Archive for the 'Споделено' Category

Fireflies

self

I touch God in my song
as the hill touches the far-away sea
with its waterfall
The butterfly counts not months but moments,
and has time enough

Let my love, like sunlight, surround you
and yet give you illumined freedom

Love remains a secret even when spoken,
for only a lover truly knows that he is loved

Emancipation from the bondage of the soil
is no freedom for the tree

In love I pay my endless debt to thee
for what thou art

/Rabindranath Tagore/

Ако дойдеше да ме видиш

Hibiscus

Ако беше дошъл да ме видиш днес следобяда
В онзи час на вълшебна отмала,
Когато нощта тихо пада
И ме обхванеше цяла в твойта прегръдка…

Когато си спомням: вкуса, който имаха
Твоите устни… ехото на твоите стъпки…
Твоят извиращ смях…твойте прегръдки…
Целувките ти… ръката ти в мойта…

Ако дойдеше, когато красива, безумна,
Чертаех най-сладките линии в целувка
И моите устни – червена коприна,

Смеят се и пеят като карамфил на слънце…
Когато очите ми се притварят от желание…
И моите ръце се протягат към тебе…

/Флорбела Ешпанка, превод Евелина Малинова/

Двете криви тухли

window in bricks

“След като купихме земята за манастира през 1983 година, останахме без пукнат грош. Бяхме задлъжнели. В имота нямаше нито една постройка, нито дори навес… Не можехме да си позволим да наемем строители, материалите бяха достатъчно скъпи. Затова трябваше да се науча да строя: да градя основите, да полагам бетон и да редя тухли, да издигам покрив, да инсталирам водопроводни тръби – абсолютно всичко. Преди да стана монах, се занимавах с теоретична физика; бях преподавател и не бях привикнал на ръчен труд. След няколко години станах доста добър в строителния занаят и дори наричах екипа си “Би Би Си” (Будистка бригада по строителство). В началото обаче ми беше много трудно.

Да редиш тухли изглежда лесно: плясваш хоросан отдолу, после леко потупваш оттук-оттам. Когато се заех да зидам, почуквах единия край, за да изравня тухлата, и тогава другият край щръкваше. Когато почуквах него, тухлата се разместваше. След като я побутнех, за да я изравня, първият край отново щръкваше. Пробвайте и ще разберете за какво говоря.

Като монах, разполагах с огромен запас от търпение и време. Стараех се всяка тухла да е съвършено положена, каквото и да ми струваше това. Когато най-после завърших първата си тухлена стена, отстъпих назад, за да й се порадвам. И тогава забелязах – о, не! – бях изкривил две тухли. Всички останали бяха безупречно наредени, а тези двете стояха накриво. Изглеждаха ужасно. Разваляха цялата стена. Съсипваха я.

По това време циментовият хоросан вече се бе втвърдил и не можех да извадя тухлите, затова помолих настоятеля да ми разреши да съборя цялата стена и да започна отново – най-добре направо да я взривя. Бях я оплескал и се чувствах ужасно неловко. Настоятелят беше категоричен: стената остава.

Когато показвах новостроящия се манастир на първите посетители, винаги се опитвах да пропусна моята тухлена стена. Изобщо не исках никой да я вижда. Един ден, три или четири месеца след завършването й, развеждах един посетител и той я видя.

– Хубава стена – подхвърли той непринудено.
– Господине – отвърнах изненадано, – да не сте си забравили очилата в колата? Или имате проблеми със зрението? Не виждате ли онези две криви тухли, които развалят цялата стена?

Неговият отговор промени изцяло виждането ми за стената, за мен самия и за живота въобще.
– Да, виждам двете криви тухли – потвърди той. – Но виждам и останалите 998 безупречни тухли.

Стоях като зашеметен. За първи път от месеци виждах другите тухли, отделно от двете “сгрешени”. Отгоре, отдолу, отляво и отдясно на тях имаше все прекрасни тухли, съвършени тухли. Нещо повече, съвършените тухли бяха много, много повече от двете, които ми “бодяха” очите. Досега погледът ми оставаше вперен в моите две грешки – за всичко друго бях сляп. Затова и не исках да поглеждам стената и още по-малко – да я показвам на други. Ето защо исках да я разруша. Сега, когато виждах равните редици тухли, стената вече не изглеждаше толкова лоша – както посетителят бе казал, това бе една “хубава тухлена стена”. Двайсет години по-късно тя все още си е там, а аз дори съм забравил къде точно се намират онези две изкривени тухли. Буквално не мога да открия къде са грешките.

… Всички имаме своите две криви тухли, но съвършените тухли в нас са неизмеримо повече от “сгрешените”….

/Аджан Брам, “Отвори сърцето си”/

plum in bloom

Първата история от тази хубава книжка, която получих като подарък, ме усмихна много. И си помислих какво по-хубаво от това да я споделя с вас – тези, които преди четири години успяха да видят в мен един бъдещ зидаромазач :D и ме накараха за първи път да погледна “стената” с други очи. От онова време досега ми се е случвало много пъти да ме полазят я, творческо или чисто лично късогледство или пък емоционален астигматизъм, които да ми навират в очите само грешките или недостатъците ми. И винаги в такива случаи се връщам в едно място, толкова съвършено, колкото всеки един от нас е сътворен, толкова истинско и чистосърдечно със споделеното щастие, така стоплящо със светлината на преживяното или усмихващо с рошави съновидения, което винаги успява да ми възстанови баланса и да ме накара да видя преобладаващите, сполучливо наредени тухли.

Благодаря ви, мили мои блог-кръстници, подстрекатели, рошави и закачливи почитатели и кротко усмихващи се, мълчаливи читатели! За това, че ви има, за обичта, за топлината и усмивката, за споделената радост! Щастлива съм, че сте до мен! :D

Aqua nueva

ThinkPad T61

Забелязали ли сте, че в края на годината и особено в дните между празниците, времето и събитията сякаш влизат във фуния. Ускорението става толкова голямо, като че всичко недовършено и неизказано изведнъж решава, че няма начин да не се случи точно в този момент! Е, и тази година, фунията не успя да ме подмине. След като от няколко седмици надничам в един сайт и проверявам дали най-сетне са получили една машинка, на която бях метнала око, вчера събитията просто ме заляха.

Read more »

Voz do Alentejo

ceifa

Можехме и да се разминем, без да се познаем. Ако я нямаше намесата на добрата Светлина, която винаги, в най-подходящия момент, огрява пътя ми. Без да е натрапчиво ослепителна, нито монотонно оммръзваща. Просто кратък отблясък, колкото да се отрази в очите ти. Тогава разбрах, че ще се срещнем. Не минаваше и ден, в който да остана далеч от теб. Когато дойде мига да те видя, не помня как препускаше утрото, нито как успях да преплувам следобеда. Пак с твоето вълшебство, витаещо над мен като мараня над изрусели треви.
Read more »

До входа и обратно

изгрев над вълните

Да очакваш какво ще ти се случи, когато отвориш поредната Му книга, е най-безполезното занятие, с което може да занимаеш мислите си. В момента, в който докосваш корицата, трябва да освободиш ума си, да разтвориш гънките, в които ежедневната реалност е успяла да надипли простичките, човешки преживявания. И едва, когато мислите ти спрат да се щурат като водомерки по повърхността на езеро, и успееш да проследиш потрепването на листата в отражението, да потърсиш себе си сред редовете Му.
Read more »

Prime time

fence

Така се случва, че все през май ме спохождат случайности, които да запълнят килийките на тук-там по някоя новопоявила се мечта. Така преди две години се появи в ефира любимият ми макро-обектив. Такова древно, но славно бижу е, че не бих си представила някога да го продам. А то и идването му при мен едва ли е случайност, като знам колко силно го желаех :)

Та по подобен начин от година някъде си мечтаех за малък и светъл обектив, на който да не ми се налага да затварям апертурата повече от 1/4.5. И да получа това разкошно “омазване” на задния план :)

саблеклюн любим

В интерес на истината, имам някакво вътрешно усещане за “добрата” обява за продажба на техника. Някак си успявам да позная “моята”. Тази, която съм чакала и която си заслужава. Така в сряда ми попадна обява за продажба на малкото минолтенско бижу (по-точно едно от малките такива ;) ), 50/1.7. Горните две снимки са буквално първите с това обективче, понеже едно-две щраквания в пункта на ЕКОНТ ми бяха достатъчни да го осиновя. А и то си изглежда съвсем като ново! Благодарна съм на всички фотографи, които така добре си пазвят техниката!

Деница

Този твърд обектив е малко късичък за портрети, но когато обектът е на достатъчно близко разстояние се получава съвсем добре. Да не говорим пък, когато имам такъв разкошен модел, в чудесната светла обстановка на рождения и ден. ;)

джин с таралини :)

Снимала съм и друг път в тази стая, при същите условия, но досега все ми се налагаше да ползвам светкавица. Вече не! :D

Дени

Да си все така прекрасна, Дени! Естествена, жизнерадостна, нестандартна, обичана и щастлива! :D

И преди си бях досадник, ама сега съвсем ще си подлудя обкръжението с ентусиазиран портретен тормоз. Добре, че са търпеливи. Тъй че, бъдете нащрек! Древният е насниман, ама да не се отпуска и той – аз насищане за експерименти нямам :D

Charneca em flor



Olhos a arder em êxtases de amor,
Boca a saber a sol, a fruto, a mel:
Sou a charneca rude a abrir em flor

/Florbela Espanca, Charneca em flor/

01_flo_pict3744u

~ * ~
Вълнението от болезнени неща
Изпълва гръдта ми с магичен чар…
Върху изгорелите калуни израстват рози…
В моите очи сълзите пресъхват…

Тревога! Разтворени крила! Какво нося
В мен? Чувам тихите устни
Да ми нашепват тайнствени думи
Които ме вълнуват като ласка!

И в треската, в която горя
Събличам покрова, монашеските си одежди,
Вече не съм, Любими, Тъжната сестра…

Очи горящи в опиянението на любовта,
Устни с вкус на слънце, плод и мед:
Аз съм дивата степ, избуяла в цветя!

/Флорбела Ешпанка, 1930, превод Евелина Малинова/

Squeeze Марта

01_pr_pict0933u

Студено, студено, ама… вече март! Няма накъде да мърда, макар че все си мисля как ли се справят скорците, дето още преди седмица се бяха разщъкали из Шарколес. Екстремисти такива! Вчера имах едни други приятни занимания и не остана време да ви честитя и позакича. А пък и вчера всички си честитят, та за днес вече не остават пожелания и ето моите ще се намерят тъкмо навреме, докато суграшицата отвън си играе на зима.

Честита Баба Марта! :D

Бъдете здрави, румени, и усмихнати посрещайте всеки ден! Независимо дали очите ви ще срещнат слънцето, вие си знаете, че една от причините просто да бъде ден, да има светлина, е че то изгрява и за вас! :D

02_PICT8000u

Поздрави и от Тукси, който се е закичил с поредната ми идея за линукс-лого-мартеница. След ubuntu и fedora, дойде ред на любимата ми дистрибуция. Логото на дебиан просто е сътворено да бъде на мартеничка. ;) Още повече, от няколко седмици имам щастието да се радвам на новата му версия – Debian 6.0.0. (Squeeze). Из паяжината има достатъчно и далеч по-изчерпателни обяснения какви са предимствата му, за мен просто е операционната система, която ми дава сигурност, удобство, удоволствие, лекота и в работата, и при заигравки с хобитата ми! Squeeze лети доста по-добре и на двете ми машини. Ще направя само една малка вметка за желаещите да го пробват на по-стар хардуер. Специално с моя лаптоп (IBM Thinkpad T30), по време на инсталацията имах проблем с намирането на wifi картата. Инсталаторът ми рапортува, че липсва един определен фърмуеър, който се намери на ето това полезно място. Качих го на флашка, след което инсталаторът си го намери и по-нататък нещата си продължиха гладко. При добра мрежа, инсталирането с CD-netinstall става за 20 минутки. Хайде, стига за техника! Време е за почивка, за ски, за снимане, защото се задава затопляне на времето! :D

Прегръдки топли за весели празници! Хм…, а по едно капучино преди лягане? ;)

03_PICT8004u

Кабир

01_kabir_PICT2753


~ * ~
“Капката, сливаща се с морето
Всеки може да види
Рядко някой вижда
Морето, погълнато от една капка!”

02_kabir_pict5756


~ * ~
“Когато настъпи Денят –
Този, за който съм живял
И за който бих дал живота си
Денят, който го няма в нито един календар –
Облаците – натежали от любовна нега
Ме обливаха с дива щедрост
В мен преливаше душата ми напоена
Около мен – дори пустинята раззеленя.”

03_kabir_pict3666


~ * ~
“Не съм индус
Нито мюсюлманин!
Аз съм това тяло
Игра – на пет елемента
Драма на духа
Танцуващ в радост и скръб.”

/Кабир/

« Previous PageNext Page »