The beauty of spring blocks my way (Thich Nhat Hanh)
Posted May 24, 2020 
Comments(0)
Comments(0) 
Пролетта идва бавно и тихо,
за да позволи на Зимата да се оттегли
бавно и тихо.
Цветът на планинския следобед
е с оттенък на носталгия.
Ужасна война сякаш
оставила е своите следи -
безброй венчелистчета на раздяла и смърт
в бяло и виолетово.
Много нежно раната се отваря
в дълбините на сърцето ми.
Цветът ѝ – цвят на кръв
Плътта ѝ е раздяла.
Красотата на Пролетта препречва моя път.
Как мога да намеря друга пътека нагоре в планината?
Толкова страдам. Душата ми е замръзнала.
Сърцето ми вибрира като крехката струна на лютня,
оставена навън в бурна нощ.
Да, наистина е там. Пролетта е дошла.
Но траурът кънти ясно, безпогрешно,
сред прекрасните звуци на птиците.
Сутрешната мъгла вече се ражда.
Бризът на пролетта в песента ѝ
е както моята любов, така и отчаянието ми.
Вселената е толкова безразлична. Защо?
До пристанището дойдох сам,
и сега си тръгвам сам.
Има толкова много пътеки, които водят към дома.
Всички ми говорят в тишината.
Призовавам абсолютната чистота.
Пролетта е дошла до всеки ъгъл от десетте посоки.
Уви, нейната песен е само раздяла.
/Тик Нят Хан, 1951/
Пламенни жени танцуват болеро, полъхва вятъра и гали треви и коси, пъплят насекоми и паяци, пърхат птици и поглеждат дяволито.
