“Какъв ли ще си след още една година, Приятелю?”
(ФФ #4, 2009)

Не е за вярване, че цели 10 години са изминали от задаването на този въпрос. Уж страшно много време, ако си го представиш като събрана на една купчина шума от всичките 10 есени. А пък се усеща и като един дъх, ако си представиш как си проследявал вихрената смяна на сезоните в снимките на един добър приятел. Не, защото те е карал да го следиш, нито е настоявал за мнение. Ти просто си знaеш, че той съществува в едно специално измерение на красивото и променливото около нас, и ако ти изпуснеш първия сняг или внезапната лава на листата, там, в неговото си място ще го откриеш.

Казвах си, че преди да започна да пиша това поредно издание на ФФ за NeeAnn, няма да гледам какво съм писала в предишните. Затова и ако има някое повторение, приемете, че все пак натюрелът на този фотограф има твърда, непроменлива ядка. Главната ми цел, обаче, не е да се повтарям, а да търся разликите, да намеря промените, за да си изясня дали само аз виждам скока, който Ники е направил за тези десет години. Но за начало няма как да не започнем с…

Улицата

Любимата тема си остава стрийт-фотографията: градските пейзажи, сградите с интересна архитектура. Понякога по-стари и занемарени, пълни със спомени, с извираща от ококорените прозорци тъга…

… или пък изящен, смайващ с красотата си Софийски сецесион.

Към всяка сграда се подхожда с педантичността на създател на яйца на Фаберже. И без това винаги ми се е струвало, че всичките орнаменти, фризове и декорации на този стил сякаш са направени от яйчни черупки. Но не е и само до кадъра и до обработката. Всяка снимка говори и със заглавието си, и … с GPS-координатите си (една фурия като мен никога не би имала такова търпение, каквото има Сан Антонио! )

Към градския пейзаж не може да не добавим и уличното изкуство. Нещо, което се запазва като тенденция в снимките на графити е подбора на такива, които представляват наистина великолепни произведения, било графика или живопис.

Това, което според мен надгражда рутината на Ники да снима градски пейзажи и архитектура, и откроява снимките му от последните години, е усъвършенстване в умението му да улавя мигове от живота на Улицата. Онези незабележими на пръв поглед късчета живот, които те карат в един момент да приемеш заобикалящата градска среда като сцена и да усетиш цялата гама и динамика на деня…

От ежедневното препускане, битовизми, стрес, през тийнейджърската лежерност на “чата”, … до мизерията…

Any colour you want!

Ако в нещо може съвсем лесно и осезаемо да усетите разлика в снимките на Ники отсега и тези от преди десетина години, това е тоталната победа на палитрата! Няма ги убитите (по особено жесток начин понякога) тонове, пастелната загатната гама. Сега снимките му са истински апотеоз на цветовете. Да видим

Пример 1: Телевизионната кула

Първо, заснета през 2007 г. (Minolta Dimage 7i)

… Една по-голяма панорама от 2016 г. (Sony a700)…

… и накрая – 2019 г. (Sony a850)

Като оставим настрана различния ракурс и разстояние, ясно се вижда по-голямата дълбочина и свежест на цветовете (направо с нож да ги режеш), които сякаш искрят отвътре.

Пример 2: Заведението “Papa Joe”. Първата снимка – 2007 г. (Minolta Dimage 7i)

… 2014 г. (Sony a700)

… 2019 г. (Sony a850) — сградата е “прогледнала”!

Към това ударение – наситеност и плътност на цветовете – бих сложила и една заигравка на NeeAnn с различните сезони и ефектът им върху един и същ обект. От първия полъх в още голите клони (късна зима), през зеления взрив на май, до топлото сияние на октомври. За пример – църквата “Възнесение Господне” недалеч от Ситняково:

И още една особеност, която може да се усети от онези със светлочувствително око, а от останалите (по-технически ориентирани) от exif данните на снимките. През последните години Ники “отвори” апертурата! Преди това снимаше обикновено на затворена апертура (f/8 до f/11), което дава една по-педантична подреденост на кадъра, дълбокият фокус съчетан с по-тъмната гама придаваше дори известна мрачност на доста от снимките. Сега все по-често виждам апертура в диапазона f/4 – f/5. Цялото настроение на снимките се променя! Има повече светлина в кадъра, по-палаво играе въздушната перспектива, създава се усещане за повече дълбочина. Една скоба – да не прекалявам! Все пак, много е далеч още от това да се надяваме да изпадне в страст към бокето и плиткия фокус . А кой знае, може да реши да се върне към по-тайнствените сенки откъм обратната страна на Луната. Той си е променлив, а и като покори едно предизвикателство – търси следващото или се прибира в зоната на комфорт.

Blade Runner

След като пуснахме светлината и цветовете да нахлуят, редно е да добавим няколко думи за баланса – не само на бялото, но и баланса на рязкост и контраст. Онези снимки от 2007-2010, в които отдолу прозира сив отенък, или леко е поизбягал фокусът, вече са далеч в миналото. Освен рутинното справяне с баланса на бялото, налице е тенденцията за подсилване на рязкост и контраст, за да се добави лек драматичен привкус. В случай като снимката на банка ДСК, това е довело на крачка до навлизане в територията на граф Дракула (imho). Но пък му отива и изострянето, и драматизма!

Снимка от 2015 г…

… и от 2019 г.

Това се отнася и за снимките на извънградски пейзажи като например, кадри от Родопите:

Снимка от 2013 г…

… и 2019 г.

Дали тази пищна цветност и лъчистост в снимките на NeeAnn е плод на промени във вътрешната му нагласа за възпроизвеждане на действителността? Или са плод на обективни технически причини? А може би съчетание от двете?… Нека добавим и последните щрихи.

Скок в голямата матрица!

За да е завършена общата картина на този фото-профил, няма начин да не се отбележат чисто технологичните промени, настъпили напоследък. На първо място – а850 с неговата фулфрейм матрица. Когато това бижу дойде при нас, бяхме много любопитни да проверим дали в действителност фулфреймът е толкова по-различен от кропките или е мит? Какво дава в повече на кадъра?

Много скоро се убедих, че този фулфрейм си е попаднал в правилните ръце! За градска среда, архитектура и пейзажи, каквито основно присъстват в снимките на Ники, фулфреймът се оказа истински скок напред! Заснемането на едни и същи кадри, в едно и също разположение и буквално от “една и съща плочка на тротоара”, показаха, че новите снимки “дишат”! Голямата матрица вкара простор, място около сградата, небе над тях, глътката въздух, необходима да се усети перспективата. Все неща, които твърде често липсваха преди или пък се налагаше да се правят панорами от няколко кадъра.

Пример със сградата на Алабин и Ал. Батенберг: снимка с а700 и по-долу – с а850:

Друг пример – сградата на ъгъла на Съборна и Леге:

Първата снимка е всъщност панорама от слепени няколко кадъра (с а700)…

Втората – всички сме вътре!!! Барабар с пешеходците (и крайниците им!) и паважа! (с а850)…

Не е като да не знаем, че “апетитът идва с яденето”, но покрай новата алфа започнаха да изскачат и възможности за нови обективи. Или както казва самия фотограф “Ами толкова време използвах само един обектив. Явно ми е отеснял”. И се започнаха експерименти и заигравки, на къси и особено на по-дълги разстояния. Някои от тях могат да служат на картографите на София…

Освен техническото обновяване през тази година, което предизвика взрив от нови снимки (и при други се наблюдаваше синхронно полудяване ), при Ники има и една значителна крачка напред в обработката на снимките. Той снима от много години в raw-формат и до 2015-2016 работеше с ufraw- добавката за GIMP. Сега, обаче, алгоритъмът на обработките включва използване на AfterShot (създаден по примера на Lightroom и Bible), и отново GIMP за завършване на кадъра. С огромните си възможности, тази комбинация е способна да направи чудеса.

И не само в рутинната обработка (нива, криви, баланс, сатурация, рязкост), но и в едни артистични закачки, които явно са зреели като скрит талант в NeeAnn – желанието му снимките да приличат на рисунки. Започва от използване на инструменти за графични скечове…

… избирателно оцветяване…

За да се стигне до фината обработка с един от графичните филтри в плъгина G’MIC на GIMP, който придава на снимките му вид на картини, рисувани с акварел или темперни бои.

В края на тази виртуална изложба ми се иска да вярвам, че читателите, които познават NeeAnn, както и тези, които за пръв път попадат тук, ще се поинтересуват и сами ще поискат да видят още от снимките му и да следват по-нататъшните предизвикателства: в неговата галерия и в профила му в 23hq.com.

Сега не знам дали да питам пак какъв ли ще бъде след година, две или пет, този фотограф-художник и мой най-добър Приятел. И знам, че няма да мога отсега да си отговоря, защото за тези десет години, Ники е скочил далеч напред в цялостния си фотографски облик. Снимките му са по-цветни, по-кристални, по-прецизни и много по-въздействащи. А доколко има смисъл да се търси отговор на въпроса дали това е плод на промяна в ритъма на мазките на четката, които настроение, рутина, цели и мечти оставят по платното на живота ни, … или на натрупания опит в изразните средства? Не мисля! Натрупването на опит поражда нужда от развитие и надграждане, а всеки градеж иска правилния хоросан и тухли, които случайността или майката природа ти подава. Низ от закономерни случайности.

Нека да се случват все така сполучливо! И да не забравяме, че този фото-очерк е и подарък!

Честито да ти е името, Ники! Малко дълго стана, но пък може да се чете чак до 1 май Бъди жив и здрав! И не спирай да снимаш и да ни радваш! :*

П.П.
- Kолко светъл си станал! Ярък, кристален, изчистен в детайла!
- … Верваш ли си?
(c. 2019)