Уф,raw!

Най-напред да се похваля – от две седмици съм с нов апарат. :D След много триумене, на съдбата и писна, реши да се намеси и сама да ми го избере. Това се разбира от факта, че понякога в живота се струпват ненадейно няколко случайности едновременно. В случая се появи обява след около 4-5 месеца очакване на такава, продаваше се апарат + екстри, които ще ми позволят директно да започна да снимам. Продавачът се оказа много свестно дете и това си беше една “гледана” машина, която аз със сигурност тормозя повече :) , а и имах точната сума в брой точно в този момент :D


И ето щастлива, вече две седмици снимам почти непрекъснато. Осъзнах, че съм прекрачила в един друг, Огледален свят, в който се чувствам ако не като Алиса, поне като някой от опулените зайци, които са пълни с всякакви въпроси, на които нямат търпение да разберат отговора и затова експериментират с всякакви режими, разстояния, апертури и най-вече – обекти. За това, какво представлява Konica Minolta Dynax 5D (наречена Dinah, на името на Дейна Уошингтън, която много харесвам), явно ще разказвам в картинки по-нататък.

Прескачането в Огледалния свят за мен си беше свързано и с преход към един формат на снимките, с който предварително си знаех, че няма да е лесно – raw! Досега бях снимала само в jpeg и реших, че в хода на ученето ще започна да снимам първоначално в raw+jpeg, за да имам представа какво правя, как изглежда снимката пред “погледа” на тайнствените обработки вътре в камерата.

Първите ми опити с ufraw ме докараха до нервна криза – такива сюрреалистични цветове докарвах, че се чудех дали не са ми сменили очичките по време на някой от последните ми цветни сънища. После се оказа, че трябва да се преборя със своенравните настройки, които и аз не знам, как си бях сътворила в моя ufraw за gimp. Но понеже съм и чукча-читатель, се поразрових за няколко ръководства, които да си подложа, преди да окепаза поредната серия цветенца (намират се в края на тази епопея). Та, ето какво в крайна сметка се получи, след четене, разцъкване, много проби и още повече грешки и повтаряне на обработка на един и същи raw-файл по няколко пъти, докато успея да го докарам до приличен (поне според мен) вид.

Допреди няколко дни много се ядосвах на това, че ufraw запомня настройките на последния обработван файл и когато отвориш нов, той фактически “поема” същите настройки. Е, да, но сега вече виждам колко е удобно това, особено при обработка на серия файлове правени при еднакви условия.

Както пише Joel Cornuz, първата работа е да се види какъв в балансът на бялото. Обикновено такъв, какъвто съм си го задала и при правенето на снимката. Пипането на експозицията е много деликатно. По принцип аз обичам да снимам с намалена експозиция, (-1/3 до -1). Добре е да се следят процентите на преекспонираните участъци и да се елиминират.

Втората и най-важна според мен занимавка е основната цветова крива (base curve – не знам дали точно така се превежда). Пак преразказано от Cornuz и изпитано на собствен гръб (т.е. на собствена крива ;) ), кривите определят начина, по който цветовете и хистограмата на снимката се променят. Ако я оставите като 45° права линия, не променяте нищо в хистограмата. Ако я повдигнете в средната точка, правите средните тонове по-светли. Ако я повдигнете в долната лява точка, изсветлявате най-тъмните тонове. А ако свалите надолу горната дясна точка – потъмнявате най-ярките участъци. Убедих се, че Serge Mankovski е абсолютно прав като казва, че за корекции в кривата най-добре е да забравим за мишката и да използваме стрелките и PgUp PgDown бутоните за прескачане от точка в точка.

Същото важи и за втората крива (corrections curve). Тук много удобна е настройката за автоматичен баланс на черното. Както казват в ръководството на ufraw “ако снимката ви изглежда мъглява, използването на тази опция може да помогне”. Тук може да се пипне и наситеността на цветовете, обикновено по подразбиране сатурацията е 1, може да се пробва малко по-нагоре, в зависимост от желанията и настроенията.

Последни метри са пипването на гамата (обикновено около 0.45), може би пак поглед в експозицията и също в температурата, ако искаме снимката в по-топла тоналност и я запращаме в GIMP. Досега не съм пробвала да боря самостоятелно ufraw, камо ли в команден ред. Така, че ако някой има опит, може да сподели.

Е, в gimp като човек-jpeg-еец вече се чувствах повече в свои води. Тук обикновено следват рязане, оразмеряване, леко пипване в нива и/или криви за повишаване на контраста, ако изобщо има нужда. Последните ми опити с основната крива в ufraw показват, че ако си я изпипаш достатъчно добре там, почти няма какво да донапасваш в gimp. Всъщност, следващите ми планове са да прочета повече за това как се правят профили и криви за конкретни условия на снимане (и с конкретен апарат), как се запомнят и използват после, за да става по-удобно и бързо.

По принцип не обичам много изострянето, а и с Canon PowerShot A 510 много рядко ми се е налагало да го правя. Фокусът му е като бръснач. Тук, с китовия обектив на Дейна се налага малко да се пипне и това. Учим се :) и свикваме една с друга. Надявам се да и взема в близко бъдеще още едно стъкълце поне, което да я покаже в пълния и блясък, острота (и мекота) и цветове.

В крайна сметка, ето това се получи, след три опита върху този изобилно насниман мак. Обожавам тези цветя! :D

Обещаните източници на информация:
Официално ръководство на ufraw
Joel Cornuz – доста неща има за четене и при него
Serge Mankovski

П.П. Ако някой с повече опит с тази програма и обработката на raw-формат мине насам случайно или не, нека сподели, ако пожелае повече хитринки. И никак да не се притеснява да ме поправя, ако имам грешки. Благодаря :D

11 Comments so far

  1. turin on June 8th, 2008

    Първо — честита огледалка, Гери! Както ти казах, когато ме шашна, изваждайки я от чантата — много се радвам, когато някой край мен се радва на дълго чаканата си огледалка ;) Много нахъсващо е ;)

    За Ufraw съветите са готини, мерси че ги споделяш. Аз друг конвертор не признавам (макар няколко пъти да ми казват, че в RawStudio има бъдеще, при това близко). Но, заразлика от теб, не пипам кривите изобщо.

    Всъщност първите два месеца след като си взех *istDL-а пипах и кривите и то доста. Някои от кадрите си личаха доста, че са пипани.

    Днес смятам, че най-най-важното за една снимка е да е правилно експонирана. След това идват остротата на обектива и шума на матрицата. Е, разбира се, любимото ни bokeh е определящо, но то си е друга категория, чисто естетическа и неизмерима.

    С две думи, на една наистина правилно експонирана снимка на практика няма какво да се пипа. Освен евентуално бял баланс и в зависимост от художествената цел — съвсем леко намаляване или засилване на сатурацията.

    Но това е идеалният вариант, аз съм на светлинни години от него и все още търся пътя към правилната експонация.

  2. turin on June 8th, 2008

    И все пак обработката ти е готина, поздрави и за нея!

  3. turin on June 8th, 2008

    Още нещо (сори че пиша накъсано, ако решиш, ме редактирай) — не зная как е Минолтата, но Пентакс се справя чудесно с автоматичната настройка на бялото. Единственото, което бърка, е светлината от волфрамовите лампи. За всякаква друга светлина с удоволствие ползвам AWB. Докарва цветовете почти като автоматичните в конверторите, може би с една идея по-затоплени.

    Но това, дето Ufraw помни последната настройка е наистина много удобно. Ти пак си имаш бърз достъп до стандартните настройки и до автоматичната на апарата, но последната custom е много полезна при сходни кадри в серия.

  4. Geri on June 8th, 2008

    Яска, много ти благодаря! И за поздравленията, и за хубавите думи и съвети! :)

    И аз съм съгласна, че когато си е добре експонирана снимката, няма какво да и се пипа. По принцип, не обичам много да ги пипам, все ми се струва, че изглеждат неестествени ако си “играя” повече. Сега горе-долу съм напаснала някакво положение на кривите, което съответства на моя начин на снимане (една идея вляво по градиента на експозицията ;) ) и само отварям, гледам баланса и ако има нужда леко просветлявам или това го оставям за Gimp-а.

    Май забравих да спомена, че благодарение на Ники ползвам и RGB профила, специално за Dynax 5D, който чудесно се справя с цветовете. А и Минолтата си я бива много в баланса на бялото, там също нямам проблем. Засега единствено остротата се разминава с желанията ми, но като не надувам обектива на MAX, внимавам с апертурата и ползвам ръчен фокус – резултатите се оптимизират.
    Разцъкване си трябва, в рамките на техническите възможности и … да не забравяме удоволствието! :D

  5. Ему on June 9th, 2008

    Призна си значи? :)

    А за UFRAW-а, явно последно съм говорил с чукча писател ;) .

    turin, според Serge Mankovski с кривите можеш да си направиш “camera calibration”. Не знам, дали това замества по някакъв начин ICC профилът на камерата, но ми звучи като вид компенсация. Иначи аз почти винаги леко пипвам кривата (правя я леко S-образна). E, имало е и извращения, но те са, като ме хванат лудите ;) .

    Поздрави Ему

  6. Geri on June 9th, 2008

    Еее, тук си признах (на другото място още не съм ;) ), защото ми се иска “RTFM” да стане място, където всички ние да споделяме мнения, трикове, прочетени хитринки, пробвани или не, линкове с полезни съвети. Изобщо всичко, което е свързано със снимането и обработката.

    А за тази “camera calibration”, мисля че не е пряко свързана с ICC профила (той се добавя в следващия tab – color management). Може и да бъркам, Ему, ти ги разбираш теоретически повече от мен.

    Обаче, има чалъм да се пробват готови тонални криви (от Fotogenetic примерно). Но на мен ми се струва по-правилно да си направи човек сам кривата за дадена експозиция и условия на снимане. И веднъж напасната, дето казвате и двамата, само “леко” да се пипва ако има нужда.

    А за извращения… хмм. Понякога прилагането на auto-levels в Gimp води до сюрреалистични картини (хищни едни такива… :P ;) )

  7. Ему on June 10th, 2008

    На мен ми беше хрумнало, да си направя един Page, в който да си забождам разни линкове за четене на тема фотография. Като се замисля, по-добре ти направи такава ;) . Едното, че твоя блог е по-фотографски и второто, че теб те мързи по-малко :D .

    А пък аз от време на време ще попрочитам по някой от тях.

    Поздрави Ему

  8. Geri on June 10th, 2008

    Еей, ама си уцелил нотите :D

    Позна, че не ме мързи, само понякога не остава време. Но разчитам на теб (и не само на теб ;) ), не само да попрочиташ, а и да добавяш неща, като попаднеш на интересни линкове. :)

  9. Ему on June 10th, 2008

    Ами почвай де. Пък може и аз да побутна леко.

    Поздрави Ему

  10. [...] разлика от прегорялата). За това какво представлява ufraw вече си говорихме, но темата няма как да е приключила. [...]

  11. [...] как се обработват снимки в raw-формат вече стана дума преди. Сега ще видим какво става с една снимка, вече стигнала [...]

Leave a reply