Aqua-galaxy
И бродя, и плувам, на светло, по тъмно
В галактика с топли звезди
Вселена кипяща, безбрежна, бездънна
В душата ми пръска искри
Покой не намира, все търси, не спира
В миг блясва в любов и екстаз
А в следна минута, от болка се пука
И орбити кърши в несвяст
Къде да те търся, коя ли планета
Докоснал си с нежност и зов
А после отплувал си – ярка комета
С опашка от златен обков
Ще бродя, ще търся следите ти в мрака
Лъчист, ненаситен пулсар
Звездите така са – все някого чакат
За последно да пламнат в пожар…
Гери, какво всъщност е това? Снимките са разкошни, но какво си снимала?!?
Радвам се, че ти харесват!
Това са експерименти под надслов OOG-Sl-6 (olive oil galaxy Sluncho 6) и са по идея на двама приятели.
Постановката представлява огряна от слънцето купичка с вода (стъклена, останала от бабино време, тип “на гости на бяло сладко”), в която накапвам разни масла, като напр. плажно или масажно…
Последната купичка беше със зехтин (златистата снимка). Идеята е да се снима срещу слънцето, на много затворена апертура, за да се образуват звездичките от галактиката. Забавно беше!
А моите неизмити тигани в мивката изобщо не изглеждат красиви…
В какъв свят живееш ти, Гери?!?