Живот в изворите на солта #2

01_sal2_Odiel

След като вече придобихме представа за това какво представляват солниците и колко добре си живеят птици и микроорганизми там, можем да надникнем малко по-любопитно във вътрешния свят на едни малки, симпатични рачета, които са обект на специален интерес за много учени и аквакултуристи (хм…, ама че думичка! това не значи задължително да си представяте мускулести, загорели сърфисти, не че … е лошо, де ;) ).

02_sal2_pict5256

Sea monkeys

Да, така се наричат на английски солничните рачета или представителите на род Artemia. Тези животинки съществуват на планетата още от триас. Представете си, техни родственици са били свидетели на появата и разцвета на динозаврите! Днес солничните рачета са завладели всички континентални соленоводни басейни, но ги няма в откритите океани и морета.

03_sal2_pict5447

Няколко думи за тяхната биология. Артемиите са ракообразни, тялото им достига около 1-1.3 см дължина. Състои се от глава, гръдна част, коремче и множество ветриловидни, ефирни крачка. На цвят варират от почти прозрачно-кафеникави или зеленикави до наситено розово-червени. Рачетата са отлични плувци, предпочитат различна дълбочина на басейна, като в рамките на денонощието мигрират вертикално. Жалко, че досега не съм правила клипче, да видите колко са забавни, какви пируети и лупинги правят във водата :D Хранят се докато плуват, като филтрират водата и поглъщат попадналите в устния апарат микроорганизми и главно водорасли. Размножават се полово (и/или партеногенетично), като при копулацията мъжкият, обхваща доста здраво женската в задния край на тялото посредством специални “щипки”. Случва се някои по-атрактивни женски да си влачат по двама мъжки, защипани за нея. Явно и тежат, ама … какво да се прави! Удоволствието иска жертви. Човещинка! ;)

04_sal2_sevilla

Солничните рачета могат да понесат доста екстремни условия на живот и различна соленост на водата, а техните яйца (цисти) са невероятно издръжливи. Обикновено образуват тънък, блестящ слой, стелещ се по крайбрежието на басейните – точно там, където обичат да щъпукат птиците. Цистите се полепват по крачката им и по този начин въздушните скитници ги разнасят по различни водоеми и континенти по време на миграциите си. Учените са установили, че цистите издържат температурни разлики от -196°С до +103°С. Запазват се живи и способни да се излюпят и развият в ларви (науплеуси) изключително дълго време. Максимално установената възраст на жизнеспособна циста е била около 10 000 г. Съвършен механизъм за преживяване, оцеляване в трудни условия и завладяване на нови територии. Ще речеш, че солниците са техния рай, далеч от всички врагове. Дааа, но … не би ;)

05_sal2_pict5404

Артемиите са основна храна за птиците, пребиваващи в солниците, главно фламинго, гмурци, дъждосвирци. Къде с преследване, къде с филтруване, пернатите великани използват богатия на рачета бульон, за да си натрупат необходимите запаси преди миграцията. Освен това, артемиите се използват в аквакултурите за храна на някои промишлено отглеждани видове риби (като ципура примерно) и мекотели. Малките рибки се изхранват с новоизлюпените науплеи на солничните рачета. Ето тук, мисля може да се включи Ники Цветков, понеже той по-добре от мен знае кой вид артемия се използва в акваристиката и за кои рибки? :)

Нашественикът

За голяма беля, именно човекът с неговите хобита и/или отглеждане на различни видове животни със стопанска цел, се превръща в основен фактор за появата на чуждоземни видове, наричани още инвазивни, или видове-нашественици. Такъв е и случаят с Artemia franciscana. Родината на този вид е Северна Америка. И до днес, основният материал от цисти, използван за аквакултура по цял свят се добива от Голямото Солено езеро в Юта. Artemia franciscana е бил донесен в Стария свят именно във вид на цисти за изхранване на промишлено отглежданите риби и ракообразни. Да, но се оказва, че цистите попадат в подходяща среда, извън фермите. Видът е изключително устойчив, живее в голям диапазон на соленост и температура и има значително по-бърз цикъл на размножаване, в сравнение с местните видове (A. salina и A. parthenogenetica, например). По този начин, за последните 30-ина години завладява вътрешните солници по цялото Средиземноморие, че и отвъд, в Азия, чак до Китай и Австралия. Проблемът е, че се оказва по-конкурентноспособен от местните рачета и по думите на Пако Амат (може би най-добрият в света специалист по артемии и наш колега и добър приятел), ако в някои солници се появи franciscana, до 3-4 години местните видове просто изчезват. Както е станало и в солниците La Trinidat, в делтата на Ебър. Не напразно, една от свeтовно признатите заплахи за загуба на биологично разнообразие са инвазивните видове :(

06_sal2_delta_3646

Врагът! В моя обяд?!

Но да се върнем в нашите солници, където артемиите плуват безгрижно и се опитват да се опазят от риби и птици с елегантни и чевръсти чупки в кръста, преобръщания и гмуркания надълбоко в солената вода. От тях може и да успеят да избягат, но… не и от дебнещият в самата вода (и в самото обедно меню) враг! Както споменах в предишната част, птиците гъмжат от паразити, чиито яйца попадат във водата. И те също имат приспособления, за да оцелеят в соления разтвор – здрави обвивки, издуващи се мембрани или допълнителни израстъци, които улесняват плуването им. Веднъж попаднали там, от тях се иска да оцелеят, а пък плувайки, малките рачета ги лапват като дете бонбони по коледа – без да ги броят и без да подозират какво ще им се случи.

07_sal2_LP6_02_40x

Част от нашата основна работа в последните 5 години, заедно с колегите от Испания, е да видим какво се развива в нищо неподозиращите солнични рачета. Досега сме установили 12 вида тении, чиито ларви окупират вътрешния свят на артемиите, а крайният им гостоприемник са птиците. Накратко как става това. От яйцето на тенията, в червото на рачето се излюпва малка ларва с кукички (виждат се на снимката горе). Пробива стените на червото и мигрира в телесната празнина. Избира си някое свежо местенце, с повечко храна в хемолимфата, и започва да расте и хубавее. Така за около две седмици се превръща в готовата за заразяване на крайния гостоприемник, ларва. Обикновено тя е със здрава обвивка, вътре е оформения преден край на бъдещата тения (сколекс), на който се намират и куките, необходими за захващане към червото на крайния гостоприемник.

08_sal2_Cpodicipina_01а

Тази хубавица на снимката се казва Confluaria podicipina (последното латинско име за деня, обещавам). Всяка тенийка си има специфични особености, нейни малки тайни – как да завладее гостоприемника, как да го използва максимално ефективно като местообитание и източник на храна, при това стратегиите им са различни за двата типа гостоприемници. Към крайния гостоприемник са толерантни и любвеобилни, докато на междинния му причиняват какво ли не, само и само да стане по-лесно поглъщането му от крайния гостоприемник. В случая, за изхранването на цистата на този вид се грижи нейната невероятно дълга “опашка” (нарича се церкомер), която е силно нагъната и пронизва тялото на рачето, подобно на гъбните хифи. Така заразената артемия попада в менюто на гмурците, в червото на птицата ларвата се ексцистира, залавя се с куките за стените му и започва да образува членчета, да расте, да се развива и процъфтява. Само за сведение на хората с по-здрави нерви – едно отворено черво на гмурец има вид на детска порция спагети. :D

Случайност или съвършенство?

В хода на дългата си еволюция, тениите са се специализирали в намирането на какви ли не хитри приспособления, за да осъществят жизнения си цикъл. Така, бърникайки из солниците на Испания и наблюдавайки хиляди артемии, групата ни попадна на някои интересни неща.

09_sal2_pict5444

Първо установихме, че сред рачетата има някои по-интензивно червени и други, почти
прозрачни. Оказа се, че по-червените са с повече паразити от другите. Друго изследване пък показа, че артемиите, които са опаразитени имат навика много по-дълго да се задържат по повърхността на водата, в сравнение с неопаразитените. Как се обяснява това? Една възможна хипотеза е, че вероятно ларвите на тенийките предизвикват промени в химизма на артемиите, които водят до натрупване на повече каротеноиди, оттам и до промяната в цвета им. Освен това, въздействат и на поведението им, като ги карат да плуват по-близко до повърхността. По този начин, рачетата стават по-видими и по-лесно уловими за птиците – т.е. достигат по-лесно до крайния гостоприемник. Хитро, нали? ;)

През последните 2-3 години се позанимавахме малко и с инвазивния вид. За него пък се оказа, че е доста по-държелив на паразити. A. franciscana е много по-слабо опаразитен от местните видове, което може би е част от неговия успех в колонизацията и в конкуренцията с другите артемии. Остават още много хиляди рачета за улавяне, за наблюдения, сравнения, анализи и мъдруване, за да дадем категоричен отговор – разкрили ли сме тайната на тези вазимоотношения.

10_sal2_delta_3565

Е, в края на тази рачешко-паразитна соленоводна приказка, се надявам поне мъничко да съм успяла да ви покажа какво става на сцената на тези уникални места – там, където се ражда морската сол. Да ви запозная с някои от основните актьори-екстремали, за които саламурата е любима родина. И да ви поразведа из кухнята, където отношенията между актьорите са се напасвали стотици хиляди години и са достигнали съвършенството на реплики и поведение, което е в основата на всеки спектакъл на живота.

11_sal2_Isla

7 Comments so far

  1. Николай Цветков on November 6th, 2009

    Леле, Гери! Какви интересни неща научих!

    За храна на рибките се използва предимно Artemia salina. Купуваме яйца, слагаме ги в затоплен и аериран солен разтвор и като се излюпят, даваме на мънъците. Продава се и декапсулирана артемия – отстранена е твърдата обвивка на яйцата, после са подложени на лиофилизиране и рибите ги хапват така.

  2. Geri on November 7th, 2009

    Лелее, Коко, ако пък знаеш, колко се радвам да го чуя! :D

    Че и аз научих нови неща!
    Затоплен разтвор, значи! Е, виж това не предполагах, че трябва, ама то на испанците не им и трябва. И за декапсулираните не знаех. Изобщо, голям мастраф тия рибки! Моят досег с акваристиката се изчерпва с рисунката на фон на аквариум, за един приятел. :)

  3. [...] из солниците и изследване на тайния вътрешен свят на солничните рачета. Освен това, обаче, като странстващи касапи, [...]

  4. Neli Arabadzhieva on December 19th, 2011

    Чудесна статия! Благодаря!

  5. Geri on December 19th, 2011

    Радвам се, че ти е харесала, Нели! :)

  6. Лени on February 26th, 2012

    Много благодаря…Наистина много ми помогна тази статия за домашното по Биология… :)

  7. Geri on February 27th, 2012

    Лени, много се радвам, че съм ти помогнала! Ако ти остане време от уроци, може да минеш да споделиш какво точно е било това домашно по биология?

    Поздрави! :)

Leave a reply