Мъгла
Веднъж напълних с мъгла шепата си.
Когато я разтворих, мъглата бе станала на червей.
Пак стиснах шепа и я разтворих — там лежеше птиче.
И пак я стиснах и разтворих — там стоеше човек със скръбно лице, извърнато към небето.
И трети път я стиснах — а като я разтворих, там пак имаше само мъгла.
Ала чух песен безмерно сладкозвучна.
/Халил Джубран, “Пясък и пяна”/
Трите ми любими неща в една снимка – дърво, пейка и мъгла.
А относно текстовете, твърдо заставам зад думите си за романтичката.
Май и на мен са ми любими. Сега да видиш ще ни направят “отбор шизо-ром”
Нещо няма качествени мъгли тази ранна зима… Само смог
Важното е, че сме отбор! Ще се подкрепяме и ще твърдим, че другите са странни.