Веднъж напълних с мъгла шепата си.
Когато я разтворих, мъглата бе станала на червей.
Пак стиснах шепа и я разтворих — там лежеше птиче.
И пак я стиснах и разтворих — там стоеше човек със скръбно лице, извърнато към небето.
И трети път я стиснах — а като я разтворих, там пак имаше само мъгла.
Ала чух песен безмерно сладкозвучна.

/Халил Джубран, “Пясък и пяна”/

Всеки е имал моменти, в които се е чувствал като изтощена батерия. Например, на стар модел MP3-плейър. А-ха-аха да тръгне да зарежда и просвирва като изнемощял среднозимен гларус “Battery Exhausted!”. Е, и аз от известно време, кажи-речи 2-3 години, се чувствам така, докато дойде момента, в който вече нищо не искаше да тръгне нормално и всяка фибра ми зажадува за промяна и презареждане. В такива случаи, човек се спасява с нещо много любимо, което е позабравил. В случая – добрата ми стара Дейна. Тя, милата, след влагата във Виетнам, не беше много склонна да ми сътрудничи в емоционално и художествено запълване на батериите ми. За съжаление пластмасовия корпус започна да се предава, и в крайна сметка цялата машинка започна да прилича на герой от особено тежка подводна битка.
Read more »

Тя е вълшебница! Дали с изисканата строгост на молива, или в задъхания танц на багрите. В еротичната мекота на въглена или с осезаемата перфектност на писалката на таблета. В нейните ръце и от нейната душа оживяват погледи и усмивка. Политат облачета и мечти! Пламенни жени танцуват болеро, полъхва вятъра и гали треви и коси, пъплят насекоми и паяци, пърхат птици и поглеждат дяволито.

Щастлива съм да споделя с вас, че точно на рождения си ден 19 май (четвъртък), Дени открива своята самостоятелна изложба! Тя е посветена на красотата на сътвореното от природата. “Илюстратория” включва научни и научно-популярни илюстрации и мястото и е избрано перфектно:

- Национален пририродонаучен музей, бул. Цар Освободител 1
- Откриване: 19 май, 19:00 ч.

Такова великолепие не е за изпускане!

Честито, Дени! Да си жива и здрава, Магьоснице! Много те обичаме! :*

Георгичка се готви за среща с Дракона!
Бъдете борбени!
И влюбени!
Бъдете себе си!

/заедно с Ana Moura и Joni Mitchell/

(Вдъхновено от Дачи, Есенин и красивия спомен…)

Де гиди либе, изгоро
Изгора на змей ме стори!

Нощ ми без тебе припада
Жар на душа ми довада
Не иде сън да разлади
В отмала клепки ми бляди

Биле ли с огън ми даде?
Така да се, Змейко, залюбим
Спомен-пожар ми накладе
Душа да ми в пламък лудува!

Да дойдеш, либе, как знаеш
Огъня с пламък да срещнеш
Или щеш да ми кротко изтраеш
С мисли по мене да вехнеш

…
Зора вдига румено чело
Змей към върхари възнася
А белег на лице и бело
Душа и със пролет оглася

/Floроза Трепетликова, 10.2012/

В зората на сътворението, когато звездите
Блестяха с великолепието на първото сияние
Събраха се боговете в небето и запяха
‘О, образ на съвършенството! Неподправена радост!’

Но един от тях внезапно извика
- ‘Прекъсната е някак веригата от светлина!’
И както изглежда, една от звездите
Изгубена била!

Секнаха златните струни на арфата им
Заглъхна песента им и вопъл се понесе
- ‘Да, изгубената звезда бе най-прекрасната
Славата на всички небеса!’

От този ден я търсеха непрестанно
С ридания споделяха един на друг
Че изгубвайки я, светът е загубил
Единствената си радост!

И само в дълбоката тишина на нощта
Звездите се усмихваха и шепнеха помежду си
- ‘Напразно е това търсене!
Неразрушимото съвършенство е над всички!’

/Рабиндранат Тагор, превод Flo/

I touch God in my song
as the hill touches the far-away sea
with its waterfall
The butterfly counts not months but moments,
and has time enough

Let my love, like sunlight, surround you
and yet give you illumined freedom

Love remains a secret even when spoken,
for only a lover truly knows that he is loved

Emancipation from the bondage of the soil
is no freedom for the tree

In love I pay my endless debt to thee
for what thou art

/Rabindranath Tagore/