Archive for the 'Споделено' Category

Voz do Alentejo

ceifa

Можехме и да се разминем, без да се познаем. Ако я нямаше намесата на добрата Светлина, която винаги, в най-подходящия момент, огрява пътя ми. Без да е натрапчиво ослепителна, нито монотонно оммръзваща. Просто кратък отблясък, колкото да се отрази в очите ти. Тогава разбрах, че ще се срещнем. Не минаваше и ден, в който да остана далеч от теб. Когато дойде мига да те видя, не помня как препускаше утрото, нито как успях да преплувам следобеда. Пак с твоето вълшебство, витаещо над мен като мараня над изрусели треви.
Read more »

До входа и обратно

изгрев над вълните

Да очакваш какво ще ти се случи, когато отвориш поредната Му книга, е най-безполезното занятие, с което може да занимаеш мислите си. В момента, в който докосваш корицата, трябва да освободиш ума си, да разтвориш гънките, в които ежедневната реалност е успяла да надипли простичките, човешки преживявания. И едва, когато мислите ти спрат да се щурат като водомерки по повърхността на езеро, и успееш да проследиш потрепването на листата в отражението, да потърсиш себе си сред редовете Му.
Read more »

Prime time

fence

Така се случва, че все през май ме спохождат случайности, които да запълнят килийките на тук-там по някоя новопоявила се мечта. Така преди две години се появи в ефира любимият ми макро-обектив. Такова древно, но славно бижу е, че не бих си представила някога да го продам. А то и идването му при мен едва ли е случайност, като знам колко силно го желаех :)

Та по подобен начин от година някъде си мечтаех за малък и светъл обектив, на който да не ми се налага да затварям апертурата повече от 1/4.5. И да получа това разкошно “омазване” на задния план :)

саблеклюн любим

В интерес на истината, имам някакво вътрешно усещане за “добрата” обява за продажба на техника. Някак си успявам да позная “моята”. Тази, която съм чакала и която си заслужава. Така в сряда ми попадна обява за продажба на малкото минолтенско бижу (по-точно едно от малките такива ;) ), 50/1.7. Горните две снимки са буквално първите с това обективче, понеже едно-две щраквания в пункта на ЕКОНТ ми бяха достатъчни да го осиновя. А и то си изглежда съвсем като ново! Благодарна съм на всички фотографи, които така добре си пазвят техниката!

Деница

Този твърд обектив е малко късичък за портрети, но когато обектът е на достатъчно близко разстояние се получава съвсем добре. Да не говорим пък, когато имам такъв разкошен модел, в чудесната светла обстановка на рождения и ден. ;)

джин с таралини :)

Снимала съм и друг път в тази стая, при същите условия, но досега все ми се налагаше да ползвам светкавица. Вече не! :D

Дени

Да си все така прекрасна, Дени! Естествена, жизнерадостна, нестандартна, обичана и щастлива! :D

И преди си бях досадник, ама сега съвсем ще си подлудя обкръжението с ентусиазиран портретен тормоз. Добре, че са търпеливи. Тъй че, бъдете нащрек! Древният е насниман, ама да не се отпуска и той – аз насищане за експерименти нямам :D

Charneca em flor



Olhos a arder em êxtases de amor,
Boca a saber a sol, a fruto, a mel:
Sou a charneca rude a abrir em flor

/Florbela Espanca, Charneca em flor/

01_flo_pict3744u

~ * ~
Вълнението от болезнени неща
Изпълва гръдта ми с магичен чар…
Върху изгорелите калуни израстват рози…
В моите очи сълзите пресъхват…

Тревога! Разтворени крила! Какво нося
В мен? Чувам тихите устни
Да ми нашепват тайнствени думи
Които ме вълнуват като ласка!

И в треската, в която горя
Събличам покрова, монашеските си одежди,
Вече не съм, Любими, Тъжната сестра…

Очи горящи в опиянението на любовта,
Устни с вкус на слънце, плод и мед:
Аз съм дивата степ, избуяла в цветя!

/Флорбела Ешпанка, 1930, превод Евелина Малинова/

Squeeze Марта

01_pr_pict0933u

Студено, студено, ама… вече март! Няма накъде да мърда, макар че все си мисля как ли се справят скорците, дето още преди седмица се бяха разщъкали из Шарколес. Екстремисти такива! Вчера имах едни други приятни занимания и не остана време да ви честитя и позакича. А пък и вчера всички си честитят, та за днес вече не остават пожелания и ето моите ще се намерят тъкмо навреме, докато суграшицата отвън си играе на зима.

Честита Баба Марта! :D

Бъдете здрави, румени, и усмихнати посрещайте всеки ден! Независимо дали очите ви ще срещнат слънцето, вие си знаете, че една от причините просто да бъде ден, да има светлина, е че то изгрява и за вас! :D

02_PICT8000u

Поздрави и от Тукси, който се е закичил с поредната ми идея за линукс-лого-мартеница. След ubuntu и fedora, дойде ред на любимата ми дистрибуция. Логото на дебиан просто е сътворено да бъде на мартеничка. ;) Още повече, от няколко седмици имам щастието да се радвам на новата му версия – Debian 6.0.0. (Squeeze). Из паяжината има достатъчно и далеч по-изчерпателни обяснения какви са предимствата му, за мен просто е операционната система, която ми дава сигурност, удобство, удоволствие, лекота и в работата, и при заигравки с хобитата ми! Squeeze лети доста по-добре и на двете ми машини. Ще направя само една малка вметка за желаещите да го пробват на по-стар хардуер. Специално с моя лаптоп (IBM Thinkpad T30), по време на инсталацията имах проблем с намирането на wifi картата. Инсталаторът ми рапортува, че липсва един определен фърмуеър, който се намери на ето това полезно място. Качих го на флашка, след което инсталаторът си го намери и по-нататък нещата си продължиха гладко. При добра мрежа, инсталирането с CD-netinstall става за 20 минутки. Хайде, стига за техника! Време е за почивка, за ски, за снимане, защото се задава затопляне на времето! :D

Прегръдки топли за весели празници! Хм…, а по едно капучино преди лягане? ;)

03_PICT8004u

Кабир

01_kabir_PICT2753


~ * ~
“Капката, сливаща се с морето
Всеки може да види
Рядко някой вижда
Морето, погълнато от една капка!”

02_kabir_pict5756


~ * ~
“Когато настъпи Денят –
Този, за който съм живял
И за който бих дал живота си
Денят, който го няма в нито един календар –
Облаците – натежали от любовна нега
Ме обливаха с дива щедрост
В мен преливаше душата ми напоена
Около мен – дори пустинята раззеленя.”

03_kabir_pict3666


~ * ~
“Не съм индус
Нито мюсюлманин!
Аз съм това тяло
Игра – на пет елемента
Драма на духа
Танцуващ в радост и скръб.”

/Кабир/

Късмети по БАНски


ЗДРАВ ще си през цялата година
ако потупаш министерска гърбина
Че както академията обичат
Със сигурност за здраве ще потичат!

01_open_day_2010_37


На теб се пада Път далечен,
на командировки си обречен.
Но тук, във родния ти институт
ще се връщаш пак – и в пек, и в студ!

02_colage


Бленуваш за целувки омайни
Блажено премрежил очи
Ще ги получиш – няма тайни!,
Само до сладкарницата отскочи!

03_pict1575


Майка ти ще се зарадва,
че ще вдигнеш бурна сватба.
И да не живееш заедно във къщи
Със свекърва или пък със тъща!

04_pict2118


Самотен никога не бива
Да осъмваш ти на друма прашен
Остава ти една алтернатива
Да си вземеш любимец домашен!

05_pict3093


За работохолик неуморен – отплата
Да получиш по-висока заплата
Ха, дано за цяла академия
Това да се превърне в епидемия!

06_pict0252

За водата с благодарност

01_pict4998u

Премръзнало детенце седи пред импровизираната сергия с разпечатки на снимки от фотоконкурса “Аз и водата”, пъстри чаши, картички с послания за силата на водата. Преглеждам набързо разпечатките.
- Добър ден! Не знаех, че ще има такива. Не си виждам снимките…
- А кои са вашите? – ме пита момченцето от “Защитено жилище”. Инициативата е идея на организаторите на изложбата. Събират средства за децата.
- Амми… имам две пейки – започвам неуверено, с дълбоко напъхани ръце в джобовете, че вятърът бръсне.
- Ооо, пейката много се свършва! Чакам да ми донесат, че ей, тези хора чакат за нея.

Поглеждам изумено младата, хубава жена, която лъчезарно ми се усмихва.
- Пейката ли! О, да! Това е любимата ми снимка! Още от първия ден на изложбата си казах трябва някак си да я имам! Невероятна е! Снимка, която не може да се забрави!
- Аммми… аз, хм..много се радвам, че ви е харесала. Аз съм автора.

03_gpv_ice

. . .

- Наградата в категория “Агрегатни състояние” печели … Тук ли е Гергана? Наградата печели снимката “Ледена графика”!

02_pict4975u

. . .

- Знам, че ви е студено – уверява ни организаторката от сдружение “Аз и водата”, Антоанета Салфидж, но успява да вдигне градуса на напрежението, преди да обяви голямата награда.
- Ако е “Ритъмът на душата” ще е направо супер! – шепот зад мен кара сърцето ми да подскочи в гърлото. Обръщам се и безмълвно отправям благодарност към момичетата. Милички, дали знаете как се чувствам в момента?! Какво невероятно усещане е…

. . .

- Тази година имахме много и хубави черно-бели снимки – изтръпвам, а това няма нищо общо с просвирванията на вятъра под коленете – Но най-много гласове на журито събра една снимка. Голямата награда на фотоконкурса печели снимката “Двама”…

04_gpv_emotions

Не вярвам! И все още ми е адски трудно да повярвам, че това се случва! Навярно някъде из мрежата ще се появят снимки на ошашавената ми физиономия с емблемата на вода ДЕВИН. Такава изненада пожелавам от сърце на всеки! :D Последвалото е …смях :)

- Алоо! Аммми… ела да ме прибереш, на моста на влюбените съм и имам една каруца награди. Та… ела да си прибереш тельовизъра. Аз тука, ааахм… си избирам партньор за спа-уикенд в Банско.

ППЖ на водния булевард

01_pict4744u

На хубавите изненади най-очарователното им качество е, че започват с комично озадачена физиономия и споменът за този миг те зарежда положително дълго след това (за разлика от отрицателните такива, които светкавично водят до смяна на агрегатното състояние).

02_pict4725u

В случая, хубавото е не само, че следващите две седмици, на отиване и на връщане с автобуса за работа, ще мяркам ту една, ту друга моя снимка на Моста на влюбените, превърнал се в място за всякакви артистични “мокри” изяви :D

03_pict4726u

Прекрасното е, че тези снимки са били тук, родили са се в тази шепа светлина и вие сте ги избрали по нещичко ценно, нещо замислящо и докосващо, доста преди мен! Затова, сега, като ги гледам на открито, не мога да не се сещам, че deni4ero обожава пейките, или Mari-ana – бушуващите страсти лед и лава. :)

А пък най-много ме усмихва това, че на водния булевард се мъдри едно от ВашитеПредизвикателства по желание:D

04_pict4723u

Да, мили другарки и другари, считам че ППЖ-тата са ваши толкова, колкото и мои, защото заедно сме ги сътворили. Е, вярно, сега малко ме е яд, че не успях да пратя в един друг конкурс (за голия обяд) ППЖ-то на Мишел и Дачи “Палава еротика” :lol:

Накрая, освен да ви пожелая слънчева седмица, ми се иска да ви прегърна и да ви кажа “Радвам се, че сте наоколо!” И не само, че не позволявате на Музата ми да задреме трайно (въпреки че от време на време и щуква да изпадне в летаргия), ами и успявате да я провокирате да си “изпуска” въображението на свобода. Благодаря от сърце! :D

Sukha

01_sukha_2901u

Колко дълъг е един миг щастие? Когато не го очакваш, когато си забравил аромата на оная вълшебна мъгла, която нечие присъствие завихря около теб… Колко бързо идва чувството, че душата ти попива близостта с жад, събирана години, едва сега измерима в цялата и болезненост. Когато всяка усмивка обгръща като прилив твоето крайбрежие, осеяно с кратери от болка, липса и несподеленост, и един подир друг ги изпълва с отражения небе.

02_sukha_pict1694

В коя секунда се чувстваш отново по-цял от цялото, което си повярвал, че си. Цялото, в което съществуваш и се доказваш, но най-често с липсващия ореол на споделена радост, която те обгръща в сияние. Тръпното докосване, любимия звук, прегръдката, в която изгубваш уютния контур на реалността, но намираш хармонията от сливането.

03_sukha_pict1726

Миговете се редят, неуловими, като сливащи се капки в сладка глътка. Оная дрога, зависимостта от която с годините си мислиш, че си преодолял. А дори спомена за нея ти е давал живот. Толкова щастие за търсещия взор, че очите заболяват и в сълзите отново блясва дъга. Толкова радост, че се чувстваш отделен от света и погълнал цялата му красота наведнъж, като че никога не си я усещал около себе си.

04_sukha_pict2889u

Часове, минута, секунда само… щастието не се измерва с време, а с пълнота. С дълбочина на проникването един в друг, и на теб самия – в смисъла на съществуването. Не е навеки, не е дори един живот, и месец дори. Но една прегръдка щастие е достатъчна да те зареди за хиляди километри път сред лабиринта. Една уловена щастлива усмивка – да го освети. Едно докосване – да те накара да докоснеш небето…

« Previous PageNext Page »