Живот в изворите на солта #1

01_sal1_pict5356

Понякога е трудно човек да си представи колко гъвкав и изобретателен може да се окаже живота. От една страна, способен да се самоизвае в такова разнообразие от форми и функции, че все още успяват да се намерят неописани и непознати същества дори и в Стария свят. Погледнато от друг ъгъл пък, в основата на всичко стои една и съща структура – клетката, изградена от сходни съставни части и едни и същи основни вещества. За повече от четири милиарда години, на нашия обитаем остров-Земя клетките са се научили да проникват и завладяват всяко кътче суша, вода, небе, почва или … друг жив организъм.

02_sal1_Odiel

Наистина съм щастлива и благодарна за професията си, за това че имам рядката възможност да се докосна до съвършенството на природата, прониквайки понякога в най-съкровените й тайни. Всъщност, всеки биологичен вид е плод на търсене, продължило хиляди, милиони години, в които битката за оцеляване е помогнала да се отсеят най-приспособените. Дала им е възможност да се развият, да се доусъвършенстват, да се “напаснат” към капризите на изменящия се околен свят.

Всеки път, когато поглеждам в окулярите на микроскопа, не спирам да се удивлявам колко съвършени организми са моите любими паразитни червейчета (нали съм глистобиолог, по думите на единия от кръстниците ми, Ему :) ). С днешната разходка няма да ви заливам с латински имена или да ви описвам кървави истории, свързани с кучешки и свински тении. Ще ви разкажа за солниците. За слънцето и цветовете им, и за животните, свързани в един жив механизъм, който е просъществувал милиони години и е достигнал съвършенство в такива екстремални условия на живот.

03_sal1_pict5259

Какво представляват солниците?

Един от подходите за добиване на морска сол е чрез изпарение на морска вода от плитки басейни. Обикновено се практикува в страни с достатъчно продължително и интензивно слънчево греене, с високи летни температури, каквато е и Испания. В страните, където слънчевото греене не е достатъчно, солената тиня (brine) се подлага на допълнително нагряване, за да се изпари водата и изкристализира солта.

04_sal1_pict5428

Солниците се състоят от различни по брой, обикновено обширни и плитки, изкуствени басейни, в които по канали постъпва морската вода. По тази причина, повечето се намират в близост до морето. Водата преминава от един в друг басейн, като междувременно се изпарява и така с всеки следващ, солеността все повече се повишава. Накрая остават кристализационните басейни, в които солта избива по повърхността на тинята и след оттичане на последната останала свръхсолена вода, реколтата от сол се прибира.

05_sal1_pict5433

В Испания това е механизирано, тъй като се произвеждат огромни количества сол, в пет-шест месеца от годината. Прибира се с багери, трупа се на цели планини, пресява се, пречиства и обработва пак машинно. В България, Бургаски солници са с доста по-скромни мащаби и там, все още, прибирането на солта е ръчно, което си е чиста проба каторжен труд :( Снимките, които виждате, са от няколко солници, които обикаляме вече повече от пет години с моите колеги: два от Андалусия (Санлукар де Барамеда и природния резерват “Marismas del Odiel“, в провинция Уелва) и един в района на делтата на Ебър.

06_sal1_pict5325

Водата в солниците е с доста висока соленост. Бракичните морета имат соленост около 0.5-29‰, каквото е и нашето Черно море (около 17‰). Еухалинните морета са със соленост около 30-35‰. Изпарителните басейни на солниците варират от мезохалинни (5–18‰) до хиперхалинни (> 40‰), като в последните кристализационни басейни солеността може да достигне над 250‰.

07_sal1_delta_3580

Солниците са истински пример за това как един производствен процес може да бъде в съзвучие с природата. Басейните, освен че служат, за да се изпарява водата и да се добива солта, се превръщат във влажни зони с голямо значение за запазване на биоразнообразието, понякога защитени местности, резервати и национални паркове, в които кипи живот.

“Саламура, чедо, ама… родина!”

Сигурно на никой не му е особено приятно да нагълта морска вода, а пък си представете някоя два пъти по-солена от черноморската ;) В топлата саламура на солниците, обаче, процъфтяват и се радват на живота редица същества, същински екстремисти. Като започнем от микроорганизмите (бактерии и водорасли, т. нар. халофити), през ракообразни и насекоми, халофитни растения по дигите между басейните (като саликорния), та чак до милионите водолюбиви птици, за които солниците са основна спирка по време на тяхното линеене и миграции.

08_sal1_Odiel

Една характерна особеност на солниците е цветната магия на водите им. В басейните с ниска и средна соленост живеят разнообразни групи водорасли. Хиперхалинните басейни, обаче, са царството на един определен представител на зелените водорасли Dunaliella salina. Дуналиелата представлява едноклетъчно с двойка камшичета, първа братовчедка на Volvox-а. Приспособила се е към тези невъзможни за живот води чрез натрупване на каротеноиди в клетката, за предпазване от силната слънчева светлина, и обилно количество глицерол, за спасяване на водата в цитоплазмата от силното осмотично налягане. На каротеноидите в дуналиелата се дължи типичният за хиперхалинните води розов до розовочервен цвят.

09_sal1_Odiel

Небесните господари

Ако за някого солниците наистина са рай под топлото слънце, това са птиците. По време на техните миграции, хиляди пернати се събират в солените плитки езера да се възползват от изобилието на храна. Един от емблематичните обитатели на солниците е розовото фламинго.

10_sal1_Odiel

Е, вярно, че природата ги е надарила с доста странни човки, но пък са отлични за филтриране на водата. И така след малко “бръснещ полет” по повърхността на басейна, розовият хубавец вдига глава, отцежда саламурата и гълта сладко-сладко една хапка солнични рачета, достатъчни за поне дузина микроскопски препарати. Според мен, обаче, са най-красиви в полет, може би заради червеното по крилата или заради изпънатите в една линия тела…

11_sal1_pict5397

За съжаление нещо не стигнахме с тях до консенсус относно прелестта на розовите роклички, та сигурно затова не пожелаха да ме пуснат по-близо. Другият път ще трябва да се въоръжа с по-дълга базука… дано, обаче, на къса дистанция паразитологът в мен не се обади преди фотолюбителя :D

Черновратите гмурци са други редовни обитатели на солниците. През късното лято чак до края на октомври седят в солените басейни на Одиел, тъпчат се с артемии, тлъстеят, сменят си перушината и чак тогава отлитат на юг. Но те преследват плячката избирателно, а не с филтриране като фламингото. През периода на линеене са много безпомощни, не могат да летят, и местните природолюбители използват момента да ги опръстеняват. Много сложна процедура, която тази година за втори път имах честта да наблюдавам в солниците на резервата Одиел.

12_sal1_pict5385

Група млади и яки момчета и момичета, със специални чепички за тиня от неопрен, влизат в езерото. Аз не съм ги пробвала чепичките, но и двамата ми колеги казват, че били страхотни за ходене по дъното.

13_sal1_pict5359

Ръководителят на операцията, Луис Гарсия, доайен на резервата Доняна, е определил къде са гмурците и в кой басейн ще се хващат. Предварително се подготвя и мрежата.

14a_sal1_6962

14_sal1_pict5388

Младежите се нареждат като за хоро, понесли в ръце една тежка мрежа, която всъщност се спуска чак до дъното. Така наредени, вървят през водата, която на места си достига до гърдите им, и заграждат участъка от езерото. През това време гмурците кротко похапват и търпеливо чакат да им се сменят перцата, че да поемат на юг. Дърпането на мрежата си е нещо подобно на “Бурлаки на Волге”…

15_sal1_pict5383

Когато кръгът около птиците се стесни, естествено е да станат доста нервни, гмуркат се и водата буквално изглежда като врящ котел от гмурци. Това е момента, в който момчетата и момичетата започват да ги излавят (предимно с бъркане под вода и хващане за крачката) и да ги слагат в касетки.

16_sal1_7018

17_sal1_7022

След като всички птици от заградения участък са изловени, започва едно дармонене, претегляне на тегло, дължини на човки, перца, възраст, пол и опръстеняване.

18_sal1_7029

Досадници като нас, допринасят още повече за какафонията, защото се навъртаме около опръстенителите с едни пипети и епруветки в ръце. За голямо удивление и смях на младежите, ние събираме… лайната на птиците. Докато ги трашмелят насам-натам, горките пилета обикновено цвъкат достойно върху касетки, ръце, панталони и навсякъде. В лайнцата им могат да се намерят яйца на тении, които нас специално живо ни интересуват. Та… затова след всяко поредно изцвъкване от някое уплашено пиле, обикновено следва вик “Cacaaaas!”. На испански “caca” (кака) е лайно, така че… имайте го предвид, ако пътувате с по-голямата си сестра из Испания и решите да я повикате възторжено.

19_sal1_grebe

Солниците са предпочитано място и за различни видове риби, което пък привлича и чайките и рибарките. Едно от най-внушителните солени езера в света е Голямото солено езеро в Юта (Great Salt Lake). Ежегодно там се преброяват до над 1 млн. черноврати гмурци, хиляди дъждосвирци и чайки. Което си е истински птичи рай! И рай за… техните паразити, естествено (мен нали все си ме влече към червото) :D

20_sal1_Odiel_2

И така, налице е едно страхотно местообитание, със значителен хранителен ресурс, подходящи температурни условия и изобилие на птици. В червото на всяка от тях (е, или на почти всяка ;) ) изобилства от малки и по-големи паразитни червеи (например тении), които произвеждат зрели яйца, напускащи тялото на птицата по естествен физиологичен път.

21_sal1_Odiel

Какво ли още им трябва на паразитите, за да са щастливи? Посредника! Свързващото звено, което да доведе яйцето до друга птица в подходяща и жизнеспособна форма (ааъ, т.е. инвазиоспособна). В солниците, паразитите са успели да намерят най-подходящия за целта преносител и да се приспособят отлично към него. Как точно и кой е той, ще видим в следващата част :) (спирам дотук, че стана досадно дълго :D )

7 Comments so far

  1. Николай Цветков on November 1st, 2009

    Много увлекателно разказче. Имаш много интересна професия, не знаех. :-)

  2. Geri on November 1st, 2009

    Радвам се, че ти е допаднало, Коко! А професията ми си я бива, наистина, особено когато успея да захвърля в някой ъгъл разните проектно-административни дини и да се отдам изцяло на любимите животинки. Май в това отношение командировките се оказват доста успешни (и необходими) :D

  3. Петър Рашев on November 1st, 2009

    Поздравляния за прекрасната статия. Хем приятно, хем любопитно и информативно!

  4. Geri on November 1st, 2009

    Хей, Пепи, радвам се да те чуя, а и че ти е приятно да четеш за солените води. А може да се окаже, че най-любопитното все още предстои ;)

    Поздрави!

  5. [...] като вече придобихме представа за това какво представляват солниците и колко добре [...]

  6. [...] основните ни занимания в Испания влиза ровичкането из солниците и изследване на тайния вътрешен свят на солничните [...]

  7. [...] от вас може би си спомнят за “небесните господари” от разказчетата за солниците и за животът, който [...]

Leave a reply