One & only…
- Кажи ми кога…
- Да те забравя? Никога!
- Никога не съществува. Скоро! След месец-два…
- Танцът ни е толкова истински! Няма начин да свърши!
- Дали? Мислиш, че знаеш какво крият семената на тревогите ми?
- Нали аз съм твоето слънце?
- О, да! Но искам и вятъра…
- Ето! Давам ти го в косите си!
- Така вълшебно ухаят – на лято и узряла есен. И реката искам…
- Влагата на устните ми – не ти ли стига?
- Разкошна е! Толкова си вкусна!
- Но… има толкова реки, чиито води…
- Водата си е вода! Навсякъде!
- Едва ли… Не всички реки минават през теб
- Тогава?…
- Какво се замисли?… Къде си!?
- Отивам си!
Пускам те – да търсиш реките
Чиито води не познаваш
Грабна ме вятъра.
За него ще бъда единствена…
/Flo, 2019/