Archive for the 'Amigos!' Category

Изгубени в…

Кари и Страшко в ръченица

Сезонът с чайките, приплясването на отегчени от безветрие, вълни, и бира, така и не ще да си ходи! Независимо от носещите се из въздуха листа, разпукнати кестени и аромат на печени чушки. А обичам есента! С всичките и цветове и кристално избистрените утрини. И още, поради това, че игроорците в лаб-а започват един по един да се завръщат от терена, който за един е долината на Струма, за друг – водораслово-косматия Созополски залив, а за трети – пространството под перките на Тюленово.

И тъй, като отговорна класна :roll: , и аз реших да подгрея настроението за (евентуална) утрешна тренировка на групата, с малко снимки от една тренировка с ръченица. Снимките от такива събития ги пускам в Picasa, която хич, ама никак не ми е любима платформа за качване на снимки. В случая, обаче, се оказа зверско попадение! Качвам си снимките, и (моя грешка! почти спя!) мислейки, че им слагам заглавия, всъщност им бодвам коментар… Стигам до края, връщам се на първата и о, ужас! Чичко решил да ме улесни. С какво – вижте сами ето тук. Аз вече нямам сили – коремът ме сви от смях :) Изкушавам се само с най-свежите попадения:


Страхо си ни е от търпеливите… (Страхо от Страхил, бел. фотографа ;) )
My fear is our steadfast …

Центростремителни закачки
Centripetal teasers

С цървули лесно се подхвръква :)
With sandals easily podhvrakva :)

И накрая…

dance вихри

Корените на ръченицата са явно в хард-рока
Rachenitsa roots are evident in the hard-rock

heat 02…

Gingersucker incubating

The Trio

01_PICT5038u

Трима – защото си познават и неизречените рошави идеи. Всеки един е първия (или в най-лошия случай втория), с който споделя в какъв филм се е вкарал. Трима, защото се допълват и намират по нещо свое в радостта на всеки един! И случайно или не – защото пожелаха да се подложат на фотосесия във ведрата и слънчева съботна сутрин. Единият – по необходимост, вторият – понеже адски му се отдава и му отива да е диригент и хореограф, а третият – понеже… приятел в нужда се познава, дори и ако това означава да изтърпиш майка си (въпреки, че е всепризнат пич!) и да се подложиш на мъките от прекалено дългото време за фокусиране на Дейна.

На вашето внимание – Гошо, Тити, Марто и моята игра на криеница със слънцето.
Read more »

Класната и нейните подопечни

гордостта на класа

Те са щури! Находчиви, диви и шегаджии!

пчеличка на винен нектар

Винаги готови за експерименти…

скиор с расти

… не само и не винаги научни!

bad girl

Определено впечатляващи…

урук-хай си чаша налива, майно-льо

… даже хипнотични!

зареян поглед

Естествени и романтични!

клас стани!

Просто… гордост за всеки класен ръководител! :D

Party time

vampy

/photo I. Stoyanov/

“Заменям вампирско наметало, с леки следи от употреба, за чифт фейски елитри (по възможност златисти и без точки). Гр.Др.”

Надалеч

seagulls and sunrise

“…Sail away tomorrow… “

Ако се носиш сред пуст океан
Без вятър платното ти развял
Бъдещето – твоят хоризонт
е все едно да търсиш светия граал
И чувстваш, че няма “утре”
Поглеждаш под теб – водата блести
Там е само отражението ти
Все още няма място
Което да те приюти

Read more »

Следи

след Витиня

Когато се случи така, че поредица от събития се навързват по този единствен и неповторим начин, който не може да пусне усмивката да слезе от лицето ти, започваш да вярваш в предначертанията на съдбата. И в това, че когато нещо не е предназначено да се появи, когато му е времето, просто отминава. Като снега, избързал да засипе жаждата за оная златиста кристална светлина, която я има само през октомври.
Read more »

При Лю

blue train

Планираната преди повече от месец операция по налазване из тепетата, вчера беше осъществена. За съжаление на отсъстващите поради летни грипове, пътувания, драми и други артистични изяви, събрахме толкова слънце и радост, че трудно ще мога да ви ги предам изцяло. Но поне част от тях съм сигурна, че ще ви сполети до края на тази галерия :D

И така, след два часа сладки приказки, неусетно се изсипахме в Пловдив. Пече сериозно, не се лигави като времето в шоплука, хем е лято, хем не съвсем. Лю и Дени ни посрещат на автогарата и поемаме към центъра. Пътьом не устоявам на изкушението и вадя Дейна. Обожавам го това особено настроение, което носят нашите градове, различни от София. Събота е, слънце, свежест след дъжда, зеленина, ароматът на бъз и подранилата тук липа направо те отнася! Плисват цветове от лехите, от влакчето, подканящо към кофичка сладолед, от роклите на спокойно разхождащите се хора и от чадърчетата, пазещи сянка на бебоците. Завладява ме едно такова чувство, все едно съм си в родния град. Омагьосващо спокойствие и усмивка, която не може да кажеш от какво точно ти се е появила.
Read more »

Да живей!

Благодаря ти, Яска!

NeeAnn & Turin

И преди да ме е напушил смеха от представата за ококорената туринова физиономия, която ще се образува след горния изблик, да поясня. :D Ако не беше Ясен, който по (не)случайни пътища ни събра на 23-то авеню, щях да съм лишена от радостта да познавам човека отляво на горната лошокачествена снимка (btw, една от първите с Дейна) :D
Read more »

Веселие на квадрат

01_choku_geri_1987

Еее, добре! Много съм търпелива (хм… древните да не се подхилкват под мустак ;) ), ама не мога да понеса чак завист да спохожда и да трови умовете на добрите хора. Убедихте ме, изнасям ги отделно, още повече – разсейвате се покрай разни торти и купони, а това съвсем, ама хич не подобава на лиричността и специалното настроение, което витае над Флорбела и разцъфналата степ. :)
Read more »

« Previous PageNext Page »