и смърт
в бяло и виолетово.
Много нежно раната се отваря
в дълбините на сърцето ми.
Цветът ѝ – цвят на кръв
Плътта ѝ е раздяла.

Красотата на Пролетта препречва моя път.
Как мога да намеря друга пътека нагоре в планината?

Толкова страдам. Душата ми е замръзнала.
Сърцето ми вибрира като крехката струна на лютня,
оставена навън в бурна нощ.
Да, наистина е там. Пролетта е дошла.
Но траурът кънти ясно, безпогрешно,
сред прекрасните звуци на птиците.
Сутрешната мъгла вече се ражда.
Бризът на пролетта в песента ѝ
е както моята любов, така и отчаянието ми.

Вселената е толкова безразлична. Защо?
До пристанището дойдох сам,
и сега си тръгвам сам.
Има толкова много пътеки, които водят към дома.
Всички ми говорят в тишината.
Призовавам абсолютната чистота.

Пролетта е дошла до всеки ъгъл от десетте посоки.
Уви, нейната песен е само раздяла.

/Тик Нят Хан, 1951/

(Disturbed, “The Sound of Silence“)

Здравей, Тъма!
Не сме били никога приятели с теб, знаеш…
Дете на Светлината съм
Но ме повика и дойдох, закопняла
За тези видения, които ми носиш
За семената, които ми даде да засея
Да усетя как кълнят в мислите ми
В звука на тишината

С мен бродиш в неспокойни сънища
По тесни улици от неодялан камък
Във влажния студ, под уличните лампи с ореол
Пробожда взора ми светкавицата на неона
И в голата му светлина видях хиляди хора
Да разговарят без да си говорят
Да слушат без да се чуват
Да пишат песни, които никой няма да посмее да изпее
Да наруши звука на тишината

“Глупаци!” – изкрещях им – “Вие не знаете!
Тишината расте, като тумор
Чуйте думите ми, бих могла да ви науча
Вземете ръцете ми, за да мога да ви достигна”
Но думите като безшумни дъждовни капки
Попиха в извора на тишината

Бледи кълнове под клепачите
Отблясък от думи на неонов и измислен бог
Отговор на молитви…
“Думите на пророците са изписани
по стените на метрото… и на душите ви
Нашепват в музиката на тишината”

Добре дошла, Тъма
Моя нова приятелко!…

/небуквален превод Flo/

До: Главната редакция на вестник “Шарко-Нюз”
Отдел: Магически създания с божествен, обреден, извънземен и халюциногенен произход
Колонка за реклами и обяви

ОБЯВА


Относително млада (родена след пещерните рисунки в Ласко), добре запазена (без чене, без пердета, все още “на фокус”), атрактивна (активна в тъмната част на денонощието, поради което) фото-ловкиня на дракони предлага на вашето внимание способностите си, придобити в дългата професионална практика.

ПРОФЕСИОНАЛНИ КАЧЕСТВА:

- зверско търпение – диаметър на нервите малко по-голям от тези на тибетски як, клинично изпитани в съвместно съжителство с лами (зъбати чудовища, роднини на змейовете, да не се бърка с кротки южноамерикански тревопасни), горгони-медузи, баншита и годзили до девето коляно;

- добро образование – сертификат за курсове по математичеко магимоделиране, изобразително изкуство (грим, векторна графика на паразитна фауна), хореография и фолклор (средно ниво belly dance, змиевидни ръце, прави/обратни осморки, народни танци, особено необходими за лов на самодиви по Еньовден);

- хладнокръвие – средна денонощна температура 35.4C, забавен метаболизъм (а.к.а зиморничавост), необходим за залавяне на огнедишащи твари.

Предлага услугите си за залавяне на следните магически създания:

- лами (1 до 3 глави), в т.ч. тъщи, свекърви, ревниви любовници, съпруги;

- ненавреме събудили се Спящи красавици (по-ранобудни или по-блудни, прибиращи се в ранни зори или неприбиращи се изобщо); работодателят плаща самолетния билет за връщане в изходния замък;

- змейове или дракони (с/без рога), в т.ч. филогенетично родствени с работодателя или не, хвърлящи огън и жупел или с кротко пиянство (за предпочитане).

- магипланктон – русалки, самодиви, вампири, караконджули, духове (в т.ч. домашни на светлинна диета, посещаващи нощем лампата в хладилника), еднорози (изневерили за първи път); поръчки за гоблини и тролове не се приемат (поради неподходящия цветови профил на кожата им, поемат светлината напълно, а обективът се зацапва необратимо).

Обектите се залавят задължително на фокус, в подходяща цветова гама (или черно-бяло, според натюрела), в предпочитан дрескод (от снимка по бели гащи до ретро, vintage или lomo).

Цени на услугите: зависи от предлаганите на пазара въоръжения (напр. един SONY 50/1.4 би бил добра сделка за залавяне на триглава ламя, забравила да посети за трети път дървото със златни ябълки на тримата братя и заприказвала се за маникюр с Ева и змията (на знаете кое дърво).

За контакти:
ПК: Platan (Шарколес)
Фло-Дра фон Щрак
До поискване (а тя ще ви поиска…)

Толкова много време мина от последното отваряне на онова древно четиво с разкривени букви и позацапани рисунки на коренища, венчелистчета и крачка на насекоми, изсъхнали под особен ъгъл, че вече не помня какво съм чела и споделяла с вас. Знам само, че за последните 10 г. (десет! не може да бъде!!!), “Рецептурник на отварите” не е мръднал и си е все така свеж (в смисъл, не се разпада съвсем като го отвориш на съдържанието), докато за себе си не знам дали мога да го кажа (в смисъл, ако се сгъна за да си прибера разпиляно съдържание по пода, има известен риск от разпад). И това въпреки тоновете изпити отвари за лечение на депресия, за повишаване на самочувствието, любовно биле и въпреки педантичното взимане на дозата (3 х 3 суп. л.) вивалавидавин. А десет години за една вещица са доста представителен период за улягане (приспособяване на рошавостта на мислите към разположението на снопчетата по метлата), стабилизиране (количеството на изпитите отвари отговарят на емоционалния титър при запазване на широчината на усмивката и липса на поражения върху околната посуда), и помъдряване (самочувствието е право пропорционално на качеството на направените магии с положителен резултат, а не на количеството селф-магии в една или друга посока по скàлата за одобрение ЯС (”Яга – Снежанка”). Та след толкова време, мога вече по-спокойно да отгърна пожълтелите страници, защото този път немирно кръжащите дрозофилки на мислите ме водят към раздел, предназначен “само за мъже”! … Хм, учудващо малко странички, обаче. Явно мъжката половина е с доста пестеливи нужди и се справя без намеса на дроги със съмнителен произход, т.е. забъркани от вещици (изключая манджите на собствените им такива, прелитащи в кухнята).

Read more »

“Андре! От кой гарбидж взе този слънцезащитен лосион?! Не мога да си намокря главата!”

“Има ли някакво значение, Хортензия! Главата ти никога няма да стане впечатляваща като моята…”

“Защо не си взех допълнителни кесийки!? Сега ще плащам свръх-багаж,… ако успея да отлепя от тая.. писта?!”

“Изобщо не си мисли, че отзад не те виждам! Чувам как ти щракат… зъбите!”

“Ззззлузззай, зя, пицззз! Кат ми видизззз музззтазите в тазз конфигуразззия – безззззжжжзз да те няма!!”