Презареждане

01_DSC02978_as

Всеки е имал моменти, в които се е чувствал като изтощена батерия. Например, на стар модел MP3-плейър. А-ха-аха да тръгне да зарежда и просвирва като изнемощял среднозимен гларус “Battery Exhausted!”. Е, и аз от известно време, кажи-речи 2-3 години, се чувствам така, докато дойде момента, в който вече нищо не искаше да тръгне нормално и всяка фибра ми зажадува за промяна и презареждане. В такива случаи, човек се спасява с нещо много любимо, което е позабравил. В случая – добрата ми стара Дейна. Тя, милата, след влагата във Виетнам, не беше много склонна да ми сътрудничи в емоционално и художествено запълване на батериите ми. За съжаление пластмасовия корпус започна да се предава, и в крайна сметка цялата машинка започна да прилича на герой от особено тежка подводна битка.

02_DSC03054_as

Така започнах да се замислям за смяна, но сърце не ми даваше да изоставя Minolta/Sony Alpha-байонета и хубавите си обективи. A всяко отваряне на сайта с производството на Sony ме хвърляше в тих ужас и не толкова тиха ярост, защото за последните години произведоха само няколко прекрасни (и скъпи) DSLR апарати и цял куп малки джунджурийки, безогледални и пр., повечето с друг байонет. От време на време поглеждах из базара на фото-форум, където гъмжи от продажби на въпросните играчки, обаче никой не си пуска алфата с A-байонет! Стиска до последно! А пък, когато към един човек, нуждаеш се от презареждане се добави втори, който на всичко отгоре ти е любимата Древна фотографска половинка, просто… късметът се налага да те споходи :roll:

И така, в края на миналата седмица попаднахме на обява за продажба на една Sony Alpha DSLR-A850, родом от Пловдив ;) Погледахме, сравнихме и измислихме финансовата схема. Ако ни хареса и я вземем, да остане при Ник (все пак full frame, а Сан Антонио отдавна си е за ъпгрейд), а аз отмъквам прекрасната Sony Alpha DSLR-А700, родом от… ще ви кажа след малко ;)

Пиша аз на продавача в сайта на фото-форума в събота вечерта. В неделя сутринта ме събужда, някак самодоволно вибриращият ми телефон (по срамно късна доба, не е да ви разправям… ). Продавачът на алфата ми звъни! В този момент, заспалият ми мозък започва да набира бавно, като Трабант по нанагорнище. Пулсира, хвърчат разни рефлексни дъги, всяка се бута първа да намери място по-близо до слушалката на телефона, че да вдене новината! ДА, апаратът е като нов, НЕ Е продаден, седи и ни чака! Останалото са … вълнения, трептения и нетърпение неописуеми! Тодор Маринчешки, професионален сватбен фотограф, с който много бързо се разбра, че сме си замесени от сходно тесто, изпрати още в понеделник по Еконт пратката. Ей, Рошавко! Ама страхотни хора сте това от Пловдивь!!! Не, че не го знаех, ама това беше още едно потвърждение. На 8-ми октомври, в един офис на Еконт, двама изгладнели фотоманиаци разопаковаха благоговейно едно блестящо бижу – новата алфа на NeeAnn:

03_alpha_850

Не помня как сме успели да се приберем от офиса, но след това последва преразпределение на съкровищата. След като внимателно беше навинтено любимото варио на новата алфичка, една голяма кутия с друго съкровище попадна в моите ръце. Така се появи Ал (или Sony Alpha DSLR-А700), който дойде да замести баба Дейна.

04_IMG_20191012

Както се знае, аз обичам да си кръщавам любимите играчки. Този път кръстНик беше Ник и името си дойде съвсем естествено – Ал, или Алекс, кръстен на името на първия собственик Александър Велин ;) Преди 5 г. Сашо реши да продава Ал, а Ники беше останал на практика без апарат, така че сделката беше осъществена… С много емоции беше наситена тази продажба. Казвам го като свидетел (и поради обстоятелствата – модел на първата снимка, направена от Ники тогава ;) ). И като знаех с какво вълнение беше наситен онзи момент, сега побързах да се похваля на Велин, че неговото бижу попада в добри ръце и да обещая “много ще ти го пазя”. Като пълна откачалка, вчера по изключение не го взех с мен и вечерта го целунах, че ми липсваше цял ден (Ал, де! Велин – като го докопам, от еуфория, че много добре (ми) го е запазил ;) )

05_PICT2288j

И какво следва, мислите? Вече от няколко дни и двамата с Ники сме като дрогирани :D Това си беше късмет и неописуема радост за всеки от нас, а няма нищо по-прекрасно и зареждащо от споделеното щастие! За Ник това е скок в голямата “матрица” – много желан, навременен и вдъхновяващ. За мен – скок в друго техническо измерение. Още се чудя как са успяли да създадат такова ергономично и удобно тяло, с всички бутони, поставени точно там, където интуитивно ги търсиш с пръсти. Спусъкът е адски бърз и още се чувствам като с дървени пръсти, твърде груби за чувствителните бутони на Ал. Още се изучаваме цветово, а след като Древний ме открехна на AfterShot, вечерите и част от нощите ми се запълниха със заиграване ;)

Опасявам се, че в същия ден, в който се оказахме с алфите в ръце, служебните дела никак не ни вървяха. Ники хукна по улиците :roll: А пък как му отива на натюрела този фул фрейм, няма да ви казвам! Убедете се сами като му прегледате галерията. Ето само малка част от ослепителните нови произведения:

06_café & pâtiserie.2019.02_as

07_slaveykov square 2019.10_as

08_south park 2019.02_as

Препоръчвам и увлечението му по арт-обработки, които дори моята претенциозна художествена натура, се изкуши да признае, че са прекрасни (и секси):

09_archeological museum 2019.06_as_graphic

Колкото до мен, аз хукнах из Шарколес, както можете да се досетите! И как няма, като отново е Октомври! Отново Слънцето поляга лениво на хълбок и се оставя клоните и мъглата сутрин да срешат косите му…

10_DSC02839_as

11_DSC02832_as

Добрият стар hugin също не остана да бездейства ;)

12_Pano_10.2019

Разбира се, за къде съм без тестване на макро-обектива ;)

13_DSC00678_as

14_DSC03045_as

А най-голямата ми радост от преди няколко дни е реабилитацията на едно стъкълце (Minolta 50:1.7), което на времето си купих с големи надежди. Но нещо с Дейна не се спогодиха. С Алекс – върви чудесно!

15_DSC_XX_n

16_DSC02957_as

и за портрет не е лошо ;)

17_DSC02950_as

18_DSC03012_as1

Е, стана! Получи се това дълго чакано презареждане, с тръпката и гъдела по всяка фибра! Отново чувствам синевата, промяната в нюанса на цветовете всяко утро, комфортната тежест на презрамките на фотораницата на гърба си. И отново мога да участвам с ентите от Шарколес в криеницата със слънцето. Как да не го обичаш този живот! :D

DSC02860_as

3 Comments so far

  1. San Antonio on October 12th, 2019

    Ти да видиш — тази alpha 700 какви хубави снимки можела да прави 8-)

    А онази гарга върху шадравана Рудолф ли е или някой от наследниците му?

    И честито за новата придобивка :*

  2. Geri on October 12th, 2019

    А пък а850!?! ;)
    Не се закачай, ами казвай час и ден, да си премерим бирите :P

    btw, и всички желаещи са поканени!

  3. San Antonio on October 12th, 2019

    ами балиго. някой ден тези дни или месеци.

Leave a reply