Уф!raw закачки
Comments(11) Случвало ли ви се някога да искате да направите една и съща снимка да изглежда по различен начин? Сваляте файла на компютъра, гледате я и си казвате “Ама, не! Това беше още по-ярко!” или пък “Ох, по-мек беше някак си тоя цвят. По-топъл! А ето тези тъмните петна ги нямаше пък!” Мда, понякога ми се случвало да съжалявам, че съм направила снимка, в която да има изгорели участъци. Затова и предпочитам да снимам на самата граница, дето се вика с половин крачка в посока към “тъмната” снимка”, която така и така да мога да оправя после (за разлика от прегорялата). За това какво представлява ufraw вече си говорихме, но темата няма как да е приключила. За мен тази обработка на суровата снимка все още си е някакво тайнство, като магия някаква! И като към всяко чародейство, пристъпвам хем с желанието да го разбера, да вникна в детайлите му, хем и с малко скептицизъм в това дали се налага изобщо да го използвам?! Дали всеки път да си “измагьосваме” кадрите с него? Все пак, шест месеца след онази публикация, все още продължавам да подкрепям мнението на Ясен, че е по-добре кадъра да е добре експониран при заснемането му, така че да не се налага много-много да пипаш в ufraw.
Понякога обаче, дори и съвсем лекото пипване в тоналностите, кривите или температурата могат да направят една и съща снимка да изглежда съвсем различно. И така, днес с Ники решихме да погъделичкаме вашето цветно зрение и да проверим дали сте наблюдателни с една серия ufraw-заигравки. Използвахме снимките на Ник от онзи пурпурно-лилав залез преди известно време, като двамата сме правили, съвсем независимо един от друг, обработки на едни и същи сурови файлове.
А залезът започна съвсем като всеки друг. Нали сте забелязали, че ако сутрин слънцето бърза да се покатери, по залез някак си се бави. Не му се иска сякаш да изостави земята и се спуска бавно, сякаш на невидими вериги, които някой е забравил да смаже…
Докато слънцето се опитва да се задържи по-дълго на ръба на хоризонта, небето първо блясва в пурпур, облаците са контрастни…
Докато в един момент, сякаш невидима, пелената на нощта замята хълмовете и цветовете лека-полека започват да изтляват…
Но ако на пътя на слънцето има облаци, и особено ако сме имали този щур късмет да сме свидетели на закачлив залез, в последния момент преди да се скрие, слънцето любопитно решава да хвърли още един поглед.
Може да е потънало зад хоризонта, но това не значи, че жаравата няма да ни топли още няколко вълшебни минути. По това време, обикновено, в небето разплитат розова пяна самолетите, враните прелитат да търсят местата си за нощувка, или пък огромните ята на скорците лятно време демонстрират висш групов пилотаж. Тогава небето рисува какво ли не! Виждате ли летящата птица с остър клюн, може би е чапла, корморан или гмуркач? 
Последната глътка отминаваща топлина е дълга, сладка… сякаш, за да ни даде възможност да въздъхнем с трепет, да поемем първия полъх на вечерта и да запалим всеки своето огнище. Да отнесем у дома уюта, който винаги ни дава слънцето.
А ако си представим за миг, че него го няма!? Или че вместо него ни топли някоя неонова звезда? Абстрахирайте се от земната гравитация и да пробваме да си представим как би изглеждал света, когато залязва една такава лазурна звезда…
Необикновено изглежда, даже може би студено, нали? Но красиво е пак. Тук са планините, в изящно подредените слоеве синева. Тук са и величествено плуващите облачни каравели, клоните, в които дреме пролетната надежда. Да стоплим света отново и да погледаме полета на птицата в облачния тунел, преди кротко нощта да ни накара да се усмихнем на слънцата до всеки един от нас…
Не се унасяйте, закачливци!
Ето и няколко задачки за наблюдателните. В заигравките участват шест снимки, като някои от тях са с по няколко повторения. Познайте кои са еднаквите. И втората задачка – кои от снимките са обработени от Ники и кои от мен? 
Първата задача е лесна.
3,6,13
1,4,9,11
2,8
5,10
7,15
12,14
Втората задача ще я мисля още.
Приличат на огън и лед!
Да! Страхотни са! 
Даа, знаех си, че първата ще се окаже по-лесна, за разлика от втората
“Приличат на огън и лед!”
Нали!?! Може би си им повлияла някак
Не съм много сигурна, но…
Надявам се да съм се справила със задачката.
Ники – 1,2,7,8,15,4,11 – последните две, със съмнения.
Твои – 3,6,9,10,14,5,13 – последните две, също със съмнения.
Лазурният залез определено символизира леда.
2, 7 и 8(?) са на Ники.
Не знам чии са 12 и 13, но много ми харесва, че в тази цветова гама градът изглежда потънал в лека утринна мъгла.
Подозирам, че 1 е без обработки, защото на нито една друга няма подобни цветове (много красиви, между другото).
А сега чакаме от теб нехудожествени снимки от срещата – нашите вече ги качихме.
Mari-ana е в позиция по-близка до огъня:
– от обработените от Ники – само две грешки (браво!)
– от обработените от мен – три грешни
На Vil-ford не и се е занимавало да се задълбочава, затова хехе, при по-малко на брой предположения и грешката е по-малка, а
Мда, само една е. 
Радвам се много, че харесахте лазурните обработки (всъщност всички снимки са обработвани, по един или друг начин)
Пък за снимките от снощи, ехеей, ма много сте бързи! A и сте спретнали отлични снимки!
Моите са малко, а и повечето се повтарят, така че ще поизчакам да позабравите кое-как е било и ще ги пусна
Благодаря за подсказването Гери.
Ще помисля и ще пиша пак. 
Снимките от снощи… вече не знам колко пъти ги гледах. 
Чакам с нетърпение и твоите, и на Ники, и на Емо. 
Браво! Не се отказваш!
Моите ще се появят по някое време, за другите младежи… ммм, не знам
След дълбок, предновогодишен размисъл и зорко вглеждане, изреждам отново.
Най-вероятно пак има грешни, но това е последното, което реших. 
Ники – 2,4,7,8,14,15
Твои – 3,5,6,9,10,11,12,13
Vilford е права – №1 изглежда необработена. Така, че е извън списъка. Лазурните са твои, и трите.
Понеже след малко идва новата година и от съжаление, че толкова много се измъчихте с тази задачка и ще забравите да я посрещнете, ще обявя публично, че моите снимки са: 1, 2, 3, 4, 5, 7, 11, 12 и 13, от което следва, че и снимка No 1 също е обработвана
Сега остава и Гери да го потвърди
Не може да бъде – Ники даде отговора преди мен! Потвърждавам, разбира се
Марианче, една подсказка, която забравих да спомена беше, че двете задачки за свързани. Ако бяхте подредили еднаквите снимки в серии, лесно щяхте да усетите моята обработка, с “ясно изразен” превес в по-светлата и розова гама.
Колкото за лазурните, мили дами, заслугата е на Ники. Той обикаля виртуално други светове