Битката на титаните

DSC06147_as


- Не давам да плъзнеш сянка горчива
В моето късче небе!
Нито да яхнеш залязваща грива
Когато бог те позове!

Няма да пусна сивите пръсти
Следа от дим да изпредат
Нито крилете на птици чевръсти
На слънцето пътя да спрат

- Жарта на деня е всесилна, могъща
Махни се или в огън изгори!
Нощта неизбежна е, спирала вездесъща
В утробата ѝ Ден ще се роди…

Щуротевини

01_DSC04603_as

Много неща има сбъркани в тая година. В това, че сливите цъфнаха без мен. Или затова, че синигерите не искаха да взимат семена от ръката ми,… защото някой им беше сложил безопасни (и пълни) хранилки. Или защото не пътувам с автобуса на юг, да снимам отвисоко, над мантинелата, зелените гърбове на хълмовете. Сбъркано е, защото прегърнахме страха и желанието да се срещаме един с друг, се стопи постепенно. Останаха жилките на спомените… да ни убиват като неносени дълго обувки.

02_PICT0327_as

Цяла пролет тляхме затворени, като влажно сено под навеса на грижи и страхове, докато през юли не пламнаха пожарите. Повсеместни! На кой в мислите, на кой – в джоба, на щастливиците – в сърцата, на честните и търпеливите – в очите! Колкото по-дълго те съсухря огорчението, чувството за несправедливост, толкова по-истинска е праханта и по-качествено избухва кладата. Като августовски стърнища…

03_DSC04129_as

И лятото дойде някак колебливо. Маковете останаха непогалени, скорците – непосрещнати, вишните – невкусени. Само слънцето неотклонно вдяваше нишките на залеза между развятите знамена на Триъгълника, като наниз семена… За бъдеща сеитба.

04_PICT3002u

И сякаш тук е заровена тайната на добрата жътва! Не знаеш от кое семенце ще изникне по-успешния, по-якия и здравия клас. Дали най-отбраните ще утолят глада в нетърпеливите очи? А кой ще ги отбере и докато ги пробира, почвата ще погълне жадно останките от пороя, помел калта. Трябва да се засеят всички, малки и големи, поолющени и цели, узрели отдавна и туку-що отделили се от класовете. Заедно – в една нива.

05_pict4313

И дните ми са някак сбъркани…, като да тичаш срещу безпощаден вятър. А хем знаеш, че ще ти обрули шушулките като на боб-приткар по пладне, и никога вече зърно не ще захлебиш… Ама на, пусто, обичаш го този вятър. Но най-сбърканото от всичко са нощите. Лято е, а по нищо не личи. Няма ги, щурците! Винаги с август идва и тяхната песен. Аз ли остарях и оглушах!? Те ли ни намразиха и изоставиха? И тях ли ги е тръшнала пандемията, щото и за нея казваме “щура работа”.

Отварям широко прозореца. Пускам прохладата да потече през мен и отнесе праха. Погледът ми търси Орион. Ослушвайте се, хора. Чуете ли щурците или пък видите следващия месец полегналия Орион, поне ще знаете че има на тая планета и неща, които се случват закономерно и неизменно. В очите ви пак ще светне влага, а под пръстите – ще усещате свежестта на новия живот. На лятото кожата е зелена…

06_PICT4401_ascg

Заедно – срещу мафията!

IMG_20200716_200529_as

Музиката!…

01_DSC03376_as

Така и не мога да си спомня кога се е родила страстта ми към музиката. Сигурно си я нося в мен по рождение. Родителите ми разправяха една случка от времето, когато съм била бебе. Оставили ме на баба ми и отишли на концерт в лятното кино, на групата “Los Paraguayos”. Майка ми често си спомня как бил закъснял автобуса, а те слезли усмихнати, готини – прекрасни, снажни мъже! С пъстрите пончо на раменете, със сомбрерата, с китарите… И Арфата! Нашите толкова били омагьосани, че се върнали, взели ме и с бебешката количка отишли да изслушат и втория концерт, вече пред киното. Май това трябва да ми е бил първия спомен, но въпреки вродената ми музикалност, не го помня от нивото на крехките ми 6 месеца по онова време… Но пък с Тях, с тези слънчеви muchachos мина цялото ми детство, тийнейджърските години, че и отвъд :)
Read more »

Водата разказва #3

01_DSC05485_bwas1

Винаги ми подава Ръка и ме прегръща в дълбините си, за да ме извади от моите. В Нейните винаги е и по-светло, и по-чисто, и по-вкусен е дъха на пръски и мехурчета.

02_DSC05492_bwas_illook

Винаги можеш да намериш познато Лице, което да ти каже “Успокой се! И морето не е все бурно, нито реката все пенлива!”. Вземи глътка, две, колко поискаш…

03_DSC05490_bwasillook

Колкото капичици успеят да хванат окото, кадъра, устните… Всяка една не е за изпускане, нито една – не стига за пресищане.

04_pict1337_bwas_ilook

Усмихвам се на покатерения Гориляк. Колко пъти се връщам при теб – същество, изваяно от случайното съчетание на вискозитет, земно притегляне и светлина!

05_DSC05493_bwas_illook

Всичко е в Теб! И лъчите, отразени и погълнати. И плътността на раздиплените състояния, оставили следи в спомените. И формите, които искаш да докоснеш, а са неуловими като морско конче…

06_DSC05498_bwas_ilook

Приемам те, пречистваща и вдъхновяваща. С изненадите и с познатото, което ваеш, да ми напомниш, че и променливите неща се връщат накрая в своето русло – двете ми събрани шепи.

07_DSC05626_bwas_ilook_cg

Пия от теб, втечнена светлина! Сила е твоето постоянство. Надежда – бистрата ти непредвидимост. Щастие – да мога да се връщам при Теб.

… under my skin

rose


Под кожата си ми!
Вплетен в мрежата от капиляри
С бягащи като от взрив еритроцити
Когато ме докоснеш
Като вкуса на кръв по устните
Когато усетя, че ме няма
В мислите ти…

Под кожата си ми…
Гъдел, съединяващ невроните
Дъга рефлексна на щастие
Отнело болката в миг на разлистване
И парченце дращещ хитин
Пробождащо ме като мълния
Когато те няма
До мен

Под кожата си ми, а понякога
Ми иде да я остържа сама!
Да я разлистя!
Да я разтворя тази многопластовост
Променливост внезапна, която захвърля ме
Ту в огън, ту в смразяваща тъма

А седя в пустотата, безкръвна
Поглед впила на розата в мандалата
С благодарност, че те има(х)
на света…

Back to work

Винаги съм твърдяла, че отпуските носят само вреда! Ако не в генерален план, поне в личен с абсолютна сигурност! Особено принудителните отпуски! И особено ако са продължили повече от два месеца в къщи, покрай пране, чистене, лаптопа, когато не обикаляш сервизните помещения за слугинаж и задоволяване на кулинарни пристрастия. Включително, да си месиш ей, такива лимецови содени питки… Рецепта няма да ви давам, че ще наруша имиджа на блога, в който присъстват само вещерски рецепти…

00_DSC05227_ascg

Read more »

The beauty of spring blocks my way (Thich Nhat Hanh)

01_DSC05356_asgr_softlight_cg


Пролетта идва бавно и тихо,
за да позволи на Зимата да се оттегли
бавно и тихо.

Цветът на планинския следобед
е с оттенък на носталгия.
Ужасна война сякаш
оставила е своите следи -
безброй венчелистчета на раздяла и смърт
в бяло и виолетово.
Много нежно раната се отваря
в дълбините на сърцето ми.
Цветът ѝ – цвят на кръв
Плътта ѝ е раздяла.

02_DSC05367_ill_look_cg

Красотата на Пролетта препречва моя път.
Как мога да намеря друга пътека нагоре в планината?

Толкова страдам. Душата ми е замръзнала.
Сърцето ми вибрира като крехката струна на лютня,
оставена навън в бурна нощ.
Да, наистина е там. Пролетта е дошла.
Но траурът кънти ясно, безпогрешно,
сред прекрасните звуци на птиците.
Сутрешната мъгла вече се ражда.
Бризът на пролетта в песента ѝ
е както моята любов, така и отчаянието ми.

03_DSC05364_asgr_cg

Вселената е толкова безразлична. Защо?
До пристанището дойдох сам,
и сега си тръгвам сам.
Има толкова много пътеки, които водят към дома.
Всички ми говорят в тишината.
Призовавам абсолютната чистота.

Пролетта е дошла до всеки ъгъл от десетте посоки.
Уви, нейната песен е само раздяла.

/Тик Нят Хан, 1951/

The Sound of Silence

(Disturbed, “The Sound of Silence“)

01_sky_pict6998ubw


Здравей, Тъма!
Не сме били никога приятели с теб, знаеш…
Дете на Светлината съм
Но ме повика и дойдох, закопняла
За тези видения, които ми носиш
За семената, които ми даде да засея
Да усетя как кълнят в мислите ми
В звука на тишината

С мен бродиш в неспокойни сънища
По тесни улици от неодялан камък
Във влажния студ, под уличните лампи с ореол
Пробожда взора ми светкавицата на неона
И в голата му светлина видях хиляди хора
Да разговарят без да си говорят
Да слушат без да се чуват
Да пишат песни, които никой няма да посмее да изпее
Да наруши звука на тишината

02_DSC03820_as_BW

“Глупаци!” – изкрещях им – “Вие не знаете!
Тишината расте, като тумор
Чуйте думите ми, бих могла да ви науча
Вземете ръцете ми, за да мога да ви достигна”
Но думите като безшумни дъждовни капки
Попиха в извора на тишината

03_PICT6909ubw

Бледи кълнове под клепачите
Отблясък от думи на неонов и измислен бог
Отговор на молитви…
“Думите на пророците са изписани
по стените на метрото… и на душите ви
Нашепват в музиката на тишината”

Добре дошла, Тъма
Моя нова приятелко!…

/небуквален превод Flo/

Обява за търсене на работа

До: Главната редакция на вестник “Шарко-Нюз”
Отдел: Магически създания с божествен, обреден, извънземен и халюциногенен произход
Колонка за реклами и обяви

Dragonhunter


ОБЯВА


Относително млада (родена след пещерните рисунки в Ласко), добре запазена (без чене, без пердета, все още “на фокус”), атрактивна (активна в тъмната част на денонощието, поради което) фото-ловкиня на дракони предлага на вашето внимание способностите си, придобити в дългата професионална практика.

ПРОФЕСИОНАЛНИ КАЧЕСТВА:

- зверско търпение – диаметър на нервите малко по-голям от тези на тибетски як, клинично изпитани в съвместно съжителство с лами (зъбати чудовища, роднини на змейовете, да не се бърка с кротки южноамерикански тревопасни), горгони-медузи, баншита и годзили до девето коляно;

- добро образование – сертификат за курсове по математичеко магимоделиране, изобразително изкуство (грим, векторна графика на паразитна фауна), хореография и фолклор (средно ниво belly dance, змиевидни ръце, прави/обратни осморки, народни танци, особено необходими за лов на самодиви по Еньовден);

- хладнокръвие – средна денонощна температура 35.4C, забавен метаболизъм (а.к.а зиморничавост), необходим за залавяне на огнедишащи твари.

Предлага услугите си за залавяне на следните магически създания:

- лами (1 до 3 глави), в т.ч. тъщи, свекърви, ревниви любовници, съпруги;

- ненавреме събудили се Спящи красавици (по-ранобудни или по-блудни, прибиращи се в ранни зори или неприбиращи се изобщо); работодателят плаща самолетния билет за връщане в изходния замък;

- змейове или дракони (с/без рога), в т.ч. филогенетично родствени с работодателя или не, хвърлящи огън и жупел или с кротко пиянство (за предпочитане).

- магипланктон – русалки, самодиви, вампири, караконджули, духове (в т.ч. домашни на светлинна диета, посещаващи нощем лампата в хладилника), еднорози (изневерили за първи път); поръчки за гоблини и тролове не се приемат (поради неподходящия цветови профил на кожата им, поемат светлината напълно, а обективът се зацапва необратимо).

Обектите се залавят задължително на фокус, в подходяща цветова гама (или черно-бяло, според натюрела), в предпочитан дрескод (от снимка по бели гащи до ретро, vintage или lomo).

Цени на услугите: зависи от предлаганите на пазара въоръжения (напр. един SONY 50/1.4 би бил добра сделка за залавяне на триглава ламя, забравила да посети за трети път дървото със златни ябълки на тримата братя и заприказвала се за маникюр с Ева и змията (на знаете кое дърво).

За контакти:
ПК: Platan (Шарколес)
Фло-Дра фон Щрак
До поискване (а тя ще ви поиска…)

Next Page »