Handful of Light » Dentro de mim

Archive for the 'Dentro de mim' Category

Есен

Posted October 16, 2020

И да искаш, не мога да ти дам пролетната синева
Нито пороя, ни омарата на лятната утрин
И маранята, знойно обагрила погледа

Не чакай кълнове да преобръщат душата ми
Да те бръснат осили на гняв и тревоги
И градушка спомен да забие в кал

Есен съм! Лозите в косите ми свиха венец
В сянката ми – узрели мечти
Шумолят листата палаво в очите ми

Всичките сезони съм събрала
Шепа кестени – пропукани съдби
През всичките любови оцеляла
… и още жадна, тъй че… се пази!

Posted in Dentro de mim

… under my skin

Posted June 24, 2020

Comments(0)

Под кожата си ми!
Вплетен в мрежата от капиляри
С бягащи като от взрив еритроцити
Когато ме докоснеш
Като вкуса на кръв по устните
Когато усетя, че ме няма
В мислите ти…

Под кожата си ми…
Гъдел, съединяващ невроните
Дъга рефлексна на щастие
Отнело болката в миг на разлистване
И парченце дращещ хитин
Пробождащо ме като мълния
Когато те няма
До мен

Под кожата си ми, а понякога
Ми иде да я остържа сама!
Да я разлистя!
Да я разтворя тази многопластовост
Променливост внезапна, която захвърля ме
Ту в огън, ту в смразяваща тъма
…
А седя в пустотата, безкръвна
Поглед впила на розата в мандалата
С благодарност, че те има(х)
на света…

Posted in Dentro de mim

Wearing The Inside Out

Posted April 10, 2020

Comments(2)

Умееш да си безразлично мълчалив
Далечен, непознат, като цяла вселена
В орбита, в която никога не успях да вляза
Когато усещам мълчанието ти да ме издълбава
Отвътре навън…

Умееш да си изграждаш ледена кора
През която не мога да те докосна
А искам, макар да замръзват ръцете ми
Защото някога, някъде,… там имаше вулкан
И леко достигаха до него пръстите и мислите ми
Отвън навътре…

Умееш да ме накараш да се чувствам виновна
И ненужна, като локва под красива ледена висулка
Не, че искаш! Твърде високи са пламъците, в които горя
Така ще изтече всичката ми топлина
Без да мога да те сгрея
Без да мога да те докосна
Изтъняла
Отвътре, навън…

Умееш да ме накараш да повярвам, че не искаш любовта ми
Че нямаш нужда, че ти идвам някак в повече,
а ти не можеш да откликнеш със същото
Умееш да си винаги прав!
Твърде много си изпълнил мислите ми
Твърде тежко е безспирно да горя
Твърде болезнено прераждането без теб
Ще мога ли да изтръгна душата си
Oт дълбините на айсберга
Отвътре – навън…

/PF, “…Now we can hear ourselves again…”/

Posted in Dentro de mim

Aqua-galaxy

Posted March 1, 2020

Comments(4)

И бродя, и плувам, на светло, по тъмно
В галактика с топли звезди
Вселена кипяща, безбрежна, бездънна
В душата ми пръска искри

Покой не намира, все търси, не спира
В миг блясва в любов и екстаз
А в следна минута, от болка се пука
И орбити кърши в несвяст

Къде да те търся, коя ли планета
Докоснал си с нежност и зов
А после отплувал си – ярка комета
С опашка от златен обков

Ще бродя, ще търся следите ти в мрака
Лъчист, ненаситен пулсар
Звездите така са – все някого чакат
За последно да пламнат в пожар…

Posted in Dentro de mim

Авто-мото-сепуко

Posted February 18, 2020

Comments(4)

Денят ми започва на една спирка с пешеходна пътека. И завършва пак тук. Между тях – прах, колела, силуети,… и белите и черни ленти на зебрата. Като миговете всеки ден. Уж ставаш с нагласата да ходиш по бялото само, обаче не ти се удава. Все се случва да свърнеш – било сам, поради глупостта или недомислието си, поради неосъществени очаквания, регургитация на ревност и терзания, та чак до чисто физическата болка. Стъпваш и по белите ленти, все пак. Целенасочено се стремиш да бъдеш обичлив, добър, да се раздаваш, да се размажеш, ако трябва, по тая шарена зеброва козина, само и само любимите ти хора да са добре. И усмивката им, щастлива или благодарна, е способна да те върне в „белия“ път.
Read more »

Tags: фей-летони
Posted in Dentro de mim

One & only…

Posted November 15, 2019

Comments(0)

- Кажи ми кога…
- Да те забравя? Никога!
- Никога не съществува. Скоро! След месец-два…

- Танцът ни е толкова истински! Няма начин да свърши!
- Дали? Мислиш, че знаеш какво крият семената на тревогите ми?

- Нали аз съм твоето слънце?
- О, да! Но искам и вятъра…
- Ето! Давам ти го в косите си!
- Така вълшебно ухаят – на лято и узряла есен. И реката искам…
- Влагата на устните ми – не ти ли стига?
- Разкошна е! Толкова си вкусна!

- Но… има толкова реки, чиито води…
- Водата си е вода! Навсякъде!
- Едва ли… Не всички реки минават през теб

- Тогава?…
- Какво се замисли?… Къде си!?

- Отивам си!
Пускам те – да търсиш реките
Чиито води не познаваш
Грабна ме вятъра.
За него ще бъда единствена…

/Flo, 2019/

Posted in Dentro de mim

Мразовец

Posted September 20, 2019

Comments(0)

По кожата ми драскат жилки скрити
Есента не е сезон за влюбване, не е!
Спят дълбоко някъде убити
Мечтаещи за слънце цветове
И корените ми са нейде там в пръстта
Разкривени от страст и от борби
Все още свежи, топли и с мъзга
Все мислех, че и Ти си там, уви
Надежди заслепени
Ти бродиш бодро по повърхността
Отпиваш жадно от бутилки с надпис “Ново”
И не знаеш, че отекват в дълбина
Стъпките ти – тежко и сурово
Далеч, далеч от корен и роса…
Време е!
Да посадя отново луковици есенни
Да почувствам крехък пукот на кора
Да знам, че кълнът ще пробие стари плесени
И да не чувам стъпки от повърхността

Posted in Dentro de mim

Феникс

Posted September 19, 2019

Comments(0)

Счупен стрък не покълва – оголяла душа
И лесно не изплуват ни вяра, ни мечти
Но утре пак е ден! Ще се родиш от пепелта
Кални стъпки по слънцето не оставят следи

/Flo, 09.2019/

Posted in Dentro de mim

Все още…

Posted December 3, 2018

Comments(0)

Все още съм жива
Стопена свещ припламваща
Забързана стъпка в снега

Все още нетърпелива съм
Капчук предколедно припяващ
И езиче на огън в жарта

Все още искам да мога
Облак да свия във шепа
Да го усуча на тънка дъга…

А чака в душата ми ложе
За умора, за гняв, суета
Стискам щипките вън, от простора
Да прихвана дрипите на възрастта…

/Flo, 02.12.2018/

Posted in Dentro de mim

… през есента

Posted October 14, 2016

Comments(3)

Звън – в подскока на синигер
Хрип – през утринна мъгла
Скок – листата на купчина
Бляс – окото на роса

Лист – по шапката се плъзнал
Кал – в подметка и педал
Спираш, дишаш и попиваш
На есента кристалния вокал…

/Flo, 10.2016/

Posted in Dentro de mim

« Previous Page — Next Page »